Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 795 от 23.04.2024, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 5536/2023
Вид
Решение № 795
Подписан
23.04.2024
В сила
22.05.2024
Състав
ИВЕЛИНА ДИЯНОВА ЧАВДАРОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 795 гр. Бургас, 23.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА при участието на секретаря М.а Хр. Енчева като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА Гражданско дело № 20232120105536 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявен от ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”

АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С*****, действащо чрез пълномощника си адв. З. Б. от БАК, срещу К. Н. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Б******, иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 97,68 лева, представляваща изплатено на увреденото лице застрахователно обезщетение по щета № ***** за настъпило на 24.01.2023г. в гр. Б*****, в срока на застрахователно покритие по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, обективирана в застрахователна полица *****, застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие по вина на ответника, който напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска /датата на подаване на заявлението/ – 16.12.2022г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № *****/07.07.2023г. по ч.гр.д.

*****/2023г. по описа на БРС.

По твърдения на ищеца, на 24.01.2023г. в гр. Б*****, е настъпило ПТП по вина на водача К. Н. К.. Сочи се, че същият управлявал МПС – лек автомобил марка „****", с рег. № *****, като при извършване на маневра на 1 заден ход удря паркираните зад него два автомобила, единият от които е лек автомобил „*****", с рег.№ *****, след което не спира да установи последствията от ПТП, а виновно е напуснал мястото на ПТП, без да изчака органите на реда. Вследствие на удара, по лек автомобил „*****" с рег.№ *****, собственост на М. С. П., били нанесени материални щети, изразяващи се в увреждане на задна броня. За настъпилото пътнотранспортно произшествие били съставени Протокол за ПТП № ****/04.02.2023г., както и АУАН на виновния водач – настоящ ответник. Излага се, че към датата на ПТП отговорността на водача на лек автомобил „****", с рег. № *****, е била застрахована по застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите в ищцовото дружество по застрахователна полица № *****, със срок на валидност от 12.06.2022г. до 11.06.2023г. Твърди се, че въз основа на предявена от собственика на увредения автомобил претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, при ищцовото дружество е образувана щета № ***** и на 09.02.2023г. в полза на М. С. П., по банков път, е заплатено застрахователно обезщетение в размер на 97,68 лева. Сочи се, че доколкото ответникът е напуснал мястото на настъпване на ПТП преди идването на органите за контрол на движението по пътищата, за ищцовото дружество – застраховател е възникнало регресното право да получи от виновния водач платеното застрахователно обезщетение. Предвид липсата на плащане от страна на ответника, въпреки изричната покана за това, ищецът е подал заявление по реда на чл. 410 ГПК, въз основа на което, по ч.гр.д. № *****/2023г. по описа на БРС в негова полза била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. На основание чл. 415, ал.

1 ГПК, същият е бил уведомен, че срещу заповедта е подадено възражение в срок, поради което може да предяви иск за установяване на вземането си по същата.

По същество се моли за уважаване на предявения иск, ведно с присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва да е причинявал ПТП. Сочи, че действително през м. януари 2023г., на паркинга до ******, е извършвал маневра на заден ход, при която обаче е подминал колата на свой колега, паркирана в средата на паркинга, като е излязъл от същия. Твърди, че два дни след въпросната случка са го посетили полицаи за да видят дали колата му е ударена. Ответникът им показал драскотина от лявата страна на автомобила, като за същата им обяснил, че така е закупил колата и това е стара работа. На въпрос за това дали има застраховка „Гражданска отговорност“ ответникът отговорил, че има такава, но отказал да попълни протокол за ПТП, тъй като не бил извършвал такова.

В проведеното открито съдебно заседание по делото ищцовото дружество се представлява от адв. Б., която поддържа иска и моли за уважаването му, ведно с присъждане на сторените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

Ответникът се явява лично в съдебно заседание, като поддържа депозирания от него отговор на исковата молба, в който се застъпва 2 становище за неоснователност на исковата претенция.

След преценка на събрания по делото доказателствен материал и като съобрази доводите на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявеният положителен установителен иск е с правно основание чл.

422 ГПК, вр. чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ.

Същият съдът приема за допустим, доколкото са налице общите предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, както и специалните такива, свързани с реда за търсената защита по чл.

422, ал. 1 ГПК (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение по тълк. дело № 4/2013г., ОСГТК на ВКС), установени от приобщеното заповедно дело.

Съгласно чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ застрахователят има право да получи от виновния водач платеното обезщетение, заедно с платените лихви и разноски, когато същият е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, в случаите, в които посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина.

Основателността на така предявения иск е обусловена от успешно проведено от ищеца пълно и главно доказване на следните елементи от фактическия състав на иска, а именно: наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните по договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите; извършено от ответника в срока на застрахователно покритие по договора виновно противоправно деяние, в причинна връзка с което като пряка и непосредствена последица са произлезли вреди, техния размер и действителното изплащане на обезщетение за така причинените вреди в полза на увреденото лице; напускане на мястото на ПТП от ответника – виновен водач преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, чието посещение е било задължително в случая.

В тежест на ответника по иска е да проведе насрещно доказване по горните факти, както и да докаже положителните факти, на които основава своите възражения по иска, в настоящия случай – че увреждането /драскотината/ по неговия автомобил е възникнало в момент, предхождащ процесното ПТП.

