Определение № 1598 от 23.07.2020, Административен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

О П Р Е Д Е

Л Е Н

И Е

№ /23.07.2020 год., гр. В.

ВАРНЕНСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ с-в, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди и двадесета година в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪДИЯ: РАЛИЦА АНДОНОВА като разгледа докладваното от съдията адм.д. №1309 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба от Администрацията на Министерския съвет на Република България, представлявани от министър-председателя Б. Б., срещу Заповед № Г-480/20.12.2007г. на Гл. архитект на Община В., с която на осн.чл.124 ал.2 и чл.16 от ЗУТ е одобрен ПУП-ПРЗ за УПИ І-1505а; ІІ-1532; ІV-1253; VІІІ-1508а; VІ-1252а; V-1252 „за озеленяване”, кв.5, и улична регулация от о.т.38, 40, 41, 42, 43, 44, 45 в местност „Ст.л.“ на гр. В.. Правният си интерес от обжалването оспорващата администрация аргументира с обстоятелството, че във връзка със закриването на Министерството на държавната администрация и административната реформа /МДААР/ с Постановление №194/06.08.2009 год. на Министерски съвет стопанство „Евксиноград“ е предоставено за ползване и управление на Администрацията на Министерски съвет.

Ответникът – гл .архитект на Община В. се представлява от гл.ю.к.С. М..

В качеството на заинтересовани страни в процеса са конститурани:

В.И.В. (за УПИ ІV-1253) се представлява в съдебно заседание от адв. Д.Д. ***.

В.С.Д. (за УПИ І-1505а) не се явява и не се представлява.

В.С.С. (за УПИ VІІІ-1508а) представлява се от адв. С.Т.

***.

Ц. К.С. (за УПИ VІІІ-1508а) не се явява, представлява се от адв. С.Т. ***.

Л.Д.Г. (за УПИ VІІІ-1508а) не се явява, представлява се от адвокат С.Т. ***.

Д.Д.Б. (за УПИ VІІІ-1508а) не се явява, не се представлява.

Ц.Н.С. (за УПИ ІІ-1532) се представляват от адв. Н.И. ***.

„Мирада” ООД (за УПИ ІІ-1532) се представляват от адв.

Н.И. *** (в частта за уличната регулация) се представлява също от гл.юк. С. М..

И.Х.М. (за УПИ ІІ-1532) не се явява, не се представлява.

И.Н.М. (за УПИ

ІІ-1532) не се явява, не се представлява.

В.Н.Я. (за УПИ

ІІ-1532) не се явява, не се представлява.

С.Г.Б. (за УПИ І-1505а) не се явява и не се представлява.

Ч.Г.Г. (за УПИ І-1505а) не се явява и не се представлява.

В.Б.К. (за ПИ VІІІ-1508а) не се явява и не се представлява.

Държавата (за УПИ V-1252 и УПИ VІ-1252а), представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, се представлява от ю.к. Св. В..

Н.Б.Н. (за УПИ І-1505а) не се явява и не се представлява.

Б.Н.К. (за УПИ І-1505а) не се явява и не се представлява.

В.А.Ц. – Б. (за УПИ І-1505а) не се явява и не се представлява.

Н.А.Ц. (за УПИ І-1505а) не се явява и не се представлява.

П.Г.П. (за УПИ І-1505а) не се явява и не се представлява.

С.С.Д. (за УПИ І-1505а) не се явява и не се представлява.

Ж.Ц.Д. (за УПИ І-1505а) не се явява и не се представлява.

П.И.К. (за УПИ ІІ-1532) не се явява и не се представлява.

Н.И.М. (за УПИ ІІ-1532) не се явява и не се представлява.

К.С.Д. (за УПИ VІІІ-1508а) не се явява, представлява се от адв. Св. Т..

М.Н.Д. (за УПИ VІІІ-1508а) не се явява, представлява се от адв. Св. Т..

Р.П.Г. (за УПИ VІІІ-1508а) не се явява, представлява се от адв. Св. Т..

Министерски съвет на Република България, представляван от Министър-председателя, не изпраща представител.

„Стринг Строй“ ООД не изпращат представител.

Областна администрация В. – представлява се от ст. юрисконсулт Св. В..

Със свое определение № 462 от 22.02.2018 год. настоящият съдебен състав е прекратил производството по делото с аргумент за недопустимост на жалбата поради просрочие. Цитираното определение е отменено от ВАС с определение № 10578 от 18.08.2017 г., постановено по адм. дело № 5824/2017 год. с мотиви, че жалбата не е просрочена, и делото е върнато на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

След извършването на поредица такива, в откритото съдебно заседание на 18.02.2020г е дал ход по същество на спора, и делото е обявено за решаване.

Преди да постанови решението си, съдът установи, че са налице основания за прекратяване на делото поради недопустимост на жалбата. Аргументите за това са следните:

Въпросът за спазване срока за обжалване веднъж вече е разгледан от съда и не подлежи на преразглеждане, поради което мотиви в тази насока няма да бъдат излагани. Оспорването е направено в срок от Администрацията на Министерски съвет в качеството му лице, което се явява процесуален субституент на Министерски съвет по повод предоставените му правомощия за ползване и управление на стопанство „Евксиноград“ /към настоящия момент УПИ І-154/ с цитираното по-горе Постановление №194/06.08.2009 год. на МС.

