Решение № 14221 от 15.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14221 гр. София, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА АНД.

ХАДЖИМАРИНСКА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА

Гражданско дело № 20241110174233 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от С. С. Х. срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 77,82 лв. (след допуснато изменение по чл. 214, ал. 1 ГПК чрез увеличаване размера на вземането, при запазване на основанието му), представляваща недължимо платена и подлежаща на връщане сума по нищожен Договор за паричен заем № 4280086 от 5.10.2021г.

В исковата молба ищецът излага, че е сключил с ответника Договор за паричен заем № 4280086 от 5.10.2021г., по силата на който последният му е предоставил сумата от 900 лв., срещу задължение за връщането й на месечни вноски съобразно приет погасителен план. Твърди, че заемът е обезпечен съгласно предвиденото в чл. 4 от договора с гаранция от „Файненшъл България“ ЕООД срещу възнаграждение в размер от 393,66 лв., дължимо в полза на дружеството гарант и платимо разсрочено заедно с месечните погасителни вноски, като ответникът е овластен да приеме плащането.

Поддържа, че с влязло в сила решение от 31.08.2023г. по гр.д.№ 29914/2022г. по описа на СРС, 51 с-в, съдът е приел, че процесният договор за заем е недействителен поради неспазване изискването по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, с оглед на което съгласно чл. 23 ЗПК подлежи на връщане само чистата стойност на кредита. С тези доводи ищецът навежда, че заплатените от него по договора суми извън главницата подлежат на връщане поради липса на основание за извършеното плащане, от което произтича 1 правният му интерес от търсената искова защита. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба с изразено становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва твърденията на ищеца за нищожност на процесния договор за заем, като поддържа, че същият е валидно сключен и не страда от сочените в исковата молба пороци. По изложените съображения моли за отхвърляне на исковата претенция и за присъждане на сторените деловодни разноски.

Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, формира следните изводи от фактическа и правна страна:

За успешното провеждане на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже наличието на сключен между страните договор за паричен заем и пороците, които твърди да влекат нищожност на същия, както и извършено плащане на исковата сума в погашение на поети с договора задължения, докато ответникът носи тежестта за доказване на валидно правно основание за получаване на сумата.

По делото не е спорно и от приетите писмени доказателства се установява, че на 5.10.2021г. между С. С. Х., в качеството на заемополучател, и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството на заемодател, е сключен Договор за паричен заем № 4280086, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца сумата от 900 лв., срещу поето от него задължение за връщането й ведно с възнаградителна лихва на 6 месечни погасителни вноски, всяка в размер от 163,39 лв., с падеж на последна вноска 3.04.2022г., при фиксиран годишен лихвен процент 30 % и годишен процент на разходите 35,03 %. В чл. 4 от договора е уговорено, че заемополучателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключването му, да предостави на заемодателя обезпечение в една от следните форми: 1) двама поръчители физически лица, всеки от които да отговаря на следните условия: нетния размер на осигурителния му доход да е над 1000 лв.; да работи на безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с дружеството заемодател; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции, или, ако има, кредитната му история в ЦКР на БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“; 2) банкова гаранция с бенефициер - заемодателя, за общо дължимата по договора сума със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора; 3) одобрено от заемодателя дружество гарант, което предоставя гаранционни сделки. Не се спори, че ответникът е предал, а ищецът е получил в брой сумата по заема при сключване на договора, което обстоятелство се установява и от обективираната в чл. 3 от същия декларация на страните с характер на разписка.

2

Също безспорно между страните е, че на 5.10.2021г. ищецът е сключил с „Файненшъл България“ ЕООД Договор за предоставяне на гаранция № 4280086, по силата на който посоченото дружество се е задължило да издаде гаранция за плащане в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД с наредител потребителя, с цел гарантиране изпълнението на задълженията му по процесния Договор за паричен заем № 4280086 от 5.10.2021г. Не се спори, че с така сключения договор за осигуреното обезпечение в полза на гаранта е уговорено възнаграждение в размер от 393,66 лв., платимо от ищеца разсрочено на вноски, дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за заем, като „Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждението.

