Решение № 1275 от 06.12.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1275 гр. София, 06.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20241000500984 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба на М. А. Н. срещу решение № 6320/07.12.2023г. на СГС, ГО, 7 състав, постановено по гр.д. № 13424/21г. в частта, в която са отхвърлени исковете му по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди до пълните им предявени размери.

Срещу същия съдебен акт е постъпила въззивна жалба и от Прокуратура на РБългария в частта, в която са уважени искове по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.

Жалбоподателят- ищец твърди, че съдът е изследвал обективно част от събраните писмени и гласни доказателства, правилно е отграничил релевантните за предмета на доказване факти и обстоятелства. Счита, че неправилно е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди и оценката, която е дал на тяхната стойност. Съдът не е анализирал адекватно и задълбочено свидетелските показания и медицинската експертиза при определяне на размера на неимуществените вреди. Първоинстанционното решение противоречи на ППВС № 4/68г. като не са взети предвид силните 1 чувства на стрес, страх, тревожност, напрежение, безпокойство за бъдещото.

Те са повлияли негативно на емоционалното му и здравословното състояние.

Чувствал се е изолиран и безпомощен. Въззивникът се е отчуждил от близки и приятели, прекратил е всякакви контакти с тях. Поради воденото наказателно производство се е наложило да търси медицинска помощ.

Неправилно по отношение на показанията на свидетеля Х. е приложен чл.172 от ГПК, защото тя не е заинтересувана. Неправилно са преценени събраните писмени доказателства при определяне на обезщетението за имуществени вреди. Сключеният трудов договор с „Палмигруп“ АД е бил прекратен именно заради водените срещу него наказателни производства и осъдителните присъди по тях. И това е причината да загуби трудовото си възнаграждение.

От счетоводната експертиза се установява, че той е реализирал вреда под формата на неполучено трудово възнаграждение в общ размер на 13 634 496, 97лв. Свидетелските показания също установяват причината, поради която е прекратен трудовият му договор. Въззивникът се позовава на т.11 от ТР № 3/2005г. на ОСГК на ВКС.

Затова моли въззивния съд да отмени решението в атакуваната от него част и да постанови друго, с което да уважи изцяло исковете за имуществени и неимуществени вреди.

Жалбоподателят Прокуратура на Р България твърди, че в обжалваната от нея част първоинстанционното решение е неправилно и необосновано. То е постановено в нарушение на ППВС № 4/68г. и е постановил завишен размер на обезщетението за неимуществени вреди и в противоречие с критерия за справедливост. Не са представени годни доказателства, които да установяват действително претърпените вреди като пряк и непосредствен резултат от обвинението. Няма представени доказателства за твърдяното влошаване на здравословното състояние на М. Н.. Оказаната медицинска помощ е за заболявания от преди повдигане на обвинението и започване на наказателното производство.

Действията на прокуратурата са изцяло правилни и законосъобразни. Изцяло неоснователен е искът за пропуснати ползи. Липсва пряка причинно – следствена връзка между действията на прокуратурата и определената от съда мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

Затова моли въззивния съд да отмени атакуваното решение 2 в обжалваната от него част и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове или да намали размера на обезщетението за имуществени и неимуществени вреди.

М. Н. в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представители оспорва жалбата на Прокуратурата на РБългария. Счита я за неоснователна.

В съдебно заседание чрез представляващия я прокурор Прокуратурата оспорва жалбата на М. Н..

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

СГС е сезиран с искове по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 и пр.2 от ЗОДОВ . В исковата молба ищецът М. Н. твърди, че прокуратурата му е повдигнала две обвинения – за документна измама и за пране на пари. По пр. пр. № 9640/06г. по описа на СГП е образувано Дознание № 82/2006г. на ГД „БОП“- НСС за престъпления по чл.321, ал.2 във вр. с ал.1, чл.212, ал.5 вр. с ал.3, вр. с чл.20, ал.2 и по чл.253, ал.5 вр. с ал.3, т.1, вр. с ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК. На 12.07.2007г. е привлечен е като обвиняем за горните престъпления.

