Решение № 1477 от 14.12.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1477 гр. Варна, 14.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Караниколов при участието на секретаря Таня Г. И.а като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно наказателно дело № 20253110201423 по описа за 2025 година установи следното:

Производството е с правно основание чл.58д. и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. М. П., ЕГН **********, гр.Варна, ****, против Наказателно постановление № 25-8703-000105/17.02.2025 г. издадено от Началник "СПС" в ОД на МВР - Варна, с което му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 3 000.00 /три хиляди лева/ и лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 /дванадесет/ месеца, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП , за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП .

В жалбата се сочи, че издаденото НП е незаконосъобразно и необосновано, а също, че е издадено в нарушение на административно производствените правила и нарушението не е осъществено.

1

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител- адв.П., ВАК. По съществото на делото се пледира да се уважи жалбата, и НП да бъде отменено. Изтъква, че нарушението останало недоказано.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от ю.к. Г.. По съществото на делото пледира НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Моли съда да присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят П. бил правоспособен водач на МПС за категория "В". Той управлявал лек автомобил марка "БМВ" с рег. № В 83-72 ТК, собственост на "ГТ Инвест 2018" ЕООД, ЕИК 205367760.

На 04.02.2024 г. около 21.00 часа се движел в района на бул.

"Владислав Варненчик" към кръговото кръстовището с бул. "Република". По същото време полицейските служители, свидетелите – В. В. и К. И. със служебен автомобил изпълнявали служебните си задължения по опазване на обществения ред. Двамата се движели по бул. "Владислав Варненчик" в гр.

Варна в посока кръговото кръстовище. Тогава те забелязали движението на л. а. БМВ с регистрационен номер В 83-72 ТН. Те видели как този автомобил влиза в кръговото кръстовище с бул. "Република"/двете кули/ с опасно висока скорост. Проследили движението му през цялото кръгово кръстовище, като възприели как рязко форсира двигателя и извършва резки маневри и преднамерено изважда автомобила извън контрол чрез "презавиване" и го довежда до загуба на сцепление на гумите. и изкарва автомобила от сцепление на гумите, с което го привежда в неконтролируемо положение. Полицейските служители възприели как водача умишлено форсирал автомобила и поднесла задната му част на ляво и на дясно, като водача го довел до загуба на 2 сцепление на задните гуми – дрифт. След това автомобила бил спрян за проверка и бил установен като водач въз. П..

При така установеното срещу въззивника бил съставен АУАН за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП . Актът бил ставен в присъствието, предявен и връчен на въззивника, който го подписал без възражение.

Такива не постъпили в 3-дневния законоустановен срок.

В последствие срещу въззивника било издадено и атакуваното НП, като АНО възприел фактическите и правните констатации на актосъставителя и наложил наказание на въззивника на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП. НП било връчено лично на жалбоподателя.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.

АУАН, и др. които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Свид. В. В. сочи, че е наблюдавал движението на автомобила и е възприел умишленото поведение на водача как форсира автомобила и поднасящата се задната му част на ляво и на дясно, като с това въззивника го е довел до загуба на сцепление на задните гуми и движение настрани – дрифт.

Това движение е продължило през цялото кръгово кръстовище и в никакъв случай свидетелят не може да го определи като случайно.

Свид. К. И. дава идентични показания пред съда, като сочи, че е възприел как водача през цялото кръгово кръстовище рязко форсира двигателят и привежда автомобила чрез подаване на излишна газ до загуба на сцепление на гумите автомобила е бил неконтролируем, движел се е настрани.

3

Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира изцяло показанията на депозирани в с. з. от свидетелите В. и И.. Същите са конкретни, логични, кореспондиращи с останалите кредитирани от съда гласни и писмени доказателства. Липсват каквито и да било данни свидетелите да са заинтересовани от изхода на делото, за да се съмнява съдът в показанията им. Поради това кредитира същите с пълно доверие. Оценката на свидетелските показания, основана на събрания и проверен в процеса доказателствен материал, тяхната последователност и вътрешна непротиворечивост са в състояние да обосноват у съда извод, че нещата са се развили по начина, съобщен от свидетелите. Ето защо, настоящият състав, дава вяра на показанията на горепосочените свидетели, като следва да се отбележи и фактът, че няма индиция за тяхната заинтересованост. Не съществува съмнение, че дава необективни и тенденциозни показания. Това, което твърдят в показанията си, са възприели лично при процесната ситуация, при изпълнение на служебните си задължения. Служебната функция на свидетелите не може а priori да обоснове извод за заинтересованост и необективност, тъй като посочените свидетели възпроизвеждат личните си възприятия, последователно и изчерпателно, за факти и обстоятелства, свързани с извършеното от въззивника.

