Решение № 229 от 10.06.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 229 гр. Плевен, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста годИ. в следния състав:

Председател: Асен Ив. Даскалов при участието на секретаря Иглика Н. Василева като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно наказателно дело № 20264430200530 по описа за 2026 годИ.

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал.1 ЗАНН

С Наказателно постановление №25-0938-005082/22.12.2025 г. на НАЧАЛНИК на ГРУПА в ОДМВР-ПЛЕВЕН, СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ПЛЕВЕН, на Л. К. А. ЕГН: ********** са наложени административни наказания, както следва: на основание чл.183 ал.4 т.7 от Закона за движението по пътищата - глоба в размер на 100 лв. /51,13 €/, за извършено нарушение по чл.137а ал.1 ЗДвП; на основание чл.175 ал.1 т.4 от Закона за движението по пътищата - глоба в размер на 200 лв. /102,26 €/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца, за извършено нарушение по чл.103 ЗДвП.

Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Счита, че издаденото НП е незаконосъобразно – издадено в разрез с императивните разпоредби на чл.57 ал.1 т.5 и 6 ЗАНН, като така допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. На тази основа, моли за отмяна на НП като незаконосъобразно.

В съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с упълномощен защитник. Поддържат жалбата. Защитникът допълва, че в АУАН/НП е налице невярно отразяване досежно мястото на твърдяните нарушения – посочва се 1 ул.“***“, докато всъщност, се касае за бул. „***“; отбелязва, че е налице зачертаване в АУАН, което не е преподписано от участвалите в съставянето му, лица, а именно – че е иззето СУМПС на името на жалбоподателя; счита, че направеното от страна на жалбоподателя възражение при съставянето на АУАН, неправилно не е било взето предвид, както и че не са доказани по несъмнен начин нарушенията, за които е ангажирана отговорността на Л. А., още повече, че е представено писмено доказателство за здравословното му състояние. Жалбоподателят подчертава, че не са запазени записи от камерите, с които са били оборудвани полицейските служители и патрулният автомобил и счита, че това обстоятелство свидетелства в подкрепа на отстояваната от негова страна, версия. На тази основа, пледират за отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно, както и за присъждане на сторените разноски за адвокатски хонорар.

За ответната страна – НАЧАЛНИК на ГРУПА в ОДМВР-ПЛЕВЕН, СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“-ПЛЕВЕН, не се явява представител. В придружителното писмо по изпращане на административнонаказателната преписка е изразено бланкетно становище за неоснователност на жалбата, както и бланкетно възражение за прекомерност на евентуални разноски за адвокатски хонорар.

Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. Във връзка с нейната основателност, след щателно обсъждане на събраните доказателствени материали - поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 4584401/08.12.2025г. от страна на И. Д. Ц. – мл.автоконтрольор при СЕКТОР „ПП“-ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля К. Д. Р., както и на нарушителя Л. К. А.. Съставен е за това, че на 08.12.2025г. около 11:35 часа, в гр.Плевен, пл. „***“ до №1 с посока на движение към бул. „***“, управлява собствения си лек автомобил „***“ с рег. № ***, като извършва следните нарушения: 1. не използва обезопасителен колан по време на движение, с който е оборудван автомобилът – нарушение по чл.137а ал.1 ЗДвП; 2. не спира плавно вдясно, за проверка от контролен орган, при ясно подаден сигнал за спиране със стоп палка по образец „С 8“, като същият продължава движението си към бул.

„***“ и е последван от патрулен автомобил, с включен светлинен и звуков сигнал, и е спрян за проверка на ул. „***“, срещу №4 – нарушение по чл.103 ЗДвП; отбелязано е, че водачът е сам в автомобила. При съставяне на АУАН, нарушителят направил възражение, че е бил поставил обезопасителния колан през кръста си, тъй като разполага с „ТЕЛК“, както и че не е забелязал да му е подаден сигнал със стоп палка по образец, тъй като е гледал наляво, дали приближава тролейбус. По реда и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН, допълнителни възражения, не постъпили.

2

Административнонаказващият орган възприел изцяло изложената в АУАН фактическа обстановка и правна квалификация на нарушенията, респ.

