Определение № 3004 от 04.08.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3004 гр. Варна, 03.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на трети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Виляна Н. Михалева като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20233100501354 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на С. Д. Ч., ЕГН **********, срещу Решение №609/24.02.2023г. по гр. д. №944/2022г. на ВРС , 19-ти състав, което с а изменени постановените с Решение №2902/15.06.2013г. по гр.д.

№11574/2012г. на ВРС мерки относно упражняването на родителските права само относно детето Д. С.. Ч.а, както следва:

- упражняването на родителските права по отношение детето Д. С..

Ч.а, ЕГН**********, е предоставено на майката и ищец по делото И. С. П., ЕГН**********, при която е определено и местоживеенето на детето;

- определен е следният режим на лични контакти на бащата С. Д. Ч., ЕГН**********, с детето Д. С.. Ч.а, ЕГН**********: всяка първа и трета седмица от месеца, от 10.00часа в събота до 17.00часа в неделя, с преспиване;

30дни през лятото, когато майката, не е в платен годишен отпуск; всяка нечетна година по време на Великденските празници с преспиване, както и Коледните празници считано от 9,00ч. на 24-ти декември до 18,00ч. на 25-ти декември, отново с преспиване;

- осъден е бащата С. Д. Ч., ЕГН**********, да плаща издръжка на детето Д. С.. Ч.а, ЕГН**********, чрез майката и законен представител И. С.

П., ЕГН********** в размер на 350.00лв. на месец, с падеж с падеж 1-во число на месеца, считано от иск.та молба - 27.01.2022г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска;

- и като резултат е осъден ответникът за разноски в полза на ищцата и в полза на Бюджета на съдебната власт.

1

Във въззивната жалба, се твърди, че решението на ВРС е неправилно, незаконосъобразно и постановено при нарушение на процесуалните правила.

Приетото от ВРС, че ако момичето остане при баща си то би имало протестно поведение, което щяло да влоши положението му,не е достатъчно да мотивира изменение на титулярството на родителските права. Освен т. приетото е при игнориране на събраните множество доказателства за липса на изискуемите по закон предпоставки за такава промяна. Майката И. П. отсъства от България повече от пет месеца в годината, през които Д. на практика ще остане без никакъв родителски контрол. Майката освен т. не поставя никакви ограничения на дъщеря си, не налага никакви правила и допуска момичето да употребява забранени субстанции, точно която безконтролна свобода мотивира желанието на Д. да е при майка си. П. освен т. няма родителски капацитет, като през последните почти десет години двете деца са отглеждани основно от баща им. Другото дете – Д. – продължава да живее с баща си и да е силно привързано към него, но и към сестра си, поради което ВРС не се е съобразил с мнението на експертите, че раздялата на децата ще им навреди. Необосн.н, с оглед минималните възможности на ответника, е и размерът на определената издръжка, което не е обсъдено от ВРС. По същество моли за цялостна отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на исковете, евентуално за намаляване на размера на издръжката.

В срока по чл.263, ал. 1 от ГПК въззиваемата не депозира отговор.

Подадена е от С. Ч. и частна жалба срещу Определение

№5011/26.04.2023г., постановено по същото дело на ВРС, с което е оставена без уважение молбата на въззивника-ответник за изменение на решението по делото в частта за разноските, чрез освобождаване от отговорност за разноски в полза на ищцата.

Частната жалба е обосн.на с твърдения неправилност и нарушения на процесуалния закон при постановяване на определението, тъй като разноски по иска за издръжка ответникът би дължал само ако искът е самостоятелен, а не е част от производство за родителски права. Моли се за отмяна определението на ВРС и за освобождаване от отговорност за разноски в полза на ищцата.

В срока по чл.276, ал. 1 ГПК И. С. П. депозира отговор, с който счита жалбата за неосн.телна, тъй като правилно са присъдени от ВРС разноски по иска за издръжка в рамките на спора за родителски права. Моли се за потвърждаване на определението.

Контролиращата страна – ДСП-Варна не депозира становище по делото.

По редовността и допустимостта на жалбата: При служебната проверка по чл.267, ал.1 от ГПК съдът намира, че жалбата е подадена в законовия срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържа 2 изискуемите за нейната редовност реквизити, поради което делото следва да бъде насрочено за о.с.з. с приз.ване на страните.

По доказателствата: Тъй като пред ВОС няма отправени доказателствени искания, такива не следва да бъдат разглеждани.

Съдът обаче служебно констатира, че в нарушение на чл.15, ал.1 от ЗЗДт детето (16 навършени години) не е изслушано пред ВРС, което въззивният съд следва да коригира като втора инстанция по съществото на спора. Следва на т. осн.ние да се задължи ДСП да изпрати представител в о.с.з.

Воден от горното и на осн.ние чл.267, ал.1 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.10.2023г. от 10.00часа, за които дата и час да се приз.т страните, ведно с настоящото определение.

* ДОПУСКА изслушване на детето Д. С.. Ч.а (16г.) по реда на чл.15, ал.1 от Закона за закрила на детето, като указва задължение за личното му явяване пред съда за целта.

* ЗАДЪЛЖАВА ДСП да осигури представител в о.с.з. за изслушването.

Съдът приканва страните към спогодба включително към уреждане на спора чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред който е безплатно, като им разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното произвоство, на осн. чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК .При спогодба платената държавна такса се връща на половина на ищеца.

Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се отличава с редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор и възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по съответен процесуален ред.

Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12. Участие в медиация страните могат да заявят на тел.052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: [email protected].

3

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4