Определение № 3559 от 15.12.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3559 гр. София, 15.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Анна Баева Частно касационно търговско дело № 20258003901387 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Аксел Транс“ ЕООД /н./, представлявано от синдика В. Б. Л., и „Търговище сити център“ ЕООД /н./, представлявано от синдика В. Л. Георгиев, действащи чрез процесуалния си представител адв. П. Т., срещу определение № 201 от 10.04.2025г. по т.д. № 119/2025г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено определение № 20 от 20.01.2025г. по т.д. № 52/2024г. на Окръжен съд – Търговище. С потвърденото първоинстанционно определение е прекратено производство по предявения от частните жалбоподатели иск по чл.517, ал.4 ГПК за прекратяване на „Сити контрол и кароуш“ ЕООД.

Частните касационни жалбоподатели поддържат, че с влезли в сила решения Д. А. е осъден да заплати на първия от тях сумата 1 439 133 лева, представляващи разпределен дивидент и даден заем, ведно със законната лихва от 09.02.2022г., а на втория от тях сумата 110 000 лева, получена по недействителен договор за заем от 31.05.2021г., ведно със законната лихва от 08.02.2022г., и на основание издадени в тяхна полза изпълнителни листове са образувани съответно изп.д. № 51/2023г. на СИС при ТРС и изп.д. № 194/2022г. на СИС при ТРС. Твърдят, че с влязло в сила на 1

20.06.2024г. решение № 445 от 07.09.2023г. по гр.д. № 432/2023г. на Районен съд – Търговище, потвърдено с решение № 85 от 20.06.2024г. по в.гр.д.№ 293/2023г. на Окръжен съд – Търговище, е обявен за недействителен спрямо тях договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 28.02.2020г., с който длъжникът им Д. А. продава по номинал за сумата 5000 лева на Аксел Юсеинова Ахмедова всичките си дружествени дялове от „Сити контрол и кароуш“ ЕООД, като по изп.д. № 50/2023г. на СИС при ТРС на основание издадена по т.д. № 69/2022г. на ОС - Търговище обезпечителна заповед е наложен запор на дружествените дялове на „Сити контрол и кароуш“ ЕООД.

Твърдят, че изп.д. № 50/2023г. и изп.д. № 51/2023г., и двете на СИС при ТРС, са присъединени към изп.д. № 194/2022г. на СИС при ТРС, поради което към момента трите дела се движат в една преписка и с едни и същи изпълнителни способи. Сочат, че по направеното от тях на 05.08.2024г. искане по партидата на „Сити контрол и кароуш“ ЕООД в ТРРЮЛНЦ за налагане на запор на притежаваните от Д. А. дружествени дялове на основание запорно съобщение по изп.д. № 194/2022г. на СИС при ТРС и решение № 85 от 20.06.2024г. по в.гр.д. № 293/2023г. на ОС – Търговище, влязло в сила на 20.06.2024г. съласно изричното отбелязване върху него, е постановен отказ с мотива, че Д. А. не е едноличен собственик на капитала на посоченото дружество. Намират за неправилен извода на въззивния съд, че не е доказано влизането в сила на постановеното по предявения от тях иск по чл.135 ЗЗД решение, като твърдят, че този факт е служебно и публично известен на съдебния състав и поради това не подлежи на доказване. Сочат още, че въззивният съд не е изпълнил служебното си задължение да им укаже, че не сочат доказателства за влизането в сила на посоченото решение. Излагат съображения, че отделен запор на дружествените дялове на основание изпълнителните листове по двете дела за паричните вземания се явява недопустим, тъй като продажбата на дяловете е обявена за недействителна единствено по отношение на тях, но не и по отношение на трети за производството лица, с оглед на което длъжникът Д. А. не може да бъде вписан като едноличен собственик на капитала на ответното дружество и да бъде вписан запор на дружествените дялове. Поддържат, че е издадено от съдебния изпълнител постановление по чл.517, ал.4 ГПК и дългът по образуваните изпълнителни дела не е погасен. В изложението си по чл.284, ал.4, т.1 ГПК правят искане за допускане на касационно обжалване на 2 основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като сочат следните процесуалноправни въпроси:

1. Подлежат ли на установяване факти, които не са включени в предмета на доказване от първоинстанционния съд с доклада по делото и въззивният съд може ли да приеме за недоказан факт от решаващо значение за делото, който първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещ се от доказване и без преди това да е уведомил страните, че го счита за спорен по делото и че е включен в премета на доказване?

