Решение № 32 от 07.03.2024, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Търговище, 07.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, V СЪСТАВ, в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Зорница Д. Павлова при участието на секретаря С. Й. Й.ова като разгледа докладваното от Зорница Д. Павлова Административно наказателно дело № 20233530200884 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „С.“ ЕООД - гр.Шумен, ЕИК 127631215, представлявано от управителя Б. А. С. против Наказателно постановление № 25 – 2300133 от 10.11.2023г., издадено от директора на Дирекция “Инспекция по труда” – гр.Търговище. Считайки обжалваното НП за неправилно, незаконосъобразно и издадено при съществени нарушения на процесуалните правила, жалбоподателят желае същото да бъде отменено. В с.з. жалбата се поддържа от пълномощник, който прави и искане за присъждане на направените по делото разноски.

Наказващият орган - директор на Дирекция “Инспекция по труда” – гр.Търговище, посредством процесуалния си представител, в с.з. излага доводи за неоснователност на жалбата. Счита, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

1

На 29.09.2023 г. в 09: 40 ч. инспектори от Дирекция “Инспекция по труда” – Търговище извършили проверка по работни места в обект – строеж на склад за алуминиеви заготовки, намиращ се в землището на с.С., общ.Търговище. При проверката относно спазване на трудовото законодателство от работодателя „С.“ ЕООД, ЕИК 127631215 било установено, че в обекта полага труд като „заварчик“ лицето В.Р.Х., ЕГН ********** с работно време за деня – от 8.30 часа до 16.00 часа, с почивки в работния ден от 12:00ч. до 13:00ч., почивен ден – неделя и уговорено трудово възнаграждение на ден в размер на 50.00лв., както и че за извършване на дейността е получило от работодателя обувки, ръкавици и шлем. Било установено, че лицето осъществява дейност по поставяне на железа и правене на заварки. На 10.10.2023г. контролните органи извършили проверка и на допълнително изискани и представени от работодателя документи, при която било установено, че на 29.09.2023г. В.Р.Х. е полагал труд като „заварчик“ в проверения обект без сключен трудов договор в писмена форма с работодателя „С.“ ЕООД. Резултатите от проверката, извършена от органите на Дирекция “Инспекция по труда” – Търговище били отразени в ПИП № ПР2336640 от 11.10.2023г., който бил връчен на управителя на дружеството на 12.10.2023г. На същата дата св. К. – гл.инспектор в Дирекция “Инспекция по труда” – Търговище съставила на „С.“ ЕООД в качеството на работодател АУАН № 25- 2300133 / 12.10.2023г. за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ, който бил подписан от управителя на дружеството без възражения. Такива не били направени и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на АУАН № 252300133/12.10.2023г., директорът на Дирекция “Инспекция по труда” Търговище издал Наказателно постановление № 25 –

2300133 от

10.11.2023г., с което за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ и на основание чл.414, ал.3 от КТ наложил на „С.“ ЕООД, ЕИК 127631215 в качеството на работодател имуществена санкция в размер на 1800лв.

Съдът установи описаната фактическа обстановка след анализ на събрания по делото доказателствен материал - показанията на св. Н. К., св.В.Х. и приложените към делото писмени доказателства.

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения, които да са съществени и които да са довели до опорочаване на обжалваното НП. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, по предвидените от закона ред и форма, съдържат яснота относно 2 визираното административно нарушение, включително относно датата и мястото му на извършване. Видно е, че в тях изрично е отбелязано, че нарушението е извършено на 29.09.2023 г. в землището на с.С., общ.Търговище. Възраженията за незаконосъобразност на обжалваното НП от процесуална страна са неоснователни.

Събраните по делото доказателства безспорно и без противоречия установяват, че при проверката, извършена от контролните органи на 29.09.2023 г. в 09.40ч. лицето В.Р.Х. се е намирало в обекта, представляващ строеж на склад за алуминиеви заготовки в землището на с.С., общ.Търговище. Безспорно установено е и обстоятелството, че СМР в обекта били възложени на „С.“ ЕООД по силата на договор № 22/

09.02.2023г., сключен с “БМП – Близнаци Метал - Пластик“ ООД – гр.Търговище и се осъществявали от посоченото дружество.