– преценил като неоснователни направените от страна на нарушителя възражения. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на Л. К. А. ЕГН: ********** са наложени административни наказания, както следва: на основание чл.183 ал.4 т.7 от Закона за движението по пътищата - глоба в размер на 100 лв. /51,13 €/, за извършено нарушение по чл.137а ал.1 ЗДвП; на основание чл.175 ал.1 т.4 от Закона за движението по пътищата - глоба в размер на 200 лв. /102,26 €/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца, за извършено нарушение по чл.103 ЗДвП.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен, а Наказателното постановление – издадено, от компетентни лица /л.15 - 16 от делото/. Неоснователно се възразява, че НП е незаконосъобразно, тъй като е издадено в разрез с императивните разпоредби на чл.57 ал.1 т.5 и 6 ЗАНН.

Внимателното запознаване със съдържанието на

Наказателното постановление разкрива, че са налице както надлежни описания на нарушенията, датата и мястото, където са извършени, обстоятелствата, при които са извършени, както и на доказателствата, които ги потвърждават, съдържащи се в административнонаказателната преписка, така и на законовите разпоредби, които са били нарушени виновно, т.е. не само не е налице нарушение на процесуалните правила, но и липсват всякакви разумни аргументи, че по някакъв начин е ограничено правото на защита на жалбоподателя. Също така неоснователно се възразява, че в АУАН/НП е налице невярно отразяване досежно мястото на твърдяните нарушения: че се посочва ул.“***“, докато всъщност, се касае за бул. „***“. Напротив – както в АУАН, така и в НП изключително еднозначно е посочено, че мястото на извършените нарушения е разположено в близост до пл.“***“, а впоследствие – поради отклоняване на жалбоподателя от разпоредената полицейска проверка, същият е бил спрян на ул.“***“, срещу №4. По-нататък, във връзка със зачертаването в АУАН, във връзка с което защитата изразява опасения, следва да бъде отбелязно, че действително - налице е такова зачертаване в частта на идентификационния номер на иззетото със съставяне на АУАН, СУМПС на името на жалбоподателя – и това зачертаване наистИ. не е преподписано от участвалите в съставянето му, лица. Съдът обаче намира, че поправка в очертаната насока, по никакъв начин не се отразява негативно на правото на защита на нарушителя, доколкото нито касае нарушенията, за които е привлечен към административнонаказателна отговорност, нито – по друг начин, рефлектира върху правото му на защита, т.е. не е налице нарушение на процесуалните правила. Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от настоящата инстанция не установява и други нарушения от процесуален характер, при провеждането на административнонаказателното производство.

Ето защо Съдът приема, че обжалваното Наказателно

3 постановление се явява формално законосъобразно. Във връзка с неговата правилност, бяха събрани гласни доказателствени средства – показания на свидетелите И. Д. Ц., К. Д. Р., обяснения на жалбоподателя Л. К. А., както и писмени доказателства /л.12 – 14, л.23, л.49, л.51 – 52 от делото/. Съдът приема като добросъвестни и непредубедени показанията на свидетелите И.

Д. Ц., К. Д. Р. – и им отдава вяра. Показанията и на двамата свидетели са подробни, убедителни, без да оставят съмнения в тенденциозност при депозирането им; показанията взаимно се потвърждават, от една страна и са изцяло в подкрепа на изложената в АУАН/НП, фактическа обстановка – от друга.

