Решение № 88 от 22.05.2026, Районен съд - Поморие

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Поморие, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, II СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нася Ив. ЯпаджиЕ. при участието на секретаря Валентина Ат. АнджерлиЕ. като разгледа докладваното от Нася Ив. ЯпаджиЕ. Гражданско дело № 20262160100217 по описа за 2026 година взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 12 и сл. от Закона за защита от домашното насилие. Образувано е по молба подадена от А. А. К. за налагане на мерки за защита от домашно насилие по ЗЗДН упражнено спрямо нея и молетните деца Е. Л. К. и И. Л. К. от Л. Й. К.. В молбата сочи, че на 10.04.2026г. ответникът пристигнал в гр. Поморие за да се види с децата си и пребивавал в жилището на молителката. На 13.04. около 15.50ч. пред жилищната сграда където се намирал апартамента на молителката ответникът започнал да я обижда наричайки я „боклук“, дебела, „лайно“ , нанесъл й два шамара и я заплашил, че ще я счупи от бой. След това започнал да блъска по вратата, а после бесен нахлул в апартамента взел си багажа и напуснал жилището. Молителката получила множество съобщения изпаретни по телефоно от ответника с обидно съдържание и заплаха. Сочи, че по време на престоя в жилището й ответникът проявявал агресивно поведение спрямо по голямата им дъщеря. Желае съдът да постанови мерки за защита, а именно да задължи ответника да се въздържа от извършване на насилие спрямо нея и децата, да му забрани да я доближава, както и жилището й, местоработата и местата за социални контакти, да задължи ответника да посещава специализирани програми. Към молбата е приложена декларация от молителката по чл.9, ал.3 ЗЗДН в която е възпроизведена описаната в молбата фактическа обстановка.

Молбата за защита до районния съд е депозирана в преклузивния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН от пострадало лице по чл.8, ал.1 т1 от ЗЗДН - търсещо защита за себе си и за низходящите – деца от лице с което е било във фактическо съпружеско съжителство поради което е налице валидно сезиране на първоинстанционния съд от процесуално легитимирана страна.

С молбата се иска от съда издаване на заповед за защита от домашното насилие, като се забрани на ответника да доближава брат си, да престане да създава психически тормоз върху баба си и дядо си.

В проведеното открито съдебно заседание по делото молителката лично и чрез процесулания си представител адв. К. поддържа искането си за налагане на защитни мерки 1 по ЗЗДН и ангажира доказтелства.

Ответника в съдебно заседание, заявява, че на 13.04.2026г. в гр. Поморие пред кооперацията е ударил един шамар на А.. Отрича да я е удрял отново в апартамента и да йе ударил два шамара. Не се противопоставя да бъде предоставена защита на А.

Сочи, че причината за конфликтите им са родителите на молителката и нежеланието й те да живеят самостоятелно. Не представя доказателства.

Съдът като взе предвид становищата на страните и представените доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори по делото, че молителката и ответника са били във фактическо съжителство и имат две деца и това се установява от представените удостоверение за раждане на детето Е. Л. К., родено на ...г. и удостоверение за раждане на детето И. Л. К., родено на ...г. Не се спори, че страните са живели в жилище на молителката в гр. Поморие, в което след като страните са се разделили, молителката е останала да живее с децата.

Съдът е изискал справка за съдимост на страните и се установява, че същите не са осъждани. Видно от изисканата справка от ЦПЗ Бургас не е открита медицинска документация за страните. От издадената от РС Поморие справка за образувани други производства по ЗЗДН между страните се установява, че в ПРС е било образувано едно производство по ЗЗДН срещу Л. К., но същото е било прекратено поради неизпълнение на дадените от съда указания.

По делото е разпитана св.Т. К. - майка на молителката. В показанията си свидетелката сочи, че дъщеря й и Л. са разделени и не живеят заедно и последния инцидент се е случил на последния ден на Великден, като за да се види с децата, А. го поканила в дома си за празниците. Свидетелства, че е била на балкона и чула силни викове и крясъци пред входа на кооперацията и чула как Л. обижда дъщеря й наричайки я „дебела, че си е купила дипломата, че е убила бившият си съпруг, че щял да я потроши“. После разбрала от дъщеря си, че ответника й ударил два шамара. След това ответника звънал на свидетелката която живеела в съседен апартамент, за съдействие да си вземе багажа. На 13.04. тя не е видяла как и удря шамари, но видяла че е зачервена и дъщеря й казала, че той и зашлевил два шамара и затова е зачервна. Сочи, че непрекъснато по вайбър по дъщеря й се излива помия, пиши и глупости, заплашва я, че ще и вземе децата и че ще я потроши и ще ги вкара в пътя и че това не е първото му избухване и първата му агресия към А. и дъщеря й много се страхувала. Известно и е че няма съдебно решение с което да е определен режим на лични отношения на бащата с децата, като до сега са се разбирали кога бащата да дойде да види децата, но вече имало образувано такова дело.

