Решение № 633 от 28.07.2023, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 633 гр. Сливен, 28.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петя Хр. Манова при участието на секретаря Василка Д. Къчева като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело № 20232230101089 по описа за 2023 година

Предмет на производството е предявен иск с пр. осн. чл. 415, във вр. с чл. 422 ал.1 от ГПК и цена на иска 17 480,56 лева.

В исковата молба се сочи, че на 11.03.2022 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 15.02.2022 г. на основание чл. 99 от ЗЗД, между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит № EMLN-16790103, сключен на 12.02.2019 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ и Н. Д. Н., е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за станалата продажба на вземането и за предсрочната изискуемост с Уведомително писмо от името на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ на 16.03.2022 г. Впоследствие същият е уведомен по реда на чл.

99, ал. 3 от ЗЗД за станалата продажба и предсрочна изискуемост на вземането с Уведомително писмо с изх. № УПЦ/УПИ-СБНП/EMLN-l6790103 от името на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, което е връчено на кредитополучателя чрез ЧСИ Гергана Грозева, peг. № 915 на 24.10.2022 г., на когото „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е възложила правомощията по чл. 18, ал. 5 от Закона за частните съдебни изпълнители.

Твърди се, че на 12.02.2019 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ като Кредитор и Н. Д. Н. като Кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит с № EMLN-16790103, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит, с размер на кредита 38000,00 лв. С подписването на договора, кредитополучателят се е съгласил да заплати на кредитора и такса за ангажимент, която е в 1 размер на 760 лв. Таксата следвало да се заплати от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата от общия размер на кредита. Лихвеният процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 59 960.40 лв. Така, договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 14710 лв.

На основание сключения между страните договор, Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 20.02.2029 г., на 120 броя месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 499.67 лева, съгласно погасителен план посочен в Договора за кредит, в който е посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска.

Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 20.02.2029 г. (дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план), но предвид обстоятелството, че Кредитополучателят не е изпълнявал в срок задължението си за плащане на погасителните вноски, кредиторът е приел, че по отношение на вземанията е настъпила предсрочна изискуемост.

Съгласно чл. 5 от Условия към договора за кредит, при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от този договор надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за настъпване па предсрочната изискуемост.

От страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД до кредитополучателя е изпратено уведомително писмо с изх. № УПЦ/УПИ-С-БНП/EMLN-16790103, с което му е съобщено, че поради допуснато просрочие и неплащане на погасителни вноски по договора, всички вземания но него са изискуеми изцяло и в пълен размер, считано от 24.10.2022 г.

(датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост). Уведомителното писмо е връчено па кредитополучателя чрез ЧСИ Гергана Грозева, peг. № 915, на когото „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е възложила правомощията по чл. 18, ал. 5 от Закона за частните съдебни изпълнители. Уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост е получено от длъжника на 24.10.2022 г.

Съгласно условията към договора за потребителски кредит, при забава в плащането на една или повече месечни погасителни вноски Кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена вноска. На длъжника е начислена лихва за забава за периода от 21.06.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда, която е в общ размер на 2023.01 лева, от който период е изключен периодът от 12.03.2020 г. до 13.07.2020 г. вкл., съобразно изискването, въведено с чл.6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение.

В тази връзка за ищцовото дружество е възникнал правният интерес от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника Н. Д. Н. за всички дължими суми по Договор за потребителски кредит № EMLN-16790103 от дата 12.02.2019 г. Съдът е уважил претенцията и по образуваното ЧГД № 169/2023 г. по 2 описа на PC Сливен, е издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е възразил.

Предвид изложеното се моли съда да постанови съдебен акт, по силата на който да признае за установено по отношение на ответника Н. Д. Н., че СЪЩИЯТ дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД следните суми:

- 8173.76 лв. (осем хиляди сто седемдесет и три лева и седемдесет и шест стотинки) представляващи частично претендирана главница по неплатени месечни погасителни вноски за периода от 20.06.2020 г. до 20.12.2022 г.;

- 7283.79 лв. (седем хиляди двеста осемдесет и три лева и седемдесет и девет стотинки) договорна лихва за периода от 20.06.2020 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 20.12.2022 г. /падеж на последна погасителна вноска/;

- 2023.01 лева (две хиляди двадесет и три лева и една стотинка), представляваща обезщетение за забава, считано от считано от 21.06.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението, до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се разноските в настоящото и заповедното производство.

В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника чрез процесуален представител, в който се счита, че предявеният иск е допустим, но изцяло неоснователен.

