Решение № 261772 от 18.12.2020, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 9020/2020
- Вид
- Решение № 261772
- Подписан
- 18.12.2020
- В сила
- 01.07.2021
- Състав
- ДАФИНА НИКОЛАЕВА АРАБАДЖИЕВА
Р Р•
РЁ Р• Рќ Р Р• в„– 261772
гр. Пловдив,  18.12.2020 г.
Р’ РМЕТО РќРђ НАРОДА
         ПЛОВДРР’РЎРљРРЇРў РАЙОНЕН
СЪД, V-ти гр. състав, в публично съдебно заседание на  девети декември две хиляди и двадесета година, в състав:
                                       РАЙОНЕН РЎРЄР”РРЇ: ДАФРРќРђ АРАБАДЖРЕВА
при секретаря Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. №   9020 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
РІСЉР· РѕСЃРЅРѕРІР° РЅР° предявени обективно Рё субективно съединени РёСЃРєРѕРІРµ СЃ правно основание чл. 124 РІСЉРІ РІСЂ. СЃ чл. 439 ГПК, предявени РѕС‚ Р’.Р“.Рњ., ЕГН ********** Рё Р’.Р“.Р“., ЕГН ********** против „Експресбанк“ РђР”, Р•РРљ *********, РіСЂ. Варна, район Одесос, Р±СѓР». „Владислав Варненчик“ в„– 92, понастоящем „БАНКА ДСК“ РђР”, Р•РРљ *********, РіСЂ.
София, СѓР». „Московска“ в„– 19 Рё „ЕОС Матрикс“ ЕООД, Р•РРљ *********, РіСЂ. София, РєРІ. „Малинова Долина“, СѓР». „Рачо Петров Казанджията“ в„– 5, сграда „Матрикс Тауър“, ет. 6 Р·Р° признаване РЅР° установено РІ отношенията между страните, че Р’.Р“.Рњ., ЕГН ********** Рё Р’.Р“.Р“., ЕГН ********** РЅРµ дължат като погасени РїРѕ давност РЅР° Експресбанк РђР” сумата РІ размер РЅР° 4836, 40 лв., съгласно изпълнителен лист РѕС‚ 22.07.2011 Рі. РїРѕ С‡.РіСЂ.Рґ. в„– 13462/2011 Рі. РїРѕ РѕРїРёСЃР° РЅР° РџР РЎ Рё че РЅРµ дължат, като погасени РїРѕ давност Рё РїСЂРё условията РЅР° евентуалност поради несъобщаване РЅР° цесията на „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумата РѕС‚ 18654,80 лв., съгласно издаден РІ полза РЅР° Райфайзенбанк ЕАД изпълнителен лист РѕС‚ 22.03.2012 Рі. РїРѕ частно гражданско дело в„– 3486/2012 Рі. РїРѕ РѕРїРёСЃР° РЅР° РџР РЎ. Претендират СЃРµ Рё разноски РїРѕ делото.В
Рщците посочват, че РЅР° основание влязла РІ сила
заповед за изпълнение № *** от 22.07.2011 г. по ч.гр.д. № 13462/2011 г. на ПРС заявителят „Експресбанк“ АД се е снабдил с изпълнителен лист от 22.07.2011 г.
за следните неплатени суми – главница – 4836,40 лв., лихва за периода от 30.04.2010 г. до 19.07.2011 г. в размер на 833,41 лв., такса – 24,01 лв., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 20.07.2011 г. до окончателното плащане на вземането, както и сумата от 113,88 лв.- разноски по делото. С молба от 12.12.2011 г. въз основа на изпълнителния лист от 22.07.2011 г. „Експресбанк“ АД е
образувало изпълнително дело № ***. По така образуваното изпълнително производство се посочва, че са връчени покани за доброволно изпълнение на ищците и с молба от 07.05.2012 г. е поискано вписване на възбрана на притежаван от ищците имот.
С молба от 06.06.2012 г. „Райфайзен банк“ ЕАД –
присъединен взискател по делото на основание чл. 456, ал. 2 ГПК е представил изпълнителен лист срещу ищците от 22.03.2012 г. по ч.гр.д. № 3486/2012 г. по описа на ПРС за сумата от 33204,40 евро – главница, 3 452,91 евро – редовна лихва за периода от 05.02.2011 г. до 01.03.2012 г. , 107,85 евро – наказателна лихва, 3139,96 евро – лихва по чл. 7, 165,15 евро комисионна, ведно със законна лихва върху главницата, както и разноски по делото в размер на 1567,41 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер от 1175 лв.
С молба от 02.04.2014 г. се сочи, че „Райфайзен банк“ ЕАД е поискал налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника В.Г..
С молба от 27.09.2016 г. „Експресбанк“ АД е
поискал определяне на дата за опис на движимо имущество.
С молба от 02.01.2018 г. „Райфайзен банк“ ЕАД е
уведомило Р§РЎР, че Рµ прехвърлило вземането СЃРё РїРѕ гореописания изпълнителен лист РЅР° „ЕОС РњРђРўР РКС“ ЕООД, който Рµ конституиран като взискател РїРѕ делото.
По отношение на първия ответник „Експресбанк“
АД се посочва, че вземанията по издадения изпълнителен лист са погасени по давност. Сочи се, че считано от
образуване на изпълнителното производство на 12.12.2011 г. до 12.12.2013 г. не са предприети изпълнителни действия,
като изпълнителното производство е прекратено по право, като от 12.12.2011 г.
