Решение № 262655 от 23.04.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№………………………… гр. София,23.04.2021 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГО, VІ състав, в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛКОВ

РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА като разгледа докладваното от съдия Данаилова частно гражданско дело № 5035/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба с вх.№

651/26.03.2021 г. на длъжника по изпълнението Т.С. ЕАД срещу постановление от 01.03.2021 г. на ЧСИ С.С.по изп. дело №20218590400044, с което е отказано намаляване размера на адвокатското възнаграждение на взискателя по изпълнителното дело до размера от 200 лв. и на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ. Доводите в жалбата са, че единственото извършено от адвоката действие е по подаване на молбата за образуване на изпълнителното производство, поради което и не следва да се присъжда възнаграждение за други действия, като пропорционалната такса също се явява завишена.

Взискателят по делото е депозирал възражение, с което сочи, че разноските за възнаграждение са в минимален размер, съгласно действащата към образуване на изпълнителното дело Наредба за минималните адвокатските възнаграждения, като освен образуване на делото, представляващият взискателя адвокат е извършвал и други действия, включително депозиране на становище по искания и жалби на длъжника във връзка с разноските, като задълженията не са погасени в срока за доброволно изпълнение, поради което и представителство е необходимо до принудително събиране на вземанията..

В мотивите на съдебния изпълнител не се поддържат никакви относими към жалбата доводи, обосноваващи отказа да се намалят разноските на взискателя и никакви мотиви относно това как и на какво основание са определени посомените в поканата за доброволно изпълнение такси към ЧСИ.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното:

Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка, определянето на трето лице за пазач при неспазване на изискванията на чл.470 ГПК, както и в случаите на чл.486, ал.2 ГПК, отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение, както и разноските по изпълнението. Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител в едноседмичен срок от извършването на действието, съответно от деня на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК).

Следователно жалбата е насочена срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител във връзка с разноските, поради което и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Изпълнителното производство е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 22.01.2021 г. по гр.д.№ 57636/2017г. на СРС, 81 състав, с който Т.С. ЕАД е осъдена да заплати на Е.П.Ц.разноски в размер на 495,14 лв.

Молбата за образуване на изпълнителното производство е подадена на 29.01.2021 г. от адвокат Д.П.с представено към нея пълномощно за образуване и водене на изпълнително дело, като е направил искане за присъждане на разноски в размер на 400 лв., като са представени доказателства за уговорено и заплатено възнаграждение за представителство по делото в размер на 400 лв..

На 01.02.2021 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, в която са посочени задълженията по изпълнителния лист, 400 лв. – други суми, в т.ч. за адв.възнаграждение, 48 лв. – разноски по изпълнителното дело и 107,41 лв. – такса по т.26 ТТРЗЧСИ.

С възражение от 09.02.2021 г. длъжникът е поискал намаляване на адвокатското възнаграждение за взискателя до 200 лв. и намаляване на такса по т.26 ТТРЗЧСИ.

След становище на взискателя, съдебният изпълнител е отказал да намали разноските за адвокатския хонорар, като макар да не е взел отношение по отношение по останалите искания във връзка с другите разноски, съдът приема, че по същество е налице отказ за уважаването им.

Не се твърди нито установява длъжникът да е изпълнил задълженията си в срока за доброволно изпълнение, поради което и няма основание разноските за адвокатско възнаграждение да се намаляват, тъй като взискателят е упълномощил адвокат за процесуално представителство не само за образуване на изпълнителното дело, а и за неговото водене, като с оглед поведението на длъжника, по делото вече са извършени от упълномощения адвокат и действия по депозиране на становище по възражение на длъжника за разноските, по подадената жалба срещу постановлението за разноски, а очевидно се налага представителство и във връзка с извършване на последващи действия по принудително събиране на вземанията, които не са платени от длъжника в срока за доброволно изпълнение. След като длъжникът не е изпълнил задължението си доброволно, нито в срока за доброволно изпълнение, следва да понесе разноските по изпълнението, включително разноските на взискателя за процесуално представителство по водене на изпълнителното дело, това възнаграждение е съобразено с минималния размер на възнагражденията, съобразно действащата към образуване на делото Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Неоснователна и жалбата в частта относно определената такса по т.26 ТТРЗЧСИ, която съответства на подлежащите на събиране вземания на взискателя.

По изложените съображения жалбата следва да бъде отхвърлена, като няма основание в настоящото производство да се присъждат разноски на взискателя. Съдебният състав счита, че дори и когато правният спор е предизвикан неоснователно от поведението на страна в процеса, а не е резултат от незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител, какъвто е случаят с недопустима или неоснователна жалба, то когато предмет на жалбата е единствено отговорността за разноските по изпълнението, в съдебното производство по контрол на действията на съдебния изпълнител разноски не следва да се разпределят.Отговорността за разноски е акцесорна последица, няма самостоятелен характер и не може да бъде предмет на отделен съдебен процес. Като изхожда от тези характеристики настоящият съдебен състав приема, че не е допустимо в производството по изменение на съдебен акт/акт на съдебен изпълнител относно разноските или в производството по обжалването му в тази част да се присъждат отделни разноски, тъй като това е в противоречие с основните цели и принципи, на които се основава института. Правото на разноски не е самостоятелно, предвидената възможност за защита срещу допуснати непълноти и грешки при разпределение на разноските касае дейността на съда/съдебния изпълнител, а не на другата страна и не може да обоснове отделна последваща отговорност за разноски.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата с вх.№ 651/26.03.2021 г. на длъжника по изпълнението Т.С.

ЕАД срещу постановление от 01.03.2021 г. на ЧСИ С.С.по изп. дело №20218590400044, с което е отказано намаляване размера на адвокатското възнаграждение на взискателя по изпълнителното дело до размера от 200 лв. и на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: