Протокол № 778 от 21.04.2026, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 778 гр. Пазарджик, 21.04.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър Чардаков при участието на секретаря Десислава Буюклиева

Сложи за разглеждане докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело № 20255220103017 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 14:08 часа се явиха:

Ищцата Г. Х. З. се явява лично и с пълномощника си адв. А. Т..

Ответникът Н. Х. М. се явява лично и пълномощника си адв. А. П..

АДВ. Т.: - Няма процесуална пречка, моля да дадете ход на делото.

АДВ. П.: - Да се даде ход на делото.

Съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

АДВ. Т.: - Нови искания нямам. Водим свидетелите Р Р и Л. Г.-К.. Моля да пристъпим към разпита им.

ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ СВИДЕТЕЛИ,

КОИТО СА ДОВЕДЕНИ ОТ ИЩЦАТА.

СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ПЪРВИЯТ ДОВЕДЕН СВИДЕТЕЛ,

КАКТО СЛЕДВА:

Л. А. Г.-К.: – на 42 години, българин, български гражданин, омъжена, неосъждана, дъщеря съм на Г. З..

На свидетеля се разясниха правата по чл. 166, ал. 1, т. 2 от ГПК.

СВ. Л. Г.-К.: - Желая да бъда свидетел.

Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.

1

СВ. Л. Г.-К.: – Разбрах отговорността. Обещавам да кажа истината. Знам за какво е делото.

АДВ. Т.: – Знаете ли вашият вуйчо Н. да се е грижил за Вашите баба и дядо?

СВ. Л. Г.-К.: – За съжаление вуйчо ми не се е грижил за баба ми и дядо ми. Наблюденията ми са, че всеки пък когато имаха нужда от него той не си вдигаше телефона. Те, когато са имали нужда от него той не си вдигаше телефона. Винаги казваше: „Оправяйте се. Не знам, не мога да помогна, нямам пари, оправяйте се.“ От майка ми ги знам тези неща, защото съм била с нея, до нея, когато това се е случвало. Баба ми и дядо ми също са се оплаквали и са казвали, че нищо не става от него, постоянно няма пари, и за съжаление не е помагал.

АДВ. Т.: – Баба Ви и дядо Ви къде живееха?

СВ. Л. Г.-К.: – Баба ми и дядо ми 2000-а година заминаха на село, бяха принудени да заминат там, тъй като леля ми се разведе.

АДВ. Т.: – Как се казва леля Ви?

СВ. Л. Г.-К.: – Леля ми се казва (свидетелката мисли), леля ми, тя е в залата, (свидетелката мисли), ох, чакай, че се притесних, Г, Г. Разведоха се с мъжа й, и тя сама се премести да живее при вуйчо ми, на „М*а“ – апартаментът за който сега говорим, с двете й деца, и нямаше място къде да спят толкова хора, и затова баба ми и дядо ми се преместиха на село, в О. И там нямаше никакви условия, и брат ми, тъй като започна да си прави ремонт, и имаше мебели, които бяха запазени, и ги дадохме на баба ми и дядо ми, но нямаше топла вода, тоалетната беше отвън – на дупка, и ние започнахме да правим някакъв ремонт, за да имат някакви условия за живеене. Аз и майка ми помогнахме. Вуйчо ми не помогна, вуйчо ми беше на минимална заплата, той никога нямаше пари, никога нямаше за него, те – баба ми и дядо ми му помагаха на него, за съжаление. Те му помагаха с пари – тъй като той пушеше и пиеше, те му даваха пари да оцелява. Той никога нямаше пари. Все казваше, че няма как да помогне и че не може да връзва двата края, и като цяло той нямаше пари да издържа себе си, за да помага на баба и дядо, и така. Те го гледаха постоянно. Дори той им взимаше пенсията по едно време, си спомням, че им взимаше пенсията, и уж да им помага, а пък майка постоянно пращаше пари от – първо беше в Г, после беше в А при мен – от 2012-а беше при мен, и 2 аз съм виждала как праща пари, по 150 евро, на леля ми. Дори и за вуйчо ми е пращала пари.

АДВ. Т.: – Колко често пращаше пари?

СВ. Л. Г.-К.: – Месечно. Плащаше за лекарства, за всичко. Абсолютно за всичко.

ОТВЕТНИКЪТ РАЗГОВАРЯ С Г М.А – СЕСТРА НА СТРАНИТЕ ПО

ДЕЛОТО, ПО ВРЕМЕ НА РАЗПИТА НА СВИДЕТЕЛКАТА.

СЪДЪТ ПРЕДУПРЕЖДАВА ОТВЕТНИКА ДА ПАЗИ ТИШИНА В

С. З.

