Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 16337 от 01.09.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 5808/2025
Вид
Определение № 16337
Подписан
01.09.2025
В сила
01.09.2025
Състав
Мариана Христова, Мая Йорданова Михайлова, Цветелина Евгениева Георгиева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16337 гр. София, 01.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б, в закрито заседание на първи септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Христова

Членове:

Цветелина Евг. Георгиева

Мая Й. Михайлова като разгледа докладваното от Мариана Христова Въззивно частно гражданско дело № 20251100505808 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК

Образувано е по частна жалба на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД срещу Разпореждане № 69199/29.04.2025г, постановено по гр.д. № 19598/2025г. на СРС, с което е отхвърлено заявлението им за издаване на заповед за изпълнение срещу „МИШ“ ЕАД, за сумата 241,38лв – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № 506083588, партида 110213999, ID на договора М69311 от 30,08,2022г., изчислена в размер на месечните абонаментни такси, считано от прекратяване на договора до изтичане на срока на съглашението, както и сумата 10,71лв. – мораторна лихва върху неустойката за периода от 21.09.2024г. – 02.04.2025г.

В частната жалба е застъпено становище за незоконосъобразност на обжалваното разпореждане. Въззивникът поддържа искане за отмяна на разпореждането и уважаване на молбата.

Въззиваемият „МИШ“ ЕАД не изразява становище по основателност на жалбата.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

Частната жалба е редовна и процесуално допустима и подадена в срок.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Пред СРС е предявено искане от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение срещу „МИШ“ ЕАД, включително за сумата 241,38лв – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № 506083588, партида 110213999, ID на договора М69311 от 30,08,2022г., изчислена в размер на месечните абонаментни такси, считано от прекратяване на договора до изтичане на срока на съглашението, както и сумата 10,71лв. – мораторна лихва върху неустойката за периода от 21.09.2024г. – 02.04.2025г.

Съдът, по силата на служебното си задължение да следи за действителност на клаузата за неустойка намира, че клаузата, въз основа която заявителят извежда вземането си за неустойка по искането за издаване на заповед за изпълнение е нищожна, като противоречаща на добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 3 ЗЗД. Това е така поради следното:

Вземането за неустойка за сумата 241,38лв е формирано като сбор от месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договорът се прекратява, до изтичане на съответният срок за ползване. Съгласно уговорките в договора при прекратяване на 1 същия по вина на абоната преди изтичане на срока, последният дължи на оператора така формираната неустойка. Абонаментни такси са дължими по техния стандартен размер без отстъпка до изтичане на съответния срок на ползване, т.е. дължи се заплащане на оставащите месечните абонаментни такси до края на договора. При това положение законосъобразно СРС е приел, че е налице основание да бъде отказано издаването на заповед за изпълнение за това вземане - чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, т.к. искането е в противоречие с добрите нрави, доколкото претендираната неустойка излиза извън присъщите й функции. В този случай мобилният оператор по прекратения договор би получил имуществена облага в размер идентичен с този, който би получил ако договорът не беше прекратен, като същевременно е освободен от изпълнение на задълженията си по договора. Последното създава значителна нееквивалентност в правоотношението между страните и нарушава принципите за справедливост и недопускане на неоснователно обогатяване, който дисбаланс се явява в противоречие с добрите нрави.

Поради изложеното и предвид установената нищожност на клаузата, въз основа която заявителят счита, че е възникнало вземане за неустойка заповед за изпълнение за това вземане и за лихва за забава върху него не следва да биде издавана. В тази част заявлението следва да се отхвърли.

Поради съвпадане на изводите на СРС с тези на настоящата инстанция обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 69199/29.04.2025г, постановено по гр.д. № 19598/2025г. на СРС, с което е отхвърлено заявлението на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, за издаване на заповед за изпълнение срещу „МИШ“ ЕАД, за сумата 241,38лв – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № 506083588, партида 110213999, ID на договора М69311 от 30,08,2022г., изчислена в размер на месечните абонаментни такси, считано от прекратяване на договора до изтичане на срока на съглашението, както и сумата 10,71лв. – мораторна лихва върху неустойката за периода от 21.09.2024г. – 02.04.2025г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2