Определение № 227 от 02.11.2021, Апелативен съд - София - АСНС закрит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 227 гр. гр. София, 02.11.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, III-ТИ

ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Галя Ив. Георгиева

Членове:

Румяна Г. Илиева

Даниела Б. Врачева като разгледа докладваното от Галя Ив. Георгиева Въззивно частно наказателно дело № 20211010600387 по описа за 2021 година Производството е по чл. 270, ал. 4 от НПК.

Постъпила е частна жалба от подсъдимите Г.А. и Н.А. по НОХД 3541/2020 г., 12 състав на СпНС против определение, постановено на 18.10.2021 г., с което мярката за неотклонение на двамата е била променена от „Домашен арест“ в „Парична гаранция“ на по 100 000 лв. за всеки от тях.

В частната жалба се изразява недоволство от размера на паричните гаранции като се твърди, че същият е завишен и съдът неправилно е преценил имущественото състояние на частните жалбоподатели. В частната жалба се прави подробен анализ на имотното състояние като се представят справка от Агенцията по вписванията, съобщение до подсъдимия Г.А. от съдебноизпълнителната служба на РС София, справка за последно получени трудови възнаграждения от същия подсъдим, нотариален акт за собственост на недвижим имот в СИО за подсъдимия Н.А., както и договор за жилищен кредит с „Райфайзен банк“ ЕАД за същия подсъдим и съпругата му, както и справка от Агенция по вписванията касаеща Н.А.. Защитата ведно с частната жалба е представила обезпечителна заповед в полза на КОНПИ и удостоверение за раждане на малолетни деца на двамата подсъдими.

Позовавайки се на всички данни по делото за имущественото състояние и семейното им положение защитата прави доводи за незаконосъобразност на постановения съдебен акт в частта касаеща размера на гаранцията в пари и за двамата подсъдими като се иска отмяна на този съдебен акт и постановяване на нов, с който да бъде взета по-ека мярка за неотклонение, която да не налага внасяне на парични суми или алтернативно да бъде изменен 1 първоинстанционният съдебен акт и гаранция. бъде намален размера на паричната

Специализираната прокуратура е била уведомена за постъпилата частна жалба по надлежния ред и до настоящия момент няма постъпило възражение.

Апелативният специализиран наказателен съд като се занима с оплакванията в частната жалба и при направената служебна проверка приема за установено следното:

Частните жалби са допустими, подадени в срок и от лица, които имат активна легитимация.

По същество частните жалби са частично основателни.

За да измени мярката за процесуална принуда на всеки един от подсъдимите от „Домашен арест“ в „Гаранция в пари“ СпНС е приел, че са налице „предпоставки за изменение на мерките за неотклонение в по-леки такива“. Съображенията на първата инстанция са че двамата подсъдими са търпели в продължение на година и половина процесуална принуда в найтежкия си вид „Задържане под стража“ и „Домашен арест“. Изтеклият период от време е мотивирал първата инстанция да приеме, че е налице основанието посочено в чл. 270, ал. 1 от НПК – наличие на ново обстоятелство и да смекчи процесуалната принуда в по-лека, а именно „Гаранция в пари“.

Първоинстанционният съд не е изложил конкретни съображения и по-точно никакви мотиви защо следва размерът на гаранцията за всеки един от подсъдимите да е по 100 хил. лева. Не е коментирал имущественото състояние, както и семейното положение. Декларативно е приел, че този размер на парична гаранция за всеки един от подсъдимите е съобразен с имуществото, здравословното и семейното положение на жалбоподателите.

Прави впечатление становището на държавното обвинение, което се е съгласило с искането за облекчаване на процесуалната принуда но не е проявило никаква активност в насока да бъдат най-малкото обсъдени минималния обем от доказателства, касаещи имуществото, семейното положение и здравословното състояние на всеки един от подсъдимите.

Впрочем, това становище, взето в открито заседание от представителя на обвинението, очевидно съответства на вътрешното убеждение, тъй като по делото няма протест нито има възражение от Специализираната прокуратура по отношение на вида на процесуалната принуда към настоящия момент определена със съдебния акт на първостепенния съд.

Настоящата инстанция, поради липса на протест, не може да коментира дали е законосъобразно и обосновано като извод смекчаването на процесуалната принуда с мярка за неотклонение „Гаранция в пари“. Т.е. съдът е обвързан от поведението на държавното обвинение.

