Решение № 167 от 05.02.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. Пловдив, 05.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело № 20235300502710 по описа за 2023 година

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по жалба на ответника по спора „ ЕВН България Електроснабдяване „ ЕАД, ЕИК 123526430 срещу Решение № 3199 от 10.07.2023 г. по гр.д. № 8802/2022 г. на РС – Пловдив в частта, с която е уважен предявения от К. М. В., ЕГН – ********** срещу въззивника отрицателен установителен иск, като е признато за установено в отношенията между страните, че В. не дължи на дружеството сумата 4 492, 35 лв., представляваща цената на доставена електрическа енергия в обект на потребление с ИТН *** - хижа ***, находящ се в гр. Т., за която ел.енергия издадена от ответното дружество фактура № 1266544638/24.03.2022 г. за период 01.02.2022 г. – 28.02.2022 г..

Въззивникът поддържа оплаквания за неправилност на решението и искане за неговата отмяна и отхвърляне на иска. Претендира разноски, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът по жалбата чрез процесуалният си представител адв. И. П. е депозирал отговор за неоснователност на жалбата. Претендира направени за въззивното производство разноски – възнаграждение за един адвокат в размер на 800 лева.

По размера на възнаграждението въззивникът е заявил възражение за прекомерност.

Съдът установи следното:

Производството пред районния съд е образувано по предявен от въззивника срещу въззиваемото дружество отрицателен установителен иск за недължимост на сумата 4 804,18 лв., представляваща цената на доставена електрическа енергия в обект на потребление с ИТН ***, находящ се в гр. Т**, хижа ****, за която ел.енергия издадена от ответното дружество фактура № 1266544638/24.03.2022 г. за отчетен период 01.02.2022 г. – 28.02.2022 1 г.. За недължимостта се твърди, че процесното количество ел. енергия не е възможно да е потребено и не е потребено в обекта за отчетния период, за който е начислено – м. февруари 2022 г., а за по голям период преди м. февруари 2022 г.; че средството за търговско измерване е технически неизправно и е било монтирано в нарушение на процедурата за монтаж; че доставената ел. енергия е неправилно остойностена – не по действащите цени за битов потребител - какъвто ищецът поддържа да е, а по цени за небитов потребител.

Ответното дружество е депозирало отговор за неоснователност на иска. Оспорва възведените доводи за недължимост освен този, че ел. енергията по фактурата не е за м. февруари 2022 г. – посочения във фактурата отчетен период, а за период 24.11.2021 г. – 23.02.2022 г., като поддържа че нарушението досежно отчитането е поради обективна причина - лоши метереологични условия / сняг, заледяване и затворени пътища / в периода декември 2021 г. до 23.02.2022 г., правещи невъзможен достъпа на служител на мрежовия оператор за ежемесечното отчитане на електромера, намиращ се в обекта – хижа, високо в твърдишкия балкан. Поддържа довод, че фактурирането на потребената за този тримесечен период ел.енергия за отчетен период м. февруари 2022 г. ползва ищеца, тъй като съгласно Решение на МС № 105/02.03.2022 г. е приета програма за компенсация на небитовите потребители на ел. енергия за м. февруари, така ако ел. енергията, потребена за месеците ноември, декември 2021 г. и януари 2022 г. бе остойностена по действащите за тези месеци цени / без компенсациите / същата би възлизала на сумата 5 762,39 лева.

Във връзка с възраженията, ответникът е заявил да не дължи ел. енергия за обекта преди 25.01.2022 г., тъй като от този момент е възникнало продажбеното правоотношение с ответника, а преди 05.01.2022 г. не е бил и собственик на имота.

По делото е безспорно установено, че ищецът е собственик на процесния обект, считано от 23.12.2021 г., на която дата е влязло в сила Постановлението за възлагане по чл.

496 от ГПК от 03.12.2021 г. по изп.д. № 2021 837 04 00955, вписано в АВ – СВ – Сливен на 05.01.2022 г.. Няма данни кога е извършен въвода.

На 25.01.2022 г. е подал заявление до мрежовия оператор ЕР Юг ЕАД за смяна на името в партидата за обекта, който е декларирал като Хижа – гр. Т. на основание казаното постановление за възлагане. На същата дата е сключен между ищеца и ЕВН ЕС ЕАД като доставчик последна инстанция / ДПИ / и договор за продажба на ел. енергия за обекта при Общите условия на дружеството като ДПИ – представени по делото.

