Решение № 250 от 06.12.2021, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 250 гр. Пазарджик, 06.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20215200500678 по описа за 2021 година :

Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Пазарджишки районен съд № 260155 от 29.04.2021г. постановено по гр.д.№2039/2020г. по описа на същия съд, е отхвърлен като неоснователен предявения от „Б.Г.“ ЕООД, ЕИК-203328118, с адрес грС.

1113, ул.“Д.Д.“ №10, бл.86,вх.“А“ , ап.1, представлявано от управителя В.А.Н., ЕГН-**********, против Т. Д. М., ЕГН-**********, с адрес с.С., община С., ул.“Д.“ №2, иск с правно основание в чл.79 ал.1 във връзка с чл.240 ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 20000лв по силата на договор за заем, ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното плащане. Със същото решение ответницата Т.М. е осъдена да заплати на ищцовото дружество на основание чл.55 ал.1 предл. 1 от ЗЗД сумата в размер на 20000лв, получена от ответницата без основание и с която се е обогатила за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от 14.08.2020г. до окончателното изплащане на вземането. Ответницата е осъдена да заплати на ищцовото дружеството разноски в размер на 1945лв, 1 формирани от заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Решението се обжалва в осъдителните му части от ответницата по иска Т.М. чрез адв. К.Г. от АК-Пловдив, с въззивна жалба с вх.№264762 от 27.05.2021г. подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК. Счита, че в тази части решението е неправилно. Коментира се съдържанието на исковата молба и това на отговора по чл.131 от ГПК, както и установената според жалбоподателката фактическа обстановка от събраните писмени и гласни доказателства, като е направен и анализ на свидетелските показания. Навежда се извода, че сумата от 20000лв, преведена от ищцовото дружество по сметката на жалбоподателката Т.М. е заради търговски отношения между две дружества, като М. е получила сумата и е плащала задълженията на „Т.“ ООД в това число и за закупуване на малини за производство на малинови вина, каквито са произведени и предложени на външен пазар, което се установявало и от водената кореспонденция, както и от процесуалното поведение на ищеца отричащ да има каквито и да е договорни отношения с „Т.“ ООД. Посочва се и факта, че исковата молба е постъпила в съда два дни преди изтичането на 5г. давност и при липса на доказателство, че ответницата е била канена да върне преведената й сума така както се твърдяло в исковата молба. Според жалбоподателката нямало житейска логика едно търговско дружество да преведе на физическо лице крупна сума от 20000лв назаем или без основание и да търси сумата в дните преди изтичането на погасителната давност. Счита, че съдът в нарушение на съдопроизводствените правила не е преценил всички събрани по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и че изводите му са необосновани. Моли да се отмени обжалваното решение в осъдителната му част и в частта за разноските и да се отхвърли евентуалния иск с присъждане на разноските.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната по спора страна от „Б.Г.“ ЕООД чрез пълномощника си адв. И.Б. от АКС. с вх.

№265690 от 14.07.2021г., в който се излагат доводи за неоснователност на жалбата като бланкетна и недоказана. Доводите в жалбата се квалифицират като недопустими и неотносими към предмета на спора и че не са налице релевантни за спора договорни отношения между ищцовото дружество и „Т.“ ООД, а превеждането на процесната сума няма за основание отношения между трети лица извън процеса. Твърдението на жалбоподателя се 2 квалифицира и като ирелевантно, доколкото предмет на спора са отношения между търговско дружество и физическо лице и няма идентитет на правосубектността на страните и отношенията по настоящия спор и наведените такива от жалбоподателя. Излага се извод за недопустимост на разпита на свидетелите съгласно забранителната норма на чл.164 ал.1 т.3,т.5 и т.6 от ГПК и чл.20а от ЗЗД. Счита за безспорно установено разместването на блага-намаляване на патримониума на ищеца и увеличението в патримониума на ответника без валидно правно основание. Моли да се потвърди обжалваното решение с присъждане на разноските.

Страните не сочат доказателства по реда на чл.266 от ГПК.

Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на ответницата по иска Т. Д. М. и за да се произнесе взе в предвид следното:

Предявен е иск с правно основание в чл.79 ал.1 във връзка с чл.240 и следващите от Закона за задълженията и договорите и при условията на евентуалност по чл.55 ал.1 предл. I-во от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД.

