Решение № 821 от 21.08.2025, Районен съд - Стара Загора
- Съд
- Районен съд - Стара Загора
- Дело
- Гражданско дело 1604/2024
- Вид
- Решение № 821
- Подписан
- 21.08.2025
- Състав
- Велина Пенева
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 133 · Граждански процесуален кодекс
- чл.228, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 5, ал. 2 · Закон за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти
- чл. 2 · Закон за собствеността
- чл. 69 · Закон за собствеността
- чл.70, ал.1 · Закон за собствеността
- чл.79 · Закон за собствеността
- чл. 79, ал. 1 · Закон за собствеността
- чл. 86 · Закон за собствеността
- чл. 10, ал. 13 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- параграф 4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- §46, ал. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- § 4а · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- §46 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- § 4к · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- § 4к, ал.3 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- параграф 4к, ал. 7 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.28, ал.1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
- параграф 5 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
РЕШЕНИЕ
№ 821 гр. Стара Загора, 21.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: В. П. при участието на секретаря Емилия Ат. Д. като разгледа докладваното от В. П. Гражданско дело № 202455***01604 по описа за 2024 година
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ищците М. С. К. и Ц. С. К. твърдят, че са наследници по закон на общия им наследодател и техен баща С. К. К., починал на ****. През 1982г. на основание ПМС №76 на МС от 5.12.1977год. техният наследодател получил право на ползване върху земя - нива в размер на 0,5 дка в местност „Седми километър“ в землището на гр.Стара Загора, където в последствие изградил постройка - сезонна, която декларирал в Община Стара Загора като своя собственост и, за която заплащал необходимите данъци в продължение на десетилетия повече от 40 години. Поземленият участък бил обработван от него и семейството му в продължение на повече от 40 години, като бил засаден с трайни насаждения - лозе и овощни дървета. Съгласно ЗСПЗЗ през 1997г. баща им подал заявление вх. №940315970/22.12.1977г., с което заявил, че на основание параграф 4 от ЗСПЗЗ и във връзка с параграф 5 от ППЗСПЗЗ желае правото му на ползване да се превърне в право на собственост. Описаният имот бил владян от техния баща и от родителите им спокойно, необезпокоявано, непрекъснато от 1982 година до смъртта му на ****., а след неговата смърт - от тях - неговите наследници по закон. През това време никой не бил оспорвал собствеността му/им и те решили да се снабдят с нотариален акт за този имот. Когато направили запитване в Община Стара Загора обаче, им било отговорено, че трябва да търсят правата си по съдебен ред, тъй като въпреки подаденото от баща им заявление, процедурата не била завършена и не могат да им издадат документ, че баща им е заплатил необходимата сума. Още по неочаквана била информацията, дадена им от АГКК, че този имот, който е тяхна собственост, по необясними причини се водел на друго лице - И. И. Р., макар пак да било записано, че става дума за параграф 4 от ЗСПЗЗ и не е възможно двама ползватели да получат един и същ имот. Съгласно кадастралната карта техният имот съставлявал:
Поземлен имот с идентификатор ****, с адрес на поземления имот местност “Седми километър“, с площ от 500.00 кв.м, с трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване/друг вид трайно насаждение; категория на земята: 9, при съседи:
****, но ищците не могат да се снабдят с кадастрална скица, защото И. И. Р. бил записан в кадастъра - макар и без правно основание. Искането до съда е да постанови решение, с което 1 на осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК да се признае за установено спрямо наследниците на И. И. Р., а именно: Б. П. Р., А. И. Р. и Е. И. Р., че ищците М. С. К. и Ц. С. К. са собственици на Поземлен имот с идентификатор ****, с адрес на поземления имот местност “Седми километър“, с площ от 500.00 кв.м, с трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване/друг вид трайно насаждение; категория на земята: 9, при съседи:
****, който са придобили на основание давностно владение, изтекло в полза на техния праводател, като същият бил владял спокойно, необезпокоявано, непрекъснато описания имот в периода 1982 - 2023 година, а от момента на неговата смърт се владеел от неговите наследниците по закон - ищците. С депозирана на 04.06.2024г. молба по чл.228, ал. 3 ГПК ищците заявяват, че предявяват иск освен срещу вече посочените лица в първоначалната искова молба и срещу лицето А. М. Д., когото молят да бъде конституиран като страна ответник в процеса на основание чл. 228 ал.3 ГПК. Сочи се, че лицето А. М. Д. било обозначено като собственик на имот с идентификатор **** - видно от скицата на поземления имот, която били представили по делото. Видно от нотариален акт №*** год. по описа на нотариус Р. Богданова, това лице закупило имота от първоначалните ответнички по иска, които се легитимирали като собственички на имота, без да имат това качество. Твърди се, че лицето А. М. Д. не е собственик на поземлен имот с идентификатор **** в землището на гр.