Решение № 6749 от 02.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6749 гр. София, 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело № 20221110140151 по описа за 2022 година

Предявени са осъдителни искове от „Т.С.“ ЕАД с правно основание чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД против Д. К. А. за осъждането да заплати сумата

1134,60лева – главница, представляваща обща стойност на незаплатена ТЕ за периода м.05.2018 г. до м.04.2020 г. за имот, находящ се в АДРЕС абонатен №122636, сумата 253,21 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената главница за периода от 15.09.2019 г. до 21.06.2022 г., сумата 19,14 лева – главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.06.2019 г. до 04.2020 г. и сумата 4,43 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за периода 31.07.2019 г. до 21.06.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на депозиране на исковата молба – 26.07.2022 г. до окончателното изплащане на задълженията.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника респ. с неговия наследодател в качеството му на собственик на процесния имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно действащите през периода общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се дължат. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главниците . Заявява, че в сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата дялово разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на Наредба №13-334/2007 г. за топлоснбдяването и общите условия, действащи между страните. Претендира разноски, за които представя списък.

В депозирания в срока за това отговор на исковата молба ответникът не оспорва, че е наследник на И. П. А., както и че последният е бил собственик на процесния имот, респ. е бил потребител на топлинна енергия. Не оспорва, че между страните съществува облигационна връзка по договор за продажба на топлинна енергия. Не оспорва доставеното количество топлинна енергия, но счита че исковата молба е нередовна поради липса на 1 посочен размер на месечните задължения за процесните отоплителни сезони. Позовава се на изтекла в негова полза кратка погасителна давност по отношение на вземанията за периода м.05.2018 г. до 30.06.2019 г., възлизащи на 593,59 лева. Признава за дължими останалите суми за процесния период, които не са погасени, като изразява готовност да ги заплати.

Счита акцесорният иск за лихва за неоснователен върху погасената част от главницата за топлинна енергия. При тези твърдения моли исковете да бъдат отхвърлени. Възразява на ищеца да се присъждат разноски, включително и за юрисконсултско възнаграждение, предвид липсата на доказателства, че са сторени. Прави възражение с правно основание чл.

78, ал. 5 ГПК.

Третото лице – помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД поддържа, че отчитането и разпределението на топлинната енергия за имота и сградата, в която се намира, е извършено в съответствие с действащата през процесния период нормативна уредба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ ищцовото дружество следва да установи при условията на пълно и главно доказване възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и наследодателя на ответника, по силата на което в качеството му продавач се е задължило да достави топлинна енергия, а получателят е поел задължение да я получи и да заплати цената й, както и реалната доставка на топлинна енергия на посочената в исковата молба стойност.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания, както и наведените правоизключващи и правопогасяващи възражения.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно приетото в ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителят на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известни общи условия директно с топлопреносното предприятие.

Досежно изложеното следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационното отношение с предмет продажбата на топлинна енергия, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти, или трето ползващо лице в хипотезата на ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС.

В случая ответникът не оспорва, че е наследник на И. П. А., починал на 26.07.2018 г., както и че неговият наследодател е бил собственик на имота, находящ се в АДРЕС, което се установява и от приобщения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот №176, том IX, рег. 22080, дело №1623/2007 г. от 04.10.2007 г. на нотариус Валентина Благоева, с рег. №302 НА и район на действие СРС. По делото е приобщена и молбадекларация от И. П. А. до директора на ищцовото дружество с искане да му бъда открита партида съгласно Общите условия на топлофикационното дружество. След смъртта на И. П.

А. всички негови имуществени права и задължения или дробни части от тях (дялове) са преминали върху неговите наследници, а именно настоящия ответник Д. К. А..

При тези данни съдът формира извод, че ответникът е бил потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката 2 през периода 01.05.2018 г. до 30.04.2020г. респ. между него и топлофикационното дружество е съществувало облигационно отношение с предмет продажба на топлинна енергия, което не се оспорва от ответника. Съдържанието на това облигационно отношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от КЕВР и действащи през процесния период. Общите условия обвързват потребителите дори и без да са ги приели изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната сума е прието заключение на съдебно-техническа експертиза. Според заключението в имота е ползвана топлинна енергия за отопление на имот през целия процесен период и такава е била начислявана от ищеца, като е била начислявана и такава за БВГ и отдадена от сградната инсталация. Констатирано е, че в жилището няма отоплителни тела – радиатори, а сумите за топлинна енергия за отопление на имот са формитани чрез стойността на отдадената топлинна енергия от 1 брой щранг - лира в банята, на която липсва техническа възможност за монтаж на измервателно устройство и чиято отдадена ТЕ се определя по изчислителен път. Количеството топлинна енергия за отопление на имот и за БВГ е определяно на база служебен отчет, поради неосигурен достъп. През исковия период общото количество на топлинната енергия отдадена от сградната инсталация е определена като част от общото количество за СЕС. Делът на процесния имот е определен в съответствие с разпоредбите на Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. и Методиката към нея според съотношението на пълния му отопляем обем към пълния отопляем обем на СЕС.

Според заключението на съдебно–техническата експертиза стойността на потребената топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г. в имота е в размер 1110,97 лева.

Разпитан пред съда на основание чл. 200, ал. 2 ГПК експертът посочва, че не са установени документи за неосигурен достъп до имота за периода, а на потребителя е определяна топлинна енергия за БВГ на база „брой лица“ с разходна норма 140литр/ денонощие за 1 потребител.

Ответникът не твърди да са заплатени каквито и да е суми за процесния период, поради което съдът приема, че същият като собственик на апартамент №80 дължи заплащането на претендираната от ищеца стойност за потребена топлинна енергия, в размера установен от заключението на съдебно – техническата експертиза 1110,97 лева като за горницата 1134,60 лева искът е неоснователен като недоказан.

При формирания извод за основателност на иска за главницата за доставена топлинна енергия, следва да бъде разгледано възражението на ответната страна за погасяване по давност на вземанията.

Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „В“ ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време - месец, еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени в общите условия интервали от време – така ТР №3 от 18.05.2012 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. За приложението на специалната погасителна давност съгласно цитираната разпоредба не е необходимо плащанията да са еднакви по размер. Следователно и вземанията на ищеца към потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок. Според действащите общи условия на ищеца купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения каквито са процесните за главница, давността тече от деня на падежа. Падежът на всяко месечно задължение за доставена топлинна енергия е определен от ОУ като не е спорно, че размерът на задължението е обусловен от определената прогнозна консумация. Съгласно чл. 155, ал. 2 З Е топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия фактурира консумираното количество топлинна енергия въз основа на действителното потребление 3 най-малко веднъж годишно, но това не променя падежа на задълженията на абоната за доставена топлинна енергия, които са месечни.

При липсата на твърдения и доказателства за спиране или прекъсване на давността, освен законодателно приетото спиране на сроковете за периода 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. вкл. на основание чл. 3 т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (обн. ДВ 28/24.03.2020 изм с ДВ 34/09.04.2020 г.) вр. с §13 от ПЗР на Закона за здравето, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“ (изм. с ДВ бр. 44 от 13.05.2020 г. в сила от 14.05.2020 г.), съдът приема за погасени по давност всички месечни вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години и 69 дни назад, считано от датата на подаване на исковата молба, а такива са задълженията за заплащане на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.03.2019 вкл., които възлизат на 490,50 лева. Доколкото възражението на ответника за погасени по давност задължения се явява частично основателно исковата претенция на ищеца за заплащане на реално потребена топлинна енергия следва да бъде уважена само за сумата 620,47 лева като за горницата до 1110,97 лева подлежи на отхвърляне като погасена по давност.