Решение № 1740 от 16.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1740 гр. София, 16.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Административно наказателно дело № 20261110205323 по описа за 2026 година

I.). ВЪЗЗИВНОТО ПРОИЗВОДСТВО е образувано по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

С НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № 25-4332-032541 от 23.02.2026г., издадено от НАЧАЛНИК ГРУПА в СДВР - ОПП, упълномощенн със Заповед на Министъра на вътрешните работи с рег. № 8121з-1632/02.12.2021г., в качеството му на административно-наказващ орган, с което на основание чл. 53 от ЗАНН на П. В. И. с ЕГН: ********** са му били наложени две кумулативни административни наказания - „парична глоба“ в размер 255.65 евро (с равностойност от 500.01 лева) и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 (шест) месеца“ за административно нарушение по състава чл.140, ал.1 от ЗДвП вр. чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.

ВЪЗЗИВНИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ на П. В. И. обжалва наказателното постановление. Излага във въззивната си жалба чрез професионалния си упълномощен защитник адвокат С. С. инвокирани доводи за неговата незаконосъобразност. Твърди се липсата на извършено административно нарушение. Посочват се подробни съображения за допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се от жалбоподателя И. чрез адвокат С. отмяната на санкционния акт. НЕ СЕ ПРЕТЕНДИРАТ РАЗНОСКИ.

ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА НАЧАЛНИК ГРУПА в СДВР - ОПП е редовно уведомена, като изпраща процесуален представител в съдебно заседание, който лично и в писмен защита излага становище за неоснователност на жалбата. ПРЕТЕНДИРАТ СЕ РАЗНОСКИ.

1

СЪДЪТ В КАЧЕСТВОТО СИ НА ПОСЛЕДНА ИНСТАНЦИЯ по фактите, като обсъди на основание чл.13 и чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, НАМИРА ЗА УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО:

II. ) . ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е депозирана на 16.03.2026г. - виж входящият номер върху жалбата и неговата дата, в законоустановения 14 (четиринадесет) дневен срок от датата на връчването на наказателното постановление - като липсват надлежно оформени, създадени и запазени от административно-наказващия орган писмени доказателства за датата на връчването на Наказателното постановление на санкционирания правен субект (виж лист 2 от СП), на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, подписана от упълномощен защитник (адвокат) за жалбоподателя, с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

III. ) . РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е

ОСНОВАТЕЛНА.

IV.). ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си ):

Предмет на въззивно обжалване е НАКАЗАТЕЛНО

ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № 25-4332-032541 от 23.02.2026г., издадено от НАЧАЛНИК ГРУПА в СДВР - ОПП, упълномощенн със Заповед на Министъра на вътрешните работи с рег. № 8121з-1632/02.12.2021г., в качеството му на административно-наказващ орган, с което на основание чл.

53 от ЗАНН на П. В. И. с ЕГН: ********** са му били наложени две кумулативни административни наказания - „парична глоба“ в размер 255.65 евро (с равностойност от 500.01 лева) и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 (шест) месеца“ за административно нарушение по състава чл.140, ал.1 от ЗДвП вр. чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят П. В. И. станал правоспособен шофьор на МПС категория „В“ на 28.11.2008г.

Н а 14.11.2025г., около 15:26 часа, жалбоподателят И. управлявал в гр.София, по улица „Източна тангента“ с посока на движение от бул.

„Ботевградско шосе“ към улица „Летоструй“, лек автомобил марка „БМВ Х5“, с рег. № ******, негова лична собственост.

Водачът И. бил спрян за проверка от свидетелите Р* И* В* и Ц* Д. Р* като служители на СДВР-ОПП, изпълняващи своята държавна служба (били са на работа). По време на проверката, свидетелите В* и Р*, след справка (в таблета им и чрез ОДЧ), установили, че МПС, управлявано от жалбоподателя И., е било със служебно прекратена регистрация по смисъла чл.143, ал.10 от ЗДвП (отпреди и към 14.11.2025г.). Друга информация в таблета на 2 свидетелите В* и Р* не е била съобщена или установена чрез дежурен офицер - относно например бил ли е уведомен жалбоподателят И. за датата на служебното дерегистриране на автомобила му от структурите на СДВР-ОПП.

С писмено постановление прокурор от СРП на 14.01.2026г. е отказал образуването на досъдебно производство срещу жалбоподателя И. за престъпление по чл.345, ал.2 от НК, доколкото деянието е било изначално несъставомерно (липсвал е умисъл), и поради липсата на надлежни доказателства за уведомяването му от органите на СДВР-ОПП, че автомобилът е имал към 14.11.2025г. служебно прекратена регистрация на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП. На 16.11.2025г. регистрацията на лекия автомобил е била служебно възстановена от СДВР-ОПП, поради сключена на 16.11.2025г. застраховка „гражданска отговорност“ по КЗ с дружеството „Б* И*“ АД.

ИЗЛОЖЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА се установява от събраните по делото писмени доказателства. Съдът съобразява, че свидетелите Р* и Ц* - като служители на СДВР-ОПП, излагат в показанията си по спомени общи възприятия от провелата се проверка срещу жалбоподателя И.. Съдът приема, че съставеният АУАН не се ползва с презумптивна доказателствена сила. В тази насока, съдът позовавайки се на показанията на свидетелите В* и Р* и приложените по делото писмени доказателства, приема, че жалбоподателят И., като собственик на инкриминираното МПС не е бил надлежно уведомен преди и към 14.11.2025г., че автомобилът е бил служебно дерегистриран от СДВР-ОПП на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП.

