Протокол № 109 от 15.04.2024, Окръжен съд - Перник

ПРОТОКОЛ

№ 109 гр. Перник, 12.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАЛИН К. БАТАЛСКИ

Съдебни

РОСИЦА Н. МИЛАЧКОВА заседатели: ДЕСИСЛАВА СТ. Л.А при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА и прокурора А. Бл. Д.

Сложи за разглеждане докладваното от КАЛИН К. БАТАЛСКИ Наказателно дело от общ характер № 20221700200062 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

Окръжна прокуратура се представлява от прокурор Д..

Подсъдимият С. Б. Т. се явява лично и с адв. К..

Подсъдимата С. Б. П. се явява лично и с адв.К.

Подсъдимата И. И. Т. се явява лично и с адв. К..

Пострадалият И. Х. М.: редовно призован, не се явява, вместо него се явява адв.

Х..

Прокурорът: Да се даде ход на делото.

Адв. Х.: Да се даде ход на делото.

Адв. К.: Да се даде ход на делото.

Адв. К.: Да се даде ход на делото.

Съдът след съвещание намери, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и го докладва.

Прокурорът: Няма да соча други доказателства.

Адв. Х.: Няма да соча други доказателства.

Адв. К.: Нямам други доказателствени искания.

1

Адв. К.: Няма да соча други доказателства.

Съдът намери, че с оглед липсата на нови доказателствени искания делото е изяснено от фактическа страна, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

На основание чл. 283 НПК прочита протоколите, както и другите документи, приложени към делото от досъдебното производство и съдебната фаза.

Приключва съдебното следствие.

Дава ход на съдебните прения.

Прокурорът: Поддържам обвиненията срещу тримата подсъдими така, както са повдигнати с обвинителен акт, с изключение на обвинението по чл.252 ал.2, вр. ал.1 от НК срещу С. Т., съобразно приетото на 15.03.2024г. тълкувателно решение № 1/2020г. на ВКС. Считам, че всички събрани доказателства, както на досъдебното производство, така и в хода на съдебното следствие по безспорен начин доказват, че подсъдимите са извършили деянията, за които са предадени на съд.

