Определение № 1435 от 29.12.2023, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1435 гр. Велико Търново, 29.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димо Колев

Членове:

Еманоел Вардаров

Йордан Воденичаров като разгледа докладваното от Димо Колев Въззивно частно гражданско дело № 20234100500964 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ал. 1 т. 1 вр. чл. 83 ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на П. А. Р. от гр. Бяла черква, подадена чрез пълномощника му адв. П. Н. от АК - Варна против определение № 532 от 10.10.2023г. постановено по гр.дело № 695/2023г. по описа на ПРС, с което е оставено без уважение искането му по чл. 83 ал. 2 ГПКза освобождаване от такси.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение, тъй като районният съд не е преценил представената по делото декларация за материално положение и гражданско състояние в съответствие с предвидените в закона предпоставки по чл. 83 ал. 2 ГПК за освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса. Изтъква се, че жалбоподателят не разполага с доходи и не притежава движимо и недвижимо имущество, както и дялове и акции в търговски дружества. Акцентира се, че декларираните от него обстоятелства са с отрицателен характер, поради което за тях не могат да се представят доказателства. Представя се справка от Агенцията по вписванията за установяване липсата на притежавано недвижимо имущество. Посочва се още, че районният съд неправилно е отчел ангажираната от жалбоподателя правна помощ като аргумент за наличието на възможност да плати държавната такса, доколкото същата му е предоставена безплатно на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 ЗА. Отбелязва се, че дължимата за производството държавна такса в размер на 792, 20 лв. надхвърля минималната работна заплата и е непосилна за заплащане от жалбоподателя, тъй като същият няма имущество и доходи.

Допълва се, че последният е длъжник по две изпълнителни дела, имащи за предмет принудителното събиране на големи по размер задължения. По тези съображения се отправя искане до ВТОС да отмени като неправилен обжалвания първоинстанционен акт и да освободи жалбоподателя от заплащане на държавна такса.

Доколкото исковото производство пред районният съд е в процедура по чл. 129 ал. 2 ГПК за поправка на исковата молба, препис от частната жалба не следва да се връчва на ответника.

1

Великотърновският окръжен съд, след като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Пред районният съд е предявен иск с правно основание чл. 439 ал. 1 ГПК за отричане дължимостта на сумата от 18 847, 80 лв., представляваща общ размер на вземанията за главница, договорна и наказателни лихви, такси и разноски по договор за банков кредит, за принудителното събиране на която е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1157/2015г. на РС – Варна и е образувано изп. дело № 103/2015г. по описа на ЧСИ Д. Я, поради погасяването й по давност. С определение, с характер на разпореждане, от 12.09.2023г. първостепенният съд е оставил подадена искова молба без движение като нередовна с указания за внасяне на държавна такса в размер на 792, 20 лв. В срока за поправката й, ищецът е подал молба за освобождаването му от задължението да плати следващата се по делото държавна такса, поради липсата на финансова възможност за това, за което е представил декларация за материално положение и гражданско състояние. С обжалваният акт първоинстанционният съд е приел, че ищецът не е доказал невъзможността си да заплати дължимата държавна такса, както и че щом може да заплати адвокатско възнаграждение може да заплати и разноски в по – малък размер.

При тези факти по делото въззивната инстанция прави следните правни изводи:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в едноседмичния преклузивен срок от надлежно легитимирана страна против подлежащ на обжалване съдебен акт /ТР № 1/17.07.2001г. по тълк. д. № 1/2001г. на ОСГК на ВКС/, като е заплатена дължимата за настоящото производство държавна такса.

Разгледана по същество частната жалба е частично основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 83 ал. 2 ГПК, при направено искане за освобождаване от такси и разноски по искови производства, следва да се прецени дали молителят – физическо лице има възможност да изпълни изцяло или частично установеното със закон задължение за внасяне на държавна такса, като се вземат предвид доходите му и тези на неговото семейство, имущественото състояние, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възрастта и други конкретни обстоятелства, относими към искането. При преценката основателността на молбата следва да се вземе предвид не само материално състояние на молителя, но и всички други релевантни обстоятелства. Посочените в чл. 83 ал. 2 ГПК предпоставки следва да се удостоверят с декларация за имуществено състояние, за чието достоверност се носи наказателна отговорност, като няма пречка декларираните обстоятелства да се докажат с представени от молителя нарочни доказателства, включително и по указания на съда. В тази връзка съдът не може да отхвърли молбата по чл. 83 ал. 2 ГПК, поради липсата респ. непълнота на доказателствата относно имущественото състояние на молителя.