2. По силата на чл.146, ал.2 ГПК въззивният съд длъжен ли е да укаже на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства за факти, които не са включени в предмета на доказване от първоинстанционния съд по делото?

Твърдят, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 50257 от 11.09.2023г. по гр.д. № 2714/2021г. на ВКС, IV г.о., решение № 129 от 29.06.2015г. по гр.д. № 7040/2014г. на ВКС, III г.о., решение № 50052 от 19.09.2023г. по гр.д. № 4496/2021г. на ВКС, IV г.о.

Частните касационни жалбоподатели поддържат, че е налице и основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното определение с оглед допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила.

Ответникът „Сити контрол и кароуш“ ЕООД, представляван от адв. Д.

Т., представя отговор, с който оспорва частната касационна жалба. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационен контрол, като сочи, че основният мотив на въззивния съд за недопустимост на предявения иск е липсата на основната предпоставка за завеждането му – вписан запор за подлежащо на принудително изпълнение парично задължение на съдружник в ответното дружество, тъй като е вписан единствено наложен като обезпечителна мярка в исковото производство по чл.135 ЗЗД запор. Поради това счита, че поставените въпроси не се явяват обуславящи изхода на делото.

С допълнително заявление ответникът е посочил, че с решение № 187 от 09.07.2025г. по к.т.д. № 302/2025г. на ВКС, II т.о. е отменено изцяло на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК влязло в сила решение № 85 от 20.06.2024г. по в.гр.д. № 293/2023г. на Окръжен съд – Търговище и потвърденото с него решение № 445 от 07.09.2023г. по гр.д. № 432/2023г. на Районен съд – 3

Търговище.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.

Въззивният съд е посочил, че производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на „Аксел Транс“ ЕООД /в несъстоятелност/ и „Търговище сити център“ ЕООД /в несъстоятелност/, с която е предявен иск с правно основание чл.517, ал.4 от ГПК за прекратяване на „Сити контрол и каруош“ ЕООД. Приел е, че с оглед изложените пред първоинстанционния съд факти и обстоятелства, релевантни за допустимостта на предприетата искова защита и представените в тази връзка доказателства, включително тези с частната жалба, не може да се направи извод за допустимостта на предявения иск. Посочил е, че по делото е установено, че с влезли в сила решения Д.

А. е осъден да заплати на „Аксел Транс“ ЕООД /н./ сумата 1 439 133 лева, представляващи разпределен дивидент и даден заем, ведно със законната лихва, считано от 09.02.2022г. до окончателното изплащане, а на „Търговище сити център“ ЕООД /н./ - сумата 110 000 лева, получена по недействителен договор за заем от 31.05.2021г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска - 08.02.2022г. до окончателното плащане на задължението, на основание чл.55, ал.1 ЗЗД. Взел е предвид, че с решение № 445/07.09.2023г., постановено по гр.д. № 432/2023г. на Районен съд – Търговище, е обявен за недействителен спрямо посочените кредитори договор за прокупко-продажба на дружествени дялове от 28.02.2020г., с който Д.