И двамата свидетели са категорични в показанията си дадени пред съда, че са възприели как автомобила управляван от въз. П. навлиза в кръговото кръстовище с опасно висока скорост и преминава през цялото кръгово чрез форсиране на двигателят, извършване на резки маневри и преднамерено изваждане на автомобила извън контрол, което е довело до загуба на сцепление на гумите. По направеното от защита възражение, че показанията на двамата свидетели противоречат на съставените от тях докладни и в хода на адм. проверка, то съдът подробно се запозна със всички писмени материали представени по делото.

По искане на въз. страна съдът допусна до разпит св.Д.М. и св.Д.Д., приятели на въззивника, които са били в автомобила при извършеното нарушение. Потвърждават в показанията си, че автомобила управляван от въз.

П. е влязъл с несъобразена скорост в кръстовището и колата е поднесла. След това водача я овладял и малко след това са били спрени от полицейски 4 служители. От показанията им които съдът на първо място следва да цени като заинтересовани от изхода на делото поради близките си отношения с възз. П. и обстоятелството, че е бил в автомобила безспорно се установява движение с несъобразена скорост при навлизане в кръговото кръстовище, така както го описват и полицейските служители. Съдът не може да кредитира показанията им в останалата им част, тъй като противоречат събраните по делото писмени и гласни доказателства.

При това положение, предвид липсата на основания за съмнение в обективността на свидетелите В. и И. съдът намира, че следва да бъдат кредитирани именно показанията на двамата полицейски служители. Този извод се подкрепя и от приложените писмени доказателства и на първо място изготвената от акто съставителя докладна записка, в която същият потвърждава изложените в съставения акт фактически констатации. Поради това и съда кредитира твърденията на св. В. и св. И., че се касае за преднамерено извеждане от контрол на превозното средство, довело до загуба на сцеплението на задните гуми.

Обстоятелството, че не се пазят записите от боди камерите на полицейските служители не изключва адм. отговорност на въззвиника, тъй като по делото са събрани достатъчно доказателства.

Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. При установяване на административни нарушения на ЗДвП доказателствената тежест е разместена. Административнонаказващият орган не е длъжен да доказва констатациите в АУАН, на които законът е придал презумптивна доказателствена сила, а обратно, лицето, сочено като нарушител, е длъжно да ги опровергае. В разглеждания случай въззивника не е ангажирал доказателства, годни да опровергаят констатациите, съдържащи се в АУАН, нито в подкрепа на твърденията му, че извършеното от него деяние не осъществява състава на административно нарушение.

Предвид всичко изложено съдът намери фактическите твърдения на 5 наказващия орган за доказани по несъмнен начин, като намира, че в съдебно заседание не са постъпили достоверни доказателства, разколебаващи изложените фактически изводи.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ спрямо, което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган Началник "СПС" в ОД на МВР - Варна, съгласно заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел.

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени.

Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя- трите 6 имена, адрес и ЕГН.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН , а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Съдът не споделя възражението изнесено в жалбата, че не ставало ясно за какво нарушение бил наказан въззивникът, както и че било налице противоречие между фактическото и юридическо обвинение. В АУАН и НП ясно и недвусмислено е посочено, че въззивникът е използвал път отворен за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари. Ясно и недвусмислено е посочено и защо АНО е приел, че въззивникът е осъществил състава на нарушенията на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП .

Терминът "дрифт", макар да няма легална дефиниция в законодателството ни е използван от АНО единствено като общоизвестно понятие, но в текстовата част /във фактическото обвинение/ на АУАН и НП коректно е описано възприето от свидетелите поведение и то в достатъчно степен конкретизира направомерната деятелност на дееца. Така че не споделлимо е твърдението в жалбата, че въззивникът бил наказан за нарушение, което не е осъществил.

Нещо повече подведения под административна отговорност се защитава срещу предявените му факти не срещу легални дефиниции и терминологии.

Приложената санкционна разпоредба е напълно относима към посочената нарушена такава. С нищо не е препятствано правото на защита на въззивника, тъй като както от фактическото, така и от юридическото обвинение е ясна волята на АНО защо налага санкция на конкретния водач- затова, че ползва за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, път отворен за обществено ползване.