Решение № 911 от 24.06.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 911 гр. Русе, 24.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дарин Н. Йорданов при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело № 20244520100185 по описа за 2024 година

Предявеният иск е за обезщетяване на вреди от непозволено увреждане, който е с правна квалификация чл.45 от ЗЗД.

Претенцията на ищцата се основава на твърдения, че на *** г. около 17 часа е посетила безмитен магазин в района на граничен пункт Дунав мост – Русе, който бил стопанисван от ответното дружество. На излизане от магазина се ударила в стъклото на автоматичната плъзгаща врата за изход, която не се е отворила.

В първото с.з. по делото пълномощникт на ищцата – адв.М. Д., уточнява, че вратата изобщо не се е отворила и е стояла плътно затворена, независимо от това, че ищцата се е приближила в зоната на сензорите, които е трябвало да активират отварянето на вратата. Уточнява още, че магазинът има две различни врати - за влизане и за излизане.

В резултат на удара ищцата получила сътресение на мозъка и се наложило да бъде в болничен престой. В исковата молба подробно са описани негативните отражения на удара върху здравето на молителката, в резултат на което се счита, че тя е претърпяла неимуществени вреди на стойност в размер на 1892 лева. Твърди се още, че е направила и разходи за лечението си на стойност 108 лева. Претендира присъждане на тези суми като обезщетение за претърпени вреди от непозволено увреждане.

Ответникът – „ГЕБР.ХАЙНЕМАН БЪЛГАРИЯ“ООД-София, ЕИК 131022298 оспорва иска. Позовава се на това, че претърпените увреждания от ищцата са резултат единствено от нейното противоправно поведение. Твърди се и в първото с.з. по делото се уточнява, че ищцата не се е ударила в неотворила се врата на изхода на магазина, а в 1 стъкло /неуточнено кое/, след което при съдействие от служители на магазина е заявила, че е добре и е напуснала обекта. Твърди се, че механизма, който задейства автоматично отваряне на изходната врата е функционирал безпроблемно, а ищцата е била застанала извън обхвата на сензорите. В отговора на исковата молба е посочено, че при опита и да премине плъзгащата врата е започнала да се отваря, като до момента на пълното отваряне е налице период от няколко секунди, а самия удар е станал при преминаването и преди тя да изчака цялостно отваряне на вратата, като тя се е сблъскала със страничната все още неотворена част на вратата като не е изчакала тя да се отвори изцяло.

Третото лице – помагач на ответника по делото – ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“София с ЕИК 040638060 оспорва иска.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

От събраните по делото писмени и гласни доказателства е видно, че на *** г. в магазин, стопанисван от ответника е настъпил инцидент на изхода на магазина, който е осъществяван през автоматична плъзгаща врата. При опит да излезе през нея ищцата е ударила главата си като по делото е спорно дали вратата изобщо не се е отворила/твърденията на ищцата/ или се е отворила само частично като ищцата не е изчакала пълното й отваряне, а причината за това е била, че е подходила към нея не централно, а отстрани. В магазина е работело видеонаблюдение, но ответникът не е запазил записи от камерите. Пълномощникът му твърди, че това е така, защото не е знаел, че е настъпил инцидент – „..…за съжаление, записването е 45 дни и след това се изтрива и започва наново…..ние изобщо не сме знаели, че има такъв инцидент и проблем. Значи, някой се удря в стъкло „добре ли си“ – „добре съм“, излязъл е и след това месеци по-късно сме получили претенцията за обезщетение“. Съдът не споделя тези доводи. На първо място е видно, че служители на ответника са разбрали, че при излизане от магазина клиент се е ударил, т.е. наясно са били за настъпил инцидент като без значение е дали клиентът е заявил, че се чувства добре. На следващо място срокът за съхранение на записи е не 45 дни, а 2 месеца – чл.56, ал.4 от ЗЧОД и съгласно . Не е представен и протокол за унищожаването на записите или друг документ за това, съставен от ръководителя на охранявания обект, каквото е и законовото изискване по горецитираната законова разпоредба. Същественото обаче е че дори при това положение от показанията на свидетелите е видно, че инцидента е настъпил, а по отношение на начина на настъпването му следва да се отчита както гореизложеното, така и това дали свидетелите са очевидци на инцидента, както и наличието на обстоятелства по чл.172 по отношение на един от посочените от ищцата свидетели – св.М.***, поради родствена връзка /майка на ищцата/ и по отношение на всички посочени от ответника свидетели – поради служебна зависимост като служители в магазина. При това положение единственият незаинтересован свидетел е св.И. П., който е очевидец и установява, че ищцата е излизала от магазина като е била разположена приблизително централно и според него се е движела с нормален ход като 2 крилото на вратата изобщо не се е отворила. Това се потвърждава и от показанията на св.***. И този свидетел и св.*** са очевидци на инцидента и установят, че в касовата зона в близост до изхода и плъзгащите врати е имало много клиенти, които са възприели случилото се някои от тях са махали с ръка за да проверят дали вратата се отваря нормално като при първия такъв опит вратата се е отворила само частично и се върнала, след което се е отворила след няколко секунди – „…. След това махаха към крилото с ръце, тя маха и даже още един човек от опашката и той дойде да ръкомаха. В първият момент се отвори малко и после се върна, и след още може би няколко секунди тогава се отвори вратата . Аз бях със собствен автомобил и си тръгнах по мои си ангажименти……“ – св. П.. За разлика от тези свидетели, посочените от ответника свидетели не са очевидци, а изказват предположение за начина на настъпване на инцидента – „…В момента на инцидента бях в салона, не бях на каса….“ – св.*** и „…Бях във вътрешността на магазина…“ – св.***. Отчитайки обстоятелствата по чл.172 от ГПК по отношение на посочените от ответника свидетели; обстоятелството че не са очевидци; това, че ответникът не е запазил записите от видеонаблюдението в магазина, въпреки, че негови служители макар и не очевидци са разбрали за инцидента, което потвърждават и в показанията си по делото; както и противоречивите защитни версии на ответника/в ОИМ и в с.з. се твърди както настъпване на инцидента поради страничен подход към изхода при удар в ненапълно отворилата се врата, така и удар в друго странично стъкло/ съдът приема, че те не опровергават показанията на посочените от ищцата свидетели относно начина на настъпване на инцидента. Със същите се установява по категоричен начин, че вратата не се е отворила, но отчитайки обстоятелствата по чл.172 от ГПК по отношение на тези свидетели съдът приема и че ищцата е бързала и се е насочила към изхода на магазина с по-бърз ход от нормалния за движение в такъв обект и особено при преминаване през автоматични плъзгащи врати, поради което е налице не самопричиняване на настъпилите в резултата на удара негативни последици за здравето й, но е налице съпричиняване на увреждането при принос, който съдът определя в размер на 50 %. Това е така, т.к. ищцата е преминала многократно през такива врати на обекти, знае че има време на реакция на механизма след засичане на приближаващия се човек в зоната на фотоклетките, а освен това е нормално да премине след като изчака отваряне на вратите, а не да разчита на отварянето им в обичайния за това интервал от време.