Стара Загора; този имот бил собственост на ищците Ц. С. К. и М. С. К. - по силата на наследяване от баща им С. К. К., който придобил имота на основание давностно владение, продължило повече от 40 години - необезпокоявано, непрекъснато и спокойно. В момента имотът се владеел от ищците и никой не обезпокоявал това владение, вкл. А. М. Д.. Имотът бил ограден с ограда и в него имало сезонна постройка, която се ползвала необезпокоявано от ищците, както и самият терен на имота. Оспорва се нотариален акт №**** год. от *** год. по описа на нотариус Р.Богданова, с който Б. П. Р., А. И. Р. и Е. И. Р. продали на А. М. Д. процесния имот, като се моли да бъде обезсилен, поради това, че ответниците не можели да прехвърлят право на собственост, което не притежават. Макар формално те да се легитимирали пред нотариуса като собственички евентуално със Заповед №1941/27.08.2007 год. или със Заповед №2293/26.10.2007 год. на кмета на Община Стара Загора, то те не били собственици, защото имотът се владеел от С. К. К. както към момента на издаването на заповедта на Община Стара Загора, така и след това - към момента на сделката, така и покъсно - до смъртта си. Прехвърлителките не установили владение върху имота, респективно, не били прекъснали или отблъснали владението на С. К. К. към 2007 година до 2016 година.
От своя страна А. М. Д. не бил прекъснал или отблъснал владението на С. К. К. в нито един момент след момента на покупката през 2016 година. Твърди се, че никой от ответниците не бил собственик на описания в исковата молба имот, той бил собственост на ищците по силата на наследяването по закон, а и бил придобит от наследодателя им С. К. К. по силата на давностно владение, продължило в периода от момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, до 2023 година. Оспорват също така констативен нотариален акт №1**** год. по описа на нотариус Р.Богданова - цитиран в нотариален акт №**** по описа на нотариус Р.Богданова и молят същият да бъде обявен за недействителен, поради това, че бил издаден без правно основание - лицата, посочени в него, не били придобили правото на собственост върху процесния имот по никой от законоустановените способи и същият не доказвал право на собственост на Б. П. Р., А. И. Р. и Е. И. Р.. Искането до съда е да се признае за установено по отношение на А. М. Д., че М. С. К. и Ц. С. К. са собственици на поземлен имот с идентификатор ****, с адрес на поземления имот местност „Седми километър“, с площ от 500.00 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: друг вид трайно насаждение; категория на земята: 9; при съседи: ****, който е придобит на основание давностно владение, изтекло в полза на праводателя, като същият е владял спокойно, необезпокоявано, непрекъснато описания имот през целия период 1982 год. - 2023 год., а от момента на неговата смърт се владее от наследниците по закон ищците.
2
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците Б. П. Р. и А. И. Р.. Твърди се, че така предявения установителен иск за собственост е недопустим поради ненадлежно упражняване на правото на иск. В правната теория и съдебната практика последователно се приемало, че ползвателят имал правното положение на държател, тъй като упражнява фактическа власт върху вещта въз основа на сделка със собственика и не владее вещта за себе си. Фактическата власт на ползвателя се характеризирала само с обективния елемент /corpus/, а не и със субективния такъв /animus/, поради което в тази хипотеза презумпцията по чл. 69 ЗС следвало да се смята за оборена. С оглед на това ищците следвало да посочат конкретния момент, в който праводателят им трансформирал държането си във владение. Ищците следвало да изложат обстоятелства относно конкретните действия, с които същият е манифестирал пред собственика на имота, че престава да държи имота за него и започва да го владее за себе си. За защитата на ответниците Б. и А. Р.и било от съществено значение в настоящото производство да бъде внесена яснота по въпроса кога и как наследодателят на ищците заявил пред тях, че упражнява фактическа власт върху имота им не като държател, а като владелец. Ищците се позовавали на изтекла в полза на наследодателя им С. К. К. придобивна давност, като сочели, че е изтекъл дългият десетгодишен давностен срок. Липсвало обаче посочване на конкретния момент, в който било настъпило придобИ.ето на правото на собственост.
