Определение № 447 от 29.04.2026, Районен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 447 гр. П., 29.04.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – П., II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристиан Д. Колев като разгледа докладваното от Кристиан Д. Колев Административно наказателно дело № 20261720200012 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 248 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и чл.

63д от ЗАНН, по молба за допълване на решението в частта за разноските.

В молбата, депозирана от процесуалния представител на жалбоподателя – адв. С., се сочи, че съдът не се е произнесъл изцяло по направеното искане за присъждане на разноски за всички съдебни инстанции, през които е преминало производството. Твърди се, че са направени разноски както пред Районен съд – П. по АНД № 1069/2025 г., така и пред Административен съд – П. по КАНД № 511/2025 г., както и при повторното разглеждане на делото пред районния съд по АНД № 12/2026 г., като се поддържа, че с оглед изхода на спора следва да бъде присъдена по-голяма сума, съответстваща на уважената част от жалбата.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпило становище от административнонаказващия орган, с което се оспорва молбата. Твърди се, че същата е недопустима. Излагат се доводи, че съдът правилно е определил размера на разноските съобразно процесуалния успех на жалбоподателя, като се поддържа, че претендираният допълнителен размер е несъразмерен на уважената част от жалбата и противоречи на принципа на съразмерност.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото данни, приема следното.

Подадената от процесуалния представител на жалбоподателя молба за допълване на решението е допустима. Същата е подадена от правно 1 легитимирано лице и в законоустановения срок съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК, като в тази връзка възраженията на ответната страна са неоснователни.

Разгледана по същество молбата е частично основателна.

Съгласно чл. 143 АПК, приложим по силата на чл. 63д ЗАНН, разноските се възлагат съобразно изхода на спора. При частично уважаване на жалбата, по силата на препращащата норма на чл. 144 АПК следва да намери приложение чл. 78 ГПК, съгласно който страните имат право на разноски съразмерно на уважената и отхвърлената част от оспорването. В настоящата хипотеза, при която административнонаказателното производство е преминало през няколко съдебни инстанции, включително с връщане за ново разглеждане, размерът на дължимите разноски следва да бъде определен въз основа на крайния резултат по спора, като се съобразят предметът на всяка съдебна фаза, процесуалният успех на страната във всяка от тях и направените разноски.

От фактическа страна се установява, че първоначално пред Районен съд – П. е било образувано АНД № 1069/2025 г., с предмет наказателно постановление, съдържащо две административни нарушения, за които са наложени съответно наказания „глоба“ в размер на 500 лв. по т. 1 и 1000 лв. по т. 2. С постановеното по делото решение съдът е потвърдил наказателното постановление в частта по т. 1 и е отменил същото в частта по т. 2, като е присъдил в полза на жалбоподателя направените разноски в размер на 400 лв.

Посоченото решение е било обжалвано само в частта му по т. 2, поради което в частта по т. 1 същото е влязло в сила и е излязло извън предмета на последващия съдебен контрол. В рамките на касационното производство пред Административен съд – П., образувано по КАНД № 511/2025 г., предмет на проверка е било единствено второто нарушение. С решението си административният съд е отменил решението на районния съд в тази част и е върнал делото за ново разглеждане. В това производство жалбоподателят е направил разноски в размер на 204 евро. След връщането е било образувано АНД № 12/2026 г. по описа на Районен съд – П., като предмет на разглеждане е било единствено второто нарушение, доколкото частта по т. 1 е влязла в сила и не подлежи на ново разглеждане. С постановеното решение съдът е изменил наказателното постановление в тази част, като е намалил наложената санкция от 1000 лв. на 500 лв. В това производство жалбоподателят е направил разноски в размер на 204 евро.

При така установеното съдът намира, че процесуалният успех на жалбоподателя следва да бъде определен отделно за всяка от проведените съдебни фази, с оглед различния им предмет.

По отношение на първото производство пред районния съд, предмет на делото са били и двете административни нарушения, поради което успехът следва да се определи спрямо общия размер на наложените санкции. Общият им размер възлиза на 1500 лв., като в крайния резултат по спора е налице намаляване на този размер с 500 лв., доколкото санкцията по т. 2 е редуцирана от 1000 лв. на 500 лв. Следователно процесуалният успех на жалбоподателя по това производство възлиза на една трета от предмета на спора, поради 2 което разноските следва да бъдат присъдени в размер на една трета от направените разноски от 400 лв.

