Решение № 311 от 25.07.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 311 гр. Пловдив, 25.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20235001000266 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №6 от 10.02.2023 г.,постановено по т.д.№27/2022 г. По описа на Окръжен съд-К.,е осъден ответникът „З. Д.“ АД - гр. С., р-н И., ж.к. Д., бул. Г. № 1, с ЕИК ***, да заплати на ищеца Ф. А. И., с постоянен адрес с.Д., общ. К., обл. К., с ЕГН **********, сумата в размер на 66 390.75 лв., от които 60 000 лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди и 6 390.75 лв., представляващи обезщетение от причинени имуществени вреди, от настъпило на 25.12.2018 г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от 10.04.2021 г., до окончателното изплащане на сумата.

Със същото решение „З. Д.“ АД - гр. С.,с ЕИК ***,е осъдено още да заплати на адв. Я. М. С. от САК, с адрес на кантората гр.С., ж.к. "М.", бл.429, вх.3, с ЕГН **********, сумата в размер на 2 521.72 лв., представляващи адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА,а по сметка на ОС-К. е осъдено да заплати сумата в размер на 3 744.03 лв., от които 2 655.63 лв. д.т. върху уважения размер на иска и 1 088.40 лв. - бюджетни разходи за вещи лица.

Освен това,с решението от 10.02.2023 г. На ОС-К.,е оставен без 1 разглеждане предявеният от Ф. А. И., с ЕГН **********, против „З. Д.“ АД гр. С., с ЕИК ***, иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за заплащане на сумата от 2 400 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на лек автомобил марка „Б.“ модел „***“ с № *** (променена регистрация на 07.05.2019 г. с нов ДК № ***), като недопустим и е прекратено производството по делото в тази му част.

В частта,с която посоченият иск е оставен без разглеждане и е прекратено отчасти производството по делото, първоинстанционното решение /имащо характер на определение в тази му част/ не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Настоящото въззивно производство е образувано по въззивна жалба на „З. Д.“ АД - гр. С.,с ЕИК ***,подадена чрез упълномощения юрисконсулт на дружеството-П. Н.,с която горното решение на ОС-К. се обжалва в следните части:

1/В частта,с която на ищеца Ф. А. И. е присъдено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 20 000 лв. до присъдения размер от 60 000 лв.,т.е. за 40 000 лв.;

2/В частта,с която е присъдено застрахователно обезщетение за имуществени вреди в размер на 6 390,75 лв.;

3/В частта,с която е присъдена законна лихва върху сумата от 40 000 лв.,т.е. върху разликата между присъденото и изплатеното от застрахователя обезщетение за неимуществени вреди за периода от 10.04.2021 г. до окончателното заплащане;

4/В частта,с която е присъдена законна лихва върху сумата от 6 390,75 лв. за периода от 10.04.2021 г. до окончателното плащане;

5/В частта,с която са присъдени разноски в полза на процесуалния представител на насрещната страна;

6/В частта,с която са присъдени съдебно-деловодни разноски в полза на съда.

Дружеството-жалбоподател излага в жалбата си становището,че първоинстанционното решение в обжалваните му части е неправилно,необосновано и страдащо от съществени нарушения на съдопроизводствените правила.Посочва факта,че на 28.02.2023 г. е извършил плащане в полза на ищеца на сума в общ размер на 23 833,33 лв.,от които 20 000 лв.-обезщетение за неимуществени вреди и 3 833,33 лв.-законна лихва върху посочената главница за периода 10.04.2021 г. до 28.02.2023 г.Представя преводно нареждане за твърдяното плащане.Развива в жалбата си и конкретни аргументи за обосноваване на това становище.

Жалбоподателят твърди,че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила,поради факта,че не е обсъдил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,а тези,на които е позовал решението си,е обсъдил едностранно и в полза на ищцовата 2 страна,като е игнорирал част от установените по делото обстоятелства.С тези свои действия,според жалбоподателя,съдът е възпрепятствал установяването на обективната истина и е достигнал до погрешни изводи по отношение на механизма и вината за настъпването на процесното застрахователно събитие.

На следващо място,дружеството-жалбоподател поддържа довода,че първоинстанционният съд неправилно и приел,че липсва съпричиняване по смисъла на чл.51,ал.2 от ЗЗД от насрещната страна.В тази връзка посочва,че ищецът Ф. А. И. е предприел рискована маневра,изразяваща се във внезапна смяна на лентите за движение от дясна в лява с цел да направи обратен завой,без да се съобрази с факта,че има изпреварваща кола в билост до него,с която е нарушил /според жалбоподателя/ императивно установеното задължение,обективирано в чл.25 от ЗдвП.Твърди,че този факт не е бил известен на страните преди да изслушат показанията на призования свидетел за механизма на ПТП и посочва още,че от приетата и неоспорена от страните САТЕ се е установило,че единственото обстоятелство,при което от техническа гледна точка процесното ПТП е било предотвратимо,само ако ищецът е бил продължил управлението на лекия автомобил “Б.”,модел “**”,с рег.№*** в права посока.Заявява,че акцентира и върху обстоятелството,че първоначалният удар се е реализирал в лентата,в която се е намирал изпреварващия л.а.

