Решение № 128 от 10.04.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. Стара Загора, 05.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър М. Христов

Членове:

Румяна Ат. Танева

Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Въззивно търговско дело № 20245501000034 по описа за 2024 година

Обжалвано е решение № 1054/08.12.2023г., постановено по гр.д. № 2746/2023г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което АГЕНЦИЯ „П.“ е осъдена да заплати на ЗЕАД “Б” АД, сумата от 209, 40 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета №470422232304192 за нанесени имуществени вреди на трето застраховано лице – Р.П.П., причинени от пътнотранспортно произшествие на 21.01.2023г., настъпило поради паднали скални отломки на път *, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 29.06.2023г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 750 лв., представляващи направените от ищеца съдебни разноски за държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение.

Въззивникът АГЕНЦИЯ „П.“ излага съображения за неправилност.

Моли, съда да отмени изцяло първоинстанционното решение, като се реши спора по същество и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли предявения иск. Няма искания за събиране на доказателства.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ЗЕАД “Б” АД, с който взема становище по направените в жалбата 1 оплаквания, с искане да се потвърди първоинстанционното решение.

Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание по чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ вр. чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД.

Ищецът ЗЕАД “Б” АД моли съда да постанови решение, с което да осъди АГЕНЦИЯ „П.“ да заплати сумата от 209,40лв. – изплатено застрахователно обезщетение по щета №470422232304192 за нанесени имуществени вреди на трето застраховано лице – Р.П.П., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

Ответникът АГЕНЦИЯ „П.“, в срока за писмен отговор, изразява становище, че искът е допустим, но неоснователен.

По делото не е спорно, че за лек автомобил “***” с рег.№******, собственост на Р.П.П. е имало сключена застраховка „Каско стандарт“ със срок от 12.07.2022г. до 11.07.2023г., обективирана в Застрахователна полица №47042217303001020.

Видно от приетите като писмени доказателства по делото копия на Заявление от 23.01.2023г., Декларация от Р.П.П., Декларация от К.Ц.А., Писмо по електронна поща от 28.02.2023г., снимка с географски координати, Опис на претенция №51-05040-107/23/23.01.2023г., Опис-заключение по претенция

№51-05040107/23/23.01.2023г.,

Доклад по щета

№470422232304192, Преводно нареждане от 27.01.2023г., застрахователят е бил уведомен за настъпило застрахователно събитие със застрахования лек автомобил, който е преминал през паднали парчета скала на пътното платно, вследствие на което са причинени щети – повредена предна дясна гума.

Съгласно чл.6, ал.4 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, водачът на автомобила не е бил длъжен да сезира органите на КАТ, а само е подал декларация за настъпилото събитие през застрахователя.

2

Ответникът ЗЕАД “Б” АД е приел настъпилата щета като застрахователно събитие и е изплатил обезщетение в размер на 209,40лв. за отстраняване повредите по автомобила.

За изясняване на делото от фактическа страна е назначена съдебна автотехническа експертиза, чието заключение въззивният съд кредитира като компетентно и мотивирано изготвено.

По делото са изслушани свидетелски показания, като въззивният съд кредитира като последователни и непротиворечиви, показанията на Р.П.П. и К.Ц.А..

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

За възникване на регресното вземане по иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие да е настъпило събитие, причинено в следствие на неупражняване на надзор от страна на поддържащия пътната настилка /в случая АГЕНЦИЯ „П.“ /, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.

Безспорно е, че за лек автомобил “***” с рег.№******, собственост на Р.П.П. е имало сключена застраховка „Каско стандарт“ със срок от 12.07.2022г. до 11.07.2023г., обективирана в Застрахователна полица №47042217303001020.

По делото не е спорно, че път *, по който се е движил автомобилът и по-конкретно, участъкът, където е настъпило ПТП - то, е част от републиканската пътна мрежа. Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата републиканските пътища се управляват от „Агенция П.“. Съгласно чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата „Агенцията П.“ осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. В този смисъл на „Агенция П.“ е възложена да осъществява дейностите по ремонта и поддържането на републиканските пътища. Неизпълнението на задължението за стопанисване на пътния участък от отговорните служители на ответника, представлява противоправно поведение при изпълнение на възложената им работа.

В случая безспорно е установено, че на мястото на ПТП – по път * в 3 посока от гр. ** към гр. *** на около 100 м. преди железопътния мост (т.нар.

Италиански мост), е имало свлечени скални отломки, които представляват „препятствие на пътя“ по смисъла на §1, т.19 от ППЗДвП, тъй като създават опасност на движението. Действително в представената от ответника Схема на хоризонталната и вертикалната сигнализация на път * от км.222+380 до км.222+657 към дата 21.01.2023г. е видно, че в участъка е имало поставен знак А-17 – възможност за срутвания. В настоящия случай обаче скалните отломки не са могли да бъдат избегнати от водача на автомобила, тъй като инцидента е настъпил по – тъмно, отломките не са могли да бъдат възприети от дълго разстояние, а и същите са се намирали между два завоя на пътя, както и поради факта, че между двете платна за движение има преграда и автомобилът не може да се отклони, за да избегне падналите камъни.

Поради това следва да се приеме, че е налице бездействие на служители н а АГЕНЦИЯ „П.“, които са натоварени със задължението да отстраняват препятствията по пътя и по този начин да обезпечават безопасността на движението, поради което следва да се ангажирана отговорността на ответника за заплащане на причинените имуществени вреди по лек автомобил “***” с рег.№******.

От представеното преводно нареждане за кредитен превод безспорно се установява, че ЗЕАД “Б” АД, е изплатило на собственика застрахователно обезщетение в размер на 209, 40 лв. При това положение следва да се приеме, че е налице валидно основание за суброгиране на ищеца в правата на увредения.

С оглед изложеното въззивният съд намира, че е изпълнен фактическият състав на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, поради което предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

Въззивният съд намира, че в настоящия случай не е налице съпричиняване от страна на водача на автомобила. Заключението на автотехническата експертиза е направило категоричен извод, че преминаване на автомобила през острите отломки е причинило вредите по гумата, независимо от скоростта на автомобила, т.е. дори автомобилът да се движил с още по-ниска скорост, то вредите пак са щели да настъпят.

Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото АГЕНЦИЯ „П.“ следва да заплати на ЗЕАД “Б” АД направените във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № № 1054/08.12.2023г., постановено по гр.д. № 2746/2023г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „П.“, ЕИК ***, със седалище гр.***** да заплати на ЗЕАД “Б” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.***** направените във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5