Назначени са СТЕ и ССчЕ, от заключенията на които се установява, че в обекта е доставена ел. енергия в размер на фактурираното количество от 12 498 kWh, стойността е исковата сума 4 804,18 лв. / по цени съгласно приложимата методика за небитов клиент /, но ел. енергията е доставена и потребена за период 24.11.2021 г. – 28.02.2022 г., а не за исковия период 01.02.2022 г. – 28.02.2022 г. – той и отчетния период по издадената от ответника фактура, като за последния доставената ел. енергия е в размер на 803 kWh и стойността й / ведно с дължимите се такси, пренос, достъп, акциз и компенсация за м. февр. 2022 г./ е на стойност 311, 83 лева. От заключението на СТЕ е установено още, че монтирания в имота електромер е в изправност, преминал е всички необходими проверки, спазени са сроковете по Заповед № А- 616/11.09.2018 г. на председателя на ДК за метрологочен и технически надзор относно извършваните проверки на електромера. На лицевия капак на същия са налични знаци за премината първоначална проверка, както и пломби от последващи проверки.

Разпитан като свидетел е Д. Д., който дава показания да е служителят, извършващ отчитане на електромерите в района, в т.ч. и този в процесния обект, съставляващ хижа с наименование „ Ш** „ в община Т***. Този електромер се намира в трафопост в обекта, през зимата достъпа до хижата е силно затруднен, а при по обилни снеговалежи и невъзможен, тъй като пътят до обекта не се почиства редовно. Така, след като отчел в 2 началото на декември 2021 г. електромера на хижата, достъпа до нея за месеците януари и по голямата част от февруари на 2022 г. бил невъзможен поради силни снеговалежи и непочистен път, поради което успял да достигне до хижата, съответно до електромера в края на февруари 2022 г..

Представени са издадени от ответното дружество фактури за начислена ел.енергия за обекта за месеците ноември и декември 2021 г. и януари 2022 г. към потребител В*** ООД – гр. С*** / предишния собственик на обекта /.

При така установеното районният съд е приел за неоснователни възражението на ищеца за неизправност на електромера на обекта и възражението да е битов клиент на ответното дружеството досежно обекта. Приел е, че фактурираната ел. енергия е доставена и правилно остойностена, но същата е за период 24.11.2021 г. – 28.02.2022 г., а не за исковия период 01.02.2022 г. – 28.02.2022 г. – той и отчетния период по издадената от ответника фактура, като за последния доставената ел. енергия е в размер на 803 kWh и стойността й / ведно с дължимите се такси, пренос, достъп, акциз и компенсация за м. февр. 2022 г./ е на стойност 311, 83 лева - за която сума искът е отхвърлен с решението в неговата необжалвана и влязла в сила част. При така установеното е уважил иска за разликата от 4 492, 35 лв. с мотив, че макар ответникът е доставил в обекта на ищеца ел. енергия на тази стойност, съответно ищецът да я е потребил, доставката касае период преди исковия такъв и посочен във фактурата / 01.02.2022 – 28.02. 2022 г. /, който предходен период не е предмет на настоящото производство. Посочено е, че ответникът следва да фактурира ежемесечно вземанията си за ел. енергия към клиентите си, а в случай че това не е било възможно / по твърдяните обективни причини, препятстващи достъпа до средството за търговско измерване / СТИ / в периода от декември 2021 г. до края на февруари 2022 г. /, да посочи във фактурата действителния отчетен период на вземането си.

При дължимата се служебна проверка по чл. 269 изр. 1 от ГПК съдът намира решението за валидно и допустимо. При проверката за неговата правилност е ограничен от възведените във въззивното производство доводи.

Въззивникът поддържа че по делото е безспорно установено, че на обекта на въззиваемия за периода 24.11.2021 г. – 23.02.2022 г. е реално доставена ел. енергия в размер на установените по делото 12 498 kWh на стойност 4 804,18 лв., както и че същата не е била своевременно отчетена и фактурирана – помесечно, вследствие обективна причина – лоши метереологични условия в периода декември 2021 г. до 23.02.2022 г., правещи невъзможен достъпа на служител на мрежовия оператор за ежемесечното отчитане на електромера.

