Решение № 44 от 30.03.2026, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. В., 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АМП

Членове:

ВЙМ

ГПЙ при участието на секретаря НЦК като разгледа докладваното от АМП Въззивно гражданско дело №

20251300500356 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивни жалби от Е. А. Б. и от Прокуратурата на Република България, чрез ИИ - прокурор в Районна прокуратура - В., гр. В., ул. „*** срещу Решение № 537 от 15.10.2025 г. на Районен съд- В. по гр. д. № 1408/2023 г.

С жалбата на ищеца Е. А. Б. се обжалва посоченото по горе решение, като необосновано.

Жалбоподателят не е доволен от размера на присъденото му обезщетение, като счита същия за неоснователно занижен. Поддържа се в жалбата, че по делото безспорно се установило, че наказателното производство срещу него е водено в продължение на пет години. Съдебната фаза е водена на територията на друг окръг. Установено е , че ищецът е пътувал десетки пъти до гр. Л., впоследствие и гр. М. във връзка с това наказателно производство. Същият е бил през цялото време с МНО „Парична гаранция” в размер на 1000 лв., търпял е неудобства във връзка с това пътуване свързани с пряката му дейност на земеделски производител, срамувал се е от близки и роднини в средата, в която живее. В никакъв случай не може да се твърди, че пет годишния срок, в който се е развивало това производство е разумен такъв, още повече, че всички доказателства, на които се крепи това обвинение са събрани в началото в условията на неотложност. Иска се да се отмени решението над присъдения размер и се уважи иска му , като се претендират и разноски.

С въззивната жалба на Прокуратурата на Република България се обжалва решението в частта, в която е уважен иска и е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на Е. А.

Б. от гр. В. (ищец) сумата от 5000 /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат на повдигнато и поддържано срещу него обвинение за престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1,4,5, вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, по което е оправдан с присъда по НОХД № 253/2019 г. по описа на РС-Л., потвърдена с решение по ВНОХД № 91/2022 г. по описа на ОС - М., ведно със законната лихва, считано от 05.10.2022 г. до окончателно издължаване, както и сумата от 522,00 лева - разноски по делото Поддържа се в подадената жалба неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната част.

Поддържа се в жалбата, че приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка и изградените въз основа на нея правни изводи са неправилни и неточни, което от своя страна води до постановяване на неправилно и незаконосъобразно решение.

Твърди се в жалбата, че в хода на първоинстанционното съдебно производство ищцовата 1 страна не успяла да ангажира доказателства за претърпени неимуществени вреди, във връзка с образувано наказателно производство по ДП № 77/2017 г. по описа на ГПУ-В., пр. преписка № 1357/2017 г. по описа на РП-Л., водено срещу ищеца Б.. Това от своя страна правело исковата претенция неоснователна и недоказана:

Относно иска за неимуществени вреди, ищецът по никакъв начин не доказал, че във връзка с горепосоченото досъдебно производство е претърпял такива вреди. В случая досъдебното производство е протекло в разумни срокове, съгласно чл. 6, § 1 от ЕКПЧОС, като спрямо ищеца е била взета лека марка за неотклонение, а именно - „гаранция“ в размер на 1000 лева.

Самата претенция била силно завишена и не била в съответствие с принципа, заложен в чл.

52 от ЗЗД и трайната съдебна практика. Посочва се, че неимуществените вреди представляват сериозно засягане на личността и достойнството на лицето, изразяват се в търпенето на болки и преживяване на страдания, като в тежест на ищеца е да докаже твърдените вреди, техният размер и връзката им със соченото дело. Излага се в жалбата, че ищецът не ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си за негативни последици в психически аспект - срам, безпокойство, психическо напрежение, неудобство от роднини, близки, съседи, както и доказателства, които да установяват, че те са пряк резултат от воденото наказателно производство. Единствените доказателства в тази насока се явяват свидетелските показания на негови роднини по права линия, които според жалбоподателят съдът неправилно е кредитирал, предвид това, че същите не се подкрепят от други незаинтересовани свидетели и/или др. доказателства, събрани в кориците на делото.