По отношение на подсъдимия Т. са повдигнати обвинения за три престъпления - такова по чл.252 ал.2, вр. ал.1 от НК или така нареченото лихварство, престъпление по чл.253, ал.5, вр. ал.4, вр. ал.З, т.2, вр. ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК или пране на пари и за престъпление по чл.255, ал.З, вр. ал.1, т.1 и т.2, вр. чл.26 ал.1 от НК или за укриване на дължими данъци. Независимо от правното тълкуване на деянието по чл.252 от НК, дадено от Върховния съд и съответната правна оценка, в хода на съдебното следствие бяха събрани множество гласни доказателства за фактически извършеното от Т. лихварство в житейския смисъл, т.е. даване на заем срещу лихва, системно и на широк кръг лица, като уговорената лихва е значително по-висока от законната такава. В хода на съдебното следствие се събраха достатъчно доказателства - свидетелските показания на Е. Р., К. Г. и М. Дзивева, М. С., Б. Б. и Н. Б., Л. М. и В. Н., Б. Д., Д. Н., Р. и Р. Е.и, В. А., А. Г., Н. Н. и С. В., Л. С., И. М. и А. И., които в съдебно заседание заявиха пред вас, че са взимали в заем от Т. различни суми, срещу предварително уговорена месечна лихва, която представлява определен процент от взетата в заем сума и е различна във всеки конкретен случай, подробно описана за всеки от свидетелите в обстоятелствената част на обвинителния акт. Освен свидетелските показания, част от които приобщени по реда на чл.281 ал.1 и по ал.4 от НПК, са налице и други доказателства за уговаряне и плащане на лихва. Такова доказателство представляват и приложените по делото нотариалните актове за учредяване на договорна ипотека. В 15 броя от тях е записано нещо много интересно - посочена е дадената в заем сума, посочен е срокът за връщане на заема и начина на издължаването му, като е уговорено това да стане на определен брой равни месечни вноски и една последна вноска, която е значително по- голяма от останалите месечни вноски. Интересното е, че в тези 15 нотариални акта е записано, че ако последната, голяма вноска бъде заплатена преди крайната дата на издължаване на кредита, останалите месечни вноски, дължими до края на срока на договора не се дължат. Тази уговорка може да се тълкува или като голяма щедрост от страна на Т., който е готов да опрости на длъжниците си част от заетата сума, в цели 15 случая, или като прикрита уговорка за заплащане на месечна лихва, включена в нотариалния акт. В тези случаи сумата, за която е учредена договорната ипотека е реално дадената в заем сума плюс уговорените месечните лихви за срока на договора, равните месечни вноски са месечните лихви, а последната вноска - реално дадената в заем главница. Единствено при такова тълкуване на тази уговорка 2 изявлението за опрощаване на месечните вноски при предсрочно погасяване придобива смисъл, тъй като „опростените" месечни вноски са всъщност лихвите до края на периода на договора. Доказателство, че именно по този начин следва да се тълкуват тези уговорки са и свидетелските показания на А. Г., който заявява, че именно така е бил съставен подписания от него нот.акт за договорна ипотека, както и показанията на част от останалите свидетели, които сочат конкретните взети в заем суми и не могат да обяснят поради каква причина в нотариалните им актове е посочено, че са получили в заем по-голяма сума. Макар описаната по-горе дейност на обвиняемия Т. вече да не осъществява състава на престъплението по чл.252 от НК, тези негови действия се явяват деяние, което е обществено опасно и то с една доста висока степен на обществена опасност. Този извод произтича на първо място от изложените от ВКС мотиви в посоченото тълкувателно решение, където се казва, че предоставянето по занятие на заеми/кредити със средства, които не са набрани от публично привличане на влогове или други възстановими средства, представлява административно нарушение, което се преследва по реда на чл.152 от ЗКИ. А административното нарушение, съгласно определението, дадено в законодателството и в правната теория, е протИ.правно деяние, което е обществено опасно, но неговата степен на обществена опасност е по- ниска в сравнение с деянията, осъществяващи състава на престъпление. В конкретния случай обаче обществената опасност на деянието извършено от Т. е доста завишена, тъй като са налице повече от 20 сделки, при които обвиняемият е предоставял заеми срещу лихва, като обаче е начислявал и лихва върху лихвата, и в следствие на неговите действия част от свидетелите са загубили собствените си имоти завинаги или им се е наложило да си ги откупуват обратно чрез кредити, отпуснати от банки. Отпускането на кредити срещу лихва е представлявало основен източник на доходи за Т., доколкото, видно от приетата икономическа експертиза, за инкриминирания период доходите на домакинството от законно установени източници са значително по-ниски от разходите. В следствие на извършеното от Т. общественоопасно деяние - административно нарушение по ЗКИ, обвиняемият е получил значителни неправомерни доходи, генерирал е значителен финансов ресурс, който обаче няма законен произход, тъй като парите са получени чрез даване на заем срещу лихва, в нарушение на разпоредбите на българското законодателство. В случая това общественоопасно деяние се явява предикатно по отношение на престъплението пране на пари. По отношение на обвинението по чл.253 от НК. Изпирането на пари най - общо казано има за цел да придаде привидно законен произход на конкретна сума или имот, които реално са придобити от извършителя чрез престъпление или друго обществено опасно деяние, както е в конкретния случай. В конкретния случай, чрез извършваната от него фактическа лихварска дейност, Т. освен парични средства е придобил и правото да се разпорежда, като пълномощник на собствениците, с голям брой недвижими имоти. За да се придаде привидно правно основание за тяхното придобиване, Т. продал част от тях сам на себе си, друга част продал на сестра си С. П., а трета част продал на трети лица. В голяма част от случаите обаче предишните собственици продължили да живеят в продадените жилища и да ги ползват като свои. Всички тези сделки с имущество реално представляват пране на пари, тъй като са сделки с имущество, придобито чрез обществено опасно деяние, като създават привидно правно основание за притежаването му от страна на подсъдимите.

Последващите сделки със същите имоти също представляват пране на пари, тъй като чрез продажбата им обратно на собствениците, които обикновено теглят за това банков кредит, или на трети лица, подсъдимият и неговата сестра получават парични средства които вече са чисти, т.е. изпрани, тъй като те имат законен произход, който може да 3 бъде проследен, и който може да бъде доказан от подсъдимите.Това е механизмът, по който е извършено прането на пари във всички случаи, в които предмет на сделките са жилища, ипотекирани като обезпечение на дадени заеми. В останалите случаи, подробно описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, когато предмет на сделката са други недвижими имоти, отново имаме пране на пари, тъй като за тяхното закупуване се използват парични средства, придобити от лихварската дейност на Т., а след последващата им продажба получените парични средства са вече чисти, със законен, проследим и доказуем произход. По отношение на всяка една от описаните в обвинителния акт сделки е налице нотариалния акт за покупко продажба, а по отношение на всеки от имотите е налице изготвена от вещо лице пазарна оценка към момента на осъществяване на сделките, която е посочена и в обвинението, тъй като е ноторно известно че с цел спестяване на държавни такси, повечето сделки с недвижими имоти се изповядват на занижени цени, обикновено данъчна оценка, а не на реалните пазарни цени. Моля да приемете, че всички описани в обвинителния акт сделки с имущество осъществяват състава на чл.253 от ИК, тъй като представляват сделки с имущество, придобито чрез друго обществено опасно деяние, извършени са повече от 2 пъти, като стойността на имуществото е в особено големи размери - 942 461,5 лева, както и че представлява особено тежък случай по смисъла на чл.93 т.8 от НК. И да му наложите наказание лишаване от свобода около средния размер, предвиден в закона, както и кумулативно предвидената глоба, също в среден размер.