Съдът кредитира изцяло, като корелиращи на изложената фактическа обстановка и на останалия доказателствен материал, събраните в производството писмени доказателства. Фактите по делото са изведени хронологично от писмените доказателства. Предвид липсата на противоречия в доказателствените данни, съдът не следва да излага допълнителни съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a contrariо ” . Липсват писмени доказателства, които да обосновават субективната страна на конкретното нарушение.

V.). ОТ ПРАВНА СТРАНА (“ipso jure” – поради смисъла на правото ):

ПРИ РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛА по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна съдебна проверка “ex offitio” относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя в депозираната въззивна жалба.

НАСТОЯЩИЯТ СЪДЕБЕН СЪСТАВ НАМИРА, ЧЕ в хода на административно-наказателното производство не се установява и не се доказа, жалбоподателят П. В. И. да е извършил вмененото му в юридическа отговорност административно нарушение по състава на чл.140, ал.1 от ЗДвП вр. чл.143, ал.10 вр. чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.

ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ ПРИЕМА, ЧЕ не се потвърждава тезата 3 на административно-наказващия орган от съставения АУАН и издаденото НП.

Липсва умисъл за вмененото в юридическа отговорност на жалбоподателя И. административно нарушение. Липсва деяние от обективна страна.

Жалбоподателят И. не е знаел, че е водач на автомобил със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП. Отговорността му по ЗАНН не може да бъде и не е обективна или безвиновна, или дори презумптивна. Тя е лична и следва да бъде установен умисъл на дееца към административното нарушение, което по смисъла на чл.6 от КЗПЧОС се приравнява на наказателно обвинение срещу физическо лице.

На съдебния състав не е известно правното положение дали едно физическо лице може да понесе административно-наказателната отговорност обективно (безвиновно) или презумптивно. НК е нормативен акт с по-висок ранг и съдът тълкува, както и съгласно разпоредбите на ЗАНН, че административно-наказателната отговорност е лична и спрямо физическите лица следва да се установи умисъл (или виновно поведение в предвидените форми). Липсата на уведомяване и наличието на поставени регистрационни табели на автомобила са попречили на жалбоподателя И. да осъзнае общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление на автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези последици.

Изискването за уведомяване при прекратяване на регистрация в тази хипотеза следва и от съпоставителното тълкуване на разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП с разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от закона, която предвижда единствено отбелязване в Автоматизираната система на прекратяването на регистрацията на МПС, което не е регистрирано в двумесечен срок от придобиването му. Двете разпоредби включват различни елементи на установяване, което произтича от обстоятелството, че служебното прекратяване по чл. 143, ал. 10 от закона не е скрепено с точно определен срок. Оттук следва, че не може да се очаква от водачите да са могли да предполагат (т. е. не може да се приеме и форма на вина по непредпазливост), че регистрацията е била действително прекратена, както е в случая по чл.143, ал.15 от ЗДвП.

Изложеното обуславя извод, че реално жалбоподателят И. не е действал виновно, а от там извършеното от него не съставлява административно нарушение. В горепосочения смисъл е и константната съдебна практика - Решение № 1497 от 15.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1765/2021 г. на XVI състав на Административен съд- Бургас, Решение № 1461 от 30.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1838/2020 г. на XIII състав на Административен съд – Бургас, Решение № 1192 от 24.09.2020 г. по к. адм. н. д. № 1773/2020 г. на XV състав на Административен съд – Бургас, Решение № 38 от 12.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2293/2020 г. на XIX състав на Административен съд – Бургас и други.

Административното нарушение се явява и недоказано, с оглед тежестта на доказване, лежаща върху административно-наказващият орган. Липсват писмени доказателства, доказващи субективната страна на деянието. Съдът намира, че административно-наказващият орган не доказва не само 4 обективната страна на твърдяното нарушение, но и субективната страна. Не са приложени писмени доказателства дали самият жалбоподател И. е бил уведомен от СДВР-ОПП, че регистрацията на МПС е била служебно прекратена (само по този начин деецът би могъл да бъде поставен във виновно положение). Ако е бил уведомен за това обстоятелство от административнонаказващия орган с доказателства и въпреки това, жалбоподателят И. е управлявал МПС при ясно съзнание за служебно прекратена регистрация на МПС, тогава би имало основание съдът да изследва доказаността на субективната страна на нарушението. Но за да се пристъпи към това, следва административно-наказващият орган да е доказал предикатно обективната страна. В случая това липсва.

Административно-наказващият орган и актосъставителя е следвало законосъобразно да приложат своите правомощия по ЗАНН и ЗДвП (а не по указание или разпореждане на прокурора - тази негова констатация в постановлението му за отказ да се образува досъдебно приизводство не ги обвързва, доколкото прокурорът няма правомощия по ЗАНН) в съответствие с принципите на правовата и демократична Държава, които този съдебен състав на съда прокламира и споделя безусловно. Собственикът на моторно превозно средство, който е бил жалбоподателят И., обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно средство, което е било ползвано.

Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието. Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание. Административнонаказателната отговорност спрямо физическите лица не допуска такова правно положение. Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът/ползвателят е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици.