Решение № 13105 от 18.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13105 гр. София, 18.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20221110132976 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на С. М. С. срещу „фирма“ ООД, с която са предявени осъдителни искове за следните суми: 206.10 лв. – неплатено възнаграждение по Граждански договор № ****/26.05.2021 г., ведно със законната лихва от 26.11.2021 г. до окончателното плащане; 1 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди в резултат на неизпълнение на задължението на ответника за заплащане на възнаграждение по Граждански договор № ****/26.05.2021 г., ведно със законната лихва от 26.11.2021 г. до окончателното плащане. Претендират се разноските по делото.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника Граждански договор № ****/26.05.2021 г., по силата на който се задължил да доставя пощенски пратки при възнаграждение по 0.02/0.04 лв. за брой – до пощенска кутия, и по 0.10/0.15 лв. за брой – срещу подпис. Сочи, че е изпълнил точно задълженията си по договора, като е доставил 6 150 бр. пощенски пратки до пощенска кутия и 180 бр. пратки срещу подпис, за което е съставен Констативен протокол от 25.06.2021 г., но дължимото му възнаграждение в размер на 206.10 лв., изчислено по осреднени цени, не е изплатено. Излага, че е претърпял неимуществени вреди в резултат на неплащането на възнаграждението от ответника, изразили се в душевни терзания, обида от лъжите, че ще му бъде платено, огорчение от напразните надежди, ярост, че е измамен, срам, че е повярвал на лъжите, и безсъние.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „фирма“ ООД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Признава сключването с ищеца на Граждански договор № ****/26.05.2021 г., с което дружеството му е възложило да извършва доставка, пренасяне и получаване на пратки /писма, документи, пакети и др./ до и от клиенти и контрагенти. Изтъква, че само приетата от възложителя с двустранен констативен протокол работа подлежи на заплащане в 30-дневен срок след приемането, а в случая на изпълнителя се предадени за разнос описаните в Констативен протокол от 25.06.2021 г. пратки, но липсва отчет те да са разнесени, поради което разносът не е приет и не е заплатено възнаграждение.

Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

1

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

С оглед релевираните от ищеца в исковата молба и нейните уточнения твърдения съдът приема, че са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 266, ал. 1 вр. чл. 258 ЗЗД за неплатеното възнаграждение по Граждански договор № ****/26.05.2021 г. и с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди в резултат на неизпълнение на задължението на ответника за заплащане на възнаграждението.

По иска с правно основание чл. 266, ал. 1 вр. чл. 258 ЗЗД съдът намира следното :

В доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: наличието на валидно облигационно отношение с ответника по Граждански договор № ****/26.05.2021 г. и неговото съдържание; надлежно изпълнение от ищеца на задълженията му по договора за извършване на услугата и приемане на изпълнението от ответника; размера на дължимото от ответника възнаграждение.

В случая с Определение № 23368/12.09.2022 г. е обявено за безспорно сключването между страните на Граждански договор № ****/26.05.2021 г.

Съгласно чл. 1 и чл. 3 с договора е възложено на ищеца в качеството на изпълнител да извършва в периода от 26.05.2021 г. до 30.06.2021 г. за ответника-възложител услуги по доставка, пренасяне и получаване на територията на гр. Сливен на пратки /писма, документи, пакети и др./ до и от клиенти и контрагенти в определен за всяка поръчка срок, а когато такъв не е определен – съгласно договора, като извършваната работа не е обвързана с работно време и работно място. Уговорено е в чл. 2, че възнаграждение на изпълнителя се дължи само за приетата работа, като работата се счита за приета и одобрена след подписване на Констативен протокол – Приложение № 2 към договора, от законния представител на възложителя, в който последният отразява /ако има такива/ възраженията си относно изпълнението на възложената работа. Възнаграждението се дължи в срок от 30 дни след приемането на работата от възложителя с двустранно подписан констативен протокол, като той се задължава да плати възнаграждение за изтеклия календарен месец за извършената и приета без забележки работа, установена с подписания констативен протокол.

Възнаграждението се калкулира в зависимост от броя и вида на разнесените пратки за съответния месец, като пратките до пощенска кутия се заплащат по 0.02/0.04 лв., а тези срещу подпис /лично до адресата/ – по 0.10/0.15 лв. за един брой. Съгласно чл. 5, ал. 2 приемането на пратката от офис-организатора се удостоверява с подпис на изпълнителя върху приемо-предавателен протокол, като след доставката се връща на офис-мениджъра подписаната от получателя товарителница, а в срок от 3 работни дни след приключване на разноса на пратките изпълнителят е длъжен да отчита на офис-координатора недоставените писма или пратки, като посочи причината, поради която не са доставени.

Предвид постигнатите между страните уговорки съдът приема, че сключеният договор е за постигане на резултат от извършваната от изпълнителя дейност – доставка, пренасяне и получаване на пратки, като възнаграждението е уговорено на единица свършена и приета от възложителя работа, поради което се касае за договор за услуга.

С Определение № 23368/12.09.2022 г. е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване неплащането на възнаграждението по договора от ответника.

