Решение № 76 от 30.09.2025, Районен съд - Трявна

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Трявна, 30.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРЯВНА в публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вяра Петракиева - Велинова при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Вяра Петракиева - Велинова Гражданско дело № 20254240100186 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Н. В. С. срещу „СТИК-КРЕДИТ“АД.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит №979429/03.08.2023 г., с който кредитодателят се задължил да предостави на кредитополучателя кредит в размер на 500,00 лв., а кредитополучателят се задължил да върне сумата от 531,65 лв. Съгласно договора, ГПР по кредита е в размер на 42,58%, а ГЛП в размер на 36%. В чл.27 от договора било договорено, че ако кредитополучателят не предостави допълнително обезпечение, дължи неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който е предоставено договореното обезпечение. Съгласно ал.2 на същата разпоредба, неустойката се заплаща периодично заедно с всяка погасителна вноска. Така на ищеца е начислена неустойка в общ размер на 158,24 лв., разпределена на три вноски, всяка от които добавена към дължимата главница и лихва по договора за кредит, като по този начин общата месечна погасителна вноска нараства на 229,96 лв. Твърди се в исковата молба, че договорът за кредит е нищожен, поради следното: 1. Непосочване на годишния лихвен процент и условията за прилагането му; 2. Посочване само на абсолютната стойност на ГПР, без да е посочена методиката на формиране на годишния процент на разходите по 1 кредита; 3. Сумата за неустойка в размер на 158,24 лв. не е включена в ГПР и ГЛП. При условията на евентуалност в исковата молба се твърди нищожност на клаузата на чл.27 ал.1 от договора за потребителски кредит – поради противоречие с добрите нрави и поради неспазване на нормите на чл.143 ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП.

Претендира се в исковата молба да се обяви сключения между страните договор за потребителски кредит за нищожен, а при условията на евентуалност да се обяви за нищожна клаузата на чл.27 ал.1 от същия договор – поради противоречие с добрите нрави и неравноправност на клаузата.

Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който е оспорил предявения иск с доводи, че сключеният между страните договор за потребителски кредит и клаузите му са действителни, както и че не е налице неравноправност по ЗЗП. В писмения отговор е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на упълномощения от ищеца адвокат.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез писмено становище на упълномощен адвокат Д. М., поддържа предявените искове. Ответникът, чрез писмено становище на адв. Х. М. като процесуален представител, поддържа направените в писмения отговор оспорвания на предявените искове.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът намира следното за установено от фактическа страна:

Между страните не е спорно, а и се установява от представените писмени доказателства, че на 03.08.2023 г. между „СТИК-КРЕДИТ“АД (като кредитор) и Н. В. С. (като потребител) е сключен договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №979429, при следните уговорени параметри: размер на кредита – 500,00 лв.; лихвен процент – 36%, ГПР – 42,58%; обща сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит – 531,65 лв.; срок за погасяване – 3 месеца; дата на първа вноска – 03.09.2023 г.; лихвен процент при просрочени плащания – 10%; обезпечения – поръчител или банкова гаранция. В чл.17 ал.1 от договора е уговорено, че в случай на договаряне между страните на обезпечение, потребителят следва в срок до три дни от сключване на договора, да: осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване 2 на договор за поръчителство по чл.138 и сл. от ЗЗД с и в полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по договора, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други, или предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора (включващи главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други) в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения, като банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30 дни след падежа на последната вноска. Според ал.2 на чл.17 от договора, третото лице – поръчител, както и банковата гаранция, трябва да отговарят на изискванията посочени в ОУ и одобрен от кредитора, като одобрението си извършва единствено по преценка на кредитора. При неизпълнение на задължението по чл.17, в чл.27 от него е договорено заплащането на неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение, като неустойката ще бъде заплащана периодично заедно с всяка погасителна вноска. Тази неустойка е посочено, че се дължи само за периода, през който потребителят не е осигурил договореното обезпечение и ако такова бъде осигурено, дори и след изтичане на уговорения срок за предоставянето му, неустойката не се дължи от момента на осигуряване на обезпечението и се възстановява дължимостта й от момента на ново неизпълнение по чл.17 от договора.