Субституентът разполага с конкретно посочените ограничени вещни права върху конкретния имот – на ползване и управление. Тези ограничени вещни права са различни по обем и съдържание от пълното право на собственост, с каквото разполага единствено и само Държавата по отношение на имотите – държавна собственост, съгласно специалния закон – Законът за държавната собственост.

Следва да се има предвид обаче, че срочността на жалбата е само един от критериите за нейната допустимост. Той е универсален и е релевантен за всички съдебно-административни производства по обжалване на административни актове. Дори и при спазване на срочността обаче, правото на жалба не е неограничено. При оспорване на административен акт оспорващият следва да докаже наличието на признат и защитен от закона правен интерес – аргумент по чл.159, т. 4 от АПК. В тази връзка съдът съобрази, че Законът за устройство на територията /ЗУТ/ като специален приложим закон, въвежда и други условия за допустимост на оспорването. С оглед характера на оспорения акт – Заповед за одобряване на ПУП-ПРЗ, издадена от главния архитект на общината на основание чл. 124, ал.2, чл. 16 и чл.129, ал.2 от ЗУТ /в редакциите, които са били актуални към момента на издаване на процесната заповед – ДВ, бр. 103 от 2005 г./, съдът следва да прецени налице ли са останалите материални предпоставки за допустимост на жалбата, установени в разпоредбата на чл.131 от ЗУТ.

Допустимостта на жалбата следва да се преценява към момента на нейното депозиране пред съответния компетентен съд. В настоящия случай, независимо, че процесната заповед е издадена на 20.12.2007 г., оспорването е направено с жалба вх. № 7546/10.05.2016 год. Предвид това в настоящия случай следва да се има предвид редакцията на чл.131 от ЗУТ към този момент, а именно - ДВ, бр. 101 от 2015 година. Към посочения момент редакцията на алинея 1 от чл.131 от ЗУТ гласи, че „заинтересувани лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения са собствениците и носителите на ограничени вещни права според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по данни от кадастралния регистър, както и лицата, на които е предоставена концесия, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана.“.

Кои имоти са непосредствено засегнати е посочено от законодателя в следващата алинея 2 на същата правна норма. Съгласно относимата редакция, „непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план недвижими имоти са: 1. имотите - предмет на самия план; 2. съседните имоти, когато се включват в свързано застрояване и/или се предвижда промяна в застрояването им; 3. съседните имоти, включително имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния; 4. съседните имоти, когато се променя предназначението на имота - предмет на плана; 5. имотите, които попадат в сервитути, в защитени територии за опазване на културното наследство или в забранени, охранителни или защитни зони, включително такива за обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната, за които с нормативен акт и/или със специфични правила и нормативи са въведени ограничения в режима на застрояване и ползване на поземления имот.“.

Анализът на горните разпоредби сочи, че още при определяне допустимостта на жалбата съдът следва да установи налице ли са посочените пет предпоставки към момента на депозирането й, съобразно наличните по делото доказателства.

Доколкото оспорващата Администрация на МС обосновава правния си интерес от оспорване на Заповед № Г-480/20.12.2007г. на Гл. архитект на Община В. като носител на ограниченото вещно право на ползване и управление върху стопанство „Евксиноград“ /УПИ І-154/, то следва да се установи наличието на горните материални предпоставки досежно този конкретен имот.

По чл.131, ал.2, т.1 от ЗУТ: имотите

- предмет на самия план

Между страните в производството липсва спор досежно обстоятелството, че стопанство „Евксиноград“ – УПИ І-154 „за правителствена резиденция и музейни функции, с широк контролиран обществен достъп и за дълготраен отдих, регламентирани със Заповед на МС, територия за консервация, експониране и социализация“, върху който оспорващата администрация упражнява предоставените ѝ ограничени вещни права, не е предмет на процесната Заповед № Г-480/20.12.2007г. на Гл. архитект на Община В.. Тоест за него не е налице материален интерес от оспорване по смисъла на т.1 от ал.2 на чл. 131 от ЗУТ.

За пълнота на изложението - съдът съобрази също, че този имот е урегулиран с ПУП-ПРЗ със Заповед № Г-61/17.07.2012 год. на Кмета на Община В., приложена към доказателствата по делото във вид на копие (текстова и графична част) от лист 705 до лист 715 от том ІІІ на делото. Видно от представения на лист 716 от делото Констативен протокол от 07.08.2012 год., този ПУП-ПРЗ и издаденото с него Разрешение за строеж № 105/17.07.2012 год., след съобщаването им на всички заинтересованите лица, в това число и на собственика, не е оспорен и е влязъл в сила към същата дата – 07.08.2012 година. Видно от графичната част на Заповед №

Г-61/17.07.2012 год. – л.708 и л.711, ПУП-ПРЗ за УПИ І-154 е съобразен с процесната Заповед № Г-480/20.12.2007г. на Гл. архитект на Община В.. Това ясно личи от обстоятелството, че процесните УПИ І-1505а; ІІ-1532; ІV-1253;