Решение № 20 от 20.01.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Варна, 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско дело № 20253001000460 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по подадене въззивна жалба от ЗД „ БУЛ ИНС ” АД. ЕИК 831830482, гр. София срещу решение № 134/05.08.2025г., постановено по гр.д.

№ 389/2024 г. по описа на Окръжен съд – Силистра, в частта, в която дружеството е осъдено да заплати на Д. М. С. застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП от 03.03.2024г. ЗА ГОРНИЦАТА над 10 000лв до присъдените 30 000лв.

Посочените в решението стойности следва да се считат за такива в евро с оглед принципа на автоматично превалутиране по заварени правни инструменти – чл.11 ал.2 от ЗВЕРБ. При прилагане на принципите на чл.12 и чл.13 от ЗВЕРБ присъдената с решението сума е 15 338,76 евро. Решението в отхвърлителната част се обжалва за горницата над 5 112,92евро до присъдените 15 338,76евро.

Въззивникът счита решението в обжалваната му част за неправилно предвид на това, че присъденото обезщетение е прекомерно завишено, необосновано, несъобразено със събраните по делото доказателства и в нарушение на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, както и в отклонение от относимата съдебна практика. Излага подробни съображения, свеждащи се до това, че видът на травмите е от категорията на „временно разстройство на здравето, неопасно за живота, лечението е консервативно, болничният престой е кратък – само 5 дни, липсват трайни последици и проследима 1 следболнична медицинска активност като продължителни контролни прегледи, рехабилитационни курсове, физиотерапии, специализирани консултации след изписването, психическото и емоционално състояние на пострадалия е без болестен дефицит, преходните симптоми отзвучават. За липсата на висок интензитет и продължителност на страданията сочат и събраните по делото гласни доказателства. При пострадалия оздравителният (възстановителен) процес се е развил благоприятно, в обичайните срокове за подобни травми, без особени остатъчни симптоми. Психичното и емоционално състояние е без болестен дефицит, в който смисъл е и заключението по КСППЕ. Споделеното безсъние е отзвучало в рамките на няколко дни, без данни за назначавани психотропни медикаменти или търсена психиатрична помощ. Липсват нарушения в ежедневните дейности при пострадалия, които да са в пряка причинна връзка с ПТП. По отношение на ребрените фрактури – установени месеци по-късно, навежда доводи за съмнение в каузалната им връзка с процесното ПТП. Макар и допълнителното експертно заключение да е „обвързало“ фрактурите с инцидента, съдът не е извършил задълбочен анализ с изложени конкретни мотиви по отношение ценените по-късно събрани доказателства, в т.ч. не е отчел времевия интервал и липсата на междинни оплаквания/образни изследвания веднага след ПТП, които са очаквани при ребрени фрактури. Експертните изводи страдат от вътрешно противоречие, но съдът безкритично е включил ребрените счупвания в обхвата на обезщетимите вреди, което е довело до определяне на един несправедлив и завишен размер на обезвреда на неимуществени вреди.

При пострадалия не се установяват трайни увреждания, намалена работоспособност или степен на инвалидизация или продължителни функционални ограничения, нито нетрудоспособност, необходимост от чужда помощ. Процесното ПТП е довело до временно разстройство на здравето, което е било напълно преодоляно, с кратък болничен период, без данни от допълнителни медицински прегледи и оздравителни процедури след болничния престой. В заключение не са налице трайни отражения върху живота и здравето на пострадалия. Като е основал изводите си единствено на свидетелските твърдения, без да отчете липсата на каквито и да било медицински документи удостоверяващи за процедено продължително лечение или рехабилитация, съдът е нарушил разпоредбата на чл. чл. 235, ал. 2 ГПК.