Единственото доказателствено средство в опровержение на същата фактическа обстановка, са обясненията на Л. К. А.. Същият посочва, че действително, на посочените в АУАН/НП време и място, е управлявал собствения си лек автомобил, като е забелязал на около 10-15 метра от себе си, полицейските служители /И. Ц., К. Р./, които обаче не предприели нищо, въпреки че гледали право към А.; след това, жалбоподателят насочил вниманието си към пътната обстановка – евентуално излизащи отляво тролейбуси, евентуално пресичащи пънтото платно отпред, пешеходци - и посочва, че в случай, че е бил подаден сигнал за спиране със стоп-палка, когато е бил в непосредствена близост до полицейските служители, е възможно да не е забелязал това; подчертава, че след това дори спрял на близконаходящата се пешеходна пътека, за да пропусне пресичащи пешеходци, т.е. че се е движел, без да увеличава скоростта си, като е бил спрян едва на първия възможен светофар; посочил на полицейските служители, че е с поставен обезопасителен колан, който носи под мишницата на лявата си ръка, предвид здравословното си състояние /вкл. – множество претърпени оперативни интервенции/, както и че „…не ми се разправя през 3 месеца да ходя за разрешително да не слагам колан и нося колана отдолу“. Въпреки това обаче, бил уведомен, че ще му бъде издаден Фиш на основание чл.186 ал.1 ЗДвП, но А. не се съгласил, при което бил уведомен, че ще му бъде написан Акт, в т.ч. – че се е отклонил от полицейската проверка, но жалбоподателят подчертава „.Аз не обичам да клякам и реших да седя 3 месеца без книжка, отколкото да се съглася с това, при положение, че съм бил с колан и не съм бягал, защото не съм ги видял.“. Жалбоподателят, наред с това отбелязва, че не разполага с нарочен медицински документ, освобождаващ го от задължението да поставя обезопасителен колан, тъй като „Вадил съм си преди време, това се прави с комисия на 3 месеца, доктори се събират, разправия е и предпочитам, и мога да карам без колан като извадя това нещо. Предпочитам да слагам колана така, да не ми закача горния край на корема и не съм имал проблем досега.“.

Съпоставката между така дадените от страна на жалбоподателя обяснения и показанията на свидетелите И. Ц. и К. Р., разкрива, че обясненията на Л. А., не се ползват с убедителност. И двамата свидетели са абсолютно категорични, че са забелязали, че при премИ.ването покрай тях, в 4 близост до пл.“***“, жалбоподателят е бил без поставен обезопасителен колан. Не само, че разстоянието, от което са наблюдавали движението на управляваното от А. МПС е било близко, но и двамата свидетели са непоколебими във възприятието си, че жалбоподателят изобщо не е ползвал обезопасителен колан, включително – по твърдяния от страна на самия него, начин /чрез поставяне под мишницата на лявата ръка/, като св.Р. изрично отбелязва, че коланът не е бил изтеглен отгоре /от колонката, в която е монтиран, за да се издърпа/ - и че това е било очевидно в процесния случай.

Наред с това, свидетелите са категорични, че са били разположени в дясна пътна лента по посока на движение на управлявания от жалбоподателя автомобил, който, след подаване на сигнал със стоп-палка по образец, просто премИ.л в лявата лента, ускорил движението си и поради това, се наложило да бъде преследван до кръстовището на бул.“***“ и ул. „***“, включително – че е било възможно спирането му единствено поради това, че светофарната уредба показала забранителен /червен/ сигнал за премИ.ване. Прави впечатление и това, че жалбоподателят, напълно безпричинно, отбелязва, че още при появата на св.Ц. /която почукала на прозореца му, докато бил спрял в споменатото кръстовище/ й показал, че всъщноост е с поставен колан под лявата мишница – т.е. явно жалбоподателят не само е съзнавал причИ.та да бъде спрян, но и явно е съзнавал отклонението си от полицейската проверка, за която е бил длъжен, след подаден сигнал със стоп-палка, т.е. още един път проличава, че не само, че действително е бил без поставен обезопасителен колан по време на движение въобще /вкл. – дори не по начИ., за който самият той разказва/, но и ясно е възприел подадения му сигнал за спиране, обаче съзнателно не се е подчинил на същия. Отново следва да бъде подчертано – показанията на свидетелите Ц. и Р. са подробни, убедителни и не пораждат каквито и да било съмнения в тяхната достоверност; липсват и каквито и да било разумни съображения да се приеме версията, застъпена в обясненията на жалбоподателя, на практика свеждаща се до това, че двамата полицейски служители са му съставили АУАН единствено защото не се е съгласил да му бъде издаден Фиш за нарушение по чл.137а ал.1 ЗДвП. Тази версия се явява нелогична, недостоверна, а обясненията на жалбоподателя – неубедителни, поради което Съдът не ги кредитира и приема, че се явяват единствено проявление на правото му на защита по делото; от друга страна, както вече беше отбелязано, отдава вяра на показанията на свидетелите Ц. и Р., приема за доказана изложената в АУАН/НП фактическа обстановка, която няма да преповтаря, още повече, че презумпцията по чл.189 ал.2 ЗДвП, не се явява опровергана.