Твърдяло се единствено, че вещта е владяна непрекъснато в периода 1982 - 2023 година.
Ответниците Б. и А. Р. придобили правото на собственост върху имота по реда на §62 от ПЗР към Постановление № 456 за изменение и допълнение на правилника за ППЗСПЗЗ, вр. с §46, ал. 1 ЗСПЗЗ през 2008г. Прехвърлили правото на собственост върху спорния имот на трето лице през 2016 г. Следователно Б. и А. Р.и осъществявали владение върху имота през периода 2008г. - 2016г. С оглед на това за тях било важно да разберат дали и кога през посочения период се твърди, че е изтекла придобивната давност в полза на наследодателя на ищците. Посочените по-горе нередовности обуславяли извода, че исковата молба не удовлетворявала изискванията на процесуалния закон за посочване на обстоятелствата, на които се основава искът. Без подробно, ясно и недвусмислено излагане от ищците на всички горепосочени факти, които били от значение за придобИ.ето на правото на собственост на оригинерно основание, ответниците не били в състояние адекватно да организират защитата си по предявения иск. Независимо от непълнотата в обстоятелствената част исковата молба, с оглед спазване на сроковете по чл. 133 ГПК, заявяват, че оспорват основателността на предявения от М. С. К. и Ц. С. К. против ответниците Б. П. Р. и А. И. Р. установителен иск за собственост на поземлен имот с идентификатор ****, с адрес на поземления имот местност Седми километър в землището на гр. Стара Загора, с площ от 500.00 кв.м, с трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване - друг вид трайно насаждение; категория на земята: 9, при съседи: ****. Правното твърдение на ищците било за оригинерно придобИ.е на процесния недвижим имот - по силата на придобивна давност.
По своето естество придобивната давност представлявала способ за придобИ.е право на собственост или друго вещно право върху чужда вещ чрез фактическото упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от време. Фактическият състав на придобИ.ето по давност включвало два елемента: фактическо упражняване на съдържанието на вещно право, което се иска да бъде придобито, и изтичане на определен период от време, през който се упражнява фактическото съдържание на вещното право. В случая се твърдяло, че ищците владели спорния имот като свой в продължение на срока, предвиден в чл. 79, ал.
1 ЗС, за недобросъвестно владение - 10 години. Основният въпрос, който подлежал на изясняване в настоящото производство, се отнасял до правно възможния начален момент на придобивната давност. Този въпрос се поставял с оглед спецификата на обекта на твърдяното давностно владение - земеделска земя, чиято собственост се възстановява по реда на ЗСПЗЗ. До 20.04.1990г. ищците не могли да упражняват давностно владение върху предоставения им за ползване имот предвид забраната на чл. 86, вр. с чл. 2 ЗС /в редакциите 3 до ДВ, бр.38/19.05.1989г./, тъй като същият представлявал социалистическа собственост имот на кооперация. Началото на давностното владение можело да се постави най-рано на 21.04.1990г., когато влязло в сила изменението на чл. 86 ЗС /ЗИДЗС, ДВ, бр.31/17.04.1990г./.
Съгласно това изменение забраната продължавала да действа само по отношение на вещи, които са държавна или общинска собственост. Давността обаче била заличена с разпоредбата на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ /ДВ, бр.98/1997г./, според която приобретателите на земеделски земи, които са им били продадени или предоставени от ТКЗС и други селскостопански организации и върху които се възстановява собствеността на бившите собственици, не можело да се позовават на придобивна давност. Новата придобивна давност била отново заличена с влизането в сила на 22.11.1997г. на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ /ДВ, бр.
Разпечатката съдържа 18 от 89 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1a9a8f4a-8697-483f-8254-af3e7248bc71