Не на последно място свидетелските показания противоречат на медицинската документация указваща за кратък болничен престой и липса на последваща медицинска намеса, в какъвто смисъл е и експертното заключение за липсата на трайни последици и за възстановяване в обичайните за получените травми срокове. Определеният размер на обезщетение не е съобразено с ППВС № 4/1968 г. и с трайната съдебна практика на ВКС, както и на съдилищата в страната по аналогични казуси, цитирайки относима такава. Моли съда да отмени решението в частта, с която е присъдено обезщетение на Д. Селим за сумата над 5 112,92 евро, като постанови друго, с което отхвърли иска за горницата над тази сума до присъдените 15 338,76евро 2 като неоснователен. Претендира присъждане на разноски.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение като потвърди решението в обжалваната му част като правилно и законосъобразно.

Третото лице-помагач на страната на ответника „ЗАД ОЗК Застраховане“ ЕАД, ЕИК 121265177 и контролиращата страна ДСП-Дулово не са изразили становище по въззивната жалба.

Решението в частта, с което съдът се е произнесъл по исковете на Г. М.

С. и на М. М. Д., действащ чрез своя законен представител (баща) М. Д. М., които частично е уважил, респ. отхвърлил, както и в частта, с която е осъдил ЗД „БУЛ ИНС“ АД да заплати на Д. М. С. сумата от 5 112,92евро – неимуществени вреди, всички ведно със законната лихва начиная от датата на уведомяване на ответника с извънсъдебната претенция - 25.04.2024 г. до окончателното изплащане на задълженията, като необжалвано е влязло в законна сила.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива в предметни предели, очертани с жалбата, прие за установено следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.432 КЗ.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява от фактическа страна, че процесното ПТП е осъществено на 03.03.2024г. около 15:40ч. на път II-23, на км 105 + 488, между с. Овен и с. Вокил, Силистренска област, при което л.а. марка „Ланд Ровър“, модел „Фриландър“, с per. № *****, собственост на Х.Ю.С., управляван от М. Д. М., ЕГН **********, поради непредпазливо и несъобразено със заобикалящата го пътна обстановка движение, излиза от земен път и отнема предимството на л.а. марка „БМВ“, модел „530Д“, л.а. марка „Мерцедес, модел „С320ЦДИ“, движещи се на пътя с предимство, и виновно реализира ПТП. В резултат на инцидента ищецът Д. С. е получил следните телесни увреждания: контузия на главата, сътресение на мозъка, счупване на 7,8,9 леви ребра, обуславящи временно разстройство на здравето неопасно за живота, както и трайно затруднение на движението на снагата. За случая е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2165/05.03.2024 по описа на ОД на МВР Силистра, образувано е и ДП № 259 ЗМ 66/2024г. по описа на РУДулово. В настоящото производство вината на делинквента не се оспорва.

Безспорно е още, че гражданската отговорност на виновния водач е застрахована при ответното застрахователно дружество по полица № 3012300165556, валидна до 27.03.2024 год.

Горната фактическа установеност налага извода за наличието на всички елементи от фактическия състав за ангажиране отговорността на застрахователя за възстановяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП – болки и страдания от преживените травматични увреждания, виновно и противоправно поведение на застрахования водач, вреди под формата на причинени болки и страдания и 3 причинно следствена връзка между деликта и понесените вреди.

Основният спорен между страните въпрос касае размера на дължимото застрахователно обезщетение, който следва да бъде определен съобразно критерият за справедливост, установен в нормата на чл.52 ЗЗД и задължителната и актуалната застрахователна съдебна практика. Съдът следва да съобрази т.2-ра на ППВС No 4/68г., в която са дадени задължителни указания по приложението на чл.52 ЗЗД за изясняване на понятието "справедливост" по вложения от законодателя смисъл в посочената норма, които не са загубили актуалност и до днес и съгласно които това понятие не е абстрактно, а всякога обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства - начинът на извършване на деликта, характерът на увреждането, произтичащите от него физически и психологически последици за увредените лица, възраст на пострадалия, социално положение, които решаващият съд е длъжен не само да посочи, но и да ги прецени в тяхната съвкупност. /Така решение No 93 от 23.06.2011 г. на ВКС по т. д. No 566/2010 г., II т. о., ТК и решение No 111 от 1.07.2011 г. на ВКС по т. д. No 676/2010 г., II т. о., ТК/