Съобразно Общите условия на договора за потребителски кредит предоставен от разстояние, уреждащи отношенията между „СТИККРЕДИТ“АД и потребителите, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разход, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставяния кредит (т.II.7 от ОУ). В раздел VIII, чл.20 на ОУ са регламентирани изискванията, на които следва да отговаря поръчителя, а те са: Да е дееспособно физическо лице навършило 21 години, притежаващо българско гражданство, с постоянно местоживеене в България, непрекъснати осигурителни права (социално и здравно осигуряване) през последните 3 дванадесет месеца преди датата на подаване на заявката за кредит, което полага труд по трудово/служебно правоотношение по безсрочен договор и не е в период на предизвестие за прекратяване на трудовото/служебното правоотношение към датата на подаване на заявката за кредит, както и е получавало редовно възнаграждението си за последните 12 месеца преди датата на подава на заявката за кредит. Конкретно физическо лице може да бъде поръчител само на един потребител. Кредиторът има право в зависимост от конкретния случая и/или кредитен продукт, едностранно да въвежда и допълнителни изисквания относно поръчителя. Поръчителят трябва да отговаря и на следните допълнителни изисквания и да предостави следните документи: минимален осигурителен доход – 1500 лв.; валидно трудово или служебно правоотношение при последен работодател минимум 6 месеца; липса на записи в ЦКР относно просрочия, под наблюдение, загуба и т.н.; да не е поръчител по съществуващ кредит, в която и да е банка или финансова институция; да не е настоящ потребител на кредитора; да представи служебна бележка за доход от работодателя за 6 месеца считано от датата на предоставянето й пред кредитора. В раздел VIII чл.22 от ОУ са посочени изискванията към предоставяната от потребителя банкова гаранция, а именно:

Банковата гаранция следва да бъде издадена в полза на кредитора от лицензирана банка със седалище в Р България или от банка от трета държава, лицензирана да извършва дейност на територията на Р България чрез клон или от банка, лицензирана в държава-членка, която извършва дейност на територията на Р България директно или чрез клон при условията на взаимно признаване и съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора за кредит в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения.

В приложения към договора погасителен план е посочено, че общо дължимата сума по кредита (главица+лихва+неустойка), когато не е осигурена гаранция/поръчител е 689,89 лв., разпределена на 3 броя месечни вноски, всяка от които в размер на 229,96 лв.

При гореустановеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:

4

Предявен е иск с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД за обявяване нищожност на договор за потребителски кредит №979429/03.08.2023 г. При условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД за обявяване нищожност на клаузата на чл.27 ал.1 от същия договор.

Относно предявения иск с правно основание чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за потребителски кредит

№979429/03.08.2023 г.

Сключеният между страните договор е за потребителски кредит, поради което неговата действителност следва да бъде съобразена с изискванията, както на специалния закон - Закона за потребителския кредит (ЗПК), така и с общите изисквания за валидност на договорите съгласно Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

По силата на чл.22 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не са спазени изискванията на чл.11 ал.1 т.7-12 ЗПК.

Разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК регламентира, че договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин. Съгласно чл.19 ал.1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Легална дефиниция на „общ разход по кредита за потребителя“ се съдържа в §1 т.1 от ДР на ЗПК, а това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски 5 клаузи и условия, като общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

В случая, в договор за потребителски кредит №979429/03.08.2023 г. е посочен ГПР от 42,58 %, но съдът счита, че този размер не отразява реалния такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита и по-конкретно не включва неустойката по чл.27 от договора. Съдът счита, че неустойката за непредставяне на обезпечение по чл.27 на договора следва да се включи в размера на ГПР, тъй като представлява „общ разход по кредита за потребителя“ по смисъла на §1 т.1 от ДР на ЗПК. Основанията за това са следните: В чл.27 от договора е договорено заплащането на неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение, като неустойката ще бъде заплащана периодично заедно с всяка погасителна вноска. Неустойката за непредставяне на обезпечение обезпечава не прякото изпълнение на задълженията за връщане на главницата и заплащането на уговорената в договора възнаградителна лихва, а изпълнение на непарично задължение. От неизпълнението на това задължение не произтича пряка вреда за кредитора, а неблагоприятните последици от него са свързани с евентуални затруднения при събиране на вземането, които могат да настъпят след падежа на главното задължение. Поставени от кредитора в ОУ са завишени изисквания към поръчителите и непосилни условия за представяне на банкова гаранция.