Решение № 734 от 12.04.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 734 гр. Бургас, 12.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тонка В. Мархолева при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА като разгледа докладваното от Тонка В. Мархолева Гражданско дело № 20242120100058 по описа за 2024 година

Предявен е иск от Я. З. В. с ЕГН ********** чрез адв. В. С. срещу „Бургас хляб МК“ ООД с ЕИК ***, представлявано от управителя К. В. Х., седалище и адрес на управление:

***, с който се претендира да бъде отменено уволнението на ищцата като незаконно; да бъде възстановена на работа, като й бъде присъдено обезщетение поради незаконно уволнение в размер на брутното й трудово възнаграждение за времето през което е без работа, начиная от 13.12.2023 г. до 31.03.2024 г., когато е започнала нова работа.

Ищцата твърди в исковата молба, че до 13.12.2023 г. работе ла на длъжност „пакетировач" в хлебозавод "Бургас хляб МК". На 12.12.2023 г. й били връчени Заповед № 1/ 12.12.2023 г., с която й е наложено дисциплинарно наказание „Дисциплинарно уволнение" и Заповед № 460/ 12.12.2023 г., с която е прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. Твърди за неверни посочените от работодателя нарушения на трудовата дисциплина, т. к. не бил посочен дата или период, през който неколкократно не се е явявала на работа, което правило невъзможно даване на обяснения по смисъла на чл. 193 КТ; липсвала самоотлъчка от нейна страна, тъй като през м. декември 2023 г. отсъствала от работа по болест, а болничните листове били представени на работодателя; за всяко нейно отсъствие уведомявала незабавно прекия си ръководител, за да организира заместването й от друг работник. Ищцата отрича да не е отговаряла на обаждания от прекия си ръководител дори през почивните дни, което било част от работата й. Сочи, че не й било обяснено коя точно възложена й работа не изпълнява. Твърди, че не знае какво и кога е нарушила.

Допълва, че не е вярно, че е била предупреждавана за промЯ. в поведението и че дисциплинарното производство е приключило за един ден-12.12.2023 г. , което я лишило от възможността да представи други доказателства и да даде обяснения. Твърди, че не е имала други дисциплинарни наказания. Сочи за невярно твърдението, че в Заповед № 1, че други колеги се настройвали отрицателно срещу нея, поради нарушаване на планирания отпуск.

Което отдава на лошата организация на работния процес. Счита, че не е допуснала допуснала никакво нарушение на трудовата дисциплина , че не е спазена процедурата за налагане на дисциплинарно наказание и че Заповед № 1/ 12.12.2023 г. не е мотивирана по 1 смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ - в нея не било посочено нарушението и кога е извършено, като липсата на мотиви в заповедта нарушава правото на защита на работника. Твърди, че поради незаконосъобразните действия на работодателя, довели до незаконното ми уволнение, не получава трудовото си възнаграждение от 13.12.2023 г. и е регистрирана като безработна към Дирекция „Бюро по труда" Бургас при АЗ, peг. карта № 38798/ 18.12.2023 г. Твърди още, че последното и БТВ е било в размер на 1050 лв. Счита, че поради прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото основание, ответникът й дължи заплащане на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение до възстановяването й на работа, до започване на нова работа или до влизане в сила на съдебното решение. Моли за присъждане на разноски за предоставената безплатна адвокатска помощ и на основание чл.

127, ал. 4 ГПК всички суми, присъдени по делото да й бъдат преведени чрез пощенски запис. Не поддържа искането за поправка на основанието за уволнение.

Ответникът депозира отговор на исковата молба, с който твърди, че е връчил Искане за обяснения, датирано от 12.12.2023г., на работника, твърдейки, че на няколко конкретни дати В. не се е явила изобщо на работа, без да уведоми предварително прекия си ръководител и без да представи документ, оправдаващ отсъствието й. Касае се за общо шест смени на дати, както следва: 05.11.2023г., 29.11.2023г. и период 02.12.2023г. - 05.12.2023г.

/четири смени/. Счита, че тъй като ищцата не е работила на смени, то след 29.11.2023г. и преди 02.12.2023г., намира, че изобщо не се е явявала на работа през шест последователни работни дни. Твърди, че В. е дала обяснение, че отсъствието й се дължи на „здравословни причини на близки”, но не е представила болнични листи. Намира за неоснователно твърдението, че непосочването на шестте смени в самата заповед препятствало В. да даде обяснения. Сочи, че искането на обяснения и заповедта за дисциплинарно наказание били неразривно свързани, защото преди връчването на заповедта, от работника са поискани обяснения само веднъж, което сочи, че тези обяснения са свързани единствено с тази заповед. Освен това, след като от искането работникът се е уведомил какво точно нарушение се претендира да е извършил, повтарянето на тази обосновка в заповедта било излишно.

Излага твърдения, че отсъствието на В. принудило работодателя й да я търси по телефона, но безуспешно. Едва на 08.12.2023г. се свързали с нея и я поканили да се яви на работа и даде обяснения, но тя не го сторила. Поканили я и на 11.12.2023г. и на 12.12.2023г., когато тя се явила, направила изявлението си върху искането за обяснения, и заявила, че иска да се регистрира в „Бюро по труда” Бургас. Допълва, че ищцата допускала нарушение на трудовата дисциплина константно, тъй като не отговаряла на обаждания на работодателя.

Сочи, че ползва платения си годишен отпуск за по ден, два или три, а не с предварително планиране. Твърди още, че законът не забранява осъществяването на цялата процедура да е в рамките на един ден и че шестте дати са съвсем ясно посочени в искането за обяснения и очевидно са възприети от работника отново съвсем ясно, след като е дал съответното обяснение.

