Решение № 317 от 19.06.2025, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 317 гр. Велико Търново, 19.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛЮБКА МИЛКОВА при участието на секретаря Анита Люб. Бижева като разгледа докладваното от ЛЮБКА МИЛКОВА Гражданско дело № 20254100100283 по описа за 2025 година

Осъдителен иск с правно основание чл.2б ал.3 вр. ал.1 ЗОДОВ с цена на иска от 26 000лв. за обезщетение за неимуществени вреди, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ – 10.11.2023г. до окончателното изплащане.

Ищецът К. Г. Т. от гр.Елена излага твърдения в ИМ, че е подал ИМ до РС – Велико Търново, с която е предявен осъдителен иск по ЗОДОВ, по която е образувано исково производство под Гр.д.№843/2023г. по описа на РС – Велико Търново. Сочи, че по реда на чл.7 ал.1 ЗОДОВ ВТРС е изпратил делото на РС – Горна Оряховица, всички съдии от ГОРС са се отвели, като на основание чл.23 ал.3 ГПК няколко пъти делото е изпратено за разглеждане и решаване на първоинстанционни съдилища от неговия съдебен район. Сочи се, че производството е образувано на дата 20.03.2023г., като по делото досега не е проведено ОСЗ, разпитани са и предстои да бъдат разпитани още свидетели пред РС, както и да се изслушат заключения на вещи лица. Твърди се, че производството по реда на ЗОДОВ е особено исково и размяната на книжа по реда на чл.131 ГПК не намира приложение. Сочи се, че в резултат от нарушение на правото на ищеца на разглеждане и решаване на Гр.д.

№439/2023г. по описа на РС – Павликени в разумен срок съгласно чл.6 §1 от ЕКЗПЧОС, същият е претърпял неимуществени вреди, изразени в безпокойство и несигурност, разочарование и загуба на доверие в институциите, чувство за липса на справедливост, притеснение, че виновните лица за извършени спрямо него дискриминационни действия във връзка с лишаването му от прякото участие /вкл. и с договорен представител по 1 пълномощие/ няма да бъдат наказани. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което осъди ответника да му заплати сумата от 1 000лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, които са последица от нарушение на правото му на разглеждане и решаване на Гр.д.№439/2023г. по описа на РС – Павликени в разумен срок съгласно чл.6 §1 от Конвенцията, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ /10.11.2023г./ до окончателното изплащане.

В срока по чл.131 ал.1 ГПК не е подаден писмен отговор на ИМ от ответника РС – Павликени.

С писмено становище от 15.02.2024г. ответникът заема становище за процесуална допустимост, но неоснователност на предявеният иск, който моли да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен и недоказан. Посочва, че Гр.д.№439/2023г. по описа на РС – Павликени е получено за разглеждане в РС – Павликени на 19.06.2023г. и на 22.06.2023г., след отвод на всички трима съдии в РС – Павликени, делото е изпратено на ВТОС за определяне по реда на чл.23 ал.3 ГПК на друг равен по степен съд, който да го разгледа.

Въз основа на предявено искане от ищеца по чл.214 ал.1 ГПК, с протоколно определение от 20.02.2024г. по Гр.д.№3506/2023г. по описа на ВТРС, преобразувано под настоящото Гр.д.№283/2025г. по описа на ВТОС, е допуснато изменение /увеличаване/ цената на предявеният от ищеца осъдителен иск с правно основание чл.2б ал.3 вр. ал.1 ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди, предмет на настоящото дело, от 1000лв. на 26 000лв.

В СЗ по настоящото дело ищецът, редовно призован, не се явява, не се представлява, а при предходното разглеждане на делото под Гр.д.№215/2024г. по описа на ВТОС лично поддържа предявеният иск.

В СЗ по настоящото дело ответникът, редовно призован, не изпраща представител.

