Решение № 2013 от 06.03.2025, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 2013

Хасково, 06.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - IX състав, в съдебно заседание на четвърти март две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

БИЛЯНА ИКОНОМОВА

При секретар ЙОРДАНКА ПОПОВА и с участието на прокурора ДЕЛЧО СТОЯНОВ ЛАВЧЕВ като разгледа докладваното от съдия БИЛЯНА ИКОНОМОВА административно дело № 20257260700351 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 84 и следващите от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/.

Образувано е по жалба на А. А. Х. против Решение № 1177/03.02.2025 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/.

Изложени са твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение. Същото било постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон. Нарушени били разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 АПК. Сочи, че съществува заплаха за живота и сигурността му. Позовава се на чл. 3 от ЕКПЧ и чл. 5 от Квалификационната директива. Моли за отмяна на акта.

В открито съдебно заседание жалбоподателят А. А. Х., редовно призован, не се явява. Чрез процесуалния си представител поддържа изложеното в жалбата и моли за отмяна на оспореното решение. Налице били основанията по чл. 146, т. 3 – т. 5 АПК. Не било съобразено становището на ДАНС. Моли да бъде приложена разпоредбата на чл. 9, ал. 8 ЗУБ. Позовава се на съдебна практика.

Ответникът Председател на ДАБ при МС, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково, редовно призована, излага становище, че решението е законосъобразно.

Административен съд - Хасково, като обсъди твърденията на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 15.08.2024 г. А. А. Х. от Сирия е поискал международна закрила в Република България. Кандидатът е регистриран като А. /собствено/ Хамдо /бащино/ Алхамдо /фамилно/ от мъжки пол, роден на [дата]. в Сирия, адрес – М., [ЛНЧ], етническа принадлежност – а., религия: **, семейно положение – **.

На 17.10.2024 г. е проведено интервю с А. А. Х.. Напуснал Сирия нелегално за Турция средата на м. юли 2024 г. /останал около 2 седмици/ Влязъл нелегално в България на 30.07.2024 г. със стълба над оградата /с други хора/. Вървели половин час в гората и ги заловила полицията. Закарали ги в затворен лагер /15 дни били там/ и накрая докарани в лагера в [населено място]. Не бил арестуван или осъждан. Не сочи да е имал проблеми заради етническа или религиозна принадлежност. Не участвал в религиозна организация. В града, в който живял, не бил виждал представители на международни организации. Не бил [семейно положение], като в Сирия, в Манбидж, останали да живеят родителите му, братята и сестрите му. Нямал роднини в друго населено място. Имал начално образование, работил като фаянсаджия. Не бил служил и не бил получавал призовка за военна служба, но очаквал да бъде мобилизиран от кюрдите. Не членувал в политическа партия или въоръжена групировка. Напуснал Сирия заради войната. Животът не бил сигурен за никого, икономическото положение много лошо, нямало условия за живот. Кюрдите искали децата да учат кюрдски в училище, а те не желаели. Виждал и чувал бомбардировки, паднали ракети, но в момента нямало инциденти. Градът му се контролирал от кюрдите. Баща му бил ранен в крака, но не сочи кога. Не бил виждал представители на ислямистки групировки. Не бил влизал в отношения с представители на групировки. Семейството му не напуснало Сирия, защото на границата били турците и свободната армия и нямало да ги пуснат. Спрямо него или неговото семейство не било оказвано насилие, не сочи да са били отправяни заплахи. Не искал да се върне в Сирия заради войната, но ако положението се нормализирало, щял да го направи, като добавя и, че при връщане ще го мобилизират, защото е на подходяща възраст. Подал молба за закрила в България, защото била мирна и спокойна държава.

На 07.10.2024 г. е постъпило становище от Директор на Специализирана дирекция „М“ - Държавна агенция „Национална сигурност“, че не възразява да бъде предоставена закрила в Република България на лицето, регистрирано А. А. Х., в случай че отговаря на условията по ЗУБ.

По подробно изложени съображения и предвид справка от 14.01.2025 г. на Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ на МС относно Сирийска арабска република с Решение № 1177/03.02.2025 г. Председателят на ДАБ при МС отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на А. А. Х..

Решението е връчено на адресата му на 13.02.2025 г.

При така установеното от фактическа страна Административен съд - Хасково обуславя следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, от активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него, в указания 14-дневен срок съгласно чл. 84, ал. 3 ЗУБ.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На първо място, оспореното решение е издадено от компетентен административен орган - председателят на ДАБ при МС на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, в установената писмена форма, поради което не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК, съответно – за отмяна по смисъла на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 АПК.

