Решение № 77 от 15.02.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Велико Търново, 15.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, II СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ при участието на секретаря ВАНЯ ИВ. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ Административно наказателно дело № 20234110200862 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на "***“ ЕАД гр. София против Наказателно постановление № 2614 от 26.05.2023 г. на Вр. И. Д. Председател на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси", с което за нарушение на чл. 15, ал. 5 от Наредбата за условията и реда за организиране на дейностите по държавните резерви и военновременните запаси и на основание чл. 31, ал. 1 от Закона за държавните резерви и военновременните запаси /ЗДРВВЗ/ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 /хиляда/ лева.

Претендира се неговата отмяна с оплаквания за незаконосъобразност.

В съдебно заседание, чрез своя пълномощник, жалбоподателят поддържа жалбата си, като претендира и разноски.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Представя писмени бележки и също претендира и разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Административно наказателното производство е инициирано с Акт за установяване на административно нарушение на Закона за държавните резерви и военновременните 1 запаси № 2 от 04.05.2023 г., съставен от *** заемащ длъжността началник-сектор „Контрол на резервите и запасите“ в отдел „Управление на складовите бази и контрол на резервите“ към ТД на „Държавен резерв“ гр. Велико Търново при Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ гр. София, в присъствието на свидетелите *** и ***.

АУАН е връчен на жалбоподателя, посредством упълномощено лице.

В АУАН е вписано възражение, че не е извършено административно нарушение.

Писмени възражения срещу акта не са постъпвали.

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП, в което се приема за установено, че на основание Заповед № РД-10-115/25.04.2023 г. на Директора на ТД ДР гр. Велико Търново е била извършена проверка за състоянието на военновременни запаси, съхранявани в складово пространство на „***“ ЕАД на адрес: гр. Горна Оряховица, ул. „Св. Княз Борис І“ № 82, Район на бивше поделение 58950. Проверката била извършена от служители, определени за осъществяване на контролни функции със Заповед № РД-258/26.11.2021 г. на председателя на ДА ДРВВЗ, съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗДРВВЗ. При нея било установено, че „***“ ЕАД не е подало изискваната от НУРОДДРВВЗ ведомост за движение на наличностите съгласно приложение № 2 от НУРОДДРВВЗ и отчет за тяхното състояние в законоустановения срок - до 31.01.2023 г. Същото се потвърдило и след направена справка в автоматизираната информационна система на деловодството на ТД ДР гр. Велико Търново.

За резултатите от проверката бил изготвен Констативен протокол № 40-07-1404/26.04.2023 г.

Прието е, че нарушението е извършено на 01.02.2023 г., а като място на извършване на нарушението е посочено ТД ДР гр. Велико Търново, на адрес: гр. Велико Търново, ул.

„Христо Ботев“ № 86, където „***“ ЕАД е следвало да подаде изискваните документи. От нарушението не са претърпени имуществени вреди.

При така описаната фактическа обстановка, наказващият орган е приел, че е налице нарушение на чл. 15, ал. 5 от НУРОДДРВВЗ, поради което и на основание чл. 31, ал. 1, пр. 2 от ЗДРВВЗ е наложил на дружеството-жалбоподател имуществена санкция в размер на 1000 лева.

АУАН и НП са издадени от оправомощени за това лица, в рамките на законоустановените срокове.

Съдът счита, че административно наказателното производство е протекло без съществено нарушение на процесуалните правила.

Според съда, наказващият орган правилно е установил относимата към казуса фактология. Фактическата обстановка, приета за установена в обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление се потвърждава от събраните в рамките на съдебното следствие писмени и гласни доказателства. Всички събрани по делото доказателства – писмени и гласни са непротиворечиви и доказват изцяло приетата за установена фактология. Правилно наказващият орган е определил приложимия материален закон, като е приел, че е налице нарушение на чл. 15, ал. 5 от НУРОДДРВВЗ. Посочената 2 норма предвижда, че ежегодно до 31 януари съхранителите на държавни резерви и военновременни запаси изпращат на териториалните дирекции ведомост за движение на наличностите съгласно приложение № 2 и отчет за тяхното състояние. Видно от приложените по делото писмени доказателства е, че към датата на твърдяното нарушение – 01.02.2023 г. , а именно денят следващ деня на който изтича крайният срок за подаване на изискуемите ведомост и отчет за състоянието на държавни резерви и военновременни запаси, дружеството не ги е подало. Този факт не се отрича и от жалбоподателя, но се прави възражение и излага становище, че за него такова задължение не съществува, предвид обстоятелството, че дружеството няма качеството на съхранител по смисъла на ЗДРВВЗ и НУРОДДРВВЗ.

