Решение № 8 от 13.01.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№8 гр. С.З., 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Р. Б. Пенева при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева като разгледа докладваното от Р. Б. Пенева Търговско дело № 20235500900452 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл.129 ТЗ.

В исковата молба се посочва, че на 15.11.2004 год. ищецът С. Х. Д. с ЕГН: **********, заедно с Р.П.Р с ЕГН: ********** са учредили търговско дружество „Р.“ ООД с ЕИК: ****, с адрес на управление: гр. С.З., ул. **** което е създадено с неограничен срок на действие. Същото е регистрирано и вписано в търговския регистър с peг. №1, том 8, стр. 96, парт. 48 въз основа на съдебно решение №3546/26.11.2004 год., постановено по фир. дело № 1589/2004 год. на Окръжен съд - гр. С.З.. Съгласно чл.5 на дружествения договор, новоучреденото дружество е с предмет на дейност: търговия и производство на дървен материал; покупка на стоки с цел продажба в първоначален, преработен или обработен вид; производство на стоки с цел продажба; транспортна дейност; всички останали дейности, незабранени изрично от закона, а когато има разрешителен режим - след съответно разрешение. Съгласно постигнатото между съучредителите съгласие, отразено в чл.9 на дружествения договор, капиталът на „Р.“ ООД се образува от дяловите вноски на съдружниците и е на стойност 5000,00 (пет хиляди) лева.

Разпределен е на 50 (петдесет) дяла на стойност 100 (сто) лева всеки - чл.9 на дружествения договор. Дяловото участие на съдружника Р.П.Р се състои от 25 (двадесет и пет) дружествени дяла от капитала, които възлизат на обща стойност от 2500,00 лева. С. Х. Д., в качеството му на съучредител и 1 съдружник, придобил в собственост останалите 25 (двадесет и пет) дружествени дяла от капитала на търговското дружество - по 100,00 лева всеки, с обща номинална стойност от 2500,00 лева - чл. 10 на дружествения договор. Съгласно решение №3, взето на учредителното събрание и обективирано в протокол от 15.11.2004 год., „Р.“ ООД се управлява и представлява равноправно - заедно и поотделно и от двамата съдружници С.

Д. и Р. Р..

Сочи се, че след учредяване на дружеството, през периода 2014 год. 2019 год., в резултат на общите и обединени усилия, материални възможности и лични контакти на ищеца и г-жа Р., „Р.“ ООД успешно стартирал и развил стопанска дейност в сферата на търговия с дървен материал, в резултат на което търговското дружество значително увеличило имуществото си. Ищецът посочва, че непосредствено след създаването на търговското дружество С. Х.

Д. безвъзмездно предоставил на „Р.“ ООД ползването на собствен недвижим имот, находящ се в землището на гр. С.З., в местността „Г.“. Този имот е придобит от ищеца през 2003 год. с лични средства, в качеството му на едноличен търговец с фирма ЕТ „С. Д.“, по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 14, том III, per. № 2996, дело № 345/2003 год. по описа на нотариус Д.Г. с per. № *** на НК (вписан под № 106, том XXVI, дело №6012/2003 год. в Имотния регистър чрез Служба по вписванията - гр. С.З.). В последващите години в имота е изградена административна сграда и други обслужващи постройки, които се използват от „Р.“ ООД при осъществяване на стопанската му дейност. Впоследствие търговското дружество придобива собствеността върху този недвижим имот, като това правно положение е актуално и към датата на депозиране на настоящата искова молба. През периода 2004 год. - 2019 год. с цел осигуряване на оборотни средства за подпомагане развиването на търговската дейност на „Р.“ ООД, както и за осигуряване на свободни средства за облагородяване на терена на имота (в местността „Г.“), за изграждане на сграда в него за нуждите на дружеството и обзавеждане на същата, ищецът лично и в качеството си на едноличен търговец с фирма ЕТ „С. Д.“ като кредитополучател ползва няколко банкови кредита, чието изпълнение обезпечава с лично имущество. В тази дейност е подпомогнат и от г-жа Р. Р.

(по това време с фамилно име Д.а), която обезпечава като авалист по запис на заповед една част от банковите задължения; други - обезпечава в лично 2 качество като солидарен длъжник, а по отношение на трети - обезпечава при условията на солидарност чрез „Р.“ ООД. Тези обстоятелства са видни от сключените през 2005 год. два броя договори за кредит с „П.Б. (България) АД - ДБК №072Д00338/29.03.2005 год. и ДБК №070Д02683/24.22.2005 год; един такъв през месец февруари 2010 год. - ДБК № 072-595***/26.02.2010 год.; един договор за кредит през месец февруари 2011 год. - Договор за овърдрафт № 072-671080/25.02.2011 год.

