Решение № 9288 от 02.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9288 гр. София, 02.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ при участието на секретаря като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело № 20231110102632 по описа за 2023 година намери следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 2 ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД вр. с чл. 4, ал. 3 вр. чл. 7 Регламент (ЕО) 261/2004 г. Ищецът обосновава претенцията си въз основа на сключен договор за въздушен превоз, по силата на който ответникът се е задължил да осигури извършването на полет W64316 по релация Рим – София, предвиден за изпълнение по разписание на 17.09.2021 г. от 21:55 часа, за което обстоятелство в полза на ищеца е издадена бордна карта с код за потвърждение QE6FVZ. Ищецът сочи, че в деня на полета, от момента на пристигането му на летището е преминал през няколко проверки, по време на които е представял предоставената от ответника бордна карта, като при извършване на последната от тях, преди качването на борда на въздухоплавателното средство, му е било казано, че е налице незначителен проблем във връзка с дублиране на запазеното му място. Навежда доводи, че му е отказан достъп до борда с аргумент, че не фигурира в списъка с пасажери. В тази връзка сочи, че е бил принуден да закупи билет от друга авиокомпания за следващия ден и да организира сам прибирането си, като поддържа, че въпреки неправомерно отказания достъп до борда, не е получил никакво съдействие от опериращия въздушен превозвач. Твърди, че на 20.10.2022 г. е подал покана за извънсъдебно споразумение до ответното дружество, което е отказало да му заплати дължимото обезщетение във връзка с неизпълнение на договорното задължение. За стойността на дължимото вземане ищецът е депозирал заявление по реда на чл. 410 ГПК, поради което в негова полза е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 58357 по описа на Софийски районен съд, 177 с-в. Във връзка с изложеното, моли съда да признае за установено по отношение на ответника наличието на вземане в негова полза в размер на 250,00 евро, представляващо обезщетение 1 за неоснователно недопускане до борда на полет W64316. Претендира направените в производството съдебни разноски. В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който взема становище по предявения иск. Счита същия за неоснователен, като в тази връзка релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземането на ищеца. Поддържа, че с оглед претенцията за обезщетение приложение намира разпоредбата на чл. 135 ЗГВ, съгласно която е предвиден специален едногодишен давностен срок относно исковете, насочени срещу превозвача. Твърди, че към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, по – конкретно 27.10.2022 г., е настъпил погасителният ефект по отношение на вземането на ищеца. В допълнение сочи, че в системата на от дружеството – ответник е налице информация, че ищецът е бил качен на борда и е пътувал съгласно разписанието на полет W64316. Поддържа, че доколкото на ищеца не е издаден и съответно представен по делото формуляр за недопускане до борда, в който да бъдат описани причините за посоченото твърдение, искането на ищеца остава неоснователно и недоказано. В тази връзка, моли съда да отхвърли иска.

В последното по делото заседание, страните са редовно призовани, явяват се и поддържат исканията си.

На база представените по делото доказателства и становищата на страните, съдът намира за установено следното: безспорен между страните е фактът, че между тях е бил сключен договор за превоз на ищеца по направление от Рим до София с начална дата 17 септември 2021 г., от 21:20 часа. Това обстоятелство се установява и от приложения препис на бордна карта (л. 4 in dosso) от делото.

От Главна дирекция „Гранична полиция“ е изпратено писмо (л. 43 от делото) от което се установява, че ищецът е преминал границата на Република България на 18.09.2021 г. от 13:35 часа.

Като свидетел по делото е разпитан М Ел Ж Заявява, че познава ищеца от пет години, били приятели. Спомня си за конкретния случай. Двамата летели до Рим с Е на отиване и се опитали да се върнат с нея. При чекиране на билетите минали всички процедури, след което ги настанили в самолета.

Проверили дали всички са се качили, тъй като били част от група с много хора, но във вайбър групата им, ищецът написал, че остава в Италия.

Останалите не могли да се свържат с него. След като кацнали, той им разказал подробно какво се случило. Установили, че не е бил допуснат да се качи в самолета. Било му казано, че мястото е дублирано и да изчака и след което не са го допуснали. Нощувал в хотел в Рим и се прибрал с полет на Райън Еър от съседното летище. Прибрал се на 18 септември. Не помни в колко часа.