“М.”,модел

“**”,рег.№***.При тези сочени обстоятелства,жалбоподателят счита за недвусмислено доказано,при условията на пълно и главно доказване,че е налице значително съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице и поведението му се намира в пряка причинно-следствена зависимост с реализирането на произшествието.

По повод на твърдените от ищеца болки и страдания,дружествотожалбоподател поддържа довода,че в мотивите на първоинстанционното решение не е отчетено обстоятелството,че ищецът не е провеждал рехабилитационни процедури и по този начин е допринесъл за незадоволително протеклия оздравителен процес и удължаването му.

И на следващо място,дружеството-жалбоподател поддържа аргумента,че присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лв. е прекомерно и необосновано завишено по размер и не е отчетена практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния период с оглед релевантните критерии,запълващи със съдържание понятието

“справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД,а от друга страна и на характера и степента на претърпените телесни увреждания,респ. на интензитета и продължителността на твърдените болки и страдания и значителната степен на съпричиняване.Не са отчетени,според жалбоподателя,и конкретната социално-икономическа обстановка към датата на процесното ПТП, както и размерът на минималната работна заплата,визиран в Кодекса на труда.

Освен горното,жалбоподателят заявява,че обжалва първоинстанционното решение в частта,с която е присъдено обезщетение за 3 пропуснати ползи,поради тяхната недължимост и липсата на обективни доказателства,от които да е видно,че ищецът не е бил в състояние да престира работната си сила за целия период,в който е бил в болничен.Казва още,че обжалва решението на ОС-К. в частта,с която е присъдена законна лихва за забава върху обезщетението за имуществени вреди и върху разликата от 40 000 лв. между платеното и присъдено обезщетение за неимуществени вреди по аргумент от неоснователността на главните искове в тези им части.

И въз основа на всички изложени в жалбата съображения и аргументи,моли да бъде отменено решение №6/10.02.2023 г.,постановено по т.д.№27/2022 г. по описа на ОС-К. в обжалваните части и да се постанови друго,с което да се отхвърлят предявените искове в описаните по-горе части,ведно с произтичащите от това последици-лихвите и разноските.В условията на евентуалност и при условие,че настоящият съд приеме въззивната жалба за частично основателна,жалбоподателят моли да бъде намален размера на търсените обезщетения,доколкото се явяват прекомерно и необосновано завишени и не кореспондират с доказаното възражение за съпричиняване.Моли да му бъдат присъдени и разноските за двете съдебни инстанции,в това число и за юрисконсултско,респ. адвокатско възнаграждение.

Въззиваемият Ф. А. И. е подал в законния срок писмен отговор на въззивната жалба,чрез пълномощника си адв. Я. С. и излага в отговора становището,че счита за правилно първоинстанционното решение в обжалваните от застрахователното дружество части,както и че решението не страда от пороци.Заявява,че не отрича направеното частично плащане от страна на застрахователя в посочения с платежното нареждане размер съобразно осъдителната част на обжалваното решение.Излага конкретни аргументи срещу изложените във въззивната жалба оплаквания и моли същата жалба да се отхвърли като неоснователна,съответно-да се потвърди първоинстанционното решение в обжалваните му части.Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски в двете съдебни инстанции.

От страните не се заявени доказателствени искания пред въззивната инстанция и не са представени писмени доказателства,с изключение на приложеното към въззивната жалба платежно нареждане.

Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените от жалбоподателя оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от лице /в случая-юридическо лице/,имащо правен интерес да обжалва конкретното първоинстанционно решение в атакуваните му части и при подаването на жалбата е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо въззивната жалба подлежи на разглеждане и преценка по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното 4 решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му.

Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното решение, Пловдивският апелативен съд намира,че решението се явява процесуално допустимо в обжалваните части.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността и правилността на обжалваното решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.В тази връзка,преценявайки оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:

Исковете,по съществото на които ОС-К. се е произнесъл с обжалваното решение,са предявени от Ф. А. И. против “З. Д.”АД с ЕИК ***,като е поискано на основание чл.432,ал.1 от КЗ ответното застрахователно дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 60 000 лв.,представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди болки и страдания от настъпило на 25.12.2018 г. застрахователно събитиеПТП с причинени на ищеца телесни повреди,изразяващи се в счупване на двете кости на лятата подбедрица,счупване на 11-то ребро,счупване на лявата лопатка и разкъсно-контузна рана в областта на дясната колянна става,довели до разстройство на здравето и контузия на тялото,причинила болка и страдание,както да заплати и сумата от 21 360.22 лв.,представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи - разликата между трудовото възнаграждение на ищеца и платеното му от Н. обезщетение за временна неработоспособност за времето на неработоспособността от 25.12.2018 г. до 25.11.2019 г.,ведно със законната лихва върху сумите, считано от 19.06.2021 г. до окончателното им изплащане.

За станалото на 25.12.2021 г. ПТП ищецът е посочил в исковата молба,че е причинено виновно от лицето Е.Т.Ю. с ЕГН ********** при управление на МПС-лек автомобил марка “М.”,модел “**”,с рег. №***,застрахован с валидна застраховка