Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 91 от 24.06.2024, Районен съд - Свиленград

Съд
Районен съд - Свиленград
Дело
Административно наказателно дело 340/2024
Вид
Решение № 91
Подписан
24.06.2024
В сила
13.07.2024
Състав
Добринка Димчева Кирева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. ******, 24.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ******, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Добринка Д. Кирева при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. К. като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно наказателно дело № 20245620200340 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от К. С. К. с ЕГН ********** от град ******, **************************, срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, Серия К №********** издаден от ОД на МВР - Хасково, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.2, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание – "Глоба" в размер на 50 лева за извършено нарушение по чл. 21, ал.2 вр с ал.1 от ЗДвП.

С Жалбата са р елевирани оплаквания за незаконосъобразно и неправилно издаване на ЕФ – издаден бил в противоречие с материалния закон и в нарушение на процесуалния такъв,като излага подробни съображения,а именно че липсвало точно описания на нарушението,както и място на извършването му. Жалбоподателя, моли съда да постанови решение, с което атакуваният електронен фиш да бъде отменен.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява. С Писмена молба, процесуалният му представител – адвокат К., иска от Съда да отмени обжалвания ЕФ като излага подробни доводи в тази насока.

Претендират се разноски по делото.

Издателят на електронния фиш - ОД на МВР – Хасково , редовно призовани, не изпращат представител по делото и не представят становище 1 по жалбата.

Страна Районна прокуратура Хасково,ТО ******,редовно призована ,не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:

На **********г. в **********часа в *********** в общ.******, обл.************ , с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) (радар) № ************* , представляващо преносима система за контрол на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникационен тип ARH CAM S1, е регистрирано и заснето движещото се в посока магазин ************, моторно превозно средство (МПС) марка „*********** ”, с държавен регистрационен номер *****************, със скорост 56 км/ч, при разрешена такава 40 км/ч, съответно превишена стойност на скоростта 16 км/ч. (след приспадане на допустимата грешка от 3 км/ч).

След обработване на информацията от заснемането, от ОДМВР Хасково е издаден процесния ЕФ на името на жалбоподателя К. С. К. в качеството му на собственик на процесния автомобил, видно от Справката за собствеността на автомобила към датата на деянието.

ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед № *************** година на Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към нея, представляващ Приложение № 1 към т. 1.1 от посочената Заповед.

В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за установена скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и съответно вписана е правна квалификация по чл. 21, ал.2 вр с ал.1 о т ЗДвП за така констатирането нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя К. С. К. е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 лв.

Фишът е връчен на лицето н а дата ***********година (, видно от Справката за нарушител ,Преглед на Фиш и Писмо с рег.№ *************** година) (възражения относно начина и формата на връчване на ЕФ не се противопоставят в настоящото съдебно производство), като съгласно чл. 189, ал. 5 о т ЗДвП е даден 14-дневен срок да плати Глобата, или да предостави писмена Декларация с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие от Свидетелството му за управление на МПС.

В указания срок, жалбоподателят К. С. К. не представя в ОДМВР Хасково Декларация по чл. 188 от ЗДвП и не прави възражения в срока по чл.

189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни).

За работата и използването на конкретното АТСС - TFR 1-M на процесната дата – ************г., когато е установено нарушението на жалбоподателя , е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за 2 използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните работи. Същият е проверен от Началника на структурното звено срещу подпис, приложен е по делото и приет като доказателство.

От съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на използването на АТСС – *********г и времето (********* ч а с а до ********часа вече за ************г. ) , за ограничение на скоростта , въведено с пътен знак В26- 40 км/ч (разрешена скорост) и точното местонахождение на мястото за контрол , където е използвана системата, режима на измерване - стационарен, номера на служебния автомобил, където е поставено, така и броя на установените нарушения и др уги сведения, съгласно реквизитите на образеца.

ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи от системата, като по АНПр е налична един брой снимка,от която се установява рег.номер на процесния лек автомобил.

От представения Протокол № **************** година, издаден от Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на посочената дата е извършена периодична проверка на преносима система за видеоконтрол ARH **************** , според който съответства на одобрения тип.

Налични по АНПР са преглед на фиш и снимка към ЕФ.

След получаването на ЕФ жалбоподателят не се възползва от правото си на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по чл.

189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд – Районен съд – ******.

В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител, видно от която жалбоподателят има наложени множество административни наказания „Глоба” с влезли в сила ЕФ и Наказателни постановления (НП) за нарушения на ЗДвП.

Налична е и снимка на разположението на техническото средство ,ведно с полицейския автомобил заснел процесното нарушение.