Липсва спор между страните по настоящото дело, а и се установява от приобщената като писмено доказателство Застрахователна полица № *****, че между собственика на лек автомобил марка „****", с рег. № ***** и ищцовото дружество ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД е сключен Договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите с период на застрахователно покритие от 12.06.2022г. до 11.06.2023г., т.е. същата е била действаща към датата на процесното ПТП – 24.01.2023г.

Приет като писмено доказателство по делото е и Протокол за ПТП № 3

****/04.02.2023г., съставен от И. Г. – младши автоконтрольор при ОДМВР – гр. Бургас, Сектор „Пътна полиция“, в който е отразено, че на 24.01.2023г. в 16:00ч., в гр. Б*****, водачът на лек автомобил „****" с рег. № ***** – К. Н.

К., при извършване на маневра на заден ход удря паркираните зад него автомобили „*****" и „*****“, като не спира да установи щетите от произшествието – по отношение на лек автомобил „*****", изразяващи се в увеждане на задна броня.

Същият механизъм на ПТП е посочен и в прието по делото, неоспорено от страните, заключение на вещото лице И. Д. по допуснатата съдебноавтотехническа и оценителна експертиза.

За установяване на обстоятелствата около процесното ПТП е изискана и приложена по делото съставената във връзка с него административнонаказателна преписка. От същата се установява, че по повод настъпилото ПТП от 24.01.2023г. на ответника К. Н. К. е съставен Акт за установяване на административно отношение /АУАН/ от 04.02.2023г. от младши автоконтрольор при ОДМВР – гр. Бургас, Сектор „Пътна полиция“ И. Г., а въз основа на него от Б.Ж. – ВПД началник група към ОДМВР Бургас, Сектор „Пътна полиция“ е издадено и Наказателно постановление № ***** от 26.04.2023г. С цитираното наказателно постановление ответникът К. Н. К. е санкциониран за две нарушения на ЗДвП, а именно – че се е движил на заден ход, без да се убеди, че няма да създаде опасност за другите участници в движението /нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП/ и че не е спрял да установи последиците от ПТП /нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП/. След проведено обжалване на наказателното постановление, с влязло в сила Решение № *****/****. по НАХД № ****/2023г. по описа на БРС, същото е потвърдено в частта, с която на ответника е наложено наказание „глоба“ в размер на 20 лева за извършеното нарушение на 40, ал. 1 от ЗДвП, а в частта, в която ответникът е санкциониран за извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП наказателното постановление е отменено с мотиви, че у жалбоподателя – настоящ ответник е липсвало съзнание за възникнало ПТП.

Посоченият в исковата молба механизъм на процесното ПТП се установява и от ангажираните от ищцовото дружество гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля Е. Н. – очевидец на произшествието, възприел непосредствено същото, в които излага, че на 24.01.2023г., на паркинга до ******, ответникът К., тръгвал нанякъде и давайки назад ударил две коли, които му се падали отляво, паркирани една зад друга. Свидетелят заявява, че извикал на К., но той не го чул и не спрял, а продължил без да излезе от колата.

Що се отнася до причинените вследствие на процесното ПТП вреди по лек автомобил „*****" с рег.№ ***** и тяхната действителна стойност, съдът кредитира изцяло заключението по изготвената съдебно-автотехническа и оценителна експертиза, от което се установява, че е налице повърхностно увреждане на лаково бояджийското покритие на задната броня на автомобила /в лявата половина/, чиято действителна стойност /необходими разходи за ремонт, в т.ч. материали и труд/ е в размер на 164 лева. Вещото лице изрично е посочило, че е възможно така констатираните щети по лек автомобил 4

„*****" с рег.№ ***** да настъпят в резултат на процесното ПТП при посочения по-горе негов механизъм.

Пряката причинна връзка между процесното ПТП и причинените по лек автомобил марка „*****" с рег.№ ***** щети се установява и от показанията на свидетелите М. П. и И. Г..

Първият от тях /собственикът на увредения автомобил/ излага, че свидетелят – очевидец на произшествието му обяснил какво е станало, след което издирили виновния водач, който им показал драскотина под предната лява врата, задната лява врата и малко от калника на собствения му автомобил „****", с рег. № *****, но отказал да подпише двустранен протокол за ПТП с аргумента, че така е закупил колата си.

Тук следва да се отбележи, че наведеното от ответника възражение в този смисъл, т.е. че увреждането по собствения му автомобил „****" с рег. № ***** предхожда по време датата на процесното ПТП и съответно няма как да е причинено вследствие на същото /ответникът оспорва изначално на процесните дата и място да е реализирано ПТП с участието на неговия автомобил/, съдът намира за неоснователно, както предвид заключението по съдебно-автотехническата и оценителна експертиза и изслушването на вещото лице в открито съдебно заседание, при което същото заявява, че след огледа на двата автомобила /единият лично, а другият – по предоставен му снимков материал/ прави заключение, че драскотината по лекия автомобил на ответника „****" би могла да бъде получена при гореописания механизъм на ПТП, така и с оглед показанията на свидетеля И. Г. /служителят на ОДМВР Бургас, Сектор „Пътна полиция“, съставил процесните Протокол за ПТП № ****/04.02.2023г. и Акт за установяване на административно отношение от 04.02.2023г./, който излага пред съда, че след извършен в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Бургас оглед на трите, участвали в процесното ПТП автомобила, и след необходимите измервания, в т.ч. с рулетка, било установено, че следите по тях съвпадат, вкл. че следите по лек автомобил марка „*****" с рег.№ ***** отговарят на това да са получени при съприкосновение с лек автомобил „****" с рег. № *****.