От показанията на св. К. се установи, че при пристигането на контролните органи, в обекта били заварени две лица, които полагали труд като заварчици. Това били В.Р.Х. и Й.В.Г.. Към делото са приложени декларации по чл.399 вр. с чл.402, ал.1, т.3 и ал.2 от КТ, чл.39, ал.1 и чл.40, ал.1 от АПК и чл.110, ал.4 от ДОПК, попълнени от двете лица. Видно е, че в декларацията си В.Х. е посочил, че работи в „С.“ ЕООД на обект „строеж на склад за алуминиева заготовка“ в землището на с.С., като „поставя железа и прави заварки“, с установено работно време за деня от 08.30ч. до 16.00ч., с трудово възнаграждение в размер на 50лв. дневно, почивен ден неделя, почивка за деня от 12.00 до 13.00ч., както и че е получил обувки, ръкавици, шлем. Почти аналогични са данните, декларирани от Й.Г. /с изключение на посочено месечно възнаграждение, почивни дни – събота и неделя и наличие на сключен трудов договор/. Св.К. свидетелства, че декларациите са били попълнени лично от работниците, като В.Х. е разбирал въпросите, на които е трябвало да отговаря.

При разпита си като свидетел, последният заяви обратното - че не е разбирал въпросите в декларацията и че инспекторката му диктувала какво да пише в нея, както и че нямал определено работно време, че работното облекло му било предоставено от другия работник – Й., а не от фирмата, че му била платена сумата от 1300лв. след приемане на възложената му с граждански договор работа.

3

Св. В.Х. е пълнолетен, грамотен български гражданин, разбиращ и говорещ български език, което бе установено непосредствено и по време на разпита му в с.з. Самият св.В.Х. потвърди, че може да пише на български език, както и че лично е написал и подписал предявената му декларация, приложена на л.15 от делото. Последната е изготвена в деня на проверката по работни места, по време на която, видно от приложения Констативен протокол от 29.09.2024г., е присъствал и управителят на фирмата – възложител. Предвид тези данни, съдът не прие посочените по-горе твърдения на св.В.Х. за достоверни. От друга страна, в свидетелските му показания, дадени три месеца по -късно, са налице и противоречия:

Първоначално свидетелят заяви, че само той и Й. работели като заварчици, а впоследствие – че само Й. заварявал, а той му помагал, без да заварява.

Последното изявление от своя страна противоречи и на приложения по делото граждански договор № 1/18.09.2023г., който е бил представен в хода на документалната проверка и на контролните органи. Според договора, сключен между „С.“ ЕООД и В.Х. Р., последният е следвало да извърши следното: „Разкрояване на 140 бр. столици с размер 60/80/5“, при уговорено възнаграждение в размер на 1600лв., платимо от дружеството в срок от 30 дни след приемане на извършената работа. Описвайки в с.з. дейността, която е извършвал, св.В.Х. посочи: „Й. ръководи обекта, като е отговорник на самия обект и той си заварява. Аз помагам на Й...“ Така предоставените данни очевидно не кореспондират с предмета на гражданския договор /разкрояване от страна на В.Х. на 140 бр. столици/. От същите не може да се направи извод и за самостоятелно осъществяване на дейността от В.Х., която самостоятелност е характерен белег на облигационното правоотношение.

Фактът, че извършваната от него работа е нямала самостоятелен характер, а е била част от дейността по извършване на СМР, възложена на „С.“ ЕООД, осъществявана съвместно с работника на дружеството Й.Г. /което бе посочено и от св.К./, обосновава извод, че В.Х. е престирал работна сила, а не определен резултат или работа, определена по обем и като краен резултат.

С оглед изложеното, при формиране на изводите си за фактическата обстановка, съдът кредитира декларацията, попълнена от В.Х., като обективно отразяваща релевантните факти и кореспондираща с показанията на св. К.. Последните от своя страна са последователни, подробни и непротиворечиви, поради което съдът изцяло ги възприе. Не са налице 4 основания, които да ги дискредитират. Обратните твърдения от страна на представителя на жалбоподателя са необосновани и неподкрепени с доказателства.