А. е продал на Аксел Хюсеинова Ахмедова притежаваните от него дружествени дялове в „Сити контрол и каруош“ ЕООД на основание чл.135, ал.3 във вр. с ал.1 ЗЗД, като в хода на това производство е допуснато обезпечение на предявения иск чрез налагане на запор на дружествените дялове, предмет на сделката. Посочил е, че от справка в ТР, воден от Агенция по вписванията, се установява, че по електронната партида на „СИТИ КОНТРОЛ И КАРУОШ“ ЕООД е вписан само един запор по запорно съобщение с изх. №801/17.02.2023г. на съдебен изпълнител при РС – Търговище по изп.д. № 50/23г. (вписване рег. №20230228100524 с номер по ред на запора 001), върху дяловете на едноличния собственик на капитала АКСЕЛ ХЮСЕИНОВА АХМЕДОВА. Изтъкнал е, че вписаният запор не е за 4 обезпечаване изпълнението на парични вземания срещу длъжника Д.

А., а на иск по чл.135 ЗЗД, поради което същият, от една страна, не би могъл да се трансформира в изпълнителен запор и да съставлява елемент от фактически състав на иска по чл.517 ГПК, предмет на т.д.№52/2024г. на ТОС, а от друга страна, с него са запорирани дружествените дялове на вписания като едноличен собственик на капитала на „СИТИ КОНТРОЛ И КАРУОШ“ ЕООД - АКСЕЛ ХЮСЕИНОВА АХМЕДОВА. Намерил е, че едва след влизане на решението по гр.д. № 432/2023г. на Районен съд – Търговище, с което е обявен за недействителен спрямо „Търговище сити център“ ЕООД /н./ и „Аксел транс“ ЕООД /н./ договор за прокупко-продажба на дружествени дялове от 28.02.2020г., с който Д. А. е продал на Аксел Хюсеинова Ахмедова притежаваните от него дружествени дялове в „Сити контрол и каруош“ ЕООД, доказателства за което не са представени, тези дялове спрямо ищците по иска с правно основание чл.135 ЗЗД ще се считат за собствени на длъжника Д. А. и в тази хипотеза за ищците в качеството им на взискатели по изпълнително дело № 194/22г. и присъединеното към него изп.дело № 51/23г. на съдебен изпълнител при РС – Търговище би възникнало право да поискат в изпълнителното производство налагане на запор върху дружествените дялове на Д. А. в „Сити контрол и каруош“ ЕООД, съответно овластяване от съдебния изпълнител да предявят надлежно иск по чл.517, ал.4 ГПК за прекратяване на „Сити контрол и каруош“ ЕООД.

Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което според чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.

В настоящия случай в изложението си частният касационен жалбоподател е формулирал процесуалноправни въпроси, отнасящи се до задълженията на въззивния съд да разпредели доказателствената тежест и да укаже на страните за кои факти не сочат доказателства и последиците от неизпълнението на това задължение. Въпросите са относими към част от 5 мотивите на въззивния съд, който е приел за недоказано влизането в сила на решението по предявения от частните жалбоподатели иск с правно основание чл.135 ЗЗД за относителна недействителност на договора, с който техният длъжник се е разпоредил с дяловете с ответното дружество. Решаващият извод на въззивния съд за недопустимост на предявения иск по чл.517, ал.4 ГПК обаче е обоснован с факта, че вписаният по партидата на ответното дружество запор не е за обезпечаване изпълнението на парични вземания срещу длъжника ДжиханА., а на иск по чл.135 ЗЗД, поради което не би могъл да се трансформира в изпълнителен запор и да съставлява елемент от фактическия състав на иска по чл.517 ГПК, а от друга страна, с него са запорирани дружествените дялове на вписания едноличен собственик на капитала на ответното дружество, като в процесната хипотеза след влизането в сила на решението за уважаване на предявения от ищците иск по чл.135 ЗЗД за ищците би възникнало право да поискат в изпълнителното производство налагане на запор върху дружествените дялове на длъжника им Д. А. в ответното дружество, съответно овластяване от съдебния изпълнител за предявяване на иск по чл.517, ал.1 ГПК за прекратяване на дружеството. Във връзка с тези мотиви на въззивния съд частните жалбоподатели не са формулирали правен въпрос. Поради това поставените процесуалноправни въпроси не осъществяват общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК и не могат да обосноват допускане на касационен контрол.