Решение № 354 от 31.10.2022, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 354 гр. гр.Н., 31.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Н., III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петър Сл. Петров при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Гражданско дело № 20212150100942 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.9, ал.1 от Закона за потребителския кредит, във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД, и по чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът „Б.П.П.Ф. С.А.“ С.А., вписано в Търговския и фирмен регистър под № ****, с адрес на управление във Ф., П., улица О. № *, представлявано от Лоран Давид в качеството му на изпълнителен директор и член на съвета на директорите, чрез „Б.П.П.Ф.

С.А.“ С.А., клон Б., ЕИК *******, град С., ж.к. М. *, Б.П. С., сграда **, представлявано от Д.Т. Д., твърди в исковата молба, че на 07.05.2016г. с ответника П. Г. Ч. с ЕГН **********, постоянен адрес: град П., ж.к. Т. № *26, вход *, етаж *, ап.*, настоящ адрес: град Н., улица С.С.К.М. № *6, етаж *, ап.*, е сключен договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта С.-*****, за сумата в размер на 2 999 лева, която сума ищецът е предоставил директно на търговеца, от когото ответникът-кредитополучател е закупил стоката, като така ищецът е изпълнил задълженията си по договора. Ответникът е следвало да върне така предоставената в заем сума на 12 месечни вноски, всяка от които в размер на 302,30 лева, включващи главница по заема и надбавка (възнаградителна лихва), съставляваща печалба на кредитора, формирана съобразно уговорените лихвени проценти и ГРП, които вноски той е следвало да заплаща до 20.05.2017г. Ответникът, в качеството му на длъжник по договора, не е извършвал никакви плащания за погасяване на задължението си по кредита. Според уговореното в чл.3 от договора, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни погасителни вноски, вземането по договора става предсрочно изискуемо в пълен размер. Ищецът-кредитор е 1 изпратил до ответника уведомление от 17.10.2017г. за предсрочната изискуемост на неплатения остатък от кредита, и че тя е настъпила на 20.07.2016г., по който начин е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем, като ответникът дължи главница в размер на 3 238,92 лева, мораторна лихва в размер на 1 383,85 лева, начислена за периода от 20.07.2016г. до 16.11.2020г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на главницата. Въз основа на това подадено от кредитора заявление за издаване на заповед за изпълнение е било образувано ч.гр.д.№ *46/2021г. по описа на Н.ския районен съд. Съдът е уважил искането и е издал заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника при условията на чл.47 от ГПК. Прави искане съдът да постанови решение, с което да бъде признато за установено наличието на вземане по заповедта за изпълнение, издадена срещу ответника в заповедното производство, за сумата в размер на 3 238,92 лева – главница по договора за кредит, сумата в размер на 1 383,85 лева – мораторна лихва върху главницата, начислена за периода от 20.07.2016г. до 16.11.2020г., законната лихва, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на главницата. При условията на евентуалност моли ответникът да бъде осъден да заплати посочените суми. Претендира разноски в заповедното производство, както и тези, направени в настоящото исково производство.

В отговора на исковата молба, подаден от особения представител на ответника, се прави възражение за погасяване на вземането поради изтекла давност. Отделно твърди, че клаузите в договора за неравноправни, поради което същите са нищожни на основание чл.145 от ЗЗПт. Моли исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Ищецът не се представлява в съдебно заседание нито от законен нито от процесуален представител. С отделни писмени молба, подавани от юристконсулт, се заявява, че ищецът поддържа предявения иск и моли за уважаването му предвид, че същият се явява основателен и доказан по размер.

В съдебно заседание ответникът не се явява. В едно от съдебните заседания се представлява от особения му представител, който поддържа становището си за неоснователност на иска и за погасяване на вземането на ищеца поради изтекла давност, като уточнява, че изискуемостта е настъпила на 20.07.2016г., когато е падежът на втората поредна неплатена вноска по кредита, откогато е започнала да тече петгодишната давност.

Същевременно уточнява, че неравноправната клауза в договора касае именно изискуемостта на кредита, а ищецът не е изпълнил задължението си да уведоми кредитополучателя за дължимостта на сумата по кредита.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 07.05.2016г. е сключен договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта С.-*****, по силата на който кредиторът „Б.П.П.Ф. С.А.“ ЕАД, ЕИК 130697606, със седалище и адрес на 2 управление: град С., ж.к. М. *, Б.П. С. № *, сграда **, е предоставил на кредитополучателя П. Г. Ч. с ЕГН ********** от град П., ж.к. Т., блок 126, вход *, етаж *, ап.*, уговорения размер на кредита от 2 999 лева, като според условията на договора сумата е изплатена пряко на упълномощения търговски партньор. Кредитът е следвало да бъде върнат чрез заплащане на 12 месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 302,30 лева, през периода от 20.06.2016г. до 20.05.2017г., която вноска включва главница по кредита и застрахователната премия в размер на 239,92 лева. Годишният процент на разходите е 22,02%. Общата сума по плащанията за погасяване на кредита възлиза в размер на 3 627,59 лева, като в нея се включва и таксата ангажимент, уговорена в размер на 388,67 лева, която по съществото си представлява уговорената договорна лихва с фиксиран размер, и която също е предвидено да се заплаща на 12 вноски със същите падежи като главницата, всяка от които вноски по тази такса е в размер на 32,39 лева. В чл.5 от договора за кредит е предвидено, че при просрочване на две или повече месечни погасителни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от този договор надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпването на предсрочната изискуемост.