АДВ. Т.: – Майка Ви водила ли е баба Ви и дядо Ви по доктори?

Плащала ли е нещо?

СВ. Л. Г.-К.: – Разбира се. На частни доктори, за зъби, за – баба ми имаше проблеми със сърцето. Майка ми абсолютно всичко е плащала. Вуйчо ми не е участвал по никакъв – за съжаление, не е участвал.

АДВ. Т.: – А вуйчо Ви помагаше ли с нещо за ремонта на къщата – не с пари, с труд?

СВ. Л. Г.-К.: – Не. Не, нито с ремонт, нито с труд.

ОТВЕТНИКЪТ (ЛИЧНО): - Той вуйчо й направи къщата.

СЪДЪТ ПРЕДУПРЕЖДАВА ОТВЕТНИКА Н. М. ДА НЕ ГОВОРИ В

С. З. И ДА СПАЗВА РЕДА, КАТО В ПРОТИВЕН СЛУЧАЙ

ЩЕ БЪДЕ ГЛОБЕН.

АДВ. Т.: – Те само в с. О ли живяха и какво се случи след това – преди да починат? Кой кога почина? Кой се грижеше за тях?

СВ. Л. Г.-К.: – Преди да починат, значи, баба ми почина 2018-а година.

Тогава жената декември месец 2017-а не се почувства добре, и майка по телефона – бяхме в А, тъкмо аз трябваше да раждам всеки момент, и майка ми говореше с нея по телефона, несвързано жената, и тогава разбрахме, че нещо не е както трябва. Звъннахме на вуйчо, той каза – „Оправяте се. Не ме занимавайте.“ Звъннахме на леля, тя отиде да я види на село, и беше изкарала инсулт. След това я взеха в нейния апартамент, на свекърва й, леля ми я взе, и там след няколко - Ф., на 5-и Ф. почина. За баба ми вуйчо ми не полагаше грижи тогава.

3

За дядо ми – дядо ми беше с деменция, влоши се последната година, много тежко изкара и Ковид, тогава се премести, тогава беше при него при вуйчо ми в апартамента на „М*а“, за който говорим, тогава вуйчо ми каза, че не може да го гледа, не може да се справя, трябва приют, и поиска пари от майка ми за приют 1000 лева.

АДВ. Т.: – 1000 лева на месец или изобщо?

СВ. Л. Г.-К.: – 1000 лева, нещо на приют трябвало да се плаща, и трябвало, обаче, дрехите да се перат дрехите, и на вуйчо не му се занимаваше с това. Майка също каза, че това са много пари, и че трябва да се измисли друго решение да изпраща евентуално за гледачка, нещо за такова. Тогава вече решихме, че свекървата на леля ми – съгласиха се те да стане гледачка, за няколко часа на ден. Тогава майка реши да плаща на нея, и аз лично видях как й даваше две заплати наведнъж, когато се прибра.

АДВ. Т.: – Вие, щях да Ви питам, от къде знаете – знаете ли, при присъствала ли сте на такава уговорка, говорила ли сте с леля Ви, вуйчо Ви?

СВ. Л. Г.-К.: – Да, вуйчо каза, че не може да се справя. Той го оставяше сам по цял ден.

АДВ. Т.: – Вие от къде знаете, че е бил по цял ден сам?

СВ. Л. Г.-К.: – Аз, майка ми, как, ние – ама той избяга, той си избяга, той за пенсия беше излезнал и не можеха да го намерят. И с майка ми се бяхме много притеснили, че не може да го намерят. Това не се случва веднъж. Той не беше избръснат и все се оплакваха, че не много мирише, не може да го гледа, не може да се оправя с него – само това бяха думите на вуйчо ми.

АДВ. Т.: - А братовчед Ви, Х, с тях ли живееше?

СВ. Л. Г.-К.: – Х живееше с тях, в отделна стая. Той, по същия начин, отбягваше дядо, вика: „О, много мирише“, ходеше на работа, и той не участваше. Нали, сега, ако е за нещо спешно за доктор, да, така е, И го е водил на доктор.

АДВ. Т.: - А Вие споделяли ли сте, майка Ви с леля Ви и с вуйчо Ви, по този въпрос, говорили ли сте, защо този човек се оставя сам? Това, какво се случва, леля Ви как реагира, вуйчо Ви как реагира? Вие казахте за него, но леля Ви ме интересува също.

СВ. Л. Г.-К.: – Вуйчо казва: „Оправяйте се. Не знам. Не мога да го 4 гледам.“ Леля ми, какво да направи? Тя ходи на работа.