Посочва се, че през втората половина на 2019 год. между ищеца и другия съдружник в „Р.“ ООД - Р. Д.а настъпва пълен разрив във взаимоотношенията. В резултат на това, през месец септември 2019 год. между тях е постигната договореност С. Д. доброволно да напусне като съдружник и управител търговско дружество „Р.“ ООД. Взето е решение дружеството да продължи да съществува като правен субект и да развива стопанската си дейност изцяло под ръководството и управлението на оставащия съдружник Р. П. (по това време с фамилно име Д.а). В изпълнение на поетия ангажимент и съобразно регламентирания нормативен ред ищецът на 03.08.2019 год. отправя до общото събрание на „Р.“ ООД писмена молба, в която обективира желанието си да бъде освободен като съдружник и да му бъдат прекратени функциите на управител на дружеството, като тези обстоятелства бъдат вписани в Търговския регистър. На 03.09.2019 год. общото събрание на търговското дружество взема с единодушие следните решения:

1. освобождава съдружника С. Х. Д. и прекратява членството му в дружеството;

2. прекратява представителните и управителните му функции в „Р.“ ООД;

3. дава съгласие за прехвърляне на притежавания от напускащия съдружник дружествен дял от капитала на оставащия съдружник Р. П. Д.а;

4. взема решение след прехвърляне собствеността на дружествения дял от напусналия съдружник към оставащия, „Р.“ ООД да се трансформира в еднолично дружество с ограничена отговорност „Р.“ ЕООД.

В исковата молба се посочва, че в изпълнение на решението на общото събрание, още на същия ден ищецът прехвърля собствените си 25 дружествени дяла от капитала на „Р.“ ООД на Р. П. Д.а с ЕГН: ********** по 3 силата на Договор за продажба на дружествени дялове между съдружници от 03.09.2019 год. с нотариална заверка на подписите с per. № 4962/03.09.2019 год. и съдържанието с per. № 4963/03.09.2019 год., том 2, акт 2 и двете заверки по описа на нотариус М.И. с per. № *** на НК. Покупко-продажбата е осъществена по номинална стойност на собствените на ищеца дялове, а именно: за 25 дяла, всеки на стойност 100,00 (сто лева), за сумата от 2500,00 лева, с което на практика е постигнат законовият минимум, обезпечаващ прекратяване на членственото правоотношение на ищеца и едновременно с това продължаване дейността на търговското дружество като правен субект.

Твърди се, че чрез сключеното покупко-продажбено правоотношение, обаче, не са уредени в пълна степен имуществените отношения между ищеца, в качеството му на напускащ съдружник, и „Р.“ ООД. Съгласно чл. 4 на договора за покупко-продажба, тези отношения следва да бъдат уредени в бъдещ момент, съобразно действащото българско законодателство, без да бъде уговорен конкретен срок за това или да бъдат посочени някакви времеви параметри и конкретна парична равностойност, която следва да се изплати на ищеца.

Сочи се, че напускането на ищеца като съдружник и освобождаването му като управител на „Р.“ ООД, както и промяната на правноорганизационната форма на „Р.“ ООД в „Р.“ ЕООД, настъпила поради липсата на законовия минимум на съдружниците, са вписани по партида на дружеството в ТРРЮЛНЦ с № 20190911115449.

На основание гореизложената фактическа обстановка и приложените към настоящата искова молба документи, обявени по съответния законов ред в партидата на „Р.“ ЕООД (като правоприемник на „Р.“ ООД) в ТРРЮЛНЦ, ищецът счита, че по неоспорим начин се доказва обстоятелството, че през периода 15.11.2004 год. - 03.09.2019 год. ищецът С. Х. Д. с ЕГН: ********** е имал качеството съдружник в ответното търговско дружество.

Посочва се, че съгласно разпоредбата на чл. 127 ТЗ, всеки съдружник в дружество с ограничена отговорност притежава дружествен дял от имуществото на дружеството, размерът на който се определя, съобразно дела му в капитала, ако не е уговорено друго.