Безспорно е между страните, че ответникът-кредитополучател не е извършвал никакви плащания за погасяване на сумите по кредита, а това се установява и от заключението на извършената по делото съдебно-счетоводна експертиза, което експертно заключение вещото лице заявява при изслушването му в съдебно заседание, че поддържа.

Според изчисленията на вещото лице, законната лихва върху дължимата от ответника главница от 3 238,92 лева, през претендирания период от 20.07.2016г. до 16.11.2020г. възлиза на сумата в размер на 1 422,43 лева.

„Б.П.П.Ф. С.А.“ ЕООД е изготвил документ, озаглавен „Последна покана“, в който е посочена дата на изготвянето му 17.10.2017г., т.е. след изтичане срока на договора, и който съдържа изявление на кредитора до кредитополучателя П. Г. Ч., според което в резултат на преустановено плащане на вноските по договора на 20.06.2016г., вземането е обявено за предсрочно изискуемо поради неплащане на две или повече месечни погасителни вноски.

По делото обаче не се съдържат данни преди това и по време на действие на договора, кредитът да е обявен за предсрочно изискуем, нито се съдържат данни или дори твърдения този документ – „Последна покана“, не само да е връчван, но дори изпращан на кредитополучателя.

След справка в Търговския регистър се констатира, че посоченият в договора кредитор „Б.П.П.Ф. С.А.“ ЕАД е заличен поради настъпило презгранично сливане в сила от 31.01.2018г. на основание чл.13 от Директива 2005/56/Е на Европейския парламент и Съвета от 26.10.2005г. между „Б.П.П.Ф. С.А.“ АД, регистрирано във Ф., със седалище П., и „Б.П.П.Ф. С.А.“ ЕАД, регистрирано в Б., със седалище С.. Считано от 01.02.2018г., по силата на настъпило универсално правоприемство, „Б.П.П.Ф. С.А.“ ЕАД упражнява 3 дейността си чрез регистрирания в Търговския регистър клон на чуждестранния търговец, а именно: „Б.П.П.Ф. С.А. С.А., клон Б.“.

Впоследствие за вземането си на 30.11.2020г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ *46/2021г. по описа на Н.ския районен съд, който е уважил искането и е издал Заповед № ***0161 от 11.03.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, според която длъжникът П. Г. Ч. с ЕГН **********, с настоящ адрес: град Н., улица С.С.К.М. № *6, етаж *, ап.*, следва да заплати на „Б.П.П.Ф. С.А.“ С.А., клон Б., ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: град С., район Младост, ж.к. М. *, Б.П. С., сгр.14, сумата от 3 238,92 лева – главница, дължима по договор за кредит за покупка на стоки или услуги № С.-***** от 07.05.2016г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 30.11.2020г., до окончателното изплащане на вземането, сумата от 1 383,85 лева – мораторна лихва за периода от 20.07.2016г. до 16.11.2020г., както и сумата от 142,46 лева, представляваща направените по делото разноски, от които 50 лева – юристконсултско възнаграждение, и 92,46 лева – заплатена държавна такса. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което съдът в заповедното производство на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е указал на заявителя, че може да предяви установителен иск срещу длъжника П. Г. Ч. относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса, както и да представи доказателства за предявения иск в указания му срок. Съобщението с дадените на заявителя указания му е връчено на 21.06.2021г.

Установителният иск, въз основа на който е образувано настоящото производство, е предявен на 20.07.2021г.

При така установената фактическа обстановка съдът прие за установено следното от правна страна:

За уважаване на предявените искове ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, а именно: сключването на валиден договор за заем между страните чрез реално предоставяне на определена парична сума от ищеца, в качеството му на заемодател, на ответника, в качеството на заемател, и поемане на задължение от заемателя за връщане на заетата сума и договорената такса ангажимент в претедираните размери.

При извършеното оспорване на предявените искове в тежест на ответника е да докаже недължимост на претендираните суми изцяло или отчасти като установи изпълнение на задълженията си по договора или докаже наличието на правопогасяващи, правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи факти.

Посоченият в договора кредитор е регистриран като финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това обстоятелство определя дружеството и като кредитор по чл.9, ал.4 от ЗПК.

4

От друга страна отпуснатият заем на ответника като физическо лице представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на § 13, т.12 от ДР на ЗЗПт и ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, както и по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗПт.

Волеизявленията на страните по делото са били насочени към пораждане на облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит. Процесният договор е сключен на 07.05.2016г. и попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит, обн. ДВ, бр.18 от 05.03.2010г., с последна редакция в ДВ, бр.57 от 28.07.2015г., тъй като ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, съответно ищецът се явява кредитор съгласно ал.4 на чл.9 от ЗПК. Като вид търговска сделка от категорията на банкови сделки, имащи за предмет предоставяне на финансова услуга, свързана с дейността на кредитни институции, процесният договор попада и в приложното поле на Закона за защита на потребителите, съгласно чл.24 от ЗПК, включително и нормите на чл.143-146 от ЗЗПт, обн. ДВ, бр.99 от 09.12.2005г., с последна редакция ДВ, бр.102 от 29.12.2015г.