Решение № 100 от 06.03.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. София, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Л. М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20251800500479 по описа за 2025 година

С Решение № 25/05.03.2025г., постановено по гр.д. № 46/2023г. на Етрополския районен съд, е отхвърлен предявеният от „Лио транс“ ООД против „МБ логистикс“ ЕООД иск за заплащане на сумата 1200 лева, представляваща неизплатено възнаграждение по договор за международен превоз, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва от 12.04.2022г. до 10.02.2023г. в размер на 101,67 лв.

Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс и е образувано по въззивна жалба на „Лио транс“ ООД срещу горното решение. Жалбоподателят счита същото за незаконосъобразно, постановено в разрез с материалния закон. Позовава се на ДП № 201/2023г. на ОСлО при СОП, пр. пр. № 213/2023г., откъдето прави извод, че „Лио транс“ ООД е изпълнило процесния транспорт по възлагане от ответника. Счита, че надлежното изпълнение на задълженията му по договора се доказва и от представената международна товарителница (ЧМР). Сочи, че наистина заявката- договор не е подписана от лицето, посочено като неин подател, като изразява предположения, че това се дължи на възможни злоупотреби с цел измама на жалбоподателя, но изтъква, че този документ не е задължителен и не доказва договора за превоз. Като такова доказателство жалбоподателят изтъква единствено международната товарителница (ЧМР). Моли съда да отмени обжалваното решение и да осъди въззиваемия за заплати възнаграждение за извършения транспорт. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от въззиваемото дружество.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят се представлява от адв. М., който поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи.

Счита за доказано, че „Лио Транс“ ООД е извършило превоз за „МБ Логистик“ ЕООД по заявка на последното. Поддържа, че заявките са формални и общата практика между транспортните фирми е, те да не се подписват, а да се изпращат по електронна 1 поща. Сочи, че ответникът бил многократно подканян да изпрати заявка, но на практика се извършва транспорт и без такава заявка. Доказателство за това е ЧМР без забележки или проблеми по транспорта. Подчертава, че районният съд е приобщил ДП № 201/2023 по описа на ОСлО при СОП и пр.пр. № 213/2023, откъдето е видно, че товарът от „МБ Логистикс“ ЕООД е получен от „Гив Спед“ АД, а „МБ Логистикс“ ЕООД не е могъл да превози този товар и го е възложил на „Лио Транс“ ООД. Счита, че доказателствата в съвкупност доказват, че именно „Лио Транс“ ООД е превозило въпросния товар. Моли съда да осъди ответника да заплати товара, включително и разноските за двете съдебни инстанции.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемият се представлява от адв. С., който оспорва въззивната жалба. Намира, че по делото не са спазени принципи в ГПК, тъй като доказателствата не са събрани от съда, а от прокуратурата.

Приобщаването към настоящото гражданско дело на писмени доказателства, събирани от прокуратурата, е следвало да бъде извършвано чрез проверка от съда и назначаване на експертизи, а не по съображения за практиката между транспортни фирми и поръчители на товари. Намира иска за недоказан. Позовава се на заключението по СПЕ, че няма подпис, положен от ответника, за възлагане на товар на жалбоподателя.

Прави извод, че е недоказано извършването превоза от ищеца. Моли съда да потвърди решението на районния съд. Претендира направените разноски пред въззивната инстанция в размер на адвокатско възнаграждение от 450 лв. (230,08 евро) и депозит на вещо лице в размер на 414,70 лв. (респ. 212,03 евро).

Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства, е описана в обжалваното решение, поради което не следва да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.

Във въззивното производство е прието заключение по съдебно- почеркова експертиза, съгласно което подписът за товародател в процесната заявка- договор за транспорт не е положен от Лора Василева Хамбергер.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

І. По валидност

В случая, обжалваното решение е валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия.

ІІ. По допустимост

Решението е и допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки за предявяване на иск и са липсвали отрицателни такива, а съдът се е произнесъл по действително предявените искове.

ІІI. По същество

Настоящият съдебен състав споделя напълно мотивите, изложени в обжалваното решение, и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.

В допълнение, както и в отговор на наведените от жалбоподателя доводи, съдът отбелязва следното.

Неоснователно жалбоподателят счита, че представената международна товарителница (ЧМР) доказва наличието на твърдения от него договор за международен транспорт. Видно от съдържанието й, в нея дружеството- ответник не е посочено нито като товародател, нито като задължено лице за заплащане на 2 процесната сума, а и самата сума не фигурира в нея. Поради това товарителницата не доказва облигационни отношения с участието на това лице и не може да обоснове негова отговорност по чл. 79 от ЗЗД, още по- малко – за заплащане на непосочена в нея парична сума.

