Определение № 689 от 31.10.2024, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 689 гр. Кюстендил, 30.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Йоана Н. Такова като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно частно гражданско дело № 20241500500461 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК:

202423225, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Пенчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин – 6“, ет.2, чрез пълномощника ю.к.В.Л., срещу разпореждане № 1937/19.07.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 1501/2024 г., по описа на РС - Дупница.

С обжалваното разпореждане РС Дупница е отхвърлил заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, с което заявителят „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, с ЕИК 202423225 е поискал издаването на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу А. Д. Д., с ЕГН **********.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане, като е акцентирано на възможността правата по менителничните ефекти, в частност записа на заповед, да бъдат прехвърлени чрез гражданскоправните способи, един от които е цесията. Пояснено е, че в тази хипотеза на прехвърляне на вземането по издадената запис на заповед, за да упражни вземането си, цесионерът, на който е прехвърлено правото на запис на заповед, трябва да разполага с фактическата власт върху ценната книга и да го представи на длъжника по аргумент от разпоредбите на чл.491, чл.492 вр. чл. 537 от ТЗ.

Необходимостта от предаване на записа на заповед произтичала от съществуването на два вида субективни права върху ценните книги, а именно правото на парично вземане по записа на заповед и правото на собственост върху записа на заповед, като документ – ценна книга.

Изложено е виждане, че доколкото в производството, инициирано със заявление по чл.417 от ГПК били надлежно установени всички необходими факти и обстоятелства от значение за удостоверяване факта на прехвърляне на вземането по процесния запис на заповед чрез договор за цесия, сключен на 12.01.2024 г., то отхвърлянето на заявлението се явявало неправилно и необосновано. Възразява се срещу извода на заповедния съд, че договорът за цесия следва да бъде нотариално заверен с аргумента, че цесията е неформален договор.

Оспорва се като неправилна и констатацията на съда, че не се установява надлежно уведомяване на длъжника по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД за извършената цесия. Счита се, че правата на заявителя по чл.415, ал.1, т.3 ГПК са преградени, доколкото съдът не му е изрично указал възможността да предяви осъдителен иск за вземането си.

Въз основа на изложените съображения се заявява искане за отмяна на обжалваното разпореждане и връщане делото на РС Дупница за продължаване на съдопроизводствените 1 действия и произнасяне по заявлението.

Претендира се присъждане на сторените в производството разноски.

Предвид характера на производството, препис от жалбата не е връчван на насрещната страна.

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес от обжалване. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Производството пред РС - Дупница е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение, депозирано от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД срещу А. Д. Д..

Искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист се основава на документ по чл. 417, ал. 1, т. 10 ГПК – запис на заповед, издаден в полза на „Креди Йес“ ООД, вземанията по който се твърди да са прехвърлени на заявителя по силата на договор за цесия, сключен с кредитора по ценната книга.

Към заявлението са представени в препис: запис на заповед с издател А. Д. Д., по силата на която последният се е задължил безусловно, неотменяемо и без протест да плати на „Креди Йес“ ООД при предявяване сумата от 420.00 лева; Договор за паричен заем №761319 към искане №761319, сключен между „Креди Йес“ ООД, като заемодател и А. Д.

Д., като заемополучател, ведно с приложимите към договора ОУ, вземането по който е обезпечено с процесната ценна книга; договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 12.01.2024 г., сключен между „Креди Йес“ ООД, като цесионер и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, чрез който е прехвърлено и процесното вземане; пълномощно, изходящо от „Креди Йес“ ООД, като цесионер, с което упълномощава цедента „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД с правата по чл.99, ал.3 от ЗЗД; известие от пощенски куриер за доставка на съобщение „уведомление за цесия „Креди Йес“ ООД“, с отбелязване, че пратката е непотърсена.