до 12.12.2016 г. е изтекъл предвидения в закона петгодишен срок на погасителната давност по отношение на процесните вземания.
Относно втория ответник „ЕОС РњРђРўР РКС“ ЕООД СЃРµ
посочва, че считано от датата на искането за налагане на запор на трудовото възнаграждение – 02.04.2014 г. в период от две години не са предприети изпълнителни действия, като производството е прекратено по право. Считано от тази дата до датата на депозиране на исковата молба се посочва, че е изтекъл петгодишния срок на погасителната давност. Освен това при условията на евентуалност се твърди, че претендираните от този ответник суми не се дължат и поради липса на съобщаване за цесията.
Относно действията, извършени след перемиране
на изпълнителното производство се посочва, че същите не са валидни такива и съответно не водят до прекъсване на срока на погасителната давност.
В РќР°
основание изложените съображения се моли исковете да се уважат. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Банка ДСК АД е депозирал писмен отговор, с който оспорва претенцията, като недопустима по изложените в отговора на исковата молба съображения. Цитира се съдебна практика, като се сочи, че не става ясно в какво се изразява искането, както и че липсва правен интерес от предявяване на иск за установяване на недължимост на вземането поради погасяването му по давност. Сочи се, че не е изтекъл предвидения в закона срок на погасителната давност. Твърди се, че по изпълнителното дело са извършвани действия, които са прекъснали срока на погасителната давност, а именно:
наложени запори РЅР° банковите сметки – 27.04.2012 Рі., запор РЅР° РњРџРЎ – собственост РЅР° Р’.Рњ. РЅР° 11.05.2012 Рі., възбрана РЅР° 17.05.2012 Рі. РІСЉСЂС…Сѓ РёРјРѕС‚, собственост РЅР° същото лице. Освен това РЅР° 06.06.2012 Рі. Рµ присъединен кредитора Райфайзенбанк, като същият Рµ поискал извършване РЅР° конкретни изпълнителни действия. Рзвършен Рµ РѕРїРёСЃ РЅР° недвижим РёРјРѕС‚ Рё Рµ насрочена публична продан РЅР° същия Р·Р° периода РѕС‚ 05.10.2012 Рі. РґРѕ 05.11.2012 Рі. РћС‚ кредиторите РїРѕ изпълнителното дело СЃР° подадени молби Р·Р° насрочване РЅР° РЅРѕРІР° публична продан, като същата Рµ насрочена Р·Р° периода РѕС‚ 12.02.2013 Рі. РґРѕ 13.03.2013 Рі. Впоследствие Рµ постигнато споразумение СЃ длъжниците Р·Р° извънсъдебна реализация РЅР° описания недвижим РёРјРѕС‚.
Поискано Рµ налагане РЅР° запор РЅР° трудово възнаграждение РЅР° Рњ. Рё същото Рµ наложено РЅР° 02.04.2014 Рі. РќР° 26.03.2014 Рі. Р’.Рњ. Рµ подал молба Р·Р° доброволни плащания Рё отлагане РЅР° изпълнителните действия. Поискано Рµ също така Рё РѕРїРёСЃ РЅР° РґРІРёР¶РёРјРё вещи, собственост РЅР° длъжниците, впоследствие през 2016 Рі. Рё 2018 Рі. СЃР° искани изпълнителни действия срещу имуществото РЅР° длъжниците. РЎ оглед РЅР° изложеното СЃРµ сочи, че давността Рµ била прекъсната СЃ РІСЃСЏРєРѕ искане РѕС‚ страна РЅР° взискателя Р·Р° извършване РЅР° изпълни действия РїРѕ изпълнителното дело многократно. Сочи СЃРµ, че изпълнителното дело РЅРµ РјРѕР¶Рµ РґР° СЃРµ перемира РЅР° различни дати СЃРїСЂСЏРјРѕ всеки един РѕС‚ кредиторите, като това твърдение РЅР° ищците РЅРµ намира основание нито РІ закона, нито РІ съдебната практика. Сочи СЃРµ, че изпълнителните действия, извършени РѕС‚ един РѕС‚ кредиторите ползва Рё останалите Рё РїРѕРґРґСЉСЂР¶Р° висящността РЅР° изпълнителното дело. Освен това СЃРµ посочва, че отмяната РЅР° РџРџР’РЎ в„– 3/ 18.11.1980 Рі., СЃ което СЃРµ приема, че давността СЃРїРёСЂР° РїРѕ време РЅР° изпълнителното производство, РёРјР° действие РґРѕ датата РЅР° постановяване РЅР° тълкувателното решение СЃ противоположно тълкуване С‚.Рµ. РґРѕ 26.06.2015 Рі. РќР° основание РїРѕРґСЂРѕР±РЅРѕ изложените съображения СЃРµ моли РёСЃРєСЉС‚ РґР° СЃРµ отхвърли, като неоснователен Рё недоказан. Относно искането Р·Р° присъждане РЅР° разноски счита, че същите РЅРµ СЃРµ дължат РґРѕСЂРё Рё РїСЂРё уважаване РЅР° исковата претенция, тъй като РЅРµ Рµ станал РїРѕРІРѕРґ Р·Р° завеждане РЅР° делото. РўРІСЉСЂРґРё СЃРµ, че ищците СЃР° могли РґР° направят възражение Р·Р° погасяване РїРѕ давност пред съдебния изпълнител. Претендира разноски Р·Р° юрисконсултско възнаграждение.В
Разпечатката съдържа 36 от 167 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1a9a619d-d88e-4342-87a2-a38805dab8b5