В исковата си молба против ответницата Т. Д. М. с посочен адрес и ЕГН, ищцовото дружество „Б.Г.“ ЕООД, ЕИК 203328118, със седалище и адрес на управление в грС. ул.“Д.Д.“ №10, бл.86, вх.“А“ ап.1 представлявано от управителя В.А.Н., твърди, че в изпълнение на сключен устен договор между страните на 19.08.2015г. дружеството е предоставило на ответницата заем в размер на 20000лв. Плащането било извършено по банков път, като договорът бил консесуален и реален и същата е следвало да върне получената в заем сума. Твърди, че въпреки поканите на ищеца на срещи и по телефон, ответницата не върнала заема нито изцяло нито частично. Моли да се осъди ответницата Т.М. да заплати на ищеца „Б.Г.“ЕООД сумата от 20000лв ведно с дължимите лихви от завеждането на делото до окончателното плащане. Твърди се още, че в случай, че ответницата твърди,че не е била поканена да изпълни задължението си за връщане на получената в заем сума, то настоящата искова молба да се счита за такава покана. При условията на евентуалност и при неуважаване на иска на посоченото основание, ищцовото дружество поддържа, че предявява иск за неоснователно обогатяване като се иска ответницата да бъде осъдена да 3 заплати на ищеца процесната сума ведно с дължимите лихви от завеждането на делото до окончателното плащане като е направено твърдение, че освен договорката за заем, между страните няма друго основание за извършеното плащане от ищеца към ответника. Моли да се осъди ответницата да заплати на ищеца сумата от 20000лв ведно с дължимите лихви представляващи даден и невърнат заем, а при условията на евентуалност същата да бъде осъдена да заплати процесната сума ведно с лихвите от завеждането на делото, представляваща неоснователно обогатяване. С допълнителна молба от 10.09.2020г. по повод оставяне на исковата молба без движение се посочва от ищеца, че главната претенция произтича от заемно правоотношение по което дружеството е предоставило на заемателя заем в размер на 20000лв който не е върнат и затова е предявен осъдителен иска за осъждане на заемателя да върне сумата. По отношение на предявения при условията на евентуалност иск, се поддържа, че при неуважаване на осъдителния иск по заемното правоотношение, се предявява евентуален иск за неоснователно обогатяване и че при уважаване на главния иск съдът не следва да се произнася по евентуалния. Исковото производство е било прекратено по евентуалния иск за неоснователно обогатяване, като прекратителното определение по този иск е отменено с въззивно определение №260192 пот 17.12.2020г. по в.ч.гр.д.

№833/2020г. от Окръжен съд Пазарджик, като в мотивите на съда е посочено, че макар и пестеливо изложените обстоятелства касаят доводи за неоснователно обогатяване на ответника предвид липсата на други договорни отношения, поради което евентуалният иск може да бъде квалифициран по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД- при начална липса на основание.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответницата М., с вх.№263824 от 16.11.2020г./ приложен към в.ч.гр.д.№833/2020г. по описа на Окръжен съд Пазарджик/, в който се поддържа, че исковата молба е нередовна поради неизлагане на всички обстоятелства на които се основава претенцията на ищеца, като за евентуалния иск нямало изложени обстоятелства а само формулиран петитум.

