Определение № 930 от 27.03.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 930 гр. София, 26.03.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Коев

Членове:

Силвия Б. Русева

Диана Василева като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно частно наказателно дело № 20241100601633 по описа за 2024 година

Производството е образувано по частна жалба, подадена от Д. Й. П. чрез адв. А. - САК срещу определение от 28.02.2024г. по НЧХД №15222/2023г. по описа на СРС, 16-ти състав, с което е отказано да се прекрати наказателното производство по цитираното дело.

В жалбата са изложени съображения, че е нарушен принципът non bis in idem, тъй като според защитата за същото деяние има образувано досъдебно производство и между двете дела е налице пълен обективен и субективен идентитет. Районният съд е оставил без уважение искането за прекратяване на образуваното пред него производство от частен характер с аргумент, че сочените за пострадали лица по двете наказателни производство са различни граждани. В същото време съдът е указал, че определението, с което е оставено без уважение искането да се прекрати наказателното производство подлежи на обжалване на в 15-дневен срок, а определението, с което е оставено без уважение искането да се спре същото подлежи на обжалване в 7дневен срок от постановяването им.

Въззивната инстанция, след като се запозна с изложените в частната жалба оплаквания и извърши проверка на атакувания съдебен акт, направи извода, че частната жалба е НЕДОПУСТИМА като подадена срещу акт, който не подлежи обжалване. Мотивите за това са следните:

Законодателят изрично е посочил актовете, които подлежат на въззивно обжалване и съдът не би могъл да разшири обхвата им, независимо от даденото указание в обратен смисъл. Предмет на въззивна проверка са две категории невлезли в сила съдебни актове: невлезли в сила първоинстанционни присъди на районен или на окръжен съд (чл. 313 НПК) и определенията и разпорежданията, изчерпателно посочени в чл. 341, ал. 1 НПК. Определенията, с оглед възможността и реда за обжалването им, уреден 1 в чл. 341, ал. 1 НПК се делят на три групи:

Определения и разпореждания, които се обжалват по реда, по който се обжалват присъдите. Обжалването им по реда за обжалване на присъдите е с оглед важността на въпросите, които се решават с тях. Те са изрично посочени в чл. 341, ал. 1 НПК. Определения и разпореждания, с които се прекратява наказателното производство, както и определенията по чл. 306, ал. 1, т. 1 - 3, чл. 431, 436, чл. 452, ал. 1 и чл. 457, ал. 2 НПК.

Втората група са определенията и разпорежданията, които се обжалват по реда на глава 22 НПК. Те също са изрично и изчерпателно посочени в НПК – например чл. 251, ал. 4 НПК (спиране на наказателното производство).

Третата група са определенията и разпорежданията, които не подлежат на самостоятелно обжалване от присъдата, каквито са например определенията за отводи на съда, секретаря или за недопускане на доказателства.

В случая отказът да се прекрати наказателното производство за престъпление от частен характер не попада под нито една от лимитативно предвидените хипотези на въззивно обжалване и в този смисъл жалба срещу това определение е недопустима. Обстоятелството, че съдът е дал срок за обжалване не променя характера на постановеното от него определение и не може да създаде за страните повече права, отколкото самият закон е предвидил. За пълнота, не само отказът за прекратяване на наказателното производство, а и този за спиране на същото, не подлежат на последващ съдебен контрол отделно от присъдата. Очевидно идеята на законодателя е, че по този начин не се прегражда развитието на наказателното производство, не се накърняват права и законни интереси на страна в процеса и именно чрез провеждане на състезателно съдебно производство би могла да се разкрие обективната истина и да се установи извършено ли е изобщо деяние, извършено ли е то от подсъдимия и извършено ли е виновно.

Ръководен от изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима частна жалба срещу определение от 28.02.2024г. по НЧХД №15222/2023г. по описа на СРС, 16-ти състав.

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по въззивно частно наказателно дело № 1633 по описа за 2024 г., на Софийски градски съд І І въззивен състав.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

2

1. _______________________

2. _______________________

3