Решение № 624 от 24.02.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 624 гр. Варна, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседА.е на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Стоилова при участието на секретаря Миглена Н. Маринова като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело № 20243110110079 по описа за 2024 година

Производството образуването по искова молба от „****“ ЕООД, ЕИК:

******* със седалище и адрес: гр. ***, представлявано от управителите ***** срещу Н. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. *******.

Предявени са следните обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл.422 от ГПК с правно основА.е чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД с искане за приемане на установено в отношенията между стрА.те, че Н. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. ******* дължи на „****“ ЕООД, ЕИК: ******* със седалище и адрес: гр. ***, представлявано от управителите ***** следните суми, за които е издадена Заповед № ***/15.03.2024г. по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.****/2024г. на РС Варна: 800 лева, представляваща дължима главница по Договор за потребителски кредит № *****/21.03.2019г., сключен между „****“ ООД и Н. Н. Н.; 190.38 лева договорна възнаградителна лихва върху главницата по Договор за кредит от 21.03.2019 г. до 22.01.2020 г.; 193.93 лева- законна лихва за забава по договор за кредит за периода 22.01.2020г. до 10.03.2024г., които задължения произтичат от Договор потребителски за кредит № *****3 сключен на 21.03.2019 г. между „****“ ООД и Н. Н. Н., ЕГН: **********, вземА.ята по който са цедирА. на “****“ ЕООД, ЕИК: ******* със седалище и адрес: гр.

*** ведно с обезщетение за забава върху главницата считано от 14.03.2024г. до окончателното изплащане на сумата.

1

В исковата молба, се твърди, че исковете са предявени във връзка с разпореждане на съда по ч.гр.д.****/2024г., с което на заявителя са дадени указА.я по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.

На 21.03.2019 година Н. Н. Н., ЕГН: **********, сключил Договор за потребителски кредит № *****3 с „****“ ООД, по силата на който получил сумата от 800 лева, срещу което се съгласил да върне 10 броя вноски в по 187 в срок до 22.01.2020 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит.

Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48.63 %.

Твърди се, че съобразно чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентира договорът е сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от стрА.те. Договорът бил действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК.

В чл. 31, ал. 3 от Общите условия по Договора за потребителски кредит стрА.те се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава. В чл.

33, ал. 2 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено „****“ ООД да уведомява Длъжника чрез писма, покА., съобщения или други документи ще се считат за получени от Кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит.

Договорът бил сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.

Ответникът не изпълнил в срок задълженията си по договора.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземА.я /Цесия/ от 13.01.2022г. г. „****“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземА.я към Длъжника по описА.я договор за потребителски кредит на цесионера „****“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: ******. Вземането срещу длъжника по настоящото производство е индидуализирано на ред/стр.

№ 510 от Приложение № към договора за цесия.

Длъжникът бил уведомен за цесията на посочения от него настоящ 2 адрес на дата - година, както и със СМС на посочения от него телефонен номер.

Ако съдът приеме, че уведомяването на длъжника – ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, моли съда да приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба.

Иска се уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор от особения представител на ответника:

В него се твърди, че предявените искове са недопустими и неоснователни.

Твърди се, че договорът за цесия не е съобщен на ответника и няма действие спрямо него.

Твърди, че договорът за кредит е нищожен на основА.е чл.22 от ЗПК, чл.26, ал.1 от ЗЗД и чл.143, чл.11, ал.1, т.10 и т.11 от ЗПК и чл.19, ал.1 и ал.2 от ЗПК.

В погасителния план към договора била посочена неустойка, която не била посочена в параметрите на заема и не била включена при изчисленията на ГПР. Твърди се, че тази неустойка представлявала допълнителна възнаградителна лихва, на която бил придаден вид на неустойка.

Твърди, че т.3 от договора, с която са уговорени ГПР и ГЛП били нищожни на основА.е чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД поради накърняване на добрите нрави и нееквивалентност на престациите.

Клаузата на чл.6.3 огрА.чавала правото на кредитополучателя да направи отказ от услугата и била недействителна по чл.20, ал.1 от ЗПК.

Иска се отхвърляне на предявените искове.

В открито съдебно заседА.е ищеца не изпраща представител, в писмена молба поддържа предявените искове, моли за уважаването им и за присъждане на разноски.

Ответникът чрез назначения му особен представител моли за отхвърляне на предявените искове поради нищожност на договора.

Съдът, след като прецени събрА.те в процеса доказателства, 3 поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От приетите по делото доказателства: Договор за паричен заем № *****3 от 21.03.2019 г., ведно с приложимите Общи условия за 2 предоставяне на кредити, Приложение № 1 към договора за паричен заем; Договор за предоставяне на гаранция; Договор за продажба и прехвърляне на вземА.я /Цесия/ от 13.01.2022г. г., ведно с приложение № 1 към Договора /ред/стр. № 510; Уведомление за цесия се установява, че на 21.03.2019г. ответника сключва Договор за потребителски кредит № *****3 с „****“ ООД, по силата на получава в заем от кредитора сума в размер на 800 лева, срещу задължението да я върне на 10 броя вноски в по 187 лева в срок до 22.01.2020 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен е фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48.63 %. В чл.5 от договора е посочено, че ГПР не включва разходи на заема, които заемодателя може да заплати при евентуално неизпълнение на договорните задължение на заемополучател, както и таксите. В погасителния план е включена неустойка в размер на 879,92 лева, като в чл.6 е посочено, че неустойка се дължи при непредставяне в 3 дневен срок на обезпечение посочено в чл.33, ал.1 от ОУ. Договорът е сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.

