Решение № 6667 от 05.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6667 гр. София, 05.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов като разгледа докладваното от Дамян Ив. Христов Въззивно гражданско дело № 20251100512090 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.435 – 437 ГПК.

Производството е образувано е по жалба с вх. № 30356/13.10.2025 г. подадена от взискателят Н. И. срещу разпореждане по изп.дело №1468/2025г. по описа на 16 участък към съдебно- изпълнителната служба на СРС, с което оставя без уважение молба с вх.

№29157/02.10.2025г., молба с вх. №29365/2025г., и спира изпълнението по изп.д.

№1468/2025г. В жалбата се твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно, незаконосъобразно и противоречащо на материалния закон, като се излагат следните съображения: С процесното разпореждане ДСИ, отказал да извърши прихващане между насрещни вземания по изп.д. № 1468/2025 г. и изп.д. № 985/2025 г., защото възможността за извършване на волеизявление за прихващането била преклудирана. Освен това прихващане можело да се извърши само в исковото производство, но не и в изпълнителния процес, а освен това трябвало съгласие и на насрещната страна. Според жалбоподателя прихващането е допустимо и във фазата на изпълнителното производство, тъй като се прилагали общите правила на гражданския процес, като същото се извършва с едностранно волеизявление и не е необходимо съгласието на насрещната страна. По изложените съображения счита, че ДСИ неправилно е отказал да извърши прихващане. На следващо място се навежда, че ДСИ спрял изпълнението по изп. дело № 1468/2025 г. въз основа на молба от длъжника и приложен платежен документ за частично плащане от 2500.00 лв. Поддържа се, че жалбоподателя се е противопоставил категорично на така извършеното частично плащане, тъй като по аргумент от чл.66 от ЗЗД кредиторът не може да бъде принуден да получи нещо различни от дължимото. Счита, че разпоредбата на чл.454 от ГПК е приложима само когато изпълнението е насочено срещу движими или недвижими вещи на длъжника, но не и когато 1 изпълнението се насочва върху вземания на длъжника, какъвто бил настоящия случай. По изложените съображения счита, че ДСИ е спрял незаконосъобразно изпълнителното производство. На следващо място ДСИ отказал да преведе събраната сума от 2500 лева по посочена от взискателя банкова сметка, защото бил наложен запор върху сумите постъпили по изп.д.№1468/2025 г. Твърди се, че в случая ДСИ отново постановил незаконосъобразен акт, тъй като съдебния изпълнител следвало да изпълнява волята на взискателя. Освен това искането за изплащане на сумата по дело № 1468/2025 г. предхождала запорното съобщение. Счита, че действията на ДСИ противоречали на делегираните права в договора за процесуално представителство, където адвокатът има правомощие да се разпорежда с изпълнителния лист и да посочи начин на удовлетворяване. По изложените съображения моли съдът да отмени обжалваното разпореждане.

В своето становище длъжника А.В. поддържа, че отказът на съдебния изпълнител за извършване на прихващане не подлежи на обжалване по реда на чл. 435, ал.1 ГПК, доколкото прихващането не е изпълнително действие. Поддържа, че в случая били налице основанията за спиране на изпълнението по чл. 454, ал. 1 ГПК, доколкото длъжникът внесъл сумата от 2500 лева (която надхвърляла 20% от задължението) и задължение за изплаща ежемесечно по 1200 лева, като през м. октомври длъжницата е изплатила сумата от 2400 лева (две вноски по 1200 лева). Поддържа, че събраните по изп. д. № 1468 на СИС при СРС, 16-ти уч. суми следвало да се превежда по изп.д. №№ 20251110400985 по описа на ДСИ при РС София, 28-ми учачсък на основание запорно съобщение изх. № 48126/18.09.2025 г. по по изп.д. № 20251110400985 по описа на ДСИ при РС - София, 28-ми уч, до третото задължено лице ДСИ при СРС, 16-ти уч. По изложените съображения поддържа, че искането на взискателят по т.1 следва да бъде оставено без разглеждане, а по т.2 и т.3 без уважение.

В своите мотиви ДСИ К. поддържа, че съобразно съществуващата практика по изпълнителните дела, не се допуска прихващане в това производство, без изрично съгласие на двете страни. Освен това, в делбеното производство между страните, съдът е отказал прихващане на Н. И. поради това, че искането му е преклудирано. Счита, че в съотвествие с чл.454,ал.1 ГПК е спряла изпълнението. Поддържа, че прихващането и съответно отказът на ДСИ да го извърши служебно, не били сред основанията за обжалване на неговите действия съгласно чл.435,ал.1 ГПК.

