Определение № 3343 от 18.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3343 гр. София, 18.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове:

Александър Цонев

Филип Владимиров като разгледа докладваното от Александър Цонев Касационно гражданско дело № 20258002100991 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби, подадени от ответницата М. И. К., чрез адв. И. Н., и от ищеца М. К. Б., чрез адв. Б. Р., срещу решение № 1156/14.11.2024 г. по в. гр. д. № 2646/2023 г. на Софийския апелативен съд.

С него, въззивният съд след като частично е отменил решение № 261050/05.08.2023 г. по гр. д. № 1194/2021 г. на Софийския градски съд, е осъдил М. И. К. да заплати на М. К. Б. на основание чл. 45 ЗЗД сумата от 4 500 лв., представляваща обезщетение за търпени неимуществени вреди от три публикации в публичния личен профил на ответницата в социалната мрежа фейсбук от 7.11.2020 г. и от 8.11.2020 г., които съдържат неверни, клеветнически и обидни твърдения и целят да уронят доброто име на ищеца и да настроят общественото мнение в негативен аспект спрямо него, ведно със законната лихва от 08.11.2020 г. до окончателното изплащане. Със същото решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в останалата му обжалвана част, с която е отхвърлен искът за неимуществени вреди за разликата над 4 500 лв. до пълния му предявен размер от 26 000 лв.

Касаторката-ответник обжалва въззивното решение с доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се отхвърлят предявените срещу нея искове. В изложението по чл. 284, ал.

3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 2 и предл. 3 ГПК. По отношение вероятната недопустимост на обжалваното решение /основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК/ се поддържа нередовност на исковата молба с оглед предявените обективно съединени искове, които не са разграничени по основание и петитум, 1 което прави произнасянето на въззивния съд недопустимо. Поддържаното основание по чл.

280, ал. 2, предл. 3 ГПК е аргументирано с доводи за необоснованост на въззивното решение в контекста на постановения от първоинстанционния съд диспозитив и изложените от въззивния съд мотиви, които според касаторката са неразбираеми. Това е довело до постановяване на диспозитив, който не отговаря на мотивите на решението или е налице несъответствие на постановения диспозитив с обективираната в мотивите воля на съда. Във връзка с поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.

1 ГПК се поставят въпросите:

1."Длъжен ли е съдът да постанови акта си след анализ на представените по делото доказателства в тяхната съвкупност и на тази база да обоснове крайните си изводи?";

2."Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства и за последиците от разпределение на тежестта на доказване?";

3."Какъв е критерия за извършване на преценка дали се касае за оценъчни съждения или фактически твърдения и относно границите на правото на изразяване на свободно мнение.

Възможно ли е да има клеветнически характер твърдение, основано на заявени от друго лице факти и противоправно ли е изразяването му в този случай? Счита ли се за фактическо твърдение реплика в чат сесия в платформата фейсбук?".

С подаден от ищеца, чрез адв. Б. Р., писмен отговор на касационната жалба се поддържа становище за липса на основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение, а по същество за неоснователност на жалбата.

Касаторът-ищец обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен искът му за разликата до пълния претендиран размер. Твърди, че в обжалваната част решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поддържа, че въззивният съд правилно е установил наличието на предпоставките по чл. 45 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответницата, но е нарушил критерия за справедливост, присъждайки обезщетение в занижен размер. Моли решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да се уважи предявеният иск в пълния му размер. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпрос:

1."Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе и да обсъди в мотивите на решението си всички събрани по делото доказателства, както и всички доводи и оплаквания, направени от страните?";

2."Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на събрания фактически и доказателствен материал и да направи своите фактически и правни изводи по съществото на спора, като изложи своите мотиви?";

3."Дали свидетелските показания /когато са допустими като доказателствено средство/ са достатъчни, за да се приеме за доказан факт, за който не са ангажирани никакви други, включително насрещни доказателства?";

4."Може ли въззивният съд да приеме за установено обстоятелство, без за него в рамките на 2 спора да е въведен довод или защитно възражение от страните, нито с отговора на исковата молба, нито с въззивната жалба, съответно с отговор на въззивната жалба?";

5."Как се разпределя доказателствената тежест между страните в процеса за фактите, за които всяка страна извлича за себе си изгодни правни последици и може ли въззивният съд да приеме за установено обстоятелство, за което по делото липсват доказателства?";

6."Нарушен ли е критерият за справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД, когато съдът само е изброил релевантните за определяне на обезщетението факти, но не е мотивирал оценъчен извод за приноса им спрямо вида и обхвата на вредите или неправилно е преценил последните?";

7."Следва ли съдът да прецени всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, относими към обема на вредите?";

8."Когато непозволеното увреждане се изразява в засягане на честта, достойнството и доброто име на физическо лице и се осъществява чрез публично заявени и разпространени думи и изрази, от значение ли са броят (интензитетът) на употребените думи и изрази за приложение на заложения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост?";

9."Следва ли съдът да определи паричния еквивалент на неимущественото увреждане, изхождайки от конкретните обществено-икономически условия в страната, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането?";