По отношение на касационното производство пред Административен съд – П. следва да се отчете, че предмет на разглеждане е било единствено второто нарушение. Крайният резултат по него е намаляване на наложената санкция от 1000 лв. на 500 лв., което обуславя процесуален успех в размер на една втора. Поради това на жалбоподателя се дължат разноски в размер на една втора от направените по това производство разноски от 204 евро.

Същият е изводът и по отношение на второто разглеждане на делото пред районния съд, при което предмет отново е било единствено второто нарушение. С оглед на крайния резултат – намаляване на санкцията наполовина – процесуалният успех на жалбоподателя и в това производство възлиза на една втора, поради което разноските следва да бъдат присъдени в същата пропорция- една втора от направените разноски от 204 евро.

С оглед изложеното съдът намира, че на жалбоподателя се дължат разноски, определени съразмерно на процесуалния му успех във всяка от съдебните фази, както следва: една трета от разноските по АНД № 1069/2025 г. на Районен съд – П., една втора от разноските по КАНД № 511/2025 г. на Административен съд – П. и една втора от разноските по АНД № 12/2026 г. на Районен съд – П.. Искането на жалбоподателя за присъждане на разноски в повисок размер се явява неоснователно, доколкото не съобразява различния предмет на отделните производства и неправилно третира всички направени разноски като подлежащи на еднаква пропорция.

От своя страна възражението на административнонаказващия орган за недължимост на допълнителни разноски е неоснователно, доколкото разноските следва да бъдат определени въз основа на крайния резултат по спора и съобразно процесуалния успех на страните във всяка отделна инстанция.

При тези съображения съдът намира, че разноските следва да бъдат присъдени съразмерно на процесуалния успех на жалбоподателя във всяка от разгледаните съдебни фази, при съобразяване на техния предмет и крайния резултат по спора.

По отношение размера на претендираните разноски, съдът не намира, че същият е прекомерен. Съобразявайки от Наредбата за минимални адвокатски възнаграждения минималното възнаграждение по НАХД № 1069/25 г. по описа на РС П. е 550 лева ( 281 евро), а по КАНД № 511/2025 г. по описа на Административен съд – П. и АНД № 12/2026 г. по описа на Районен съд – П. – по 400 лева (204 евро). В тази връзка претендираните от жалбоподателя разноски са към минимума, предвиден в закона, поради което и същите не се явяват прекомерни.

Към изложеното следва да се добави, че с постановеното по АНД № 12/2026 г. решение съдът вече се е произнесъл по въпроса за разноските, като е присъдил в полза на жалбоподателя сума в размер на 136 евро . С оглед характера на производството по чл. 248 ГПК, насочено към допълване на 3 съдебния акт, а не към повторно присъждане на вече определени разноски, съдът следва да съобрази вече присъдения размер и да го приспадне от общия дължим такъв.

Предвид всичко изложено дотук с настоящото определение АНО следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя разноски в общ размер на 136, 17 евро, образувани след приспадането на вече присъдените по НАХД № 12/26 г. разноски в размер на 136 евро от сбора на следните суми: сумата от 68,17 евро, представляваща една трета от направените разноски по АНД № 1069/2025 г. по описа на Районен съд – П.; сумата от 102 (сто и два) евро , представляваща една втора от направените разноски по КАНД № 511/2025 г. по описа на Административен съд – П.; сумата от 102 (сто и два) евро , представляваща една втора от направените разноски по АНД № 12/2026 г. по описа на Районен съд – П.;

Мотивиран от горното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК ОПРЕДЕЛИ:

ОСЪЖДА Областен отдел „Автомобилна администрация“ – П. да заплати на А. И. Л., ЕГН ********** с адрес: гр. К., ул. „Деветнадесети февруари“ № 1А, съдебен адрес: гр. П., ул. „Черешово топче“ № 2, офис 12, чрез адв. К. С. – АК П., допълнителни разноски в общ размер на 136,17 евро, представляващи разликата над вече присъдените разноски в размер на 136 евро до пълния дължим размер на разноските, дължими съразмерно на процесуалния успех на жалбоподателя по АНД № 1069/2025 г. на Районен съд – П., КАНД № 511/2025 г. на Административен съд – П. и АНД № 12/2026 г. на Районен съд – П..

Определението, съгласно чл. 248, ал.3 от ГПК, подлежи на обжалване по реда на глава 12-та от Административния процесуален кодекс пред Административен съд –гр.П. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

4