Прилагайки така посочените критерии към процесния случай съдът съобразява преди всичко установеното по делото от заключението на СМЕ и СПЕ, както и от свидетелските показания физическото и психическо състояние на ищеца в резултат на ПТП. Непосредствено след инцидента Д. С. е постъпил в „МБАЛ Силистра“ АД, в хирургичното отделение, без ясен спомен за случилото се, със спонтанна и палпаторна болка в областта на последните три ребра, със спонтанна и палпаторна болка в ляв хипохондрум, с гадене, главоболие. Извършени са му редица изследвания, сред които: КТ на главен мозък, на гръден кош и на корем. След 5 дни болничен престой, на 07.03.24г. ищецът е изписан, като в епикризата му не е отразен резултат от КТ на гръден кош. За установяване на причинно-следствената връзка между счупените ребра и процесния пътен инцидент е прието заключението на допълнителна СМЕ, според което този резултат от КТ на гръден кош е описан и съществува като доказателствен материал в Историята на заболяването № 2532/2024г./макар че не е отразен в Епикризата/ и установява пресни счупвания в областта на 7,8 и 9 леви ребра. Поради отсъствието на данни за по-ранно счупване, съдът споделя извода на в.лице, че получената гръдна травма -счупване на ребрата е именно в резултат на процесното ПТП.

Проведеното лечение е консервативно, усложнения не са установени. В резултат на претърпените телесни увреждания пострадалият е търпял, търпи и ще продължава да търпи болки и страдания за един неопределен период от време, същият все още се нуждае от чужда помощ и от медикаменти. Според свидетелските показания след настъпилото събитие грижите за Д. С. са били поети изцяло от семейството му, което обстоятелство е предизвикало у него силен срам и ужас, че е безпомощен и в тежест на близките си.

Възстановителният му период не е приключил, ищецът продължава да изпитва затруднения и неудобства и към настоящия момент. От изключително деен, 4 щастлив и позитивен човек след инцидента се е превърнал в тъжен човек, затворен в себе си, несигурен в бъдещето си, страхуващ се, че няма да може да възстанови предишното си здравословно състояние и да води нормален живот.

И към настоящия момент чувства затруднения при извършване на ежедневните си дейности и задължения. Има сериозни проблеми със съня сънува кошмари, буди се често и поради това пълноценният му сън за едно денонощие не надвишава повече от 2 часа.

Според СПЕ ищецът не страда от психично заболяване, не е налице промяна в психологичното и емоционалното му състояние след произшествието и претърпените телесни повреди - мозъчно сътресение. Не се констатира и остра стресова реакция от психично естество, която да налага медикаментозно лечение. Няма данни за разстройство в адаптацията.

Споделеното безсъние отзвучало в рамките на няколко дни. Няма данни за нарушение на други ежедневни дейности, или отключване психическо разстройство, които да са в пряка причинна връзка от процесното ПТП.

Съдът е длъжен да съобрази и практиката на касационната инстанция при определяне размера на застрахователните обезщетения, отчитайки икономическата конюнктура в страната към момента на произшествието, размерът на минималната РЗ за 2024г. – 477,04 евро, лимитите на застрахователно покритие на ЗЗ „ГО“ на автомобилистите, които след 2018г. съгласно чл.492 КЗ за неимуществени вреди в следствие на телесно увреждане за всяко събитие са 5 327 661,40 евро, които лимити обаче са само ориентир, но не и самостоятелен критерий при определяне на обезщетението /реш.23/25.03.14г. по т.д. № 11154/13г., второ т.о. на ВКС и реш. 157/28.11.14г. по т.д. № 3040/13г., второ т.о. на ВКС/, както и общественото възприемане на справедливостта към обследвания период, намерили отражение във възприетите лимити на застрахователните суми за неимуществени вреди, установени в действащите през съответните периоди Наредби за задължителното застраховане.