Освен това е дискусионно, дали товарителницата доказва, че именно жалбоподателят е извършил процесния превоз, тъй като – противно на изискванията – в поле № 6 не са посочени името, адреса и държавата на превозвача (а само негов печат), за разлика напр. от пълните данни на дружеството- изпращач и дружествотополучател съответно в поле № 1 и поле № 2 от товарителницата.

Също неоснователно жалбоподателят черпи аргументи от документите по ДП № 201/2023г. на ОСлО при СОП, пр. пр. № 213/2023г., приложени към настоящото дело.

Наистина, сред тях се откриват множество обяснения и свидетелски показания във връзка с процесната заявка- договор, но те не следва да се ценят в настоящото производство, тъй като не са събрани по надлежния процесуален ред и не са годни доказателства в гражданския процес. Независимо че протоколите за разпит на свидетели съставляват официални документи за изявления на частни лица по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, законната им доказателствена сила обхваща само фактите, които длъжностното лице твърди, че е осъществило лично (напр. извършването на разпита, снемането на самоличността на свидетеля), както и фактите, които според длъжностното лице са се осъществили пред него, т.е. действията и изявленията на третите лица (напр. направените от свидетеля изявления). Поради това тези документи се ползват с обвързваща доказателствена сила само относно това, че лицето е направило изявление със съответното съдържание пред органа по разследването, но не и че това изявление съответства на действителността. По тези съображения, както и с оглед обстоятелството, че самото съдържание на тези документи не се ползва с материална доказателствена сила, тъй като стои извън удостоверителната функция на длъжностното лице, настоящият съдебен състав намира, че показанията и обясненията от ДП № 201/2023г. на ОСлО при СОП, пр. пр. № 213/2023г. не съставляват доказателства за твърденията на жалбоподателя относно наличие на облигационно отношение между страните по делото.

Дори те да се ценят като доказателства в настоящото производство, самото им съдържание не доказва съществуване именно на това конкретно облигационно отношение, от което жалбоподателят извежда фактическото основание за своята претенция, тъй като те не установяват минимално необходимите негови съществени белези. За да бъде доказано наличието на претендирания от жаллбоподателя договор за превоз, свидетелските показания трябва да установяват всички негови съществени елементи – страни, предмет, цена, срок. В случая това не е изпълнено, тъй като част от разпитаните по ДП № 201/2023г. на ОСлО при СОП, пр. пр. № 213/2023г. свидетели, наистина, сочат, че между страните е имало някакви преддоговорни отношения, респ. уговорки във връзка с превоз на товари, без, обаче, да конкретизират тези съществени индивидуализиращи белези, които несъмнено биха отграничили процесното облигационно отношение от кое да е друго такова. По- конкретно, нито един от разпитаните в досъдебното производство свидетели (с изключение на управителя на дружеството- жалбоподател А.В., чиито изявления не са свидетелски показания, а следва да се ценят по реда на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ГПК) не посочва размера на възнаграждението на превозвача, а това е пречка пред уважаването на иска именно за процесната парична сума – дори ако изявленията им се ценят в настоящото производство, което, както се обоснова по- горе, е недопустимо. Това възнаграждение не е посочено и в международната товарителница, на която се позовава жалбоподателят, поради което тя също не съдържа този съществен елементи на договора, а това е пречка да бъде пълноценно доказателство за него. Единственият източник за възнаграждението на превозвача е заявката- договор, но тя не отразява съгласуваните воли на претендираните от жалбоподателя страни по сделката, тъй като по делото е безспорно доказано, че подписът за товародател не е положен от служителя на въззиваемия, посочен като негов автор.

Друг съществен елемент на договора за превоз, който не се установява от нито 3 едно годно доказателство по делото (вкл. обсъдените по- горе), е срокът на договора.

С оглед гореизложеното и поради липса на доказателства за съществени елементи като страни, цена и срок, следва да се приеме, че по делото е останало недоказано съществуването на претендирания от жалбоподателя договор за превоз между страните по делото.

При тези данни настоящият съдебен състав споделя напълно крайния извод на ЕРС, довел до постановяване на обжалваното решение. Същото е правилно и следва да бъде потвърдено.

ІV. По разноските

С оглед изхода на делото и направено в този смисъл искане, жалбоподателят следва да заплати на въззиваемия сторените от последния разноски във въззивното производство, каквито се установяват в размер на 450 лв. (адвокатско възнаграждение) и 414,70 лв. (депозит за възнаграждение на вещо лице).

С оглед разпоредбите на Закона за въвеждане на еврото в Република България, тези суми следва да бъдат присъдени в евро, т.е. общо 442,11 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 25/05.03.2025г., постановено по гр.д. № 46/2023г. на Етрополския районен съд.

ОСЪЖДА „Лио транс“ ООД с ЕИК 204540907 да заплати на „МБ логистикс“ ЕООД с ЕИК 112655071 направените от последното разноски във въззивното производство в общ размер на 442,11 евро.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4