От фактическа страна се установяват следните обстоятелства:

1. С молба от 07.08.2025 г. до ДСИ- съдебно изпълнителна служба към СРС Н. И. е поискал да бъде образувано изпълнително дело срещу А.В. за сумата от 7 110.66 лв., главница, ведно с законната лихва от 21.10.2021г. въз основа на изпълнителен лист издаден по Решение 1686/19.03.2025г., по в.гр.д.№2381/2023г., на СГС, ІІІ-В, с-в, и Решение № ІІ-5520058065/19.09.2022г. на СРС. 55 с-в. В т.1 на молба изрично е посочено, че взискателят иска да бъдат насочени изпълнителните действия срещу изпълнително дело №20251110400985 към Софийска изпълнителна служба към СРС, като бъде извършено прихващане на двете насрещни вземания до по малкото. Въз основа на подадената молба е образувано процесното изп.дело №1468/2025 г.

2

2. Със запорно съобщение от 23.09.2025 г. по изп.д. № 985/2025 г. по описа на ДСИ към СИС на СРС е наложен запор на вземанията на Н. И. по изп.дело №1468/2025 г. ( т.е. по настоящото изпълнително дело). С молба от 23.09.2025 г. длъжникът по настоящото изпълнително дело А.В. е поискала да не се удовлетворява молбата на взискателя за извършване на прихващане, тъй като той е длъжник, а тя взискател по и.д. № 985 и с гореописаното запорно съобщение е наложен запор върху вземанията му по настоящото изпълнително дело. Длъжницата по настоящото изпълнително дело е поискала и спиране на изпълнението на основание чл.454,ал.1 ГПК, като е представила вносна бележка за сумата от 2500 лева.

3. С молба от 02.10.2025 г. взискателят Н. И. е поискал да бъде извършено поисканото прихващане. С молба от 02.10.2025 г. взискателят е поискал събраните суми по и.д.

№1468/2025 г. да му бъдат изплатени. С молба от 06.10.2025 г. длъжникът А.В. е поискала да не се извършва прихващане, тъй като с Решение 16886/19.03.2025 г. постановено по в.гр.д.

№ 20231 на СГС ІІІ-В състав, съдът се е произнесъл по направено от взискателя Н. А. И. в хода на съдебното производство възражение за прихващане / и не го е взел предвид като преклудирано/, като освен това не било ясно с кое вземане се иска да бъде извършено прихващането. Поискала е също изпълнителното производство да бъде спряно на основание чл.454,ал.1 ГПК, както и постъпилата сума по изп.дело №1468/2025 г. да бъде преведена по и.д. № 985, въз основа на постъпилото запорно съобщение.

4. С разпореждане от 06.10.2025 г. постановено по настоящото и.д. № 1468/2025 г, ДСИ е оставил без уважение искането на взискателя за извършване на прихващане по изп.дело № 1468/25г. с вземането по изп.дело № 985/25г., доколкото искането е следвало да се направи в исковото производство и същото е преклудирано, а освен това в изпълнителния процес прихващане можело да бъде извършено само, при изрично съгласие на двете насрещни страни, каквото съгласие липсвало по настоящото изпълнително дело. Със същото разпореждане ДСИ е оставил без уважение и искането на взискателя да му бъде преведена сумата постъпила по изпълнителното дело изп.дело № 1468/25 г., тъй като върху същата е наложен запор по и.д. № 985, по което дело взискател е А.В., а длъжник Н. И.. С процесното разпореждане ДСИ е приел, че са налице предпоставките по чл.454,ал.1 ГПК, поради което е спрял изпълнително производство № 1468/25 г.

При така установената фактическа страна от правна съдът намира:

С действащия ГПК законодателят цялостно измени концепцията си за обжалване на действията на съдебния изпълнител. Докато по отменения ГПК на обжалване подлежаха всички действия на съдебния изпълнител, по действащия ГПК се въведе правилото, че на обжалване подлежат точно определени категории актове от точно определен кръг лица.