С постановление на СГП от 13.02.2007г. е задържан за 72 ч. С определение от 27.02.2007г. на СГС е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. То е потвърдено в частта по отношение на М. Н. от САС. С постановление от 13.02.2007г. на СГП е взета мярка за процесуална принуда по чл.68 от НПК „забрана за напускане пределите на страната“. С определение от 12.03.2007г. по искане на СГП е наложен запор на банковите сметки на ищеца в размер на 7 941 771 евро. Въз основа на определение от 03.04.2007г. е издадена обезпечителна заповед, с която е наложена възбрана върху притежавани от него недвижими имоти в гр. София. С протоколно определение от

15.06.2007г., постановено по внчд № 703/07г. на САС, е изменена мярката за неотклонение „задържане под стража“ в „парична гаранция. С постановление от 13.11.2007г.е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.321, ал.2 във вр. с ал.1, чл.212, ал.5 вр. с ал.3, вр. с чл.20, ал. и 4 вр. с чл.26, ал.1 от НК. С определение от 01.07.2008г. СГС е отменил наложената мярка за процесуална принуда по чл.68 от НПК. В СГС е внесен обвинителен акт за това престъпление. На 30.06.2010г. е постановена присъда по нохд № 2227/08г. от 3

СГС, с която ищецът е признат за виновен по повдигнатото обвинение като му е определено наказание лишаване от свобода от 12 години при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор. С решение № 266/02.08.2012г. по внохд № 461/21г. на САС присъдата е отменена изцяло и делото е върнато на прокурор за отстраняване на процесуални нарушения. На 02.09.2012г. СГП е направила искане за продължаване срока на разследването с 6 м. По искане на М. Н. е постановено определение № 2906/25.09.2013г. по нчд № 4088/13г. на СГС, с което е даден тримесечен срок на прокуратурата да внесе обвинителен акт. На 13.12.2013г. СГП е внесла обвинителен акт по същото обвинение. Отново е наложена възбрана върху недвижимите му имоти. С разпореждане по нохд № 1586/13г. На 30.05.2017г. по нохд № 770/14 на СпНс ищецът е признат за невиновен по всички повдигнати обвинения. Срещу нея е депозиран протест от Специализираната прокуратура. С решение № 4/27.02.2020г. по внохд № 7/18г. АСНС е потвърдила оправдателна присъда.

Подаден е протест пред ВКС. С решение № 105/24.08.2020г. по н.д. № 325/20г. е отменено решението на АСНС в частта по отношение на обвинението по чл.321, ал.1 от НК и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на АСНС. В останалата част решение № 4/27.02.2020г. е потвърдено. С протоколно определение от 01.03.2021г. по внохд № 434/20г. на АСНС, влязло в сила на 16.03.2021г., наказателното производството е прекратено паради изтичане на абсолютната давност за наказателно преследване. Общата продължителност на това наказателно производство е 14г., 3 м. и 11дни. Предмет на прокурорска преписка № 14076/2007г. и ДП № 134/2007г. по описа на ГД „ДП“ на МВР е обвинение по чл.321, ал.3вр. с ал.2, вр. с ал.1, пр.2 от НК и по чл.253, ал.5 вр. с ал.3, т.2, пр. 2 вр. с ал.1, пр.1, ал.1 вр. с чл.20, ал.3 и 4вр. с ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК. С постановление за отделяне на материалите в отделно производство от 05.12.2007г. е постановено отделяне на материали от пр.пр. № 9640/2006г. по описа на СГП, дознание № 82/2006г. и е образувано ДП № 134/2007г. С постановление за привличане на обвиняем М. Н. е привлечен за обвиняем за престъпления по чл.321, ал.3вр. с ал.2, вр. с ал.1, пр.2 от НК и по чл.253, ал.5 вр. с ал.3, т.2, пр.