Предвид на изложеното, съдът намира, че са налице всички изисквани от чл. 45 от ЗЗД предпоставки за ангажиране отговорността на ответника. Същият е бил длъжен да осигури безопасното функциониране на изграденото в обекта му съоръжение като отговорността му е безвиновна и има обезпечително-гаранционна функция.

Неосигуряването на такова безопасно функциониране на автоматичното съоръжение има за последица телесното увреждане на ищцата и води до извод за доказаност по основание на предявения иск. Налице е и причинно-следствената връзка между деликта и настъпилите за ищцата имуществени и неимуществени вреди от причиненото 3 телесно увреждане.

По отношение на размера на обезщетението за неимуществените вреди съдът изхожда от критериите, заложени в чл. 52 от ЗЗД - по справедливост, а справедливо обезщетяване на нарушените права на пострадалия означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на болките, страданията, неудобствата, емоционалните, физически и психически сътресения, нанесени на конкретното лице.

В настоящия казус, при определяне на справедливия размер обезщетение за преживените от ищцата психически негативни преживявания и физически болки и страдания, свързани с телесното й увреждане, съдът взе предвид възрастта на ищцата; характера на полученото увреждане - мозъчно състресение без наличие на обективна неврологична симптоматика, оток в челото; характерните за увреждането главоболие и виене на свят; периода на болнично лечение – 3 дни, видно от представената епикриза; периода на цялостното неблагоприятно отражение на увреждащото деяние в сферата на пострадалата – около 2 седмици прием на медикаменти и около 2 месеца щадящ режим/от показанията на св.***/ и отказването на служебни ангажименти за същия период/от показанията на св.*** и св.П./. Изложените обстоятелства в своята съвкупност, съобразени с принципа за справедливост, дават основание на съда да определи обезщетение в размер на 3 780 лв., което съобразно изложените по-горе доводи за наличие на съпричиняване в размер на 50% следва да бъде намалено на 1890 лв., за който размер искът да бъде уважен, а за горницата до 1892 лв. да се отхвърли.

Същото се отнася и за имуществени вреди, по отношение на който са представени разходооправдателни документи, предвид което този иск следва да се уважи в размер на 54 лв., а за горницата до 108 лв. да се отхвърли.

На осн. чл.78, ал.1 от ГПК от общо направените разноски в размер на 725,68 лв. ищцата има право на разноски в размер на 705,36 лв./97,20 %/.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ГЕБР.ХАЙНЕМАН БЪЛГАРИЯ“ООД-София, ЕИК 131022298 да заплати на М. Е. Г. сумата в размер на 1890 лв. - обезщетение за неимуществени вреди и 54 лв. – обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане от *** г., както и 725,68 лв. - разноски по делото и ОТХВЪРЛЯ иска в частта за горниците до 1892 лв. - неимуществени вреди и до 108 лв. – за имуществени вреди.

Делото е разгледано при участието на трето лице – помагач на ответника по делото – ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“-София с ЕИК 040638060.

Решението може да бъде обжалвано пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

4

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

5