РС - Дупница е отхвърлил като неоснователно заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417, ал.1, т.10 от ГПК, като се е позовал на приетото в т. 4г от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д.№ 4/2013 г., ОСГТК, че настъпилото преди подаване на заявлението частно правоприемство на страната на кредитора трябва да бъде установено с документ по чл. 417 ГПК /например нотариално заверен договор за цесия/, тъй като идеята на законодателя е посредством тези документи да се удостоверяват всички индивидуализиращи вземането белези, вкл. субектите по правоотношението. Отчетено е, че в такъв случай този документ е основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение в полза на правоприемника, като е необходимо представяне и на документа, установяващ вземането срещу неговия праводател. Изложено е също, че когато частното правоприемство се основава на договор за цесия, на общо основание трябва да са представени доказателства за уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него /чл. 99, ал. 4 ЗЗД/, а в процесния случай, такова не се установявало.

При така установеното от фактическа страна, КнОС приема от правна следното:

Оплакванията в жалбата са неоснователни.

Правилно съдът е приел, че е налице хипотеза на чл. 417, т. 10 ГПК –представен от заявителя запис на заповед. В случая, с оглед конкретизирането на искането и представянето впоследствие на договора за цесия от 12.01.2024 г., безспорно се установява, че заявителят „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД – цедент по договора за цесия, черпи права от издадена в полза на цесионера - „Креди Йес“ ООД запис на заповед.

В т.4г от ТР №4/2014 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че в хипотезата на настъпило частно правоприемство на страната на кредитора няма пречка да се издаде заповед за незабавно изпълнение в полза на правоприемника на посочения в документа по чл.417 ГПК кредитор, тъй като по силата на правоприемството същият е титуляр на вземането.

Настъпилото преди подаване на заявлението частно правоприемство обаче трябва да бъде установено с документ по чл.417 ГПК /например нотариално заверен договор за цесия/, тъй като идеята на законодателя е посредством тези документи да се удостоверяват всички индивидуализиращи вземането белези, вкл. субектите по правоотношението /само по изключение разпоредбата на чл.418, ал.3 ГПК предвижда различно доказване на 2 изискуемостта/. В такъв случай този документ е основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение в полза на правоприемника, като е необходимо представяне и на документа, установяващ вземането срещу неговия праводател. Когато частното правоприемство се основава на договор за цесия, на общо основание трябва да са представени доказателства за уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него /чл.99, ал.4 ЗЗД/.

За пълнота съдът ще отбележи, че уреденото по глава ХХХVІІ ГПК заповедно производство по своята същност е специално съдебно производство, предназначено да създаде необходимото валидно съдебно изпълнително основание в случай на налично изискуемо вземане, принадлежащо към някоя от категориите по чл. 410 или чл. 417 - 418 ГПК, което по дефиниция длъжникът не оспорва, но и не изпълнява. Заповедното производство е факултативно, едностепенно и строго формално. Ето защо, за да бъде издадена заповед за изпълнение въз основа на някои от документите по чл.417 ГПК заявителят следва да представи точно изрично посочените в цитираната разпоредба документи. Без значение в случая е дали за действителността на договора за цесия се предвижда форма за неговото сключване, тъй като разпоредбата на чл.417 ГПК сочи въз основа на какъв точно документ съдът може да издаде заповед за изпълнение.

Излагайки идентични правни съображения, заповедният съд се е съобразил изцяло с утвърдената съдебна практика, относима към конкретната хипотеза, при което обжалваното разпореждане се явява правилно и ще бъде потвърдено.

При отказ за издаване на заповед за изпълнение съдът следва да укаже на заявителя възможността да предяви осъдителен иск за вземането си, както предвижда разпоредбата на чл.415, ал.1, т.3 ГПК.

По разноските:

Поради неоснователност на въззивната жалба на жалбоподателя не се следват разноски.

По изложените съображения, Кюстендилският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1937/19.07.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 1501/2024 г., по описа на РС - Дупница.

ВРЪЩА делото на РС Дупница за даване на указания до заявителя, съгласно мотивите на този съдебен акт - на основание чл. 415, ал. 3 вр. ал. 1, т. 3 ГПК, че може да предяви осъдителен иск за вземанията си, за които е отхвърлено процесното заявление за издаване на заповед за изпълнение, в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3