По делото не се доказало наличието и на пряка причинно следствена връзка между „психическото състояние“ на ищеца и воденото дело. Наред с това, в случая липсвала назначена медицинска терапия и/или установено надлежно психично заболяване у ищеца. Това от своя страна, правело иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди неоснователен и недоказан.

Както бе посочено по горе, единствените разпитани по делото свидетели са негови роднини, като показанията им следва да се ценят през тази призма. Показанията на същите за гореизложените „негативни последици“ в психически аспект, могат да се обяснят и като характеропатия на самия ищец, а не че са в резултат на воденото дело. Поради всичко гореизложено, се поддържа, че съдът е приложил неправилно и разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.

Наред с това, видно от приложените медицински документи не може да се направи извод за влошено здраве на ищеца, намиращо се в пряка причинно следствена връзка с воденото срещу него дело, при положение, че липсват безспорни обективни данни, какво е било същото преди наказателния процес. Това се потвърждавало и от приетата по делото СМЕ, правилно кредитирана от съда.

Видно било от справката за съдимост, че ищецът е бил осъждан, макар и реабилитиран, което обстоятелство сочи на по-нисък интензитет на търпените вреди, ако въобще има такива.

Предвид изложеното и иска за заплащане на законна лихва на основание чл. 86 от ЗЗД, както акцесорен, се явявал неоснователен и недоказан.

Иска се съдът да отмени като неправилно и незаконосъобразно Решение № 537 от 15.10.2025 г. на Районен съд- В. по № 20231320101408/2023 г. по описа на РС-В., ГО, Ш-ти състав, в частта му, с което се осъжда Прокуратурата на Република България да заплати на Е. А. Б. от гр. В.

(ищец) сумата от 5000 /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат на повдигнато и поддържано срещу него обвинение за престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1,4,5, вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, по което е оправдан с присъда по НОХД № 253/2019 г. по описа на РС-Л., потвърдена с решение по ВНОХД № 91/2022 г. по описа на ОС - М., ведно със законната лихва, считано от 05.10.2022 г. до окончателно издължаване, както и сумата от 522,00 лева - разноски по делото и на негово място да постанови друго решение, с което да отхвърли в цялост предявените искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т.

3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди и чл. 86 от ЗЗД срещу Прокуратурата на Република България като неоснователни и недоказани.

В с.з. представителят на Окръжна прокуратура поддържа жалбата и моли да се уважи.

Е. А. Б.– ищец в първата инстанция се представлява от адв.Б.В., който поддържа жалбата и моли присъденото обезщетение да бъде увеличено. Оспорва въззивната жалба , подадена от Прокуратурата.

ВОС, като взе предвид становищата на страните, представените доказателства и съобрази приложимите към спора правни норми, намира за установено следното от фактическа и правна 2 страна:

Не се спори между страните и се установява от приложеното към делото НОХД, че с Постановление от 26.07.2018 г. разследващият орган е привлякъл в качеството му на обвиняем Е. А.

Б. за престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, пр. 1, т. 4 и т. 5, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК за това, че на 31.10.2017 г. в землището на гр. Л., обл. М., местност „О.“, на около 350 м югозападно от табела за речен км 748 на р. Д., като извършител в съучастие с Е. Б.ов Е.ов и ННМ с цел да набави за себе си и за другиго имотна облага, противозаконно подп.ага чужденци /БК, БИ, СХР, Михсин Али, КД, ДБ, ВК, ДК, ДК и ДК - всички граждани на Ирак /да преминават през страната /чрез извършване на превоз от вътрешността на страната до землището на гр. Л., обл. М., местност „О.“/ в нарушение на закона /чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за чужденците в Република България: „Чужденец, който влиза в Република България или преминава транзитно през нейната територия, в зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава: редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава е необходима“/, като деянието е извършено чрез използване на моторно превозно средство - товарен авт.обил, марка „М.“, модел „С.“ с рег. № WV 03 иВМ, лек авт.обил марка „М.“, неустановен модел и регистрационен н.ер и лек авт.обил марка „Ауди“, неустановен модел и регистрационен н.ер и е извършено по отношение на лица ненавършили 16-годишна възраст /ДК на 14 г., ДК на 14 г. и ДК на 2 г./ и по отношение на повече от едно лице.