Съдът следва да вземе предвид с оглед и оплакванията в жалбата представените от защитата на подсъдимите писмени доказателства, които 2 удостоверяват факти относими към предмета на делото, а именно такива по чл. 56, ал. 3 от НПК. От представените от подсъдимите и тяхната защита писмени доказателства се установява, че към настоящия момент, поради обстоятелството ,че същите са били с мерки за неотклонение „Задържане под стража“, а в последствие „Домашен арест“ не са получавали трудови възнаграждения. Установява се, че същите разполагат с недвижимо имущество като подсъдимият Г.А. е собственик на поземлени имоти , находящи се в с. Г. Б. р., общ. В., а подсъдимият Н.А. притежава апартамент в кв. Б. в гр. С. в положение на СИО със съпругата си С.А.а, като апартаментът е закупен с жилищен кредит от „Райфайзенбанк“ ЕАД.

Двамата подсъдими са семейни и имат по едно малолетно дете. По делото липсват декларации за семейно и имотно състояние както на ДП, така и в съдебната фаза. Защитата естествено е представила доказателства в подкрепа на своите оплаквания в частната жалба и такива, които установяват имуществен статус, който очевидно не позволява заплащането на по 100 хиляди лева гаранция в пари. Представянето на декларации за семейно и имотно състояние би изяснило въпроса за имуществото на двамата подсъдими в пълен обем. Гаранцията в пари би могла да се заплати и от трето лице и не е задължително да се заплаща лично от подсъдимия. Поради бездействие на държавното обвинение в тази насока липсват доказателства.

Служебната справка от продукта „АПИС“ за имуществото на търговски дружества, в които участват подсъдимите и техните съпруги не може да бъде годно доказателство, тъй като в случая следва да има писмено начало за установяване на имотното състояние на подсъдимите, но в тази насока държавното обвинение не само, че не е поискало събиране на доказателства, но се е съгласило с вида на процесуалната принуда „Гаранция в пари“ и липсва протест.

Изхождайки от писмените доказателства представени от адв. Л. и от фактите установяващи обоснованото предположение - доказателствата на ДП и до момента събрани в хода на съдебното производство, настоящата инстанция намира, че следва да бъде намален размера на процесуалната принуда „Гаранцията в пари“ на по 50 хиляди лева за всеки един от подсъдимите. В такъв размер паричната гаранция по преценка на АСНС ще изпълни целите на чл. 57 от НПК.

Поради обстоятелството ,че паричната гаранция би могла да бъде внесена и от трето лице, то този размер на определената като вид процесуална принуда може да бъде обезпечен със семейното имущество на всеки един от двамата подсъдими.

АСНС счита, че паричната гаранция в такъв размер ще способства за обезпечаване на наказателния процес до неговото приключване и не са налице опасности от укриване на подсъдимите и извършване на престъпления от всеки от тях. Гаранция за това е чистото съдебно минало на двамата подсъдими Г.А. и Н.А.. В това производство съдът приема, че е налице обосновано предположение във връзка с повдигнатите обвинения и внесения 3 обвинителен акт с тези обвинения. Изцяло в приоритета на прокуратурата е да прецени какви по тежест обвинения могат да бъдат повдигнати с оглед съвкупността от доказателства по делото.

Алтернативното искане на адв.Л. за определяне на мярка различна от „Гаранция в пари“ АСНС намира за неоснователно.Мярка за неотклонение“Подписка“ не би могла да изпълни в пълен обем целите предвидени в чл.57 от НПК.Позоваването на изрядно процесуално поведение от страна на защитата е необосновано като твърдение защото до момента видът на мерките за неотклонение е бил от такъв характер,че подсъдимите не са имали друга възможност освен да съобразяват добрата съдебна практика в процесуалното си поведение.

Предвид на всичко изложено АСНС приемайки че частната жалба е частично основателна счита, че определението на първата инстанция следва да бъде изменено, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯВА определение постановено на 18.10.2021 г. по НОХД № 3541/2020 г., 12 състав на СпНС, с което мерките за неотклонение на подсъдимите Г. И. А. и Н. И. А. са били изменени от „Домашен арест“ в „Гаранция в пари“ на по 100 хиляди лева за всеки от тях като НАМАЛЯВА размера на „Гаранцията в пари“ на по 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/ за всеки от тях.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4