Актовете които подлежат на обжалване от взискателя са изчерпателно изброени в чл.435,ал.1 ГПК, а именно: отказа на съдебния изпълнител да образува изпълнително дело или да извърши исканото изпълнително действие; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; спирането, прекратяването и приключването на принудителното изпълнение. С процесната жалба взискателят иска от 3 съда да отмени отказа на ДСИ да извърши прихващане, да му преведе събраните суми по изпълнителното производство, както и спирането на изпълнителното дело. По отношение на първите две искания съдът намира, че същите са недопустими по следните съображения:

Съдебния изпълнител е орган, който отговаря за събирането за вземането на взискателя. Той не решава правни спорове и не може да преценява дали направеното от взискателя волеизявление за прихващане е породило своите правни последици. В случая пътят на защита на взискателя не е чрез обжалване отказа на съдебния изпълнител да извърши прихващане ( действие което така или иначе той не може да извърши), а чрез предявяване на иск по чл.439 ГПК за погасяване на вземането по и.д. № 985, поради извършено прихващане след постановяване на решението и искане за спиране на изпълнението по и.д. № 985/2025 г.

С оглед на тези съображения съдът намира, че отказа на съдебния изпълнител да извърши прихващане между вземането по изп.дело № 1468/25г. и и.д. № 985/2025 г. не подлежи на обжалване, доколкото не е част от действията на съдебния изпълнител които подлежат на обжалване, съобразно изчерпателното изброяване в чл.435,ал.1 ГПК, поради което подадената жалба в тази й част следва да бъде оставена без разглеждане.

По отношение на искането на взискателя съдът да отмени отказа на взискателя да му преведе събраните суми по изпълнителното производство, съдът намира в следното:

Съобразно чл.435,ал.1, т.1 взискателя може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да извърши исканото изпълнително действие. В т.10 от ТР №2/2013 г. на ОСГТК е даден неизчерпателен списък на изпълнителните действия, които се предприемат в рамките на изпълнителното производство, както и на действията които се предприемат в рамките на изпълнителното производство, но не представляват изпълнителни действия а именно:

„насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение“. Видно от мотивите на тълкувателното решение изпълнителни действия обхващат онези действия, които изграждат съответния изпълнителен способ до постъпване на дължимата по изпълнителния лист сума. В случая отказа на съдебния изпълнител да изплати събраната сума по настоящото изпълнително дело, поради наложения запор върху вземането на взискателя, не представлява изпълнително действие, респ. същия не подлежи на обжалване, поради което жалбата на взискателя и в тази й част следва да бъде оставена без разглеждане.

Жалбата на взискателят срещу спирането на изпълнителното дело е допустима и подлежи на разглеждане по същество на основание чл.435,ал.1, т.3, предл. първо ГПК.:

4

Съгласно чл.454,ал.1 ГПК съдебният изпълнител спира изпълнението, ако до предаването на движимата вещ в магазин или борса, съответно преди началото на явния търг с устно наддаване, а за публичната продан на имот - до деня, предхождащ деня на проданта, длъжникът - физическо лице, внесе 20 на сто от вземанията по предявените срещу него изпълнителни листове и се задължи писмено да внася на съдебния изпълнител всеки месец по 10 на сто от тях. В тази разпоредба е уредено самостоятелно основание за спиране, което ще бъде налице при осъществяване на следните юридически факти: 1) изпълнителното производство да е образувано срещу длъжник- физическо лице; 2) изпълнителното производство да е с предмет парично вземане; 3) да е налице писмено искане от длъжника физическо лице за спиране на изпълнителното производство, придружено с документ удостоверяващ внесени 20 на сто от вземането по изпълнителния лист и декларация, че се задължава да внася на съдебния изпълнител всеки месец по десет на сто. 4) изпълнението да се извършва чрез изпълнителен способ продажба на движимо или недвижимо имущество на длъжника. Когато изпълнението на паричното вземане се извършва посредством друг изпълнителен способ и е насочено върху вземания, ценни книги или дялове на длъжника, спиране по чл. 454 не се допуска ( в този смисъл е TP № 45/25.06.1969 по гр. д. № 41/1969, ВС, ОСГК по отменения ГПК). С оглед на така дадените разяснения е видно, че подадената жалба в частта относно спирането на изпълнителното производство е основателна, тъй като изпълнението по процесното изпълнително дело е било насочено срещу вземания на длъжника, а не срещу негово движимо или недвижимо имущество.