В чл. 31, ал. 3 от Общите условия по Договора за потребителски кредит стрА.те се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава.

Заемателят е изпълнил задължението си по договора, като е превел уговорената заемна сума от 800 лева чрез Изи Пей на ответника на 21.03.2019г., което е получено от ответника. Преди подписване на договора, ответникът е приел ОУ.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземА.я /Цесия/ от 13.01.2022г. г. „****“ ООД като цедент прехвърля своите вземА.я към Длъжника по описА.я договор за потребителски кредит на цесионера „****“ ЕООД, ЕИК *******. Вземането срещу длъжника по настоящото производство е индидуализирано на ред/стр. № 510 от Приложение № към 4 договора за цесия, което е прието по делото.

Ищецът е упълномощен от цедента да съобщи на длъжниците за извършената цесия. По делото няма данни ответникът да е уведомен за извършената цесия, преди връчване на особения му представител копие от исковата молба и приложенията към нея.

От ч.гр.д. 3075/2024х. на РС Варна се установява, че ищецът е подал заявление по чл.410 от ГПК, което е частично уважено и по което е издадена Заповед № ***/15.03.2024г. по чл.410 от ГПК за следните суми: 800 лева, представляваща дължима главница по Договор за потребителски кредит № *****/21.03.2019г., сключен между „****“ ООД и Н. Н. Н.; 190.38 лева договорна възнаградителна лихва върху главницата по Договор за кредит от 21.03.2019 г. до 22.01.2020 г.; 193.93 лева- законна лихва за забава по договор за кредит за периода 22.01.2020г. до 10.03.2024г., които задължения произтичат от Договор потребителски за кредит № *****3 сключен на 21.03.2019 г. между „****“ ООД и Н. Н. Н., ЕГН: **********, вземА.ята по който са цедирА. на “****“ ЕООД, ЕИК: ******* със седалище и адрес: гр.

*** ведно с обезщетение за забава върху главницата считано от 14.03.2024г. до окончателното изплащане на сумата; както и сума в размер на 31,37 лева – държавна такса и юрисконсултко възнаграждение в размер на 33,06 лева, съобразно уважената част от заявлението, на основА.е чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са следните обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл.422 от ГПК с правно основА.е чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД с искане за приемане на установено в отношенията между стрА.те, че Н. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. ******* дължи на „****“ ЕООД, ЕИК: ******* със седалище и адрес: гр. ***, представлявано от управителите ***** следните суми, за които е издадена Заповед № ***/15.03.2024г. по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.****/2024г. на РС Варна: 800 лева, представляваща дължима главница по Договор за потребителски кредит № *****/21.03.2019г., сключен между „****“ ООД и Н. Н. Н.; 190.38 лева договорна възнаградителна лихва върху главницата по Договор за кредит от 21.03.2019 г. до 22.01.2020 г.; 193.93 лева- законна лихва за забава по договор 5 за кредит за периода 22.01.2020г. до 10.03.2024г., които задължения произтичат от Договор потребителски за кредит № *****3 сключен на 21.03.2019 г. между „****“ ООД и Н. Н. Н., ЕГН: **********, вземА.ята по който са цедирА. на “****“ ЕООД, ЕИК: ******* със седалище и адрес: гр.

*** ведно с обезщетение за забава върху главницата считано от 14.03.2024г. до окончателното изплащане на сумата.

Възражение, че договорът за кредит е нищожен на основА.е чл.22 от ЗПК, чл.26, ал.1 от ЗЗД и чл.143, чл.11, ал.1, т.10 и т.11 от ЗПК и чл.19, ал.1 и ал.2 от ЗПК.

Съдът е определил за безспорно между стрА.те, че:

- на 21.03.2019г. Н. Н. Н., ЕГН: **********, сключил Договор за потребителски кредит № *****3 със „****“ ООД, с посочените в исковата молба параметри и че кредитодателя е представил в заем на ответника сума в размер на 800 лева.

- с Договор за продажба и прехвърляне на вземА.я /Цесия/ от 13.01.2022г. г. „****“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземА.я към Длъжника по описА.я договор за потребителски кредит на цесионера „****“ ЕООД, ЕИК *******.

В тежест на ищеца е да докаже, размерът на дължимите главница, договорна и мораторна лихва от ответника по процесния договор за кредит, че е уведомил ответника за извършената цесия.

Ответникът следва да докаже, възраженията си за нищожност на договора и на клаузите на т.3, т.6.2 и т.6.3.

Съдебната практика приема, че с връчване на ответника или на негов процесуален/особен представител на исковата молба ведно с приложенията към нея, в което се намира и уведомление за съобщаване на цесията, същата се смята за съобщена на длъжника. Такъв е и настоящият случай.

Несъобщаването на цесията на длъжника преди завеждане на исковата молба не води до недопустимост на прозиводството по делото.

В случая от представения договор за цесия и приложение № 1 към него е видно, че процесното вземане е продадено на ищеца преди завеждане на исковата молба, което прави ищеца носител на спорното право и активно процесуално легитимиран да предяви настоящите искове.