В СЗ по настоящото дело Окръжна прокуратура – Велико Търново, конституирана в процеса на основание чл.10 ал.1 ЗОДОВ, представлявана от Зам. – окръжен прокурор Цани Попов, по същество заема становище за неоснователност на предявеният иск по чл.2б ал.3 вр. ал.1 от ЗОДОВ, който моли да бъде отхвърлен изцяло, като недоказан по основание и размер.

Съдът, след като съобрази становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представено от ответника с писмено становище от 15.02.2024г. Извлечение от ЕИСС, твърдяното от ищеца в настоящата ИМ Гр.д.№843/2023г. по описа на РС – Велико Търново, по което К. Г. Т. е ищец, е образувано по предявена ИМ на 20.03.2023г. пред ВТРС, след което е изпратено по подсъдност на РС – Горна Оряховица, където е образувано под Гр.д. №1030/2023г. по описа на ГОРС, след отвод на съдиите от ГОРС, по реда на чл.23 ал.3 ГПК е определен да го разгледа РС – Павликени, в който РС – Павликени делото е постъпило на 19.06.2023г. и производството е образувано на 19.06.2023г. под Гр. д.

2

№439/2023г. по описа на РС – Павликени. След постановени отводи на съдиите от РС – Павликени производството по Гр.д.№439/2023г. по неговия опис е прекратено на 21.06.2023г. и на 22.06.2023г. е изпратено на ВТОС за определяне по реда на чл.23 ал.3 ГПК на друг равен по степен съд, който да го разгледа, като последователно по реда на чл.23 ал.3 ГПК е било изпратено за разглеждане на РС - Свищов, РС – Елена, РС – Габрово и РС – Трявна, като пред РС – Трявна е образувано под Гр.д.№36/2024г. по неговия опис, по което е постановено Определение №33/13.03.2024г., с което производството по делото е прекратено на основание чл.126 ал.1 ГПК, като, съобразно обясненията на самия ищец, дадени в ОСЗ на 14.05.2024г. пред ВТОС при предходното разглеждане на настоящото дело под ГД №215/2024г. по описа на ВТОС, с Разпореждане №157/13.05.2024г. е върната като просрочена частна жалба на ищеца против прекратително Определение №33/13.03.2024г. по Гр.д.№36/2024г. по описа на РС – Трявна, което връщане на частна жалба ищецът е заявил, че няма да обжалва.

Противно на твърденията на ищеца, видно от служебна справка с вх.

№5420/29.04.2024г. от ВТОС, по Гр.д.№887/2023г. по описа на ВТОС няма приложено Гр.д.

№439/2023г. по описа на РС – Павликени.

При предходното разглеждане на настоящото производство под Гр.д.№215/2024г. по описа на ВТОС е допуснат по почин на ищеца до разпит един свидетел С. В.

В., от чийто разпит ищецът се е отказал в последно СЗ, проведено на 14.05.2024г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният осъдителен иск с правно основание чл.2б ал.3 вр. ал.1 ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди с цена от 26 000лв. е процесуално допустим, доколкото е налице правен интерес у ищеца от предявяването му.

Разгледан по същество искът се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен изцяло.

На основание чл.2б ал.1 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6 §1 от Конвенцията. Според чл.2б ал.2 ЗОДОВ, исковете по ал.1 се разглеждат по реда на ГПК, като съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора. Съгласно чл.6 §1 от ЕКЗПЧОС, всяко лице, при решаването основателността на каквото и да е наказателно обвинение срещу него, има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок.

Уважаването на предявеният осъдителен иск с правно основание чл.2б ал.3 вр. ал.1 ЗОДОВ предполага установяване от ищеца в процеса при условията на пълно и главно доказване, че в пряка причинно – следствена връзка от нарушение на правото му като страна – ищец по Гр.д.№439/2023г. по описа на РС – Павликени, на разглеждане и решаване в 3 разумен срок съгласно чл.6 §1 от Конвенцията, е претърпял твърдените в процеса неимуществени вреди по вид и продължителност на търпене, както и иска си по размер.