На база посочените доказателствени източници, ПИП № ПР2336640 от 11.10.2023г. и КП от 29.09.2023г., съдът намира за доказано обстоятелството, че към датата на проверката - 29.09.2023г. между работника В.Х. и работодателя „С.“ ЕООД е съществувало трудово правоотношение, тъй като са били налице всички необходими елементи на такова. Според съдебната практика, по силата на трудовия договор едно физическо лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при определен работен режим, заплащане, работно време и пр., а предмет на гражданския договор е постигане на конкретен трудов резултат, за изработване на готов продукт или произведение, също свързан с полагане на труд, но при пълна самостоятелност, до получаването на крайния продукт, предмет на този облигационен договор. За разлика от трудовия договор, при договора за извършване на определена работа, изпълнителят е самостоятелен и независим от този, който му поръчва работата и изисква от него доставянето на резултата от работата.

Показателен за наличието на трудово правоотношение между В.Х. и „С.“ ЕООД е дори само факта, че при извършвана идентична дейност, лицето Й.В.Г. е имал сключен трудов договор с посоченото дружество. /л.19 от делото/.

Наличието на сключен граждански договор между В.Х. и „С.“ ЕООД, данни за който се съдържат и в представеното извлечение от инструктажна книга /проверена от контролните органи, видно от ПИП № ПР2336640/ 11.10.2023г./ и факта на изплатеното възнаграждение по същия /съгласно представената сметка за изплатени суми по чл.45, ал.4 от ЗДДФЛ и РКО от 13.11.2023г/, не опровергават извода за естеството на правоотношението между В.Х. и „С.“ ЕООД, а единствено сочат, че посредством сключения граждански договор е прикрито наличието на трудовото правоотношение.

Показателни относно причината за това са данните, предоставени от св.К., че според управителя на дружеството, трудов договор с лицето не е бил сключен, тъй като то било в пенсионна възраст и получавало пенсия.

Предвид изложеното, съдът намира

5 за безспорно установено предоставянето на работна сила в нарушение на КТ и наличието на трудово правоотношение, което не е било облечено в съответната форма, съгласно чл.62, ал.1 от КТ : “Трудовият договор се сключва в писмена форма“. От изложеното следва, че „С.“ ЕООД е нарушило изискването на чл.62, ал.1 от КТ и е осъществило състава на чл.414, ал.3 от КТ. Отговорността му е обективна и произтича от качеството му на работодател, съгласно §1, т.1 от КТ.

Съдът намира, че отговорността на

"С.“ ЕООД е ангажирана законосъобразно на посоченото основание. В случая не са налице предпоставки за прилагането на чл.28 от ЗАНН. Съгласно задължителното за съда ТР № 3/10.05.2011 г. на ВАС, "Специалният състав по глава XIX, раздел II от КТ на "маловажно" административно нарушение по чл.415в от КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл.28 от ЗАНН“. От друга страна, не са налице основания за приложение и на чл.415в, ал.1 от КТ, доколкото ал.2 на същия изрично сочи, че нарушението на чл.62, ал.1 от КТ не е маловажно.

За посоченото нарушение, разпоредбата на чл.414, ал.3 от КТ предвижда за работодателя имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв. В случая от съдържанието на НП не се установява въз основа на какви отегчаващи отговорността обстоятелства е наложена имуществена санкция от 1800 лева. В НП такива обстоятелства не са отразени, не се и установяват по делото. Липсват данни дружеството да е санкционирано с влезли в сила НП за други нарушения на трудовото законодателство. Предвид това и доколкото процесното нарушение се явява първо, съдът намира, че целите на наказанието биха се постигнали и посредством минималния размер на имуществената санкция, предвиден в чл.414, ал.3 от КТ, който сам по себе си е достатъчно висок. С оглед изложеното, обжалваното НП следва да бъде изменено, като размерът на наложената имуществена санкция бъде намален от 1800 на 1500лв.

Разпечатката съдържа 34 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1a9cb076-6a46-43a8-9d03-a403f8d99a57