На второ място, производството за предоставяне на международна закрила е образувано с регистрирането на А. А. Х. като чужденец по подадена от него молба за международна закрила /чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 4, ал. 2 ЗУБ/. Изискано е становище от ДАНС съгласно чл. 58, ал. 10 ЗУБ. В действителност това становище е задължително за органа, който действа в условията на обвързана компетентност, но в случаите, в които се възразява да бъде предоставена международна закрила за чужденец, който представлява заплаха за националната сигурност. Подобно възражение не е обективирано, но изрично е посочено, че следва да бъде предоставена закрила в Република България на лицето А. А. Х., в случай че то отговаря на условията на ЗУБ. Следователно, при произнасяне по постъпилата молба органът изследва именно наличието на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обективирано в оспорения акт. Проведено е интервю, в хода на което се посочват от молителя факти и обстоятелства във връзка с подадената молба, като на същия е предоставена и възможност да даде подробни обяснения. По време на интервюто, проведено в присъствието на интервюиращия орган и преводач /чл. 63а, ал. 6 ЗУБ/ и удостоверено с подписите на същите /чл. 63а, ал. 9 ЗУБ/, е съставен протокол /чл. 63а, ал. 3 ЗУБ/, в който е отразено, че молителят е изложил всички причини, поради които е напуснал страната си и не желае да се върне в нея, като същият се подписва и под изявлението, че текстът е преведен на разбираем за него език и не са съществували комуникативни пречки, както и, че добре разбира смисъла на написаното и няма възражения по него /чл. 63а, ал. 9 ЗУБ/.

Интервюиращият орган обективно и безпристрастно е изготвил становище, представено на Председателя на ДАБ за вземане на решение /чл. 74, ал. 1 ЗУБ/. Молбата за предоставяне на международна закрила е разгледана от Председателя на ДАБ индивидуално, обективно и безпристрастно, извършена е преценка за предоставяне на статут на бежанец, разгледана е необходимостта от предоставяне на хуманитарен статут /чл. 73 ЗУБ/. Взето е решение, с което на молителя А. А. Х. се отказват статут на бежанец и хуманитарен статут /чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ/.

Съдът констатира, че в действителност е налице разместване на имената на молителя – бащино и фамилно, които, обаче, се извеждат като изрично вписани в оспорения административен акт - Хамдо /бащино/ и Алхамдо /фамилно/, както и от представената по делото административна преписка. Не е налице грешка, която да опорочи волята на административния орган, доколкото по безспорен начин се индивидуализира лицето чужденец, подало молба за международна закрила и жалба срещу индивидуален административен акт, който е неблагоприятен за него.

Формира се извод, че не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да ограничават правото на защита на лицето - А. А. Х., и предпоставка за отмяна на оспорения административен акт съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 3 АПК.

На трето място, следва да се извърши преценка за законосъобразността на акта – издаден ли е той в съответствие с материалния закон и неговата цел /чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4-5 АПК/.

1. Извършена е от компетентния орган преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителя, и писмените доказателства, представляващи административна преписка по издаването на акта, като е изследван въпросът следва ли да бъде предоставен статут на бежанец.

Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ „статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея“. Без значение е обстоятелството дали чужденецът принадлежи към тези раса, религия, националност, социална група, или изразява политическо мнение, които са в основата на преследването /чл. 8, ал. 2, изр. Първо ЗУБ/. В конкретния случай А. А. Х. не е обосновал твърденията си за осъществено спрямо него преследване поради някоя от причините по чл. 8, ал. 1 във връзка с ал. 4 ЗУБ. Не се констатира и, че на същия са нарушени основни права или е осъществена съвкупност от действия, които да доведат до нарушаване на основните му права, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Молителят не заявява да е преследван поради етническата си или религиозната си принадлежност в страната по произход. Не са заявени от него конкретни обстоятелства, от които да се направи извод, че самата принадлежност към етническата група е достатъчно основание за опасения от преследване. Не представлява основание и заявеният факт в хода на проведеното интервю, че не е отбил военна служба и че очаква да го мобилизират. С оглед разпределената доказателствена тежест молителят е следвало да докаже както в административното, така и в съдебното производство, че е призован да служи в армията и кога се е случило това, вкл. и, че именно резултат от призоваването е напускането на Сирия. В конкретния случай жалбоподателят не представя доказателства за своите твърдения, вкл. и, че ако се върне в Сирия, ще бъде призован. Молителят не бил политически ангажиран, арестуван или осъждан. Не може да се обуслови извод за осъществено спрямо молителя преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ или действия по преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 ЗУБ от някой от субектите по чл. 8, ал. 3 ЗУБ, при това в държавата му по произход.

Действително след напускане на държавата си по произход са настъпили значими за политическата сцена и местното население събития, но от същите не може да се обосноват опасения от преследване конкретно за жалбоподателя. Липсват данни, че е извършена от чужденеца дейност след отпътуването му, която може да обоснове опасения от преследване. Действията на молителя изцяло и единствено са насочени към получаване на международна закрила. В този смисъл за жалбоподателя не е приложим чл. 8, ал. 6 ЗУБ. Нещо повече, той е напуснал Сирия заради войната, като въпреки това, видно от изявлението му и отразеното в приложението към регистрационния лист неговите родители, братята и сестрите му са останали да живеят в Сирия. Напускането на Сирия, а впоследствие и на Турция, е напълно оправдана житейска ситуация, но то е обусловено от причини от личен характер, а не от такива, предпоставящи предоставяне на международна закрила.

Следва да се акцентира и върху изявленията на А. А. Х., дадени пред интервюиращия орган, от които се обуславя извод, че доброволно, по собствено желание е напуснал Сирия. Молителят не изразява намерения за завръщане в Сирия, а единствено такива под условие – ако положението се нормализира. Предвид това и доколкото лицето е преминало нелегално границата между България и Турция, се обезпечава извод, че нежеланието му да се върне в държавата по произход не е обосновано от причини за основателно опасение от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 6 ЗУБ.

Разпечатката съдържа 33 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1a9a5907-2d74-4345-bec9-1d4d216fff4d