Решение № 13 от 13.03.2026, Районен съд - Бяла Слатина

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Б.С., 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.С., II-РИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветелина Н. Харалампиева при участието на секретаря Ивелина Ст. Витанова Х.а като разгледа докладваното от Цветелина Н. Харалампиева Административно наказателно дело № 20251410200330 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.

С наказателно постановление № 23-0248-000759/25.03.2025 г., издадено от Началника на РУ-Б.С. към ОДМВР В., на П. И. Т. са наложени административни наказания "Глоба" в размер на 750.00 лева /седемстотин и петдесет лева/ и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 /три/ месеца за извършено административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, изразяващо се в това, че на 15.04.2023 г., в 23:09 часа, в с. Б. на ул. "С.Ц." кръстовището с ул. „Дунав“ управлявал лек автомобил марка "Ауди", модел А 6, с рег. номер СА 44 44 КВ - негова собственост, движейки се със скорост от 108 км/ч при ограничение от 50 км/ч за населено място, като скоростта за движение е установена с техническо средство “ARH CAM S1 СПУКС„ 1174bc, видеоклип № 0287321.

Срещу горепосоченото наказателно постановление е подадена жалба от административно наказаното лице – П. И. Т., чрез адв. М. М. от ВрАК в която са изложени твърдения за неговата неправилност и незаконосъобразност, както и искане за отмяната му с твърдение, че не той е управлявал на инкриминираната дата и час, автомобила.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, представлява от адв. М. М. от ВрАК, като поддържа подадената жалба. Същият оспорва авторството на деянието и води със себе си допуснат му от съда един свидетел. Не представя писмени доказателства.

Въззиваемата страна - Началника на РУ-Б.С., не се явява и не изпраща представител. С придружително административната преписка писмо, излага 1 писмено становище за намаляване разноските на другата страна за адвокатско възнаграждение до размера на минималното възнаграждение по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималния размер на адвокатски възнаграждения, при постановяване на решение в полза на тъжителя.

Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок пред компетентния да я разгледа съд, от процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

В съдебно заседание са разпитани полицейските служители към РУ-Б.С.

– Д. И. Д. - актосъставител и двамата свидетели по съставения АУАН Ц. Д. М. и Р. Х. М.. Проведен е и разпит на полицейските служители към РУ-К. – П. П., Т. Р. и А. А.. Разпитана е и свидетелката В.Р.Д..

По делото е приета и приобщена служебно изискана справка от Агенция „Пътна инфраструктура“, касаеща преминаването на процесното МПС за процесния период, както и справка за задграничните пътувания на жалбоподателя, обхваща процесната дата.

Съдът на база на събраните писмени и гласни доказателства намери за установена следната фактическа обстановка:

На 15.04.2023г. в 23:09 часа, в с. Б. на ул. "С.Ц." – кръстовището с ул.

„Дунав“ от служители на РУ на МВР- Б.С., чрез техническо средство “ARH CAM S1 СПУКС„ 1174bc, видеоклип № 0287321, което без намеса, отчитало скоростта на движение на преминаващите МПС, като в случаите, когато същата превишавала максимално допустимите стойности, заснемало автоматично автомобила е бил заснет автомобила на жалбоподателя. В 23:09 часа в обсега на действие на техническото средство попаднал лек автомобил марка "Ауди", модел А 6, с рег. номер СА 44 44 КВ, собственост на жалбоподателя, като същото отчело скорост на движение на горепосоченото МПС от 108 км./ч., при разрешена скорост от 50 км./ч. Тъй като автомобила се движел със скорост над максимално допустимата, същият бил заснет от техническото средство. Процесното МПС не било спряно.

След извършена в последствие обработка на данните от процесното техническо средство и въз основа на информация относно собствеността на МПС, на 02.10.2023г., била изготвена и изпратена за връчване покана, ведно с Декларация съгласно чл.188 от ЗДвП, за връчване на собственика на МПС-то, като същите са връчени на жалбоподателя лично от служители на РУ-К. на 03.12.2023г. П. И. Т. в собственоръчно попълнената декларация по образец, не посочил лице, на което да е предоставил автомобила си на 15. 04. 2023 г. около 23:00 ч.

След изтичане на 14 дневния срок от връчване на книжата служебно бил издаден на жалбоподателя в негово отсъствие АУАН №103/20.12.2023г., който Т. отказал да подпише в присъствието на свидетел на 30.01.2024г. На 25.03.2024г. било издадено НП спрямо П. И. Т., ЕГН:********** с адрес за с.М., ул. “Х.К.“ №13 за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на осн. чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, с което на жалбоподателя е наложено наказание "Глоба" в размер на 750.00 лева /седемстотин и петдесет лева/ и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 /три/ месеца.

2

След като анализира събраните доказателства и взе в предвид възраженията изложени в жалбата, съдът следва да провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от приложените и приети по делото писмени доказателства, които са безпротиворечиви относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователни и логични.

Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, полицейски служители на РУ-Б.С. и тези на РУ-К..

Съдът кредитира и писмените доказателства по делото, които са еднопосочни, последователни и безпротиворечиви.