След анализ съдът намира, че показанията на свидетеля не следва да се ценят в частта им, в която ищецът е заявил, че остава в Италия и че мястото му е било дублирано, тъй като в тази си част, те предават изявления на самия ищец.

Разстоянието между Рим и София, измерено по метода на дъгата на големия кръг в случая е ирелевантно с оглед размера и основанието на претендираното обезщетение.

На база така установените факти съдът достига до следните правни изводи. Съгласно чл. 3, б. А от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския 2

Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 същият се прилага за пътници, заминаващи от летище, намиращо се на територията на държава-членка, към която Договорът се прилага. По делото е безспорно, че процесният полет е бил от летище в Италия до летище в България – държави-членки на ЕС. По делото липсват доказателства ищецът да е получил други облаги или обезщетение. Липсват както доказателства, така и твърдения той да е бил уведомяван за това, че ще му бъде отказан достъп до полет или да му е била предоставяна възможност за премаршрутиране. В тази връзка съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля по отношение на факта, че ищецът не е бил допуснат до самолета, тъй като в тази си част те отразяват неговите преки впечатления. Фактът, че ищецът не е бил допуснат до този полет се установява и от приложената справка за преминаване на държавна граница. Съгласно чл. 4, ал. 3 от същия Регламент, ако на пътници се откаже достъп на борда против тяхната воля, опериращият въздушен превозвач ги компенсира незабавно по член 7 и им предоставя необходимата помощ по членове 8 и 9. В случая от свидетелските показания и представената справка съдът намира за доказан факта, че ищецът не е бил допуснат на борда на съответния полет. Както беше посочено по-горе разстоянието между началната и крайна дестинация е ирелевантно, доколкото се претендира обезщетение по реда на чл. 7, т. 1, б. А от Регламента.

По възражението за изтекла погасителна давност съдът намира следното: действително разпоредбата на чл. 135 ЗГВ, на която се позовава ответникът в относимата за спора редакция (след изменението с ДВ бр.

16/23.02.2021 г.), предвижда специален давностен срок. Систематичното тълкуване на нормата обаче, която се намира в Глава единадесета „Констативни протоколи, рекламации, давност“ обуславя извод, че посоченият едногодишен давностен срок е приложим единствено към случаите, за които законът предвижда рекламационно производство, каквито са тези при липси и повреди на багажи или товари, но не и случаите на обезщетения по Регламент № 261/2004 при закъснели полети. Това следва и от чл. 137 ЗГВ, съгласно който сроковете по чл. 135 ЗГВ се спират със започване на рекламационното производство, а такова се провежда само при липси и повреди на багажа или товара на правоимащия. Доводи за обратното не могат да бъдат извличани от мотивите на законодателя за последващо изменение на закона, нито от измененията и допълненията на чл. 135 ЗГВ с ДВ бр. 16/23.02.2021 г. Новите ал. 2 и ал. 3 на чл. 135 не са тълкувателни норми и съответно нямат обратно действие, а в относимата за спора редакция на закона отговорността на въздушния превозвач по чл. 7, пар. 1, б. "б. " от Регламент (ЕО) № 261/2004 не попада в приложното поле на чл. 135 ЗГВ.

Следователно, поради липса на друга правна регламентация, съдът счита, че на общо основание се прилагат правилата на чл. 110 и следващите ЗЗД относно давностните срокове. С оглед момента на възникване на вземането – 18.09.2021 г. – и момента на подаване на исковата молба – 27.10.2022 г. – съдът намира, че същото не е погасено по давност. Искът е основателен и следва да бъде уважен в цялост.

С оглед изхода на делото, съдът намира, че разноски се дължат единствено на ищеца. От него са заплатени сумите от 50 лева – държавна такса в заповедното и исковото производство и 700 лева – адвокатско възнаграждение в заповедното и исковото производство. Разноските са 3 напълно доказани и следва да бъдат присъдени.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че У Л № 01-10-140174 със служебен адрес дължи на П. П. П., ЕГН: **********, със служебен адрес сумата от 250 евро с левова равностойност от 488,96 лева – дължимо обезщетение за недопускане до полет № W64316 проведен на 17.09.2021 г. по направление Рим, Италия – София, България, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.10.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА У Е Л , № 01-10-140174 да заплати на П. П. П., ЕГН:

********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50 лева – държавна такса в заповедното и настоящото производство и сумата от 700 лева – адвокатско възнаграждение в заповедното и настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните по реда на Глава ХХ ГПК пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4