В съдебно заседание ищцата се явява лично и с процесуален представител, като поддържа исковата претенция с уточнение, че претенцията за обезщетение е до 31.03.2024 г. включително, тъй като от 01.04.2024 г. ищцата е започнала нова работа.

В съдебно заседание се явява процесуален представител на ответника, който оспорва исковата претенция.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, въз основа на приложимото право намери за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, че към момента на издаване на процесната заповед между тях е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „пакетировач“ с място на работа – пакетаж в Хлебозавод „Бургас Хляб МК“, находящ се в ***, както и че със Заповед № 1 от 12.12.2023 г. на управителя на ответното 2 дружество, издадена на основание чл. 188, т. 3 от КТ, за извършени нарушения по чл. 190, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ на ищцата е било наложено дисциплинарно наказание "дисциплинарно уволнение". В атакуваната заповед, представена по делото (л. 8-9), като нарушения (три на брой) са посочени, че последната „1. неколкократно не се явява на работа – самоотлъчка без основателни причини, без да уведоми прекия си ръководител и без документ, оправдаващ отсъствието й“ ; 2. „не отговаря на обаждания от прекия си ръководител“ и 3. „по данни на прекия ръководител и колеги системно не изпълнява възложената й работа“ като с тези си действия, според работодателя, служителката била извършила нарушения на трудовата дисциплина квалифицирано като такова по чл. 190, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ. В заповедта за налагане на наказанието е посочено още, че „лицето било предупреждавано и съветвано от прекия му ръководител за промЯ. на поведението му, но такава не настъпила“, което се отразявало отрицателно на работния процес и имало засегнати служители, които се настройвали отрицателно срещу работника, поради нарушаване на планирания им отпуск. Изложено е и че на 12.12.2023 г. била връчена на работника покана за даване на обяснения, които били разгледани от работодателя и намерени за незадоволителни.

В тази връзка по делото е представено „искане за обяснения“ от Я. В. на дата 12.12.2023 г. (л. 23), носещо неоспорения подпис на ищцата, в които е посочено, че се дават във връзка със системно нарушаване на трудовата дисциплина и вътрешния правилник на дружеството за това, че : „през последния месец последната неколкократно не се е явявала на работа без основателни причини, без да уведоми прекия си ръководител и без документ, оправдаващ отсъствието й“, като са изброени 6 смени – 05.11.2023 г. нощна смЯ.;

29.11.2023 г. – нощна смЯ. и 02.12.2023 г. до 05.12.2023 г. – 4 смени отсъствие. Поискани са обяснения и във връзка с това, че ищцата не отговаряла на обаждания на прекия й ръководител и за това, че й бил отказан платен отпуск, поради планиран ПГО на други колеги, но въпреки отказа на 08.11.2023 г. ищцата не се явила на работа и представила болничен лист до 12.11.2023 г. Видно от същия документ на В. бил даден срок за подаване на обяснения – „ в деня, в който се запознае с искането“. Ищцата саморъчно е изписала в края на документа, че отсъствията й се дължат поради здравословни причини на нейни близки и е положила подписа си, за което също не се спори.

По делото е представена справка в табличен вид от работодателя, съдържаща информация за основната заплата и отсъствията на ищцата от 08.01.2022 г. до 12.12.2023 г. на основание ползван платен годишен отпуск; болничен за сметка на работодателя; общо заболяване на работника; гледане на болен човек и самоотлъчка. (л. 24) В подкрепа на твърденията за законосъобразното провеждане на дисциплинарната процедура срещу ищцата са разпитани двама свидетели – служители в ответното дружество.

От показанията на свид. Е., ***, се установява, че ищцата била техен служител от 2019 г., но последните 2-3 години системно отсъствала от графика, поради което се стигнало до дисциплинарното й уволнение. Посочила е, че от 29.11.2023 г. до 05.12.2023 г. ищцата не идвала на работа, не дала обяснения, не представила документ за отсъствието си. След като свидетелката се свързала лично с В., последната обещала да отиде до офиса на дружеството, когато й била връчена поканата за обяснения, където служителката написала лично пред свидетелката, че отсъствието й се дължало поради болест на близки. Съгл. свидетелските показания ищцата не предтставила болничен лист за отсъствието си декември месец, такъв бил представен за 13-14 ноември. Свидетелката е посочила още, че В. си взимала отпуск масово по 1-2 дена и то обикновено след като вече е започнало отсъствието й работодателят се свързвал с нея и й предлагал да пуснат отпуск, за да го оправдаят.

По делото е разпитан и свид. Б., *** в ищцовото дружество, пряк ръководител на ищцата. Последният е посочен, че ищцата е уволнена поради допускане на отсъствия, нерегламентирани по графика, които били системни. Свидетелят сочи, че не може да каже, 3 че е имал забележки относно спазването на трудовата дисциплина от страна на ищцата, но тя отсъствала много, без да предупреди. Съгл. показанията му през декември месец майката на ищцата не била добре, когато последната не се явила 3-4 дена на работа, без да предупреди предварително, а впоследствие донесла документ. Но за други отсъствия се сочи, че в повечето случаи оправдателен документ не е бил представян.

При така установените факти съдът достига до следните правни изводи:

Съдът е сезиран с конститутивен иск с правна квалификация чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т.

1 вр. с чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ от КТ.

Дисциплинарната отговорност на работника или служителя може да бъде ангажирана за нарушение на трудовата дисциплина. Съгласно разпоредбата на чл. 186 КТ, виновното неизпълнение на трудовите задължения, е нарушение на трудовата дисциплина.

Дисциплинарното нарушение е виновно, противоправно човешко деяние. При преценката на законността на наложеното дисциплинарно наказание, предмет на изследване, винаги е конкретното дисциплинарно нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.