2 вр. с ал.1, пр.1, ал.1 вр. с чл.20, ал.3 и 4вр. с ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК. От привличането му като обвиняем са изминали повече от две години, поради което ищецът е поискал делото да бъде разгледано от съда. С определение от 16.06.2009г. по н.ч.х. № 2451/2009г. СГС е дал двумесечен срок за внасяне на 4 досъдебното производство № 134/2007г. в съда. Изготвен е обвинителен акт, който е внесен в съда, но с определение от 17.08.2009г. на СГС делото е прекратено и е върнато на прокуратурата поради съществени нарушения на процесуалните правила. Внесен е нов обвинителен акт и е образувано нохд № 3693/2009г. пред СГС. С присъда № 122/29.03.2010г. М. А. е признат за виновен по повдигнатите обвинения като му е определено наказание 8 години лишаване от свобода. С присъда № 23/21.09.2012г. по внохд № 251/11г. на САС присъдата на СГС е отменена в частта, в която ищецът е признат за виновен за престъпления по чл.321 и чл. 253 и е признат за невиновен.

Последната присъда е протестирана, но в последствие протестът е оттеглен.

Присъда № 23/21.09.2012г. е влязла в сила . Във връзка с депозирано искане на Главния прокурор е постановено решение № 568/12.03.2014г. , с което е отменена по реда за възобновяване на наказателното дело влязлата в сила присъда № 23/21.09.2012г. и делото е върнато за ново разглеждане от САС. С присъда № 22/09.11.2015г. на САС е отменена присъда № 122/29.03.2010г. на СГС в частта, в която ищецът е признат за виновен по обвиненията за престъпления по чл.321, ал.3 вр. с ал.2 от НК и по чл.253 от НК. Присъдата е протестирана пред ВКС. С решение № 174/07.11.2016г. по н.д. № 685/16г. на ВКС е оставена в сила присъда № 22/09.11.2015г. Общата продължителност по дознание № 134/2007г. е 8 г. 11.м. и 2 дни. М. Н. поддържа, че в резултат от наказателното преследване е получил неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, психологическо напрежение, тревожност, безпокойство и страх. Преживеният стрес му е повлиял негативно на емоционалното му и здравословно състояние. Чувствал се е безпомощен, изолиран, имал е безсъние, липса на апетит и постоянни нервни болки в областта на корема.

През периода на наказателното преследване е преживял голямо психическо напрежение, довело до потиснатост. Започнал е да страда от безсъние и високо кръвно налягане. Ищецът се е отчуждил и е преустановил всякакви контакти с близките си. Изпитвал е срам от това как близките му възприемат факта, че е обвинен в извършване на престъпление. Във връзка със здравословното му състояние ищецът е търсил медицинска помощ и е бил в отпуск по болест за от 23.01.2013г. до 26.03.2013г. Имал е оплаквания в областта на двете колена, поради влагата, в която е бил в следствения арест.

Най- труден за него е бил периодът на задържането му под стража, поради изолираността му от близките, приятелите и семейството. Нарушени са били 5 социалните му контакти. За период от 4 м. и 2дни е бил лишен от възможността да осъществява контакт с 9годишния му син. Той е изпитвал допълнително безпокойство и от факта, че съпругата му М. Н. е била задържана по същото време и не е имало кой да се грижи за детето им. Бил е притеснен от мисълта, че и двамата могат да бъдат осъдени на лишаване от свобода и това се е превърнало в ужас след първите присъди. В хода на водените наказателни производства е променил ежедневието си, плановете за бъдещето и професионалната си ориентация. Преживял е различни душевни болки и страдания: страх от преследване, подслушване, тревожност, стрес, изразяващ се в проява на депресия, нарушения на съня, апетита, концентрацията. Имал е мисли за самоубийство, уронено е било доброто му, загубил е приятелския си кръг, не е могъл да се развива успешно в професионалната си кариера като търговски директор на „Палмигруп“ АД. В резултат на наложените обезпечения е било възбранено цялото му имущество и са били запорирани сметките му, с което практически не е имал средства да издържа семейството си. И към момент обезпеченията не са заличени.