Съдът приема, че възражението на жалбоподателя в тази насока е неоснователно по следните причини. Между ДП „ТСВ“, чийто правоприемник е дружеството жалбоподател и ДА „Държавен резерв и военновременни запаси“ е бил сключен Договор за съхранение на военновременни запаси № 877 от 06.03.2008 г. Жалбоподателят претендира посоченият договор да е бил прекратен от тях едностранно, поради изтекъл срок, алтернативно, че договорът е недействителен, поради липса на представителна власт при сключването му. Не се оспорва, че по силата на Договора в складовете на дружеството са предадени на съхранение и не са били освободени по предвидения ред вещите предмет на договора за съхранение на ВВЗ. Вещите представляващи държавен резерв и военновременни запаси се освобождават по реда предвиден в чл. 24 от ЗДРВВЗ, а именно с решение на Министерския съвет или на упълномощен от него орган по предложение на председателя на агенцията.

Съгласно чл. 24, ал. 6 (Предишна ал. 4, доп. – ДВ, бр. 65 от 2020 г.) от ЗДРВВЗ до реализацията и преместването на освободените военновременни запаси търговците, предприятието или организациите, които ги съхраняват, носят отговорност за целостта и състоянието им. Дружеството жалбоподател, е придобило качеството на съхранител на ДР и ВВЗ при възлагане на съхранението на вещите предмет на договора, но независимо от споровете между страните относно действието на последния и заявлението от жалбоподателя, че е прекратил едностранно договора, алтернативно, че той е недействителен предвид нормите на ЗДРВВЗ и НУРОДДРВВЗ, той е съхранител на тези материали до момента на освобождаването им по съответния ред. В тази връзка и за пълнота следва да се отбележи, че освен специалната заК.а уредба на ЗДРВВЗ и НУРОДДРВВЗ по отношение на договора следва да се приеме че е приложим чл. 250 и сл. от ЗЗД, тъй като изключая специалния характер досежно вида на съхраняваните вещи и особеното им предназначение като вещи в ДР и ВВЗ, той има характер на договор за влог.

Договора за влог е реален договор и по силата и на общото гражданско законодателство задълженията на влогоприемателя се прекратяват едва след фактическото предаване на вещта, доказателства за каквото не са ангажирани от страните.

Предвид горните съображения, съдът счита, че изложените от жалбоподателя твърдения и доводи, за прекратяване на Договора за съхранение на военновременни запаси са неотносими към предмета на доказване по настоящото производство, тъй като от една 3 страна, както беше мотивирано по-горе задълженията на жалбоподателя по чл. 15, ал. 5 от НУРОДДРВВЗ произтичат от качеството му на съхранител на вещи представляващи ВВЗ, като без значение от споровете между страните относно действието на този договор, до момента на освобождаване на вещите по съответния ред дружеството е съхранител и има съответните задължения по специалното законодателство. Следва да се отбележи, че нормите на ЗДРВВЗ и НУРОДДРВВЗ въвеждат особен режим на съхранение за вещи ДР или ВВЗ, като е предвиден особен ред за тяхното освобождаване. Освен това, облигационните отношения между страните по повод на сключения договор, очевидно не са уредени, което не може да стане в рамките на настоящото производство по реда на ЗАНН.

Не са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, тъй като случаят не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност.

Правилно наказващият орган е определил санкционната разпоредба чл. 31, ал. 1, пр. 2 от ЗДРВВЗ, като е наложена имуществена санкция в минималния предвиден от закона размер, поради което не подлежи на изменение.

В този смисъл е и константната практика на АСВТ по идентични казуси, включително и между същите страни - Решение № 185 от 18.09.2023 г. на АдмС - Велико Търново по к. а. н. д. № 10228/2023 г.

При този изход на делото на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на въззиваемата страна следва да се присъди възнаграждение в размер на 100 лева за защита от юрисконсулт.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 2614 от 26.05.2023 г. на Вр. И. Д.

Председател на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси", с което на "***“ ЕАД гр. София на основание чл. 31, ал. 1, пр. 2 от Закона за държавните резерви и военновременните запаси /ЗДРВВЗ/ е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 /хиляда/ лева, като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА "***“ ЕАД гр. София да заплати на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" гр. София направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 /сто/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд – гр. Велико Търново.

4

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 5