Поради горното мрежовият оператор / в случая ЕР Юг / е доставил на въззивника снетите данни за преминалата през СТИ ел.енергия едва в края на месец февруари 2022 г., при това без да посочи, че отчетният период не е само за този месец. Затова след доставянето им ЕВН ЕС ЕАД е извършило фактурирането на ел.енергията като потребена за месец февруари 2022 г., като за него не е било възможно нито да я фактурира ежемесечно - в рамките и на предходните три месеца, нито да посочи във фактурата отчетен период, различен от м. февруари 2022 г.. Поддържа, че неправилно посочения във фактурата отчетен период няма за последица недължимост на вземането. Защото основанието на вземането не е фактурата, а договора за покупко-продажба на ел. енергия. Купувачът дължи плащане на цената на доставената му ел. енергия изцяло дори и когато периодът на доставката й е некоректно посочен в издадена за нея фактура от продавача. Само по себе си отсъствието на изискуеми се от ЗСч реквизите във фактурата също не е основание за отричане на продажбеното правоотношение. Цитира практика на ВКС в горната насока. На трето място поддържа, че в случая следва да се вземе предвид и периода на сетълмент. Всички търговци на ел. енергия, в т.ч. и въззивникът ЕВН България ЕС ЕАД, в качеството му на доставчик от последна инстанция / ДПИ / фактурира доставената на клиентите си ел. енергия на база предоставена информация от измервания от съответния мрежови оператор / в случая ЕР Юг/.

3

Доставчиците прогнозират, планират и закупуват енергия за клиентите си на база предоставената от мрежовия оператор информация и данни и плащат тази енергия предварително – повече от месец преди тя да бъде фактурирана и съответно заплатена от клиентите. При така посочения механизъм на работа, няма как ЕВН ЕС ДПИ да извърши корекция на количеството ел. енергия на следващ по късен етап, тъй като не съществува опция същата да бъде отразена за минали периоди. Съгласно ПТЕЕ месечният сетълмент обхваща период от един месец / от първо до последно число на месеца/ и няма нормативно предвидени механизми за корекция на количествата ел. енергия – съгласно разпоредбата на чл. 56 ал. 5 от Правилата за измерване на количествата ел. енергия. Същевременно доставчикът вече е платил цялото количество ел.енергия, потребено от клиента. Не ангажира нови доказателства.

Въззиваемият В. е депозирал отговор за неоснователност на жалбата. Настоява, че преди 25.01. 2022 г. не е бил собственик на обекта, в който е доставена фактурираната ел. енергия, съответно - клиент на въззивника ЕВН България ЕС ЕАД по продажбеното правоотношение. Собственик на имота и клиент на дружеството до м. февруари 2022 г. е третото за настоящия спор лице „ В*** ЕООД и срещу него са издадените от възизвника фактури за доставена ел.енергия за месеците ноември и декември 2021 г. и януари 2022 г..

Поддържа, че чрез издаване на кредитни известия тези фактури могат да бъдат увеличени до размера и стойността на доставената ел.енергия съобразно действителното потребление на „ В**** ЕООД, а не неправомерно да се претендират от него като дължими се за м. февруари 2022 г.. Поддържа да са нарушени чл. 19 ал. 2 от ОУ на ЕВН ЕР и чл. 18 от ОУ на ЕВН ЕС, съгласно които отчитането на потребената ел. енергия съгласно показанията на СТИ или на база СТП се извършва ежемесечно и се фактурира на месечна база съгласно този начин на отчитане. Факта, че служителят – отчетник на мрежовия оператор не е посещавал обекта за отчитане показанията на СТИ съгласно казания по горе начин на отчитане касае отношенията между двете дружества и не може рефлектира по неблагоприятен начин в неговата правна сфера. Поддържа и нарушение на чл. 38б ал. 1 т. 3 от ЗЕ, а именно – фактурата не предоставя на потребителя реално потребените количества и стойността на предоставената услуга в съответствие с договорната периодичност на отчитане. Не ангажира нови доказателства.

Разпечатката съдържа 30 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1a9c0bbd-4870-4b44-9c03-6e585a528b9f