10."При иск с правно основание чл. 45 ЗЗД подлежат ли на обезщетение всички неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице?";

11."При иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, следва ли съдът да обсъди установените по делото обстоятелства с вредоносен характер и предвид особеностите на всяко едно от тях, да прецени конкретния вредоносен ефект върху личността, общественото положение и здравето на ищеца?";

12."При иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД изключва ли се отговорността за деликт, ако вредата е предпоставена от съвкупното действие на множество явления/събития, едно от които е соченото в процеса за вредоносно такова?";

13."Дали при насочване на публикация срещу обществено известно лице, по отношение на което обективно са завишени изискванията за почтеност, следва да се приеме, че естествено и логично е мненията или квалификациите за лицето да засегнат в по-голяма степен личния му живот, с оглед на което да се извърши преценката на създадените неудобства и притеснения?".

С подаден от ответницата, чрез адв. И. Н., писмен отговор на касационната жалба се поддържа становище за липса на основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение, а по същество за неоснователност на жалбата.

За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на III г.о., съобрази следното:

Въззивният съд е приел, че между страните липсва спор, а и се установява от извършената по делото съдебно-техническа експертиза, че твърденията по отношение на ищеца, направени в процесните публикации, изхождат от ответницата и имат следното съдържание:

3

В публикацията от 07.11.2020 г., направена в личния Фейсбук профил на ответницата: "К. ме изнудваше за с*кс, за да продължи да излъчва предаванията си с мен; - Твърди, че @nikoleta_lozanova, @nora_nedkova, @amihaelatodorova и всички останали плеймейтки, които са му гостували, са му се отплащали с ду**не, за да са в ефир; е гнил отвътре, вечно пиян и дрогиран; лично съм присъствала на телефонни разговори, в които един от найголемите критици на правителството се уговаря за срещи с президента. А после се хвали пиян - колко пари му взима и как той създава и руши имиджи в тази държава; към мен имаше ултиматоми за секс, за да продължиш да излъчваш предаванията с мен; Също как твърдеше, че Н., М., Н. и всички други плеймейтки са ти духали, за да ги излъчваш; Мога да разкажа и за срещи с президента, в които искаш пари, за да говориш срещу премиера".

В публикацията от 08.11.2020 г. направена в личния фейсбук профил на ответницата:

"Важното тук е, не че К. е имал желания към мен. Това щеше да е нормално, ако той не бе стигнал до сексуално-работни ултиматуми в тях. Има секс - има предаване. Няма секс - няма предаване; После станаха директни покани. И някак той все така извърташе нещата, че уж да се видим лично, за да говорим по работа, а все пиеше и говореше за секс; Накрая всичко прерасна в директни ултиматуми и искания. Постоянно ме склоняваше и убеждаваше, че това е нормално, като ми казваше, че всички преди мен са го правили".

Въззивният съд е изложил, че съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 1 КРБ основното право на гражданите на свободно мнение и неговото разпространение, чрез слово е конституционно гарантирано, но то не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго. Същевременно разпоредбата на чл. 10 т. 1 КЗПЧОС прокламира свободата на изразяване на мнения, включително разпространяване на информация и идеи, без намесата на държавните власти. Пределите на тази свобода се определят от възможността да бъдат засегнати неоправдано честта и достойнството на гражданите, а правото на свободно разпространение на информация не може да служи за нанасяне на обиди и клевети.

В мотивите си въззивният съд е разяснил и същността и правната природа на обидните и клеветническите твърдения и е прокарал разграничение между тях и оценъчните твърдения.

Приел е, че изложеното от ответницата, с изключение на израза "е гнил отвътре", съставлява фактически твърдения, за които следва да бъде установено, че са верни, като доказателствената тежест за установяването им се носи от ответницата. В тази връзка съдът е посочил, че страната, в чиято тежест е установяването на определени факти, следва да ги докаже пред съда по един несъмнен начин, като проведе главно пълно доказване, като в определени случаи, когато страната не разполага с преки доказателства, фактът може да бъде установен и с косвени доказателства, стига при обсъждането им в тяхната взаимна връзка и при спазване на правилата на логиката да бъде изключена друга възможност освен осъществяването на факта.

На следващо място, съдът е приел, че по делото не са ангажирани доказателства, че ищецът е изрекъл думите: "Има секс - има предаване. Няма секс - няма предаване". Липсват доказателства, че ищецът е изнудвал ответницата "за с*кс, за да продължи да излъчва предаванията си с нея"; липсват доказателства, че "@nikoleta_lozanova @nora_nedkova @amihaelatodorova и всички останали плеимейтки, които са му гостували, са му се от 4 плащали с ду**не, за да са в ефир"; "както и, че е вечно пиян и дрогиран"; както и че ответницата е "присъствала на телефонни разговори, в които един от най-големите критици на правителството се уговаря за срещи с президента, в които иска пари, за да говори срещу премиера". За основателен е приет доводът на ищеца, че в гражданския процес не съществува понятието "прекалена" и "непосилна" доказателствена тежест така, както е приел първостепенният съд.