Със същото постановление на Е. А. Б. е взета мярка за неотклонение „парична гаранция” в размер на 1000.00 лева. Постановлението му е предявено на 15.08.2018 г. В деня на привличане на лицето в качеството му на обвиняем са извършени процесуално следствени действия с негово участие.

На 02.01.2019 г. прокурор при РП - Л. е внесъл в РС - Л. обвинителен акт срещу Е. А. Б., Е.

Б.ов Е.ов и ННМ за извършено престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, пр. 1, т. 4 и т. 5, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, за което е образувано НОХД № 1/2019 г. по описа на РС Л.. С протоколно определение от 28.02.2019 г. по НОХД № 1/2019 г. по описа на РС - Л., потвърдено с Определение от 16.05.2019 г. по ВЧНД № 30/ 2019 г. по описа на ОС - М., влязло в сила на 16.05.2019 г., производството е прекратено поради допуснати в хода на досъдебното производство и в обвинителния акт съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимите. Делото е върнато на РП - Л. за отстраняване на посочените нарушения в мотивите на определението.

На 28.06.2019 г. прокурор при РП - Л. отново е внесъл в РС - Л. обвинителен акт срещу Е. А.

Б., Е. Б.ов Е.ов и ННМ за извършено престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, пр. 1, т. 4 и т. 5, във вр. с ал.

1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, за което е образувано НОХД № 253/2019 г. по описа на РС - Л.. С присъда № 260039 от 03.12.2021 г. подсъдимият Е. А. Б. е признат за невинен и е оправдан по повдигнатото обвинение. Оправдателната присъда е потвърдена с Решение № 82 от 05.10.2022 г. по ВНОХД № 91/2022 г. по описа на Окръжен съд М.. Решението е окончателно.

Разпитаните в настоящото производство свидетели Е. А. Е.ов и А. Е.ов А. - роднини по права линия на ищеца, установяват, че във връзка с воденото срещу ищеца наказателно производство, същият бил разстроен, бил се затворил в себе си, изпитвал срам от цялото семейство, бил притеснен. И двамата свидетели посочват, че от както започнали делата срещу него се разболял от диабет и имал високо кръвно налягане. Свидетелят А. А. установява, че работата на ищеца е свързана с пътувания в цяла България, а именно с покупко-продажба на животни - крави и телета. Посочва, че високото кръвно налягане на ищеца и пътуването му по дела затруднявало тази дейност и той не можел да пътува във връзка с работата си. Срамувал се от това, че го обвиняват несправедливо, срамувал се да не се разбере в махалата, срамувал се от децата и внуците си, бил неадекватен, замислен и с високо кръвно.

Първоинстонционният съд е кредитирал показанията на свидетелите дотолкова, доколкото същите съответстват на останалите събрани по делото доказателства.

Вещото лице по назначената и приета съдебно- медицинска експертиза е дало заключение, че от данните по делото и извършения клиничен преглед може да се направи обоснован извод, че ищецът Е. Б. страда от неинсулиново зависим диабет /захарна болест/ тип 2 усложнен с диабетна полиневропатия. Вещото лице посочва, че от така представените медицински документи в делото само за кратък период от време от м. август до м. окт.ври 2024 г., не може да се направи извод кога е възникнало заболяването, тъй като в делото е уп.енато, че се касае за давностен такъв. Също така не може да се направи извод и кога е възникнало очакваното усложнение - диабетна полиневропатия. Посочило е още, че „стресът“ не е сред факторите, които водят до появата на диабетната полиневропатия или нейното по-бързо развитие.