Съгласно трайната съдебна практика, на която се позовава и ищецът в процеса, относно неимуществените вреди съществува силна, но оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството причинява такива. /Така, Определение №50744/19.10.2022г. по Гр.д.№732/2022г. по описа на ВКС, III гр.о./.

Съдът, след съвкупна преценка на всички събрани по делото писмени доказателства, като взема предвид обстоятелствата по чл.2б ал.2 ЗОДОВ, приема, че при разглеждане и решаване на Гр.д.№439/2023г. по описа на РС – Павликени, не е допуснато нарушение на правото на ищеца на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6 §1 от ЕКЗПЧОС, което обуславя отхвърляне изцяло на предявеният осъдителен иск с правно основание чл.2б ал.3 вр. ал.1 от ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000лв. само на това достатъчно основание, без да се изследва наличието на останалите елементи от ФС по чл.2б ал.3 вр. ал.1 от ЗОДОВ, ведно с претенцията за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ – 10.11.2023г. до окончателното изплащане, предвид акцесорният й характер. Противно на твърденията на ищеца в ИМ, по време на висящност на производството по Гр.д. №439/2023г. пред ответника РС – Павликени не е нарушено правото на ищеца на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6 §1 от ЕКЗПЧОС, производството е образувано в същия ден – на 19.06.2023г., в който е постъпило в РС – Павликени от по - висшата инстанция ВТОС, след своевременно постановени отводи от съдиите в РС – Павликени производството пред РС – Павликени е прекратено на 21.06.2023г. и на 22.06.2023г. делото е изпратено на ВТОС за определяне на друг равен по степен съд, който да го разгледа. Следователно, по време на продължилата само 3 дни висящност на производството по Гр.д.№439/2023г. пред РС – Павликени, по време на която производството е своевременно разглеждано и администрирано, не е допуснато нарушение на правото на ищеца на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6 §1 от ЕКЗПЧОС, което обуславя отхвърляне изцяло на предявеният осъдителен иск с правно основание чл.2б ал.3 вр. ал.1 ЗОДОВ с цена от 26 000лв.

Принципно е разрешението, че за вредите от забавяне на разглеждането и решаването на дело над разумния срок, дори вредите да са причинени с действия или бездействия на различни държавни органи, отговорно да ги обезщети лице е държавата. Обезщетяват се всички вреди, без оглед кой държавен орган е конституиран като субституент на държавата на страната на ответника по иска. /Решение №161/15.03.2021г. по гр. д.№105/2020г. на ВКС, III гр. о./.

Съдът, след преценка на обстоятелствата по чл.2б ал.2 ЗОДОВ, и като взема предвид, че общата продължителност на производството по Гр.д.№439/2023г. по описа на РС – Павликени е в периода от датата на подаване на ИМ 20.03.2023г. до постановяване на прекратително по чл.126 ал.1 ГПК Определение №33/13.03.2024г. по Гр.д.№36/2024г. по описа на РС – Трявна, частна жалба на ищеца против което, съобразно твърденията на самия 4 ищец в ОСЗ, проведено на 14.05.2024г. при разглеждане на настоящото дело под гр.д.

№215/2024г. на ВТОС, е върната с Разпореждане №157/13.05.2024г., което ищецът е заявил, че няма да обжалва, намира, че предвид хронологията на производството по Гр.д.

№439/2023г. по описа на РС – Павликени и висящността му пред множество съдилища след определянето им по реда на чл.23 ал.3 ГПК, продължителността е в рамките на разумният срок за разглеждане и решаване на Гр.д. №439/2023г. по описа на РС - Павликени, който не е надхвърлен, следователно не е налице и не е допуснато нарушение на правото на ищеца на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6 §1 от ЕКЗПЧОС, поради което не е налице основната предпоставка по чл.2б ал.3 вр. ал.1 ЗОДОВ и предявеният против ответника осъдителен иск с правно основание чл.2б ал.3 вр. ал.1 ЗОДОВ с цена на иска от 26 000лв. за обезщетение за неимуществени вреди, следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан, ведно с претенцията за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ до окончателното й изплащане, предвид акцесорният й характер.