От представената от жалбоподателя декларация се установява, че е на 32 г., че не се намира в граждански брак, че не дължи издръжка на друго лице и че не страда от заболяване, лечението на което налага отделянето на постоянни разходи.

Жалбоподателят е декларирал още, че не получава никакви доходи и че не притежава недвижимо имущество, автомобили, дялове и акции от търговски дружество, както и парични влогове. От представената с частната жалба справка от имотния регистър към Агенцията по вписванията е видно, че за периода от 1991г. до 2023г. липсват вписвания за притежавано от жалбоподателя недвижимо имущество. Налице са отбелязвания, че същият е солидарен длъжник по банкови кредити. От справка в ТР извършена от съда 2 на основание чл. 23 ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ се установява, че ищецът е управител и едноличен собственик на капитала на търговско дружество, като върху дружественият му дял от 100 лв. е наложен запор.

При тези фактически данни и с оглед дължимата за производството държавна такса, която съгласно чл. 69 ал. 1 т. 1 ГПК вр. чл. 1 ТДТГПК възлиза на 753, 92 лв., съдът намира, че жалбоподателят няма възможност да заплати същата в пълен размер.

От декларираните под страх от наказателна отговорност обстоятелства и представената справка от Агенцията по вписванията се установява, че ищецът няма достатъчно налични средства, както и възможност за набавяне на такива от притежаваното имущество да плати горепосочения размер на държавната такса. Същият обаче може да покрие една минимална част от дължимата такса в размер на 100 лв. Този извод се налага от съвкупната преценка на всички относими към предпоставките на чл. 83 ал. 2 ГПК обстоятелства. Извън декларираното от жалбоподателя материално положение и имуществено състояние, се установява, че същият не отделя средства за издръжката на друго лице, нито здравословното му състояние налага покриването на разходи за лечение с постоянен характер. Това обстоятелство, както и неговата сравнително млада възраст предполагат възможност за полагане на труд. Освен това жалбоподателят в нарушение на изискването за добросъвестно упражняване на процесуални права по см. на чл. 3 ГПК не е декларирал притежавания от него дружествен дял в търговско дружество, чийто управител и едноличен собственик на капитала е. Това невярно деклариране сочи на затаяване на цялата истина относно имущественото му състояние и укриване на възможен източник на доходи. Установеното превратното упражняване на процесуални права не следва се толерира, поради което настоящият състав на ВТОС намира, че жалбоподателят има възможност да покрие част от дължимата за първоинстанционното производство държавна такса, която част възлиза на 100 лв. За горницата над този размер до пълния дължим размер на таксата от 753, 92 лв. ищецът следва да бъде освободен, тъй като няма възможност да заплати тази разлика, с оглед на финансовото и имущественото си състояние.

Мотивиран от изложеното ВТОС намира, че следва да отмени обжалвания акт за горницата над 100 лв. до пълния дължим размер на държавната такса в размер на 753, 92 лв. и да освободи жалбоподателят за тази му част от задължението да я заплати. В останалата част – за сумата от 100 лв. първоинстанционният акт следва да бъде потвърден, поради което делото следва да се върне на РС – Павликени за провеждане на процедурата по чл. 129 ал. 2 ГПК с даване на нови указания за внасянето на дължимата част от държавната такса в размер на 100 лв.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 532 от 10.10.2023г. постановено по гр. дело № 695/2023г. по описа на ПРС, в частта му, с която е оставена без уважение молбата по чл. 83 ал. 2 ГПК на П. А. Р. от гр. Бяла черква за освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса за първоинстанционното производство за горницата над 100 лв. до пълния дължим размер от 753, 92 лв., ВМЕСТО което постановява:

ОСВОБОЖДАВА П. А. Р. от гр. Бяла черква от задължението за заплащане на държавна такса по гр. дело № 695/2023г. по описа на ПРС за предявения иск с правно основание чл. 439 ал. 1 ГПК за горницата над 100 лв. до пълния дължим размер от 753, 3

92 лв.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 532 от 10.10.2023г. постановено по гр. дело № 695/2023г. по описа на ПРС в останалата му обжалвана част.

ВРЪЩА делото на РС – Павликени за продължаване на действията по поправка на исковата молба с даване на указания по чл. 129 ал. 2 ГПК във връзка чл. 128 т. 2 ГПК, с оглед дължимия размер на държавната такса.

Определението в потвърдителната му част подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му. В останалата част определението е окончателно и неподлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4