Видно от приетата като доказателство по делото Заповед № ***************г.на Министъра на Вътрешните работи е утвърдил образци на електронни фишове/приложен екземпляр от него по преписката/.

Налична е и справка относно собствеността на процесното МПС,видно от която собственик на МПС е жалбоподателя.

По делото е изискана и приета като доказателство схема на разположение на пътните знаци в процесния участък,в който е заснето нарушението,като видно от същата / представена от Община ****** / става ясно, че за км.************* не важи ограничението от 40 км/ч, тъй като ограничение на скоростта, въведено с пътен знак В26, е налично чак при км. **********, т.е.

3

152 метра след мястото, посочено от АНО като място на нарушението. Преди км. *********** няма ограничение на скоростта, въведено с пътен знак, тъй като то важи до първото кръстовище, т.е. до улица „**********”, респ.

************.

Изложената фактическа обстановка е установена от приложените към АНП писмени доказателства.

С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира писмените доказателства, приложени в Административнонаказателната преписка (АНП), както и допълнително представените такива, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха по тяхното съдържание от която и да е от страните в процеса, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи.

Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие писмените доказателства са пряко относими към установената по горе фактическа обстановка от съда.

По отношение на приложения снимков материал от заснет на ***********г. клип с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) (радар) № 120с52а , представляващо преносима система за контрол на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникационен тип ARH CAM S1, съображения ще бъдат изложени по – долу в изложението на правните изводи.

На това място следва единствено да бъде отразено законовото положение, че снимковият материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова бе приобщено по делото.

При така установените фактическа обстановка съдът намира от следното правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 8 ЗДвП, предвид представените доказателства за датата на връчването на санкционния акт от АНО/справка за нарушител /водач и преглед на ЕФ/ на *********г., а жалбата е входирана на ***********г. в регистратурата на АНО от легитимирано лице и е процесуално допустима / доколкото и липсва плащане от страна на жалбоподателя на законно предвидения процент от глобата-съгласно писмо от АНО/.

На основание чл. 189, ал. 10, т. 4 от ЗДвП, Съдът констатира, че процесната Глоба не е платена – видно от Писмо с изх.№ 351000-3317 от 16.05.2024 година и от Справката за нарушител, ето защо производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на ЕФ, в резултат на плащане 4 на финансовата санкция.

Преценена по същество,съдът намира подадената жалба за основателна по следните съображения:

Налице е нарушение, свързано с описание на инкриминираното нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на обжалвания ЕФ, тъй като е съществено, довело до нарушаване правото на защита на наказаното лице.

Изискванията относно съдържанието на Е Ф са императивни, тъй като осигуряват правото на защита на привлечения към административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото да знае точно какво административно нарушение се вменява за извършено, за да може да организира защитата си в пълен обем.

Непълнотите в съдържанието му не могат да се санират в хода на съдебното производство, поради което съставляват съществено нарушение на процесуалните правила. Съдът няма правомощието да изменя описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, тъй като това би довело до нарушаване правото на защита на наказаното лице. Налагането на административни наказания засяга пряко сферата на наказаното лице, с оглед на което следва АНО да бъде стриктен, точен и да подхожда с изключителна прецизност при изписване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.

Като място на нарушението в ЕФ е посочено първокласен път №***********, посока магазин „**********”, но от Скицата, представена от Община ****** става ясно, че за км. ****** не важи ограничението от 40 км/ч, тъй като ограничение на скоростта, въведено с пътен знак В26, е налично чак при км. **********, т.е. 152 метра след мястото, посочено от АНО като място на нарушението.

Преди км.********** няма ограничение на скоростта, въведено с пътен знак, тъй като то важи до първото кръстовище, т.е. до улица „*********************.

В този ред на мисли Съдът държи да отбележи, че няма как разстоянието, посочено в Протокола за използване на АТСС като 200 метра/разстояние от пътния знак с въведено ограничение до АТСС в метри/, да отговаря на действителната фактическа обстановка.

Както вече бе посочено констатираното нарушение се явява самостоятелно основание за отмяна на издадения ЕФ, тъй като не позволява и контролиращата Съдебна инстанция да установи по несъмнен и категоричен къде точно е извършено административното нарушение, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на наказаното лице,още повече,че дори и да се приеме за правилно индивидуализирано мястото на нарушението,то посоченото ограничение със знак В26 от 40км/ч не важи да посоченото място,видно от схемата на пътя,като в този случай следва да се приеме,че не се доказа от обективна страна вмененото на 5 жалбоподателя адм.нарушение.