Решение № 1023 от 21.08.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1023 гр. Пловдив, 21.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Иван Г. Йорданов като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20255300502186 по описа за 2025 година

Производство по чл.435, ал.2,т.7 ГПК.

Образувано е по жалба на община-**** с ЕИК ***** против Постановление за разноски от 20.06.2025 г. по изп.д.№213/2025 г. на ЧСИ Росен Раев,рег.№910 район на действие Окръжен съд – Пловдив, с което е отказано да намали размера на адвокатското възнаграждение на взискателя Н.

Г. Т. чрез адв.М. П. Ч. от 4400 лв. на 200 лв.

Ответникът по жалбата Н. Г. Т. чрез адв.М. П. Ч. –взискател в изп.производство – взема становище, че жалбата е неоснователна.

Постъпили са мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ , Росен Раев, в които изразява становище за неоснователност на жалбата.В мотивите е казано, че с разпореждане от 20.6.2025 г. ЧСИ е редуцирал претендираното от взискателя адвокатско въвзнаграждение от 4400 лв. на 2172,80 лв., съобразно чл.10,ал.2 във вр. с чл.7,ал.2,т.4 от НМРАВ , както и е намален размерът на пропорционалната такса от 3546,84 лв.-на 3386,48 лв. при материален интерес 49303,54 лв., съобразно издадения ИЛ.

Пловдивският окръжен съд като взе предвид представените по делото 1 доказателства, във връзка с доводите по жалбата, намери следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна, легитимирана да обжалва акта на съдебния изпълнител за разноски, подадена е в срока по чл.436, ал.1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следното:

От приложеното ИД е видно, че същото е образувано на 23.5.2025 г. като общо дължимата сума по ИЛ, издаден на 13.5.2025 г. от ПОС е в размер на 49303,54 лв. По ИД взискателят е заплатил по ДПП на адв.М.Ч. сумата 4400 лв., от които 400 лв. за образуване на ИД и 4000 лв. за водене на ИД.

ПДИ е получена от длъжника община **** на 30.05.2025 г. В срока за доброволно изпълнение – на 05.06.2025 г. с платежно нареждане Община е заплатила на взискателя дължимата сума по ИЛ в размер на 49303,54 лв.

Жалбоподателят счита, че претендираният от взискателя адвокатски хонорар е прекомерен, доколкото размерът му не съответства на липсата на фактическа и правна сложност на изпълнителното производство, тъй като задължението е платено в срока за доброволно изпълнение.

По направените доводи ПОС намира следното:

В чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидено, че при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 ЗАдв. Според т. 6 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, взискателят прави разноски по образуването на изпълнителното дело, по осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят, по осъществяването на други изпълнителни способи, както и разноски за възнаграждение на един адвокат, от които (при възражение на длъжника или от някой от присъединените кредитори) се признава тази част, която съответства на действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното дело.

Молбата за образуване на процесното изпълнително дело е подадена от взискателя чрез адвокат, за чиято представителна власт са ангажирани надлежни доказателства. Предоставената правна помощ е уговорена като Производството по принудително изпълнение е образувано за събиране на 2 вземания по изпълнителен лист в общ размер от 49303,54 лв. (главница).

Минималните размери на адвокатските възнаграждения при осъществена защита в рамките на изпълнително производство са определени в чл. 10 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. В посочената разпоредба е предвидено, че за образуване на изпълнително дело се дължи възнаграждение в размер на 200 лв. – чл. 10, т. 1, а когато адвокатът е поел задължение и за процесуално представителство, защита и съдействие на страна по изпълнителното дело и е предприел действия с цел удовлетворяване на парични вземания, се дължи и допълнително възнаграждение по чл. 10, т. 2 от посочената Наредба , което е в размер на 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2 от същата. Следва да се отбележи, че с Решение на Съда на ЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че Наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и, че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да уговорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба от съсловна организация като Висшия адвокатски съвет и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията. Следователно, размерите посочени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа като минимални размери не са обвързващи за съда. В същия смисъл е и Определение № 343/15.02.2024 г. по т. д. № 1990/2023 г. по описа на ВКС, II т. о., според което минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/2004 г., нямат задължителна сила за съда, като последният следва да съобрази действителната правна и фактическа сложност на делото и да определи и присъди разумен и съответен на положения от адвоката труд размер на възнаграждението.

В настоящия случай, процесуалният представител на взискателя е осъществил действие по образуване на изпълнителното производство, като е подал съответна молба до съдебния изпълнител.

На следващо място, действително от съдържанието на представения 3 от взискателя договор за правна защита и съдействие е видно, че между страните е постигнато съгласие уговореното възнаграждение да се дължи, както за образуване на изпълнителното дело, така и за извършване на действия, свързани с водене на същото. Не се установява обаче такива действия действително да са били извършвани от процесуалния представител на взискателя към датата на изпращане на заверени преписи от книжата по изпълнителното производство в съда. Поради това, съответен на фактите и доказателствата по делото се явява изводът, че в рамките на изпълнителното производство процесуалният представител на взискателя не е извършил действия, насочени към удовлетворяване на процесното вземане, различни от подаването на първоначалната молба, с която е сезиран частният съдебен изпълнител.

Не се твърди и не се установява процесните изпълняеми права да са били погасени преди образуване на изпълнителното производство, поради което взискателят има право на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., каквито и длъжникът не оспорва, че дължи. Съдът намира, че така определеното адвокатско възнаграждение отговаря на положения труд от адвоката, изразяващ се единствено в подаване на молба за образуване на изпълнителното дело, при съобразяване на проведеното в т. 1 и т. 2 на чл. 10 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа разграничение относно различния обем извършени действия по изпълнителното дело от страна на процесуалния представител на взискателя, етапа, на който производството по делото се намира и процесуалното развитие на същото, както и ниската степен на фактическа и правна сложност на изпълнителното производство. Ето защо, възражението на жалбоподателя за прекомерност на определеното от частния съдебен изпълнител възнаграждение се явява основателно, поради което обжалваното постановление, с което в тежест на длъжника са възложени разноски за адвокатско възнаграждение за горницата над 200 лв. следва да бъде отменено.

Горното налага извода, че обжалваното постановление следва да се отмени и вместо него да се намали дължимото от община **** адвокатско възнаграждение на взискателя от 4400 лв. на 200 лв.

По така изложените съображения и на основание чл.437, ал.3 и ал.4 ГПК, съдът

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Постановление за разноски от 20.06.2025 г. по изп.д.№213/2025 г. на ЧСИ Росен Раев,рег.№910 район на действие Окръжен съд – Пловдив, с което е отказано да намали размера на адвокатското възнаграждение на взискателя Н. Г. Т. чрез адв.М. П. Ч. от 4400 лв. на 200 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

НАМЯЛАВА дължимото от община **** адвокатско въвзнаграждение на взискателя Н. Г. Т. по изп.д.№213/2025 г. на ЧСИ Росен Раев,рег.№910 район на действие Окръжен съд – Пловдив от 4400 лв. на 200 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.437, ал.4, пр.2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5