Решение № 209 от 14.08.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. Враца, 14.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Борис К. Динев

Членове:

Христо Н. Христов

Веселина Люб. Павлова при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова като разгледа докладваното от Борис К. Динев Въззивно гражданско дело № 20261400500117 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх. № 20314/9.12.2025 г. по описа на Районен съд - Враца, на Ц. К. М., ЕГН **********, С. К.

Т., ЕГН ********** и П. П. М., ЕГН ********** от с. *** - ответници в първоинстанционното производство, подадена директно в регистратурата на съда 9.12.2025 г., чрез процесуалния си представител адв. Л. А. Я. - АК-Враца против Решение №744/18.11.2025 г. г. на Районен съд - Враца, Гражданско отделение 5-ти състав по гр.д. 3928/2024 по описа на Районен съд - Враца.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е допуснал извършването на съдебна делба между Г. Н. Л., ЕГН **********, Н. Г. Л., ЕГН **********, Д. Г. Л., ЕГН **********, Т. Г. Л., ЕГН **********, Ц. К. М., ЕГН **********, С. К. Т., ЕГН

********** и П. П. М., ЕГН ********** на правото на собственост върху следният недвижим имот: УПИ I-123 в кв. 6 по плана на с. ***, Община Враца, одобрен със Заповед № 383/22.06.1981 год., с площ от 1 850 кв. м., находящ се в с. ***, ***, ведно с намиращите се в поземления имот паянтова жилищна сграда от 30 кв. м., паянтова жилищна сграда от 32 кв. м., паянтова жилищна сграда от 63 кв. м., както и селскостопански постройки и други подобрения, при граници и съседи: улица, УПИ II22, УПИ VIII-19 и УПИ IX 19, при дялове: за Г. Н. Л. - 19/56 идеални части; за Н. Г. Л.

- 7/56 идеални части; за Д. Г. Л. - 11/56 идеални части; за Т. Г. Л. 7/56 идеални части; за Ц. К. М. 4/56 идеални части; за С. К. Т. - 4/56 идеални части и за П. П. М. - 4/56 идеални части.

Жалбоподателите обжалват решението като постановено с процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон.

Твърди, че неправилно първоинстанционният съд е оставил без разглеждане 1 възражението за нищожност на нотариалния акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане.

Освен това първоинстанционният съд неправилно зачел сила на пресъдено нещо на решение по гр.д. 1379/2017 по описа на РС-Враца, тъй като същото няма СПН по отношение на спрямо С. К. Т., с ЕГН: ********** и П. П. М., с ЕГН: **********, които не са страни по гр.д. 1379/2017 по описа на РС Враца.

Твърди, че упълномощителната сделка не отговаряла на изискванията на закона, че П. К. реално не е била в състояние да положи подпис и че тя не е имала желание да прехвърля имота на дъщеря си Е.. Твърдят че прехвърлянето на П. К. от делбения имот във Враца да я гледа Е. Л. е станало потайно, без да са уведомени останалите наследници и следователно тя не е имала и волята да даде имота срещу издръжка и гледане.

Оспорват първоинстанционното решение на РС Враца като неправилно и немотивирано, тъй като първоинстанционният съд не се е произнесъл по предявените възражения за нищожност на нотариалния акт на посочените основания.

Твърди, че с Договор от 08.09.2023 г. И. К. Ц. е прехвърлила наследствени права на Д. Г. Л., с който се прехвърляло наследство от К. К., който договор не бил обсъден в обжалваното решение. Поддържа, че този договор имал за последица съсобственост на процесния имот.