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, в законоустановения срок по чл.60 от ЗАНН, поради което е допустима, като съдът притежава материална и териториална компетентност за разглеждането й. По делото са налични точни данни кога точно жалбоподателя е уведомен за издаденото НП – 09.06.2025г., поради което съдът намира, че жалбата е депозирана в срок и е допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.15 от ЗДвП изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административно-наказателния процес. Това дава възможност в случаите, когато нарушението е установено с такива технически средства или системи, то да бъде доказано само с разпечатката, чрез която по безспорен начин могат да се установят времето, мястото на нарушението, засечената скорост или да се индивидуализира нарушителя.

Описаното в АУАН нарушение е установено в съответствие с правомощията на контролните органи по чл.165, ал. 2 т.6 ЗДвП. Съгласно тази разпоредба определените от министъра на вътрешните работи служители имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство.

След като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл.314 НПК съдът провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира, че са налице основания за неговата отмяна, тъй като АУАН е съставен след изтичане на срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН.

Съображенията на съда за това са следните:

Процесуалното право да се образува административнонаказателно производство и с това да се осигури по-нататъшното развитие на процеса може да се осъществи съгласно изискванията на закона в един точно фиксиран, определен период от време - в 3-месечен срок от откриване на нарушителя или 1-годишен от извършване на нарушението, а правото да се 3 наложи наказание, т.е. да се издаде наказателно постановление може да бъде реализирано в 6-месечен срок от съставянето на акта.

Касае се за материалноправни срокове, с чието изтичане държавата губи възможността да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение, включително и да накаже дееца за извършеното нарушение.

Идеята на законодателя с въвеждането на давностни срокове за образуване на административнонаказателни производства, е да се стимулира активността на наказващия орган, като за всяко едно административно нарушение бъде наложено съответно наказание и то в разумен от извършването му срок. В цитираната норма на чл. 34 от ЗАНН са предвидени два срока, тъй като установяването на нарушението може да е както при неговото извършване, така и в един последващ момент. След като нарушителят бъде открит, административнонаказателното производство следва да бъде образувано със съставянето на акт за установяване на административно нарушение в тримесечен срок от откриване на извършителя. Двете хипотези на чл.34, ал.1 ЗАНН не предоставят на административния орган възможност да избира в рамките на кой от двата срока да извърши процесуалното действие - съставяне на акт за установяване на административно нарушение. След като нарушителят е известен, то АУАН следва да бъде съставен в продължение на три месеца от откриването му.

Понятието “откриване на нарушителя“ не е легално дефинирано от Закона за административните нарушения и наказания, но доктрината и съдебната практика без противоречиво приемат, че откриване има, когато компетентният орган разполага с данните, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира извършителя му. Това е моментът, в който необходимите за това материали и/или информация са налични в съответната администрация, защото от тогава фактически и юридически съществува възможност овластеният за това орган да определи субекта на нарушение, времето и мястото на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и субективна страна по определен състав.

Съдът счита, че по-краткият тримесечен срок за съставяне на АУАН по чл.34, ал.1 от ЗАНН е с начална дата 15.04.2023 г. - датата на извършване на нарушението и неговото заснемане, защото от тази дата за органите на МВР е била достъпна информацията относно това кой е нарушителят. Това те са могли да установят чрез справка в информационната система на МВР относно собствеността на автомобила, тъй като разпоредбата на чл.188 ЗДвП посочва именно собственикът като нарушител и ако същият се явява административнонаказателно отговорно лице, то по отношение на него може да се образува административнонаказателно производство, в случай че не се възползва от възможността да се освободи от отговорност, посочвайки друго лице, което е управлявало автомобила по време на извършване на нарушението.

4

Тази възможност се упражнява посредством попълване на декларацията по чл.188 ЗДвП, каквато в случая е била предоставена на жалбоподателя заедно с връчването на покана. Поканата, видно от приложенията към настоящето дело, е изготвена на дата 05.10.2024г., като към този момент са изминали повече от пет месеца от извършване на нарушението.

Възможността на собственика на автомобила да се освободи от отговорността за извършеното нарушение при управление на същия автомобил, като посочи друго лице, не опровергава обстоятелството, че лицето, на което може да бъде ангажирана отговорността за извършеното нарушение е известно към датата на констатиране на административното нарушение, независимо от лицето, което фактически е управлявало автомобила.

Преценката на органа дали да бъде поканен собственикът, за да посочи друго лице, което евентуално е извършило нарушението, не е безгранична във времето и е следвало да бъде извършена в тримесечния срок.

Налице е строга забрана да се упражни правото за образуване на административнонаказателно производство, ако не са спазени посочените срокове, т.е. ако те вече са изтекли, а това води до забрана за налагане на наказание чрез издаване на наказателно постановление.

Бездействието на съответните контролни органи в течение на срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН се санкционира от законодателя, като абсолютна пречка за продължаване на административнонаказателното преследване. В случая е допуснато нарушение на процесуалните правила, което нарушение опорочава цялата образувана преписка и издаденото НП се явява незаконосъобразно.