На основание чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН с молбата е приложена приложена декларация от молителката, в което като дата на извъшеното спрябмо нея от Л. К. домашно насилие е посочена – 13.04.2025г., а като конкретни прояви на насилие са посочени : нанасяне на шамар и обиди и закани.

Към молбата са приложени разпечатки на съобщения /SMS/ изпращани от 2 телефона на ответинка до молителката съдържащи обиди – „ти си лайно“, „мръсен локален боклук“ и др.

Ответникът устно пред съда в проведеното по делото о. с. з. признава, че е ударил шамар на А. на 13.04.2026г. Съгласно чл. 175 ГПК признанието на неизгодни за страната факти съставлява доказателство, което следва да бъде преценявано с оглед всички обстоятелства по делото. Макар да няма обвързваща съда материална доказателствена сила, признанието не може да бъде безпричинно игнорирано. В случая то кореспондира напълно с част от изложеното в декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.

С оглед изложените съображения съдът намира, че може да се изведе обоснован и категоричен извод за авторството и факта на осъществяване на актовете на домашно насилие-физическо и психическо, поради което съдът счита, че молбата се явява основателна и следва да бъде издадена заповед за защита от домашно насилие по отношение А. А. К..

Мерките за защита по чл. 5 ЗЗДН представляват не наказание за извършителя, а налагани от съда принудителни мерки, които имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане възможността на извършителя да извърши друг акт на насилие срещу пострадалия и мотивирането на самия извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице. При индивидуализация на мерките по чл. 5 ЗЗДН, съдът не е обвързан от искането на молителя или становището на ответника, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1 ЗЗДН). При определяне на мерките съдът отчете тежестта на актовете на домашно насилие, настъпилите за пострадалото лице лица вредни последици и интензитета на засягане на личността.Съдът намира, че в случая подходящи се явяват мярките по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН и по т.3 от ЗЗДН, а именно да се задължи Л. Й. К. да се въздържа от домашно насилие по отношение на А. А. К. и да се забрани на ответника да доближава на по малко от 100м. жилището на молителката находящо се в гр. П... и местоработата й за срок от 6 месеца, считано от датата на издаване на заповедта за защита.

Определения от съда срок достатъчен за страните да положат усилия да преодолеят конфликтите помежду си и установят добри отношения.

По отношение искането за защита на децата, настоящият състав, счита че не е доказано домашно насилие извършено срещу децата, тъй като конфликта се е състоял на улицата пред сгадата където се намира жилището на молителката, а обидите и заплахите са отправяни чрез съобщения. Освен това счита, че тъй като страните имат две деца и предстои в друго висящо към настоящия момент производство да се определят личните контакти на бащата с децата не следва да се налагат мерки които да възпрепятстват и затрудняват контакта на бащата с децата.

Мотивиран от изложеното съдът

РЕШИ:

3

НАЛАГА мерки за защита в полза на А. А. К., ЕГН **********, с адрес гр. П... срещу осъществено от страна на Л. Й. К., ЕГН ********** с адрес гр. С... домашно насилие като:

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.5, ал.1 т.1 от ЗЗДН извършителя Л. Й. К. въздържа от извършване на домашно насилие спрямо А. А. К. да се

ЗАБРАНЯВА на основание чл.5,ал.1 т.3 от ЗЗДН на Л. Й. К. ЕГН ********** да приближава на разстояние по малко от 100 метра жилището обитавано от А. А. К. находящо се в гр. П... и местоработата й за срок от 6 месеца, считано от датата на издаване на заповедта за защита.

ОСЪЖДА Л. Й. К., ЕГН ********** да заплати на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН по сметка на Районен съд – гр. Поморие сумата от 25 лЕ. (двадесет и пет лЕ.), представляваща държавна такса за производството.

ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за защита.

ОТХВЪРЛЯ молбата за защита на децата Е. Л. К. и И. Л. К.

Заповедта подлежи на незабавно изпълнение.

ПРЕДУПРЕЖДАВА Л. Й. К., ЕГН ********** за последиците по чл. 21, ал. 2 ЗЗДН– при неизпълнение на съдебната заповед полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и незабавно уведомява органите на прокуратурата.

УКАЗВА на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.

Препис от решението и издадената заповед да се връчат на страните и да се изпратят служебно на РУ по настоящия адрес на извършителя и на пострадалото лице.

Решението може да бъде обжалвано пред Бургаския окръжен съд в 7-дневен срок от датата, на която е обявено – 22.05.2025г.

Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________

4