На първо място се счита, че ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД не е кредитор на ответника и не би могъл да бъде такъв въз основа на представените по делото писмени доказателства.

Сочи се, че представеният по делото Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г. с № Д-22-00050- 1/15.02.2022 г. очевидно представлява дарствен договор, тъй като в § 3 от същия не била посочена покупна цена. Следователно при подписване на представения договор не била спазена изискваната от закона форма (чл. 225, ал. 2 ЗЗД), а именно нотариална такава. В тази връзка се оспорва на основание чл. 193 ГПК истинността на представения по делото частен документ наречен потвърждение за извършена цесия на вземания, на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД относно неговото съдържание.

Сочи се, че представения документ не съдържал дата, на която е бил издаден същия.

Липсвала дата, към която издателят твърди, че е получил цената по сключения договор.

Сочи се, че върху така прехвърлената бланка някой е изписал на ръка два текста, които очевидно не са били част от първоначалния подписан от автора документ.

Предвид това се моли да бъде открито производство по оспорване на частен документ, който не носи подписа на ответника, по отношение на съдържанието в него, относно трите посочени по горе елемента.

Оспорва се и съдържанието на приложеното извлечение от Приложение № 1 от 11.03.2022 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г., 3 на който също някой на ръка бил дописал изгодна за него информация, която не е била част от оригиналния документ. Също така се оспорва и авторството на този документ, тъй като за продавач не се е подписал г-н Д. Д. и това било видно от подписите положени на самия договор за покупко-продажба.

Счита се, че договорът за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта EMLN 16790103 от 12.02.2019 г. е нищожен, поради неспазване на императивни норми в Закона за потребителския кредит.

Сключеният договор не отговарял на част от изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, както и на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 12 3ПК. Не било спазено изискването относно минимално допустимия размер на шрифта при изготвянето на договора, а именно - не помалък от 12. В конкретния случай за написване на договора бил използван шрифт Garamond с размер най - много 11. Дори и да се приеме, че е налице възможна грешка при извършване на сравнението или че отклонението е незначително, то нарушение на изискването относно размера на шрифта категорично било налице по отношение на приложения към договора сертификат № EMLN - 16790103, който бил съставен в почти нечетлив размер шрифт. Изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК за сключването на договора по ясен и разбираем начин и с еднакъв по вид, формат и размер шрифт се отнасяло до всички елемента на договора. В случая сертификатът бил подписан от кредитора и ответника и в него се съдържали уговорки относно посочената в договора за кредит и дължима от ответника застрахователна премия, поради което се счита, че същият съставлява елемент от договора, по отношение на който трябва да са спазени посочените законови изисквания.

На следващо място се сочи, че в договора е посочен годишен процент на разходите /ГПР/, но единствено като абсолютна процентна стойност. Липсвало посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 към ЗПК начин, каквото било изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

В договора бил обективиран погасителен план, който съдържал единствено информация относно падежните дати на всяка от вноските, размер на вноската и размера на оставащата главница. Липсвало обаче предоставяне на предвидената в чл. 10, ал. 1, т. 12 ЗПК информация относно правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит, да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, който погасителен план трябвало да посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания и да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи.

Предвид изложените аргументи и на основание чл. 22 от ЗКП се счита, че сключеният между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файнанс С.А. клон България“ договор за револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта EMLN - 16790103 е недействителен. След като този първоначален договор е недействителен, то се 4 счита, че той е и непрехвърлим, тъй като прехвърлими били само действителните договори.

Дори и да се допусне, че договорът за цесия е действителен, т.е. спазени са изискваната от закона форма и кредита е прехвърлим, то при всички случаи предявеното от ищеца частично искане за заплащане на неплатени погасителни вноски в размер на 8173,76 лв. за периода от 20.06.2020 г. до 20.12.2022 г. и претендираната за заплащане договорна лихва в размер на 7283,79 лв. считано от 20.06.2020 г. до 20.12.2022 г., се явявали частично неизискуеми, тъй като падежът на част от задълженията все още не бил настъпил, както и 2023,01 лв., представляваща обезщетение за забава считано от 20.06.2020 г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда. Сочи се, че това е така, тъй като противно на твърдението на ищеца, че договорът за потребителски кредит бил станал предсрочно изискуем на 24.10.2022 г. с получаване на уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост, такова всъщност не било връчвано на ответника. На тази дата му било връчено от ЧСИ Гергана Грозева уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания.