Решение № 260370 от 17.06.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ № 260370 гр. Пловдив, 17.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН

СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на седми юни две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ДЪБОВА при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 16132 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД против М.Г.Ц. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед № 4449/19.08.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, допълнена с Определение № 7288/20.09.2021 г., издадени по ч. гр. д. № 10229/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, II граждански състав, представляващо претендирана продажна цена за доставена за периода от 23.12.2018 г. до 22.03.2019 г. до обект с ИТН ***, находящ се в ***, електрическа енергия в размер на сумата от 204, 20 лв., както и за установяване на изтекла мораторна лихва върху главното парично задължение за периода от 12.02.2019 г. до 16.08.2020 г. в размер на сумата от 28, 93 лв., ведно със законната мораторна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 17.08.2020 г., до окончателното й заплащане.

Ищецът твърди, че по силата на договор за покупко-продажба на електрическа енергия, сключен при Общи условия, е доставил до обект с ИТН ***, находящ се в ***, електрическа енергия за периода от 23.12.2018 г. до 22.03.2019 г. Твърди, че ответникът има качеството на потребител по отношение на процесния имот, в качеството й на битов клиент.

Последният бил клиент на електроснабдителното предприятие с открит кл. № ***.

Поради забава в заплащането на главницата, претендира обезщетение за забава на основание чл. 27, ал. 1 от Общите условия за всеки ден забава в размер на законната лихва. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.

Ответникът М.Г.Ц., чрез назначения му от съда особен представител адв. Г.М., е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Твърди, че в производството по делото не се установява, че ответната страна представлява потребител на електрическа енергия в качеството й на собственик или на титуляр на ограничено вещно право по отношение на процесния обект. По така изложените съображения оспорва между страните да е възникнало валидно облигационно правоотношение. Твърди, че в исковата молба не са изложени твърдения за начина на формиране на главницата – каква сума се дължи като цена за доставената електрическа енергия и каква за начислена такса пренос. Оспорва претенцията на ищеца и за присъждане на сторените разноски в заповедното производство, доколкото счита, че такива не се дължат. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно и пасивно субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Възникване на спорното материално право се предпоставя от установяване на следните материалноправни предпоставки (юридически факти): наличие на валидно правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги продаде, а купувачът – да ги получи и да заплати уговорената цена; продавачът да е доставил електрическа енергия в твърдяното количество на купувача.

Ищецът е представил дубликати на три фактури, издадени от негов представител в полза на потребител М.Г.Ц., в които са обективирани претендираните вземания за доставена електроенергия за периода от 23.12.2018 г. до 22.03.2019 г. за обект с ИТН ***, а именно - фактура № **********/31.01.2019 г., фактура № **********/28.02.2019 г. и фактура № **********/31.03.2019 г.

По делото е представено извлечение от сметката на потребителя М.Г.Ц., от което е видна общата стойност на начислените задължения.

Така представените документи представляват частни свидетелстващи документи по смисъла на чл. 180 ГПК, обективиращи изгодни за техния издател факти. В този смисъл те притежават само формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като техен издател. Тези частни свидетелстващи документи биха притежавали доказателствена сила, в случай че бяха подписани от двете страни, тъй като те биха обективирали извънсъдебно признание от страна на потребителя, че е получил от крайния снабдител електрическа енергия на стойност, посочени във фактурите.

В приложеното по делото заповедно производство са представени в препис Общите условия, одобрени от ДКВЕР с Решение № ОУ-013/10.05.2008 г. чрез копие от ежедневника, в който последните са били публикувани при приемането им. Съгласно разпоредбата на чл. 98а, ал. 3 ЗЕ Общите условия са част от поетите задължения по учреденото договорно правоотношение. В нормата на ал. 4 на чл. 98 а ЗЕ е установено, че публикуваните общи условия влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично им писмено приемане, като в ал. 5 е установена възможност за клиентите в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, ако не са съгласни с тях, да внесат при съответния краен снабдител на електрическа енергия заявление, в което да предложат специални условия.

Следователно договорът за продажба на електроенергия по аргумент на разпоредбата на чл. 98 а, ал. 4 ЗЕ се счита сключен с конклудентни действия – с публикуването от страна на електроснабдителното предприятие на одобрените от ДЕКЕВР общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник, които влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. От приложените по делото доказателства се установява, че ищцовото дружество е изпълнило процедурата по чл. 98 а ЗЕ.

Съдът намира за установено, че между страните е възникнало валидно облигаторно правоотношение по договор за търговска продажба, по силата на който крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни Общи условия (ОУ) – арг. чл. 98а, ал. 1 ЗЕ. Т.е. с отнапред съставени общи клаузи от търговеца-краен снабдител се определят страните по договора за доставяне на електрическа енергия.

Страна (купувач) по договора за продажба на електро енергия е битовият клиент или този клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди - арг. пар. 1, т. 2 а от ДР на ЗЕ.

С разпоредбата на чл. 1, т. 4 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия е установено, че потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на “ЕВН България Електроразпределение” АД съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си.

Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на електро енергия до процесния имот, представляващ обект с ИТН ***, находящ се в ***, е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена електрическа енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

В производството по делото е представена декларация изх. № 10-6-2147/31.03.1998 г. по чл. 14, чл. 27 ЗМДТ. В последната е отбелязано, че М.Г.Ц. е единствен собственик на жилище, находящо се в ***.

Наистина данъчната декларация е била подадена за установяване на имущественото състояние на задълженото лице за данъчни цели към 2009 г., но в последната е обективирано извънсъдебното признание на ответника, че към онзи момент последният е собственик на топлоснабдения имот. От ответната страна не са представени доказателства, оборващи извода, че в периода, за който ищецът претендира цената на доставена електроенергия, ответникът продължава да е собственик на този апартамент – напр. доказателства, установяващи настъпила промяна в собствеността.

Към данъчната декларация са приложени представените от ответната страна писмени доказателства, установяващи правото й на собственост по отношение на декларирания имот.

Представен е договор за продажба на жилище по реда на ЗТСУ от 01.02.1989 г., от който се установява, че процесният имот е продаден на М.Г.Ц. и Г. М. Ц..

Приложен е нотариален акт за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане ***, от който се установява, че Г. М. Ц. е прехвърлила срещу задължение за издръжка и гледане в полза на М.Г.Ц. собствената си ½ ид. ч. от процесния имот.

Следователно от така представените писмени доказателства се установява, че ответната страна е единствен собственик на електроснабдения имот по силата на договор за покупко-продажба.

От Общите условия се установява, че страните са се уговорили потребителят да заплаща установената цена за доставеното му количество електроенергия след доставката на тази стока – в разпоредбата на чл. 11 е установено, че клиентът се задължава да заплаща стойността на използваната в обекта електрическа енергия, а в Раздел IV “Плащания”, чл. 18, ал. 1 е установено, че потребителят следва да заплаща на продавача стойността на консумираната електрическа енергия и дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно, по утвърдените от ДКЕВР цена за снабдяване и цена за разпределение, като в ал. 2 е предвидено, че срокът за плащане на възникналото задължение е 10-дневен за всички фактури, които се издават ежемесечно – арг. чл. 17, ал. 1 от ОУ.

От изслушаната по делото и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, обаче се установява, че за процесния период е доставена до електроснабдения имот общо 1 090 кВтч електрическа енергия, от която 755 кВтч по дневна тарифа и 335 кВтч по нощна тарифа. Вещото лице е установило потребената електрическа енергия след осъществяване на справка от показанията на електромера, взети от базата данни на дружеството.

Вещото лице е посочило, че размерът на доставената електрическа енергия отговаря на фактурираната съгласно издадените от страна на електроснабдителното предприятие фактури.

В производството по делото е прието заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че процесните фактури са надлежно осчетоводени от страна на дружеството – ищец. Вещото лице е установило, че общата незаплатена сума за електрическа енергия за процесния период е от 204, 20 лв., като отчетената по дневна и нощна тарифа електрическа енергия и предоставени мрежови услуги и добавки са правилно остойностени по утвърдените от КЕВР цени на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД с Решение № Ц-11/01.07.2018 г. Експертизата е установила размера на обезщетението за забава за периода от 12.02.2019 г. до 16.08.2020 г. в размер на сумата от 28, 93 лв.

Съдът цени заключенията на вещите лица по съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертизи като компетентно и безпристрастно изготвени, отговорили в пълнота на поставените въпроси, поради което при постановяване на съдебния си акт кредитира фактическите (доказателствени) изводи, до които вещите лица са достигнали.

Следователно установи се, че за процесния период е доставено посоченото в издадените фактури количество електрическа енергия, поради което и в полза на ответника в качеството му на потребител е възникнало насрещното облигаторно задължение за заплащане на доставената и потребена електрическа енергия в размера, претендиран от ищеца, който не се оспорва от ответната страна в производството по делото.