Решение № 4187 от 18.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4187 гр. София, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Павлинка П. Славова като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско дело № 20251100510396 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение 10352/03.06.2025г. по гр.д.№ 61523/2024г. по описа на СРС, ГО, 56 състав, допълнено с решение № 22812 / 12.12.2025., съдът е осъдил „А1 България“ ЕАД, да заплати на „МИНОЛБИ“ ЕООД, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, сумата 0.73 лева с ДДС, платена без основание като част от сумата по фактура № 0442067131, издадена за периода 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г. по Договор № 503554975 с Приложение № 1 от 03.12.2021 г. за мобилна услуга с номер ****, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 200.00 лв. разноски по делото.

Недоволен от решението е останал ответникът „А1 България“ ЕАД, който е подал въззивна жалба, в която намира решението за неправилно и необосновано, доколкото не било доказано, че ищецът платил сумата и съдът грешно приел възражението за неоснователно. Моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което исковете да се отхвърлят ида се присъдят разноски.

В срока по чл.263 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от 1 въззиваемия ищец „Минолби“ ЕООД, в който оспорва въззивната жалба и твърди правилност на постановеното първоинстанционно решение. Развитие са подробни съображения, че било доказано, че цялата сума по фактурата била заплатена, поради което било неоснователно възражението, че липсвали доказателства за плащане от ищеца след като е задълженото лице по фактурата и било ирелевантно кой бил фактическият платец.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността .

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но по същество НЕПРАВИЛНО по следните съображения:

Софийски районен съд е сезиран с осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл.

1 ЗЗД. За уважаване на този иск ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че е предал на ответника посочената в исковата молба парична сума, вследствие от което е намалил патримониума си, а имуществото на ответника неоснователно се е увеличило. При установяване на тези факти в тежест на ответника е пълно и главно да установи, че съществува основание за задържане на получената сума.

Спорът се концентрира по оспорването на "А1 България" ЕАД, че ищецът не е доказал плащане /излизане на сумата от неговия патримониум/.

Изрично в исковата молба се твърди, че ищецът е платил процесната фактура, а в отговора изрично се оспорва, че ищецът е заплатил цената, вкл. претендираната сума.

Налице е противоречива практика на Софийски градски съд (от една страна, например Решение № 7408/05.12.2025г. по в.гр.д. № 9680/2025г., Решение № 3301/15.05.2026г. по в.гр.д. № 8964/2025г. и др., а от друга Решение № 739 от 04.02.2026 г. по в. гр. д. № 6467 / 2025 г. на СГС; Решение 2

№ 1264 / 26.02.2026 по в.гр.д. № 6406/2025г. и др.), по спорния въпрос.

Първоинстанционният съд е приел, че между страните не се спори, че сумата е платена, а оспорването на ответника, че липсвали доказателства плащането да е от ищеца, е прието за ирелевантно кой е фактическият платец, защото ищецът бил дружество, като можело да се извърши от всеки негов служител /т.е. застъпва се първата група решения, при които решаващият извод е, че след като има плащане по фактура с посочено задължено лице, то презумптивно сумата била погасена със средствата му, а дори погасяването да е от трето лице, отношенията между последното и длъжника били вътрешни и нямали отношение към удовлетворения кредитор, съответно съдът не бил длъжен да ги изследва, за да установи предаване на сумата/.

Настоящият състав обаче не намира основание да се отклони от предходните си произнасяния в смисъл, че в доказателствена тежест на ищеца е да докаже обедняването си, а с това и материалноправната си легитимация по иска и ако плащането е извършено от трето лице да докаже косвеното или прякото представителство с него. Съдът не може да основе решението си на предположението, че след като фактурата е издадена на ищеца, той е платил и процесната сума, доколкото фактическият състав на неоснователното обогатяване изисква доказване при условията на пълно и главно доказване, че процесната сума е предадена /излязла от патримониума на ищеца/, съответно при изричен спор по този въпрос, същият не може да почива на предположения. Следователно не е установено по делото обедняване на ищеца и само на това основание искът подлежи на отхвърляне. Развитите съображения относно отношения между ищеца и трето лице, както и бъдещи претенции на третото лице към ищеца, в случай че на последния бъде върната процесната сума, са ирелевантни и хипотетични. След като липсва активна материалноправна легитимация на ищеца да претендира процесната сума, доколкото не се установява имуществото му да е намаляло вследствие на полученото от ответника плащане на сумата, то искът е неоснователен само на това основание и не подлежат на обсъждане останалите доводи.

В този смисъл решението на първата инстанция се явява неправилно и като такова следва да се отмени и постанови друго, с което да се отхвърли искове.

По отговорността за разноски:

3

С оглед изхода на делото с право на такива разполага само въззиваемият ответник, който е доказал сторени разноски преди СРС в общ размер на 50€ /юрисконсултско възнаграждение в минимален размер/, а пред настоящата инстанция – 62.99€ /юрисконсултско възнаграждение в минимален размер и държавна такса/.

Така мотивиран, Софийският градски съд:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение 10352/03.06.2025г. по гр.д.№ 61523/2024г. по описа на СРС, ГО, 56 състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Минолби“ ЕООД, ЕИК 201995159, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ж.к. „Славейков“ бл. 22, вх. 2, ап.

8, срещу „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление в гр.София, ул. „Кукуш“ № 1, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД за заплащане на сумата 0.73 лева с ДДС, платена без основание като част от сумата по фактура № 0442067131, издадена за периода 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г. по Договор № 503554975 с Приложение № 1 от 03.12.2021 г. за мобилна услуга с номер ****,.

ОСЪЖДА на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК „Минолби“ ЕООД, ЕИК 201995159, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ж.к.

„Славейков“ бл. 22, вх. 2, ап. 8, да заплати на „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление в гр.София, ул. „Кукуш“ № 1, разноски по делото в общ размер на 112,99€, от които 50€ по гр.д. № 61523/2024г. и 62.99€ по в.гр.д. № 10396/2025г.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4