Вследствие на влошените междуличностни отношения между двамата съдружници и управители на ответното дружество, членственото 4 правоотношение на ищеца в „Р.“ ООД с ЕИК: **** е прекратено на 03.09.2019 год. чрез сключване на разпоредителна сделка със собствените му 25 дружествени дяла от капитала на търговското дружество по номинална стойност на същите в общ размер на сумата от 2500,00 лева, обективирана в Договор за покупко-продажба на дружествени дялове между съдружници с нотариална заверка на подписите от 03.09.2019 год.

Посочва се, че по аргумент от разпоредбите на чл. 127 ТЗ във връзка с чл. 125, ал. 3 ТЗ при прекратяване на членствените права на съдружник като правна последица от този юридически факт за напускащия се поражда право да получи паричната равностойност на притежавания от него дружествен дял от имуществото на ООД, съответстваща на дела му от капитала към момента на прекратяване на участието му.

Твърди се, че Търговският закон в разпоредбите на чл. 129 и чл. 125, ал.

3, както и трайната съдебна практика регламентират два начина за уреждане на имуществените отношения между напускащия съдружник и дружеството свободно чрез договаряне или чрез съдебен иск.

Сочи се, че видно от сключения Договор за покупко-продажба на дружествени дялове между съдружници от 03.09.2019 год. между ищеца, като напускащ съдружник и г-жа Р. Д.а (понастоящем с фамилно име Р.), като оставащ съдружник в „Р.“ ООД, липсва наличието на доброволно и взаимно съгласие за пълно уреждане имуществените отношения между С. Х. Д. и „Р.“ ООД, представляващи изплащане на паричната равностойност на дружествения дял на ищеца от имуществото на търговското дружество, съотнесена към дела му от капитала на същото. Видно от клаузите на покупкопродажбения договор, на ищеца е изплатена единствено минималната номинална стойност на собствените му 25 дружествени дяла на обща стойност от 2500,00 лева, като в чл. 4 на същия между страните е постигато съгласие пълното уреждане и пълното изплащане на дължимото на ищеца парично обезщетение да се осъществи в един бъдещ момент.

Твърди се, че към датата на депозиране на настоящата искова претенция, търговско дружество „Р.“ ЕООД, в качеството му на правоприемник на „Р.“ ООД, не е изпълнило задължението си към ищеца като напуснал съдружник и не е изплатило пълния размер на дружествения дял на ищеца от имуществото на дружеството.

5

Сочи се, че в опит за постигане на доброволно изплащане на дължимата му парична сума, на 03.02.2021год., чрез куриерска услуга от „***”, С. Д. отправя до „Р.“ ЕООД писмена покана за доброволно плащане на сумата от 75000,00 лева, представляваща дължимата му от ответното дружество парична сума според собствените му изчисления. Към исковата молба се прилага експедиционна бележка на „***” за приета пратка с № 100050544270562-0050000120417 от 03.02.2021 год.

Посочва се, че поканата за доброволно плащане е получена лично срещу подпис от г-жа Р. на 04.02.2021 год. - видно от обратна разписка по куриерска пратка № 1000505442705620050000120417. В резултат: до ищеца е изпратен отговор - предложение от „Р.“ ЕООД, в което управителят и едноличен собственик на капитала за пореден път прави признание за неизплащане в пълен размер на дължимото на ищеца парично обезщетение вследствие на прекратяване на членството му като съдружник в „Р.“ ООД. Едновременно с това е отправено и предложение конкретният размер на дължимата сума да бъде определена съгласно императивната разпоредба на чл. 125, ал. 3 ТЗ, а именно: имуществените последици между страните да бъдат уредени въз основа на междинен счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяване на членственото правоотношение - 30.09.2019 год. В адресираното до ищеца предложение е посочено, че делът от капитала на напусналия съдружник, съобразно чл. 127 ТЗ, възлиза на сумата от 24468,14 лева (двадесет и четири хиляди четиР.тотин шестдесет и осем лева и четиринадесет стотинки), без това обстоятелство да е доказано по несъмнен начин чрез изготвен и представен счетоводен баланс към 30.09.2019 год. Такъв не е предоставен на ищеца и в по-късен момент, въпреки заявено няколкократно желание за това от негова страна. Понастоящем след 03.09.2019 год. С. Д. е трето на „Р.“ ЕООД лице и като такова е в невъзможност да изиска от счетоводството на дружеството изготвянето и/или предоставянето на такъв счетоводен баланс.