По същество се поддържа, че исковете са неоснователни. Ответницата признава факта, че ищцовото дружество й е превело сумата от 20000лв по банковата й сметка. Оспорва да е сключван помежду им договор за заем. По предявения срещу нея евентуален иск твърди, че управителя на ищцовото дружество е съпруга на В.Н., а от своя страна ответницата е съпруга на Г.М., 4 като двамата Н. и М. се познават от 25г. и че Г.М. е управител на търговско дружество „Т.“ ООД, извършващо търговска, производствена и изследователска дейност в областта на натурални сатурирани безалкохолни напитки и нискоалкохолни напитки, плодови вина и подобни продукти, като управителят М. притежава патенти и ноу-хау в тази област. Твърди се още, че през пролетта на 2015г. В. Н. предложил на Г.М. чрез дружеството си да разработи плодови напитки и нискоалкохолни вина, които Н. да представи на пазара в Холандия и съседни държави, като търговските отношения да се развиват между „Т.“ ООД и „Б.Г.“ ЕООД, при което М. се съгласил. След обсъден бизнес план с Н., М. разработил ноу-хау за продуктите. Във връзка с плана, фирма „Т.“ ООД закупила малини от местни фирми и физически лица производители на тези плодове, като дружеството имало производствена база в с.С.С., с.Долна баня. Продуктите били подготвяни от М. и екипа му прилагайки свое ноу-хау, като готовата продукция се предава на Н., който организирал дегустации като още от 2015г. двете дружества били в договорни отношения. Твърди ответницата, че на 19.08.2015г. по банковата й сметка е преведена сумата от 20000лв като аванс на дружество “Т.“ ООД за уговорената съвместна работа и че през м.декември 2015г. бил сключен договор между двете дружества с уговорени съществени условия, права и задължения на страните и вероятното количество което ще се произведе и продаде на „Б.Г.“ ЕООД. Твърди се, че получените от М. суми са използвани за търговската дейност на „Т.“ ООД, не само за производство, но и за изплащане на текущи задължения. Поради не проработване на бизнесплана е направена рекапитулация на общата дейност и Н. поискал да му бъде върната разликата между преведените 20000лв и стойността на получената от него лично стока от „Т.“ ООД,като на Н. били изплатени 6000лв от м.август 2016г. до януари 2018г., като сумите били превеждани от М., М. и Р.С.. Твърди се, че Н. получавал лично плодови напитки в производствената база на дружеството в с.С.В. като производствените вина получавал от избата в с.П., собственост на С.Д., където „Т.“ ООД е произвеждало определени количества. Твърди се, че приблизителната стойност на получените от Н. продукти предадени му от Т. ООД е от 15000лв. Обобщава ответницата, че основанието за получаване на сумата от 20000лв от нея са договорни отношения между двете търговски дружество, а сумата е преведена по банковата сметка на ответницата поради наложен запор върху банковата 5 сметка на „Т.“ ООД. Моли да се отхвърлят исковете.

Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

Установява се, че с платежно нареждане за кредитен превод от19.08.2015г. ищцовото дружество “Б.Г.“ ЕООД е превело по банковата сметна на ответницата-физическото лице Т. Д. М. сумата от 20000лв, като в документа е вписано като основание за превода по договор за дългосрочен заем. В документа няма вписано като основание за превода аванс за извършване на уговорена съвместна работа и търговска дейност между „Т.“ ООД и „Б.Г.“ ЕООД по договор за покупко-продажба на произведени от „Т.“ ООД натурални сатурирани безалкохолни плодови напитки, с начало на производството през пролетта на 2015г.

По делото е приложен договор №005 от 11.12.2015г. сключен между „Т.“ ООД гр.Пловдив ,представлявано от Г.М. като продавач и “Б.Г.“ ЕООДгр.София-купувач, по силата на който продавача продава на купувача следната стока-натурална сатурирана безалкохолна напитка Apple Cider alcohol free, Apple cider ултра нискоалкохолен, Grape Cider alcohol free, Grape Cider ултра нискоалкохолен, при общо количество на стоката от 720 000 броя бутилки на обща стойност 360000евро. В договора няма изрично отразено предишно авансово или друг вид плащане във връзка с предварителни уговорки по договора от страна на купувача в полза на продавача на сумата от 20000лв, преведена на 19.08.2015г. по сметката на физическото лице Т. М. във връзка със същите договорни отношения, както и да е посочена причината за този превод да не е по сметката на продавача, а по сметката на физическо лице и без яснота дали това лице има връзка и каква с това дружество. Няма отразено в договора, че такава авансова сума се превежда във връзка с уговорена съвместна дейност за производство от „Т.“ ООД и изкупуване от „Б.Г.“ ЕООД на плодови напитки и нискоалкохолни вина, с продажба зад граница, нито, че такава сума от 20000лв се приспада от уговорената обща продажна цена по договора от 360000евро или че такава сума се предоставя безвъзмездно на продавача. В договора изобщо не става дума за проведени между двете дружества предварителни договорености и уговорки през пролетта на 2015г., за съставен и одобрен между търговските дружества бизнесплан и за разработено ноу-хау от производителя “Т.“ ООД за 6 производство и продажба на процесните продукти и за авансово заплатена сума от 20000лв в полза на производителя във връзка с производството на уговорените стоки, вина и асортименти. Няма и сключен в последствие анекс между търговците който да урежда получаването на тази сума от продавача чрез ответника така както се твърди в отговора на исковата молба и за нейното предназначение и за изрично съгласие на ищцовото дружеството така да извърши превода и с адресат на същия „Т.“ ООД а не ответницата Т.М., която само е получател на превода.