Излага, че праводателката на ищците извежда право на собственост на различни основания, включително и нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство № 195, том IV, рег. № 5018, н.д. № 312/03.08.2009 г., но нотариалното дело към него не било прието поради изтичане на срока му за съхранение. Този констативен нотариален акт не създавал права и от него не можело да се установи придобиване на права на възмездно правно основание по време на брак, поради което и твърди, че общият наследодател К. К. бил едноличен собственик на имота към смъртта си. Същият е оставил за преки наследници съпруга и 7 деца като при определяне на точните квоти следва да се съобрази и последващото прехвърляне на наследствени права от М. М. на Е. Л., както и лисата на валидно прехвърляне на наследствени права от И. К. Ц., която също се явявала съсобственик, но не е била конституирана като страна по първоинстанционното дело.

Молят съда да постанови решение, с което да бъде прогласена нищожност на обжалваното решение или да бъде отменено обжалваното решение и делото бъде върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд за разглеждане на всички възражения или за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново с което да бъде допусната делба при заявените в исковата молба квоти.

С жалбата не се правят доказателствени искания.

Не претендират направените разноски.

В срока за отговор по жалбата е подаден отговор на жалбата от ответниците по жалбата Г. Н. Л., ЕГН **********, Н. Г. Л., ЕГН **********, Д. Г. Л., ЕГН ********** и Т. Г. Л., ЕГН ********** от гр. Враца - ищци в първоинстанционното производство, който депозират такъв с вх. №4457 от 27.2.2026 г., по описа на Районен съд - Враца, , подаден директно в регистратурата на съда на 27.2.2026 г. чрез процесуалния си представител адв.М. Г. АК-Враца, с който оспорват жалбата като неоснователна.

Намират обжалваното решение за пълно законосъобразно, напълно споделят правните изводи на първоинстанционния съд като обосновани и в съответствие с и процесуалноправните норми, приложими към правния спор и събраните в хода на производството доказателства.

Излагат че в първото заседание по делото не били направени възражения по чл.

342 от ГПК срещу правото на участие на останалите съделители, както и за размера на техния дял.

2

Твърди, че имотът е бил придобит по давност в условията на СИО от общия наследодател К. К. и съпругата му П. К.. Сочи, че ВКС с Решение по гр. д. № 2609/2018 по описа на ВКС не е зачел вещното действие на нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство № 195, том IV, рег. № 5018, н.д. № 312/03.08.2009 г. от който извеждат права въззивниците, тъй като този констативен нотариален акт е съставен по-рано от 10 години от смъртта на общия наследодател К. К., настъпила на 05.06.2002 г.

Поддържа, че квотите са правилно определени в обжалването решение. Сочи, че възраженията за нищожност, направени във въззивната жалба са идентични с тези по предявения насрещен иск по гр. д. № 1379/2017 г. по описа на Районен съд – Враца по което са отхвърлени, поради което и не следва да бъдат преразглеждани в друго производство.

С отговора на жалбата не се правят доказателствени искания.

Молят съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата и потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Претендира направените по делото разноски пред първата и настоящата инстанция.

В съдебно заседание въззивниците С. К. Т., Ц. К. М. П. П. М. – редовно призовани, не се явяват и не се представляват.

В съдебно заседание въззиваемите чрез процесуалния си представител оспорват жалбата.

Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.

При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, при което е насрочено открито съдебно заседание за разглеждането й.

При констатираната редовност на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.

За да се произнесе по основателността на жалбите, настоящият съдебен състав обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното дело е образувано по искова молба от Г. Н. Л., ЕГН **********, Н. Г. Л., ЕГН **********, Д. Г. Л., ЕГН ********** и Т. Г. Л., ЕГН ********** чрез адв. М. Г., против Ц. К. М., ЕГН **********, С. К. Т., ЕГН ********** и П. П. М., ЕГН **********.

Предявен е иск за делба на съсобствен имот с правно основание чл. 69 ЗН и чл.

34 ЗС.