За извършено престъпление по чл.253 ал.2 от НК е обвинена и С. П., сестра на С.

Т.. По отношение на обективната страна на сделките, при които П. е придобила имотите, дадени като обезпечение в договорите за ипотека важи изложеното по- горе.

В случая основното е знаела ли е П. или поне предполагала ли е, че тези имоти са придобити от нейния брат чрез обществено опасно деяние и в случая отговорът е да, знаела е. Този отговор се извлича от свидетелските показания на М. Д., приобщени по реда на чл.281 ал.4 от НПК, в които тя посочва, че е плащала лихвите на сестрата на Т. в къща в кв.Проучване срещу ЦРБ, като същото се съдържа и в показанията на бившия й съпруг К. Г.. Д. Н. също заявява, че е плащала лихви на сестрата в посочената къща, а А. Г. казва, че се е подписвал в тетрадка при една жена, на която давал парите за лихвите и която стояла в къщата на проучване срещу зала М. Поради което считам за доказано, че П. е била запозната с лихварската дейност на брат си, поради което участието й като купувач на недвижимите имоти на длъжниците представлява сделка с имущество, за което е знаела, че е придобита чрез общественоопасно деяние, каквото е лихварството. Поради което моля да признаете С. П. за виновна и да й наложите наказание около минималния размер, предвиден в закона, при условията на чл.66 от НК, както и кумулативно предвидената глоба, също под средния размер.

По отношение на С. Т. и И. Т. е повдигнато обвинение по чл.255, ал.З от НК за недеклариране на дължими данъци. От 2000 г. -2006 г. Закон за облагане на доходите на ФЛ и действащия от 2007г. закон за данък върху доходите на ФЛ предвиждат един и същи режим относно това кои доходи са облагаеми, като облагаем доход се счита дохода от продажба на движимо или недвижимо имущество с конкретно уточнение, че доходът от продажбата на до два имота в една календарна година е необлагаем. Всичко това е било съобразено от вещото лице в изготвената икономическа експертиза, която е много подробна, посочено е за всяка една година какви доходи са необлагаеми, кои са облагаеми, и е определена съответно облагаемата сума и дължимия данък, който е следвало да бъде деклариран. Установени са сделки с имоти, които са купени и продадени в рамките на една година, дохода от които е облагаем и е следвало това 4 задължение да бъде посочено до 15.04. на следващата календарна година, когато е следвало обвиняемите да подадат декларация като физически лица, което те не са направили. За определени години не са подавали годишни данъчни декларации, в другите години са подали такива, но не са декларира дохода от продажбата на тези имущества. И тук възниква въпросът отново дали подсъдимата И. Т. е знаела, че трябва да декларира доход от тези продажби или не е знаела. Законът важи за всички, тя може би не е знаела за момента в който нейния съпруг придобива имотите, но тя е участвала във всяка една от продажбите и е подписвала нотариалните актове. Тя е узнавала за този имот, налице е доход от тази продажба и половината от този доход е неин, и тя е била длъжна да го декларира пред данъчните органи. В конкретния случай и двамата подсъдими съвсем съзнателно не са изпълнили задължението си да декларират доходите, получени от продажбата на конкретните имоти, като по този начин са осъществили от обективна и субективна страна, престъплението по чл. 255, ал.З от НК. Ето защо ще Ви помоля да признаете и двамата подсъдими за виновни по това обвинение, като по отношение на И. Т. наложите наказание „Лишаване от свобода“ около минималния размер с приложение на чл. 66 от НК и кумулативно предвиденото наказание - конфискация на 1/2 от имуществото, тъй като и по отношение на нея са налице смекчаващи отговорността обстоятелствата, а именно чисто съдебно минало и дългия период от време, изминал от извършеното престъплението.