С решение от 31.08.2023г. по гр.д.№ 29914/2022г. по описа на СРС, 51 с-в, по предявен от С. С. Х. срещу „Файненшъл България“ ЕООД иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД е прогласена нищожността на сключения между тях Договор за предоставяне на гаранция № 4280086 от 5.10.2021г. Действителността на Договора за паричен заем № 4280086 от 5.10.2021г. не е оспорена с иск, насочен срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД, поради което така постановеното решение, с оглед обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо, не обвързва страните по настоящото дело по отношение приетото в мотивите, че този договор също е нищожен.

От заключението на приета по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено, както и неоспорено от страните, се установява, че ищецът е заплатил по двата договора обща сума в размер от 1371,48 лв., като в погашение по договора за паричен заем са отнесени 977,82 лв., от които 900 лв. главница и 77,82 лв. възнаградителна лихва, a остатъкът от 393,66 лв. съставлява погашение в полза на „Файненшъл България“ ЕООД по договора за предоставяне на гаранция. Съгласно констатациите на вещото лице с включване на уговореното възнаграждение на гаранта при изчисляване на ГПР по обезпечения договор за заем същият би бил в размер от 345,64 %.

Спорът между страните се концентрира върху валидността на сключения от тях договор за паричен заем, който въпрос обуславя и преценката за наличие или липса на основание за извършеното от ищеца плащане на исковата сума по договора.

Не се твърди и не са ангажирани доказателства за това предоставеният на ищеца кредит да е предназначен и използван във връзка с упражнявана от него професионална и търговска дейност, поради което съдът приема, че ищецът е страна по сключения с ответното дружество договор за паричен заем като потребител на финансовата услуга по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП, предоставена му от кредитодателя – небанкова финансова институция, търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. С оглед качеството на страните по него и естеството на престациите договорът е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК и възникналото 3 от него правоотношение се регулира от специалния закон. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Договорът се сключва в писмена форма – чл. 10, ал. 1 ЗПК, и трябва да отговаря на строго определени изисквания по ЗПК за неговото съдържание. Според чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Следователно част от изискванията на чл. 11, ал. 1 ЗПК досежно съдържанието на договора са императивни и нарушението им влече нищожност на същия.

Кредитополучателят по такъв договор се ползва и от потребителската защита срещу неравноправни клаузи по чл. 143 и сл. ЗЗП, за които съдът следи служебно – арг. чл. 7, ал. 3 ГПК.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК (в приложимата редакция обн. ДВ бр. 35/2014г.) повелява императивно, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левова и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

4

При преценката за действителност на процесния договор за паричен заем следва да бъде отчетено, че сключеният договор за предоставяне на гаранция, макар формално да съставлява отделно съглашение, в действителност се явява част от кредитното правоотношение. Разглеждани като едно цяло, двата договора сочат, че на практика поръчителство за задължения не съществува, а със същото се цели уговаряне на допълнително възнаграждение за кредитора по договора за потребителски кредит, в нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Извод за наличието на взаимна обвързаност между правоотношенията се налага по няколко съображения.

На първо място, при извършена от съда служебна справка по партидата на „Файненшъл България“ ЕООД в публичния ТРРЮЛНЦ се установява, че към датата на сключване на процесния договор за предоставяне на гаранция, както и към настоящия момент, едноличен собственик на капитала на дружеството гарант е ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД – кредитор по договора за паричен заем, поради което двете дружества са свързани лица по смисъла на пар. 1, ап. 1, т. 5 от ДР на ТЗ. Същевременно, от клаузата на чл. 4 от договора за заем е видно, че в хипотеза на обезпечение на заема чрез дружество гарант, то следва да бъде одобрено от кредитора, т.е. кредиторът едностранно определя кое дружество да бъде гарант по кредита, a предвид краткия предвиден срок за предоставяне на обезпечение (три дни от сключване на договора) и изискуемите условия за останалите допустими обезпечения, на потребителя не е оставен друг реален избор. На следващо място, уговореното в полза на гаранта възнаграждение е дължимо винаги, независимо дали длъжникът е изправна страна по обезпечения кредит, като възнаграждението е разсрочено на погасителни вноски, чиито падежни дати се определят от падежите на погасителните вноски по договора за заем. Наред с това, кредиторът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластен да приема вместо гаранта дължимото от потребителя възнаграждение по договора за гаранция. Също така, възможността на гаранта да прехвърли своите права по договора на трето лице предполага възможно прехвърляне и на суброгационните му права срещу потребителя, включително в полза на кредитора по договора за паричен заем.