В исковата молба ищците твърдят, че по силата на съдебно решение постановено по гр. дело 2609/2018 год. по описа на Върховния касационен съд е признато за установено по отношение на Ц. К. М., че Е. К. Л.а - б. ж. на гр. Враца е собственик на 10/14 идеални части от недвижим имот, представляващ: УПИ I-23, кв. 6 по плана на с. ***, Община Враца, одобрен със Заповед № 383/22.06.1981 година с площ 1 850 кв. м., находящ се в с. ***, Община Враца, ***, ведно с намиращите се в поземления имот паянтова жилищна сграда от 30 кв. м., паянтова жилищна сграда от 3

32 кв. м., паянтова жилищна сграда от 63 кв. м., както и селскостопански постройки и други подобрения, при граници и съседи: УПИ II-22, УПИ VIII-19 и УПИ IX 19.

Поддържат, че със същото съдебно решение е признато за установено по отношение на Е. К. Л.а - б. ж. на гр. Враца, че Ц. К. М. е собственик на 1/14 идеална част от процесния имот. Излагат, че в мотивите на съдебното решение на ВКС е посочено, че имотът е наследствен, останал в наследство на К. К., като Е. Л. получила от своята майка П. К. 8/14 идеални части от имота, съгласно Нотариален акт № 107/2009 год. и Нотариален акт № 175/2009 год. и от брат си М. М. 1/14 идеални части от имота, а по наследство притежава 1/14 идеална част от недвижимия имот. Сочат, че Е. К. Л.а е починала на 25.11.2021 год., като е оставила за наследници Г. Н. Л., нейн съпруг и нейните синове Н. Г. Л., Д. Г. Л. и Т. Г. Л.. Поддържат, че с договор за продажба на наследство от 08.09.2023 год. И. К. Ц., в качеството си на наследник на К. М. К. продала притежаваните от нея права, задължения и фактически отношения на Д. Г. Л..

Твърдят, че ищците, в качеството им на наследници по закон на Е. К. Л.а са придобили по наследство 10/14 идеални части от процесния имот, а ищецът Д. Г. Л. притежава 1/14 идеални части от имота на основание договор за продажба на наследство от 08.09.2023 год., сключен с И. К. Ц..

Поддържат, че ищецът Г. Н. Л. притежава право на собственост върху процесния имот в резултат на наследствено правоотношение и въз основа на прекратена семейна имуществена общност по реда на чл. 27 СК и чл. 28 ЗН, тъй като по време на брака си с Е. Л. били сключени договор за издръжка и гледане срещу право на собственост и договор за покупко продажба.

Излагат, че неразпоредилите се с дела си от наследството на К. К. б. ж. на с. *** са наследниците по закони ответници в настоящото производство С. К. Т., П. П. М. и Ц. К. М..

Поддържат, че между страните съществува съсобственост по отношение на процесния имот, при права на страните, както следва: за Ц. К. М. - 4/56 идеални части; за С. К. Т. - 4/56 идеални части; за П. П. М. - 4/56 идеални части; за Г. Н. Л. - 19/56 идеални части; за Н. Г. Л. - 7/56 идеални части; за Д. Г. Л. - 11/56 идеални части и за Т.

Г. Л.- 7/56 идеални част.

Искат съда да постанови решение, с което да допусне съдебна делба на процесния недвижим имот, представляващ: УПИ I-23, кв. 6 по плана на с. ***, Община Враца, одобрен със Заповед № 383/22.06.1981 година с площ 1 850 кв. м., находящ се в с. ***, Община Враца, ***, ведно с намиращите се в поземления имот паянтова жилищна сграда от 30 кв. м., паянтова жилищна сграда от 32 кв. м., паянтова жилищна сграда от 63 кв. м., както и селскостопански постройки и други подобрения, при граници и съседи: УПИ II-22, УПИ VIII-19 и УПИ IX-19, между страните, при квоти: за Ц. К. М. - 4/56 идеални части; за С. К. Т. - 4/56 идеални части; за П. П. М. - 4/56 идеални части; за Г. Н. Л. - 19/56 идеални части; за Н. Г. Л. - 7/56 идеални части; за Д.