Спорният въпрос се свежда до това дали е налице надлежно изпълнение от ищеца на задълженията му по договора и приемане на изпълнението от възложителя, респ. дали за ответника е възникнало задължение за плащане на възнаграждение. В тази връзка е представен от ищеца Констативен протокол от 25.06.2021 г., подписан от него и представител на ответното дружество, съгласно който в периода от 26.05.2021 г. до 2

25.06.2021 г. са предадени на ищеца за разнасяне и предоставяне до крайните получатели следните пратки: 6 150 бр. „Виваком“, 31 бр. обикновени и 180 бр. с обратна разписка, като те са предоставени в срок и без забележки.

Ответникът оспорва представеният Констативен протокол да доказва изпълнението на работата от изпълнителя и нейното приемане от възложителя, като твърди, че с него е установено само предаването на описаните пратки за разнос, но не доказва разносът да е отчетен и приет. Съдът намира това възражение за неоснователно. На първо място, в чл.

5.2.12., б. „а“ от договора е изрично посочен видът на документа, който се съставя при предаване на пратката от офис-организатора на изпълнителя – приемо-предавателен протокол, а в случая е представен различен документ – Констативен протокол, в който изрично е посочено, че е съставен на основание чл. 2, ал. 1 от договора, която клауза касае констативен протокол, удостоверяващ приемане на извършената от изпълнителя работа. На второ място, тълкувайки действителната воля на страните по правилата на чл. 20 ЗЗД, съдът счита, че е предвидено задължение за изпълнителя за съставяне на нарочен отчет само при недоставяне на пратка, но липсва такова задължение, когато пратките са доставени, защото в този случай отчетът за извършената дейност очевидно е инкорпориран в констативния протокол по чл. 2, ал. 1 от договора, за който се изисква да е двустранно подписан. Този извод се подкрепя и от представения Отчет за дейността на куриер С. в периода 26.05.2021 г. – 25.06.2021 г., в който е инкорпорирано съдържанието на Констативния протокол от 25.06.2021 г. с добавка относно обхвата на района, в който ищецът е доставял пратките до крайните получатели.

По изложените съображения съдът приема, че по делото е доказано надлежно изпълнение на задълженията на ищеца по договора и приемането без възражения на извършената от него работа от ответника. Следователно за възложителя е възникнало задължение да заплати възнаграждение за извършената услуга. Неговия размер съдът определи по реда на чл. 162 ГПК, като взе предвид броя и вида на доставените пратки, за които се претендира заплащане на възнаграждение, уговорените единични цени на услугата за всеки вид пратка и техните осреднени стойности /по 0.03 лв. за обикновена пратка и по 0.13 лв. за пратка срещу подпис/, и приема, че възлиза на сума в общ размер от 208.83 лв.

Ищецът претендира възнаграждение в по-нисък размер, поради което искът е изцяло основателен. Върху сумата от 206.10 лв. ответникът дължи и законната лихва, считано от датата на исковата молба – 26.11.2021 г., до окончателното плащане.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 ЗЗД съдът намира следното :

По отношение на тази претенция съдът съобрази задължителните указания, дадени с ТР № 4/29.01.2013 г., постановено по тълк. д. № 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че и при договорна оговорност може да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а когато е установена недобросъвестност на длъжника – обезщетението е за всички преки и непосредствени неимуществени вреди.

В тежест на ищеца е докаже следните обстоятелства: наличието на договорно правоотношение между страните; настъпване на неимуществени вреди за ищеца в резултат на виновно неизпълнение на задължението на ответника за заплащане на възнаграждението по договора; размера на неимуществените вреди.

В случая е установено съществуването на облигационно правоотношение между страните, възникнало по силата на Граждански договор № ****/26.05.2021 г., както и виновно неизпълнение на задължението на ответника за заплащане на дължимото по договора възнаграждение в размер на 206.10 лв., макар същият да е приел без забележки извършената от ищеца дейност по договора.

3

По отношение на неимуществените вреди съдът намира следното:

Единственото представено от ищеца доказателство в тази връзка е Амбулаторен лист /л. 25/, който обаче съдът намира за неотносим, на първо място, защото не корелира на вида на твърдените в исковата молба неимуществени вреди, и на второ място, защото касае здравословното състояние на ищеца от дата, значително предхождаща сключването на процесния договор.

При съобразяване на вида неимуществени вреди, които ищецът твърди, че е претърпял в резултат на неплащане от ответника на възнаграждението по договора – отрицателни емоции и безсъние, съдът намира, че първата част от тях – негативните емоции на обида, огорчение, гняв, срам и чувство на измаменост, са такива, които не подлежат на нарочно доказване, защото тяхното настъпване е обичайно при конкретния вид договорно неизпълнение, те са нормална и закономерна последица от него, а възложителят е могъл да ги предвиди при пораждане на задължението за плащане. Ето защо тези вреди подлежат на обезщетяване от ответника на основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 ЗЗД. Що се отнася до твърдените от ищеца неимуществени вреди, изразили се в безсъние, съдът намира, че такива вреди нито следват неизменно от характера на конкретното договорно неизпълнение, нито е доказано тяхното настъпване в конкретния случай въпреки изричните указания на съда, дадени с Определение № 23368/12.09.2022 г., нито пък ответникът е могъл да ги предвиди.

По изложените съображения съдът приема, че претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на неплащането от ответника на дължимото възнаграждение по договора се изчерпат изцяло с обичайните за такива случаи отрицателни емоции на обида, огорчение, гняв, срам и чувство на измаменост. За техен справедлив паричен еквивалент при прилагане аналогия на